Неделна разходка 29: Лесен тест за оценка дали е нарушен законът за личните данни в журналистически текст

Като експерт по връзките с обществеността напомням, че по време на комуникационна криза не трябва да се допускат нарушения на законодателството. Като журналист моля всеки издател да си прочете етичния кодекс. Като консултант по защитата на личните данни предвиждам неприятности за някои медии

„Комисията счита, че следва да се прави разлика между обществен интерес и обществено интересно.“ Това изречение от последния бюлетин на Комисията за защита на личните данни се отнася към ставащото в момента в няколко български медии. На останалите, които все още не са публикували лични данни от епикриза ще напомня, че срещу тях също могат да бъдат подадени жалби за нарешаване на GDPR, нищо че ще цитират друга медия.

Та във връзка с публикациите за една епикриза ще напомня какво гласят текстовете от Закона за защита на личните данни, които макар и обявени на противоконституционни, важат за журналистическата дейност, защото се базират на решения на Съда на ЕС:

Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2019 г. – ДВ, бр. 93 от 2019 г.) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:

  1. естеството на личните данни;
  2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
  3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
  4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
  6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
  7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
  8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
  10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

А ето и още цитати от решенията на Комисията за защита на личните данни, които могат да дадат идеи на адвокатите на гражданина, с чиито лични данни беше злоупотребено:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 4, пар. 1, т. 1 от Регламента „лични данни” означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни”); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

С решение от 14 февруари 2019 г. по дело C‑345/17 на съда на Европейския съюз е посочено, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид, по-специално приноса към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. Също така трябва да се вземе предвид възможността на администратора на данни да приеме мерки за намаляване на обхвата на намесата в правото на личен живот.

От предоставените по административната преписка доказателства се установи, че в публикуваните статии се съдържат две имена на жалбоподателката, снимка, вида на изследванията и възраст. Не е публикувана информация за резултатите от проведени изследвания, каквито са оплакванията в жалбата.

В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни.

Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. Публикуването на информация на интернет страницата на медията представлява нейното публично оповестяване. Публичното разпространяване на информация за тези цели е журналистическа дейност, тъй като самият факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението ѝ за интересите на обществото.

За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществено важни.

Следва да се посочи, че свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура – чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване, обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес.

Предвид всичко изложеното Комисията счита, в конкретния случай е безспорно, че личните данни на жалбоподателката са обработени, в хипотезата на употреба и разпространение, с журналистически цели. В тази връзка счита, че при обработването на личните данни на жалбоподателката за целите на статията не е намерен разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лица, правото на свобода на печата и правото на обществото да бъде информирано, т.е. не е намерен баланса между обществения интерес и личен живот на лице, сезирало Комисията.

Не е намерен балансът между значимостта на обществения интерес, който налага това обработване и степента, до която се засяга правото на неприкосновеност на личния живот на физическото лице, за което се отнасят данните.

Предвид изложеното, КЗЛД счита, че обработването на личните данни на г-жа А.П. от Е.М. е в нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1 , „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите за които се обработват.

Комисията счита, че следва да се прави разлика между обществен интерес и обществено интересно. Обществено интересно може да бъде всяка информация, но тя не представлява обществен интерес. Въпросът е когато се обработват лични данни за журналистически цели, да се спазват изискванията за удовлетворяване на обществен интерес.

Безспорно, като осигуряващи обективен поглед на обществото към важни за него прояви на журналистите се полага съответното уважение и защита, но не и когато действията им граничат с т. н. „папарашко“ поведение, нямащо нищо общо с нещо значимо за обществото като цяло. Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите и да не навлизат безпричинно в личната им сфера.

Предвид всичко изложено, оперативната самостоятелност на административния орган и в съответствие с предоставените ѝ функции преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, пар 2 от Регламент 679/2016 г. да упражни, Комисията счита, че в конкретния случай корективните мерки по букви „а“ – „з“ и буква „й“ на чл. 58, параграф 2 от Регламента са приложими Преценката се основава на целесъобразност и ефективност на решението при отчитане на особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретно физическо лице – субект на данни, като и на обществения интерес. Комисията, при определяне на корективното правомощие, взе предвид факта, че нарушението е първо за администратора, както и факта, че за жалбоподателката не са настъпили значителни вредни последици.

Предвид изложеното и на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламента и чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното

РЕШЕНИЕ:

  1. Обявява жалба с рег. № ПП Н-01-360/08.04.2018 г., подадена от А.П. срещу Е.М. за основателна, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
  2. На основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 разпорежда на Е.М., да съобрази обработването на личните данни с разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „в“ и да изтрие всички данни на жалбоподателката от сайта.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Можете да споделите: