КЗЛД: Защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране при изграждане на система за видеонаблюдение в жилищна сграда

В отчета си за 2019 г. комисията отбелязва липсата на подробна уредба за този  вид обработване на лични данни

 

Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2019 г.:

 

Практика на КЗЛД по отношение на видеонаблюдението

Видеонаблюдението като вид автоматизирана обработка на лични данни попада под регламентацията на Конвенция 108 на Европейския парламент за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни. Допълнително видеонаблюдението е включено като обработка на лични данни при определени условия и в Регламент (ЕС) 2016/679, в сила от 25 май 2018 г. В зависимост от целта, която се преследва, са различни и принципите, свързани с инсталирането на видеокамери и осъществяването на видеонаблюдение. В някои случаи използването на системи за видеонаблюдение може да е задължително на основание конкретни нормативни актове (например Закон за движение по пътищата, Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за частната охранителна дейност, Наредба №I-171 от 2 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаване на сигурността на банките и небанковите финансови институции) или допустимо и наложително в други хипотези, касаещи защитата на жизненоважни интереси (дистанционно наблюдение на пациенти в отделение за реанимация, разкриване на нарушения на движението по пътищата, прояви на насилие в обществения транспорт или по време на обществени мероприятия).

Поставянето на камера за видеонаблюдение, свързана със записващо устройство, осъществяваща записи с образи на физически лица чрез система за видеонаблюдение с възможност за тяхното последващо идентифициране, в действителност представлява „обработване” на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Обработването на лични данни, в случая чрез видеонаблюдение, може да се извършва при наличие на една от хипотезите, разписани в чл. 6 от Регламента (ЕС) 2016/679, и при стриктно спазване на принципите, визирани в чл. 5 от Регламента. Изрично даденото съгласие на физическите лица е само едно от алтернативно изискуемите условия за допустимост за обработване на лични данни, посочени в чл. 6, §1 от Регламента. Съгласно чл. 24 от Регламента, след като вземе предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, администраторът следва да въведе подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, както и във всеки един момент да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с правилата на Регламента. Още на етапа на изграждането на системите за видеонаблюдение следва да се отчетат рисковете с различна вероятност и тежест за правата на физическите лица, обект на видеонаблюдението, и съответно да се въведат подходящите мерки (технически и организационни), които ще осигурят законосъобразното протичане на дейностите по обработване. По този начин ще се отговори и на изискванията на чл. 25 от Регламента – защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране.

Изискванията за законосъобразно и добросъвестно обработване на лични данни в съответствие с правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 важат и за ОЛД, които ще обработват данни от името на АЛД (например трети лица, които ще поддържат системите за видеонаблюдение). Ако в хода на дейностите по обработване на данните за АЛД възникне необходимост да ползват услугите на ОЛД, то взаимоотношенията и отговорностите следва да бъдат уредени съобразно разпоредбите на чл. 28 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съществен момент във връзка със законосъобразното поведение на АЛД е изпълнението на разпоредбите на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно предоставяне на необходимата информация на субектите на данни, както и уведомяване на физическите лица за правата им във връзка със същия Регламент. Това е необходимо да се осъществи при регламентиран ред, в който да се посочат лицата, които ще осъществяват видеонаблюдението и ще имат достъп (локален и отдалечен такъв) до видеокадрите и записите от системите за видеонаблюдение, ясното обозначаване на обхвата на заснемане и зоните, в които ще се използват техническите средства за наблюдение, както и данни за връзка с АЛД.

АЛД задължително следва да уведомят физическите лица чрез информационни табели, поставени на видно място, за използването на технически средства за видеонаблюдение и контрол, като в тях се съдържа информация кой ги осъществява, с каква цел и контакти с него. По този начин действията на АЛД ще бъдат съобразени и с разпоредбите на чл. 32, ал. 2, предл. първо от Конституцията на Република България.

Решението за изграждане на система за видеонаблюдение в жилищна сграда в режим на етажна собственост е в правомощията на Общото събрание (ОС) на етажната съсобственост. Редът за неговото свикване, вземане на решения, обжалване, респективно тяхното изпълнение, са уредени в (ЗУЕС). При извършвано видеонаблюдение във вътрешността на жилищната сграда – етажна съсобственост, следва да се анализират разпоредбите на чл. 11 и чл. 17 от ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на Общото събрание, като орган на управление на етажната собственост, с оглед наличие на доказателства, от които безспорно да се установи, че към момента на монтиране на видеокамерите е проведено Общо събрание по съответния ред с цел приемане на решение от живущите за извършване на видеонаблюдение с цел охрана на сградата и живущите.

По отношение видеонаблюдението с обсег на заснемане на обществени места като пространството пред входа на жилищни сгради, включително тротоарите и улиците около тях, следва да се разглежда приложението на нормата на чл. 5, §1, буква „а” – „в” от Регламента, а именно: личните данни да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните за конкретни, изрично указани и легитимни цели, да бъдат подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, както и според принципа, регламентиран в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България за лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин. Следва да се отбележи, че по принцип заснемането на публични площи надхвърля целите, за които е монтирано видеонаблюдение, когато тази цел е защита на имуществена неприкосновеност. В този смисъл е и постановеното Решение на съда на Европейски съюз в Люксембург по дело №С-212/13 от 11 декември 2014 г.

При условие, че видеонаблюдението се извършва за лични или домашни дейности по смисъла на чл. 2, §2, б. „в” от Регламент (ЕС) 2016/679, обхватът на видеозаснемане следва да е само в рамките на имота и с него да не се заснемат обществени места и неограничен кръг лица.

Следва да се има предвид, че в България видеонаблюдението като вид обработване на лични данни не е подробно уредено. При разглеждане на отделните казуси КЗЛД извършва анализ както на вътрешната нормативна база, така и на международно установените добри практики и най-вече постановените Решения на съда на Европейски съюз в Люксембург по дела, свързани с обработването на лични данни, осъществявано чрез видеонаблюдение. При извършване на видеонаблюдение като вид техническа форма на обработване на лични данни, която става все по-достъпна и лесноприложима в различни области на съвременния живот, се налага и нуждата от подробна нормативна регламентация. Във връзка с масовото навлизане на видеонаблюдението във всички сфери на живота все по-актуален става въпросът за защита на неприкосновеността на личността и личния живот.

 

Можете да споделите: