1600 жалби са подадени в Комисията за защита на личните данни през 2019 г.

В отчета на ведомството пише, че през 2018 г. КЗЛД е сезирана със 784 жалби, а през 2017 г.  –  с 480 броя

Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2019 г.:

  1. Статистика и анализ на постъпилите в КЗЛД жалби

През 2019 г. КЗЛД е сезирана с над 1600 жалби, подадени от физически лица с твърдения за нарушения на правата им при обработване на личните данни. Забелязва се драстично повишаване на броя на постъпилите жалби през 2019 г., като за сравнение през 2018 г. КЗЛД е сезирана със 784 жалби, а за 2017 г. постъпилите жалби са били не повече от 480 броя.

Съотношението между подадените през 2017, 2018 и 2019 г. жалби е дадено в следната графика (Фиг. 1):

Секторите на дейност на АЛД, срещу които най-често са постъпвали през 2019 г. жалби от физически лица, са следните:

Държавни органи                                      820     жалби

Видеонаблюдение                                   102     жалби

Телекомуникации                                     78       жалби

Медии                                                             77       жалби

Банки и кредитни институции            35       жалби

Политически субекти                             31       жалби

Трудови и осигурителни услуги        26       жалби

Застраховане                                              8          жалби

Образование                                               7          жалби

Наблюдава се тенденция към драстично увеличаване на жалбите, подадени срещу държавни органи. През 2019 г. техният брой е най-голям – над 820, като за сравнение през 2018 г. подадените срещу държавни органи жалби са били по-малко от 50.

Увеличение бележат и жалби срещу осъществявано видеонаблюдение – през 2019 г. технияt брой расте до 102.

С оглед предмета на жалбите пред КЗЛД с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни на физически лица чрез видеонаблюдение могат да бъдат разграничени следните две фактически обстановки: видеонаблюдение, извършвано в режим на етажна собственост, и видеонаблюдение, извършвано от физическо лице за лични и домашни дейности. Голяма част от жалбите касаят видеонаблюдение на обществени места – улици, тротоари, зелени площи.

Телекомуникационният сектор остава сред водещите сектори на дейност, срещу които най-често постъпват оплаквания. Жалбите са насочени предимно срещу предоставяне на лични данни за събиране на задължения, произтекли от сключени договори и електронни съобщения. Забелязва се ръст на жалбите, подадени с твърдения, че лични данни са обработени за сключване на договор за услуги без знание и съгласие на лицето и без реално същото да е ползвател на предоставената услуга. Често срещан пропуск е получаване на фактури на други абонати.

Наблюдава се тенденция към увеличаване на броя на подадени срещу медии жалби, съдържащи твърдения за неправомерно обработване на лични данни при реализиране на журналистически материали, като голяма част от жалбите касаят и правото „да бъдеш забравен“. През 2019 г. техният брой надхвърля 70, на този фон през 2018 г. жалбите са 35, през 2017 г. – 12.

Нужно е да се посочат и постъпващите жалби за неправомерен достъп до потребителски профили във Фейсбук, Google, вкл. и други електронни платформи. Жалбите са за създаване на фалшиви (неистински) профили, злоупотреба с публикувана в мрежата информация (вкл. и снимки) и др. За установяването автора на такива деяния, когато същият е неизвестен, е необходим достъп до „трафични данни”, който обаче се осъществява на основание и по реда на Закона за електронните съобщения, по който КЗЛД няма правомощия.

На следващо място са жалбите, насочени срещу банки и дружества, предлагащи кредитни услуги. В тази категория жалби попадат освен твърдения за неправомерно предоставяне на лични данни за събиране на задължения от физическите лица, така и твърдения, свързани с употребата на лични данни за отпускане на кредити, без същите да са поискани и/или усвоени.

Предвид проведените през 2019 г. избори за членове на Европейския парламент (26.05.2019 г.) и местни избори (27.10.2019 г.) значителен е и броят на подадени жалби с предмет неправомерно обработване на лични данни в изборния процес, в частност твърдения за неправомерно обработване на лични данни чрез включването им в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на политическия субект за участие в избори, респективно твърдения за неправомерно обработване на лични данни за регистрация на застъпници на политически субекти, участващи в изборите.

Увеличава се броят на жалбите, подадени в сектор „Застраховане“. Основни твърдения, а и констатирани от КЗЛД нарушения в този сектор през 2019 г. са тези, касаещи обработване на лични данни за сключване на застраховки без правно основание, включително без наличие на договорна обвързаност между лица.

На този фон през 2019 г. се наблюдава намаляване на жалбите, подадени в сектор „Образование“ – от 23 през 2018 г. до 7 през 2019 г.

Преобладаващ е броят на нарушенията на чл. 6, §1 от ОРЗД – обработване на лични данни без правно основание, както и обработване на личните данни в нарушение на принципите по чл. 5, §1 от ОРЗД – „свеждане на данните до минимум“, „точност“, „ограничение на целите“. Констатирани са и нарушения, свързани със сигурността на данните и предприетите от администраторите технически и организационни мерки за защита на личните данни, както и такива, свързани с непроизнасяне по подадени от субекти на данни заявления за упражняване на права. В тази връзка и най-често налаганите корективни мерки са именно за тези нарушения.

През 2019 г. по повод постъпили жалби са приложени следните корективни правомощия по чл. 58, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679:

– официално предупреждение по буква „б“ – 18 бр.;

– разпореждане по буква „в“ – 3 бр.;

– разпореждане по буква „г“ – 50 бр.;

– имуществени санкции/глоби по буква „и“ – 73 бр., в общ размер на над 1 000 000 лв. (един милион лева).

С оглед крайното решение на КЗЛД произнасянията са, както следва:

  • по основателност на жалби – 263 решения. От тях 139 за неоснователност, 104 – за основателност, и 20 – за частична основателност;
  • за спиране на административно производство поради наличие на друго, образувано пред органите на МВР или прокуратурата – 5 решения;
  • по недопустимост на жалби – 53 решения;
  • по нередовност на жалби и искания – 36 решения;
  • очевидна неоснователност – 11 решения.

Оттеглени от жалбоподателите жалби са 17, с което КЗЛД на практика е била десезирана.

 

Можете да споделите: