Неделна разходка 14: Спазването на принципа на поверителност по подразбиране се отнася и за политиците, и за журналистите

Дано българското мобилно приложени в битката с Covid-19 се справи с предизвикателството за защитата на личната информация

В този час все още не е публикувано българското мобилно приложение, което ще се включи в битката за овладяване на епидемията от коронавируса. Затова ще разкажа какво обсъждат експертите по света за търсенето на баланса мужду защитата на поверителността и намесата в личното пространство по време на извънредни мерки за овладяване на пандемия. Privacy International PI публикува анализ на съществуващите приложения в Китай от хората се изисква да инсталират приложението Alipay Health Code, да попълнят лични данни и след това да им бъде издаден QR код с един от трите цвята, обозначаващ статута на карантина. Съобщава се, че приложението споделя данни за местоположението с полицията. Използването на приложения в контекста на Covid-19 е полезно, защото помага на хората да съобщят за симптомите си и да научат за вируса. Според авторите има приложения за проследяване на контактите, мониторинг на местоположението и взаимодействията, могат да съхраняват данните локално или да изпращат данните на сървъри, за анализ.

Норвежко приложение съхранява данни за местоположение в продължение на 30 дни на централизиран сървър. Колумбийското приложение моли хората да предоставят своите данни и да отговорят на въпроси за участие в протести и етническа принадлежност.

Приложенията като цяло са слабо разпространени. Приложението в Сингапур очевидно е изтеглено само от 13% от населението. Обединеното кралство цели най-малко 50% от населението. Обяснението е, че те не са задължителни.

Дори когато е „доброволно“, задължителното въвеждане на данни варира. В Аржентина приложението за самодиагностика изисква хората да включват своя национален идентификационен номер, имейл и телефонен номер.

Притесняваме се, че доброволният характер на тези приложения ще бъде отменен за пътуващите и при повторно отваряне на границите. Междувременно, според доклади от Тайланд, SIM карти и приложения са предоставяни на всеки чужденец и пътуващ тайландец, очаквайки данни за техните местоположения. Хонг Конг използва гривни с приложение за хора под задължителна карантина и споделя тяхното местоположение с правителството чрез платформи за съобщения.

В този контекст са приложения като това, разработено за домашна карантина от полското правителство. Изисква телефонни номера, снимки и редовно чекиране. Приложението на Южна Корея използва GPS за проследяване на местоположенията, за да се следи за нарушаване на карантината, като изпраща сигнали, ако хората напуснат определени райони.

И накрая, съществува постоянно присъстващият мониторинг, който продължава като част от търговската експлоатация. Facebook, Google и аналитични компании натрупват данни за местоположението от години, понякога с големи подробности, а понякога и в съвкупност.

Някои приложения проучват съхраняването на ограничени данни. Изглежда, че аржентинското приложение CoTrack, MIT Media Lab и на университета в Оксфорд събират данни за местоположението и близостта на устройството и споделят само със съгласие и без идентифициращи данни.„

На 20 март писах, че Privacy International (PI) създаде инструмент за наблюдение на временните мерки на контрол върху личния живот по време на борбата с коронавируса.

През седмицата технологичният редактор на от BBC Рори Келън Джоунс разказа за може би „най-екстремният вариант на софтуерен инструмент, рекламиран от израелската шпионска фирма NSO Group. Той предвижда правителствата да кажат на операторите на мобилни телефони да предадат всички свои данни за движението на всеки абонат.

Когато попитах служител на NHS –(британските здравни служби- бел. ред.) дали подобен подход би бил възможен тук, почти можех да го чуя да побелява по телефона.“