Комисията за защита на личните данни глоби министъра на вътрешните работи с 10 000 лева

Първата глоба от 1000 лева за МВР беше отменена от съда поради незаконосъобразност

В бюлетина на КЗЛД за ноември е публикувано ново решение по жалбата на А.К. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР). А. К. е задържан по време на лятната му отпуска, защото данните му съвпадат с тези на издирвано лице. К. пише в жалбата си пред КЗЛД, че без искащата държава да е предоставила идентификационни данни по отношение на лицето, което издирва, властите в България без да имат основание, са изпратили всички негови лични данни на трета държава, с която България няма сключени договори за правна помощ, вкл. и по наказателни дела.

На 11 май разказах за отмяната на решението на комисията: Съдът отмени решение на КЗЛД и я осъди да плати на МВР съдебни разноски от 150 лева.

В новото решение на КЗЛД се казва: „…В хода на административното производство по жалба рег. № ППН-01-61/13.09.2017 г. не се установява нито една от хипотезите за допустимост на обработването на лични данни, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 от ЗЗЛД (отм.), съответно на идентичните основания за допустимост на обработването, предвидени в чл. 6, § 1 от ОРЗД., което представлява нарушение на правата на жалбоподателя, гарантирани му от действащата нормативна уредба.

Разпространявайки личните данни на господин А.К., МВР ги е обработило неправомерно, без да гарантира сигурността им, в противоречие с принципите, свързани с обработване на данните, закрепени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) и чл. 5, § 1 от ОРЗД.

Констатираното нарушение, изразяващо се в разпространението на личните данни на А.К., чрез предоставянето им на държавата Того – без правно основание, е довършено и тежестта му следва да се преценява с оглед настъпилите за жалбоподателя вреди, свързани с инициираното срещу него задържане от гранична полиция, с постановяването – от Варненския окръжен съд на задържането му за срок до 40 дни и с въвличането му в последвалите, образувани срещу него, съдебни производства.

Предвид горното, налагането – по отношение на администратора на лични данни, определен според чл. 29, ал. 1 от ЗМВР в лицето на министъра на вътрешните работи, на корективна мярка, различна от посочената в чл. 58, § 2, б. „и“ от ОРЗД – „глоба“ се явява неприложимо и нецелесъобразно.

Неефективни в конкретния случай биха били корективните мерки, предвидени в чл. 58, § 2, б. „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“.

Корективната мярка, предвидена в чл. 58, § 2, б. „и“ от ОРЗД, би била пропорционална и с оглед защитата на обществения интерес, с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред, съобразена с целта на наказанието и необходимостта то да има възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администратора на лични данни.

С оглед принципа за пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, комисията счита, че наложената на министъра на вътрешните работи глоба следва да е в размер на 10 000 лева – минимален в сравнение със средния минимум, предвиден в ОРЗД за нарушение на чл. 6, § 1 от ОРЗД и в границите на предвидения за в чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.) за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.)

В съответствие с чл. 83, § 2 от ОРЗД, при определяне размера на санкцията, комисията има предвид произтеклите неблагопрятни последици за физическото лице, което е задържано за един продължителен период от време и бивайки въвлечено в образуваните срещу него съдебни производства, е възпрепятствано да се завърне в родината си Финландия, да упражнява професията си и да контактува със семейството си.

В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол, лице.

Категориите лични данни, обработени по отношение на господин А.К., съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин.

При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му. Съобразена е и високата обществена опасност на извършеното нарушение с оглед липсата на установен критерий или нормативна база въз основа на които да е избран способа за потвърждаване самоличността на жалбоподателя А.К. – чрез изпращане на дактилоскопичните данни, снети при задържането му за сравнение на искащата държава.

Разпространяването на лични данни представлява обработване на лични данни, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 от ДР на ЗЗЛД (отм.) и в случая, по отношение на жалбоподателя, е извършено, без наличие на условията за допустимост на обработване на данните, регламентирани в чл. 4, ал. 1, т. 1-7 от ЗЗЛД (отм.) и в противоречие с принципите залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), според които то следва да бъде законосъобразно, добросъвестно, за конкретни, точно определени цели и законни цели.

Установеното конкретно нарушение е довършено с акта на своето извършване и в този смисъл е неотстранимо, поради което даването на срок за отстраняването му се явява безпредметно.

С оглед значимостта на обществените отношения, регулирани от ОРЗД и ЗЗЛД, нарушенията на разпоредбите им следва да се квалифицират като такива с висока обществена опасност, а Комисията за защита на личните данни има задължение – в качеството си на контролен орган, да следи за осъществяване на законосъобразно обработването на личните данни на физическите лица.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД,

РЕШИ:

  1. Обявява жалба рег. № ППН-01-61/13.09.2017 г., подадена от А.К. срещу Министерство на вътрешните работи, за основателна по отношение на Министъра на вътрешните работи – администратор на лични данни, според чл. 29, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чрез разпространението им, без наличие на предвидените условия за допустимост на обработването, закрепени в. чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗЗЛД (отм.), респ. в чл. 6 § 1 от Общия регламент относно защитата на данните и в противоречие с принципите залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), респ. в чл. 5, § 1 от регламента.
  2. На основание чл. 58, § 2, б. „и“, във връзка с чл. 83, § 5, б. „а“ от Общия регламент относно защитата на данните, предвид установеното обработване на лични данни, Комисията за защита на личните данни налага на Министъра на вътрешните работи, с адрес: гр. София, 1000, район Средец, ул. „Шести септември” № 29, управляващ Министерство на вътрешните работи с БУЛСТАТ 000695235, административно наказание – глоба, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за това че в качеството си на администратор на лични данни е обработил личните данни на господин А.К., в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1-7 от ЗЗЛД (отм.), респ. на чл. 6 § 1 от ОРЗД и в противоречие с принципите залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), респ. в чл. 5, § 1 от ОРЗД.
Можете да споделите: