Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни

Днес, 15.11.2019 г., Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 4/2019 г., с което обяви за противоконституционен чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр.17 от 26 февруари 2019 г.). „Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност“, пише в решението

Решението е прието с осем гласа. Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов са подписали решението с особено мнение.

На заседанието са присъствали 12 съдии. Делото беше образуван по искане  на петдесет и пет народни представители от 44-то Народно събрание.

В решението пише:  „…Правовата държава  е основен конституционен принцип, прогласен в чл.4 от Конституцията. Принципът на законност е ядрото на правовата държава във формален смисъл. Изискването за достъпност и разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота на законите, а от тук и за предвидимост, за съответствието им с принципите и ценностите на основния закон, са сред най-съществените негови измерения. Особено строга е нетърпимостта към формулиране на неясни, двусмислени законови разпоредби, когато законодателят навлиза в сферата на правата и свободите на индивида. Друг важен аспект на изискването за законност е, че законът ясно трябва да указва на адресатите си какво е недопустимо – в противен случай този закон ще окаже „смразяващ ефект“ върху свободата на изразяване, защото всеки би стоял далеч от полето на приложимост на правилото, за да избегне различни прояви на цензуриране… Също така, неясните разпоредби се поддават на твърде широки тълкувания както от съответните органи на публичната власт, така и от тези, чието поведение се регулира. Поради това те създават възможност за злоупотреба и могат да бъдат прилагани от органите на публична власт в хипотези, които не са свързани с тяхната основна цел. Всичко това води до непредвидимост и правна несигурност за адресатите на едно въведено в общо правило изискване. Посочените разбирания и позиции се споделят и поддържат от Конституционния съд в неговата практика и са относими към оспорената в искането разпоредба в чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД – разпоредбата не отговаря на изискванията за разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота (Решение №9/1994 г.; Решение №5/2000 г). В нея са посочени критерии, които трябва да бъдат взети предвид с оглед законосъобразността на обработването на лични данни за целите по ал. 1 т.е. за журналистически цели. Адресати на тази разпоредба са както обработващите лични данни, така и надзорният орган – КЗЛД и съдът. Те следва да преценяват дали и доколко е постигнат баланс, в журналистическите материали, между свободата на изразяване и информация и защитата на личните данни. Конституционният съд отбелязва, че както Директива 95/46 (отменена) така и Регламент 2016/679 не включват списък с такива задължителни критерии. Да се тълкува мандата на държавите членки, предвиден в чл. 85 от Регламента, в смисъл на вменяващ позитивно задължение за установяване чрез закон на абстрактни критерии (при това, обяснимо, неизчерпателно изброени) за балансиране на двете потенциално конфликтни права, в тежест на медиите/журналистите, е равнозначно на съществена промяна на духа и разума на тази разпоредба. Самата тя, като предвижда въвеждане на изключения и дерогации от общите правила, е израз на идеята за балансирано регулиране в сферата на защита на личните данни така, че да се осигури това право да бъде в равновесие с другите основни права, в съответствие с принципа на пропорционалност, при засилена защита на информационната неприкосновеност на индивида (съображение (4) Регламент 2016/679). Развитие на националното законодателството в посока на горното виждане за смисъла на чл. 85 прави изключително трудно по-нататък да се постави граница на държавната намеса по отношение свободата на изразяване на медиите/ журналистите. Това би било и в нарушение на възприетата в коментираната вече практика на ЕСПЧ и СЕС позиция, че водещо при балансирането на правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация е тяхното еднакво зачитане и се изисква преценка на конкретните обстоятелства при всеки отделен случай на реален конфликт между тези права от съответната юрисдикция…. От неяснотата на отделни критерии възниква проблем за цялостното прилагане на т.нар. „журналистическо изключение“. Освен това, трудно можем да говорим за „обработването на лични данни за журналистически цели“ и преценка на естеството на информацията или преценка на последици и съответствие с правата на други граждани при т. нар. „преки, в реално време“ предавания. Неясните критерии означават също така, че КЗЛД разполага с непредвидима (дискреционна) власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което, наред с неясните критерии, води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка (в този смисъл Решение № 1 от 2005 г.). Не бива да се пренебрегва и това, че чл.17 от Регламента предвижда т.нар. „право да бъдеш забравен“, което се приема като „безпрецедентна форма на цензура онлайн“ и дори, че е най – голямата заплаха за свободата на изразяване. … Както вече бе отбелязано, целта на Регламента е да се съвместят правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация в съответствие с утвърденото в съвременния конституционализъм начало за еднакво зачитане на всички основни права. Оспорената разпоредба в чл.25з, ал.2 се доближава по своя интензитет до конституционната граница на ограничаване на свободата на изразяване и информация, което я определя като непропорционална за преследваната легитимна цел, поради което тя е и конституционно нетърпима. Конституционният съд е последователен в своята позиция, че когато неяснотите или неопределеностите на една законова разпоредба са достатъчно сериозни и поставят под съмнение годността й да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди, то такава законова разпоредба е противоконституционна на основание нарушаване принципа на правовата държава (Решение № 9/1994 г.; Решение  № 5/2000 г.). Именно такава е и атакуваната с настоящото искане законова разпоредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД. … В допълнение Конституционният съд намира, че въведените в разпоредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии не са необходима законодателна мярка за съвместяване на правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и информация. Стандартите за необходима мярка са очертани в практиката на ЕСПЧ и на СЕС, както и в юриспруденцията на Конституционния съд – Решение №7/1996г. и други решения, където съдът се е произнасял инцидентно по въпроса за съответствието на ограничителната мярка с принципа на пропорционалност като измерение на правовата държава (Решение № 20 от 1998 г.; Решение № 1 от 2002 г.; Решение № 5 от 2003 г.; Решение № 5 от 2005 г. и др.). Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност. Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна  – да се засили самоконтрола в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат. Кодексите са израз на общественото договаряне за ценностите в журналистиката като професия, която има дълг към обществото и носи цялата тежест да го изпълни по отговорен начин без да създава преднамерена псевдожурналистическа дезинформация и да не служи като инструмент за ерозиране на доверието в медиите. Регламент 2016/679 изрично предвижда, че този вид документи имат за цел да допринесат за правилното му прилагане, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни (Глава IV, Раздел 5, чл.40).“

Комисията за защита на личните данни в защита на текстовете изразяваше опасения, че с аргументите за противоконституционност се въвежда презумпция за недобросъвестност както на надзорния орган по защита на личните данни (КЗЛД), така и на компетентните съдебни органи, които от своя страна се ползват със самостоятелна конституционна защита (чл. 117, ал. 2).

Можете да споделите: