КЗЛД публикува в бюлетина си поучителни решения по неоснователни жалби

Комисията за защита на личните данни публикува в бюлетина си за месец юли няколко решения, с които оставя без уважение като неоснователни жалби от различни граждани.

Първата жалба, отхвърлена от Комисията за защита на личните данни, е подадена от К.Т., който твърди, че са нарушени правата, предоставени му със ЗЗЛД, „посредством осъществявано на работното му място видеонаблюдение.

Жалбоподателят информира, че е изнудван и заплашван от бившата си работодателка П.К. – управител на „М.“ ЕООД, гр. Пловдив. Твърди, че на работното му място, без негово знание и съгласие са поставени камери за видеонаблюдение, а достъп до кадрите има работодателят му, който го заплашва и изнудва след прекратяване на сключения между тях трудов договор, с цел финансово облагодетелстване.

Към жалбата не са приложени доказателства.“

„М.“ ЕООД информира КЗЛД, че “причина за видеонаблюдението осъществявано в заведение на дружеството, находящо се в ****, са злоупотреби и кражби от страна на жалбоподателя К.Т. и негова колежка Ш., същите служители в заведението. Допълват, че по случая е образувано производство в Окръжна прокуратура – Пловдив, а записи от камери са предоставени на разследващите като доказателство за злоупотреби от г-н К.Т. и г-жа Ш. в особено големи размери. Представят заповед № 24/01.08.2018 г. по описа на дружеството относно осъществяваното видеонаблюдение.”

Проверяващ екип на комисията е установил, че на видни места в заведението, в което К.Т. е работил,  има поставени общо 5 (пет) информационни стикера, които предупреждават за осъществяване на видеонаблюдение.

Предвид събраните по преписката доказателства Комисията счита, че “осъществяваното видеонаблюдение е законосъобразно по аргумент от чл. 6, § 1, буква „е“ от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД – необходимо за целите на легитимните интереси на администратора на лични данни, а именно охрана на имуществото му и защита правата на администратора и доказване на исковата му претенцията пред правораздавателните органи. Интерес, който е преимуществен пред този на физическото лице сезирало Комисията, още повече че жалбоподателят е информиран за осъществяваното видеонаблюдение.

Обхвата на видеонаблюдението налага извода, че не е нарушена неприкосновеността на личността на жалбоподателя, предвид обстоятелството, че то не обхваща санитарните помещение и стаите за почивка, а вътрешната част на заведението, където е местоработата на жалбоподателя, имуществото на дружеството и място на което се обслужват клиенти на заведението.

С оглед обхвата на видеонаблюдение може да се приеме също, че то се осъществява и в хипотезата на чл. 6, § 1, буква „г“ от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД – за защита на здравето и живота, както на служителите на дружеството, така и на клиентите на заведението.

Спазен е принципът на прозрачност при обработване на данните, а именно физическото лице е информирано за осъществяваното видеонаблюдение, въпреки че жалбоподателят твърди обратното.” Комисията посочва в решението, че безспорно, “липсват доказателства за изразено от жалбоподателя писмено съгласие за видеонаблюдението, но предвид обстоятелството, че условията посочени чл. 6, § 1 от Регламента, респективно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, са алтернативно изброени и за законосъобразността на обработване е необходимо наличието на поне едно от тези условия се налага изводът, че макар да не е налице изрично писмено съгласие на жалбоподателя за обработване на личните му данни във връзка с осъществяваното видеонаблюдение, то същото е законосъобразно предвид наличието на други от посочените в разпоредбите условия за допустимост и законосъобразност на обработването, а именно наличие на легитимен интерес на администратора и защита на здравето и живота на служителите на дружеството и клиентите на заведението.

От събраните по преписката доказателства не се установи личните данни на жалбоподателя да са обработени за цели различни от тези за които са събрани. Твърденията на г-н К.Т. в обратна насока, а именно за недобросъвестно и незаконосъобразно използване на личните му данни, събрани чрез видеонаблюдение, за осъществяван спрямо него заплахи и изнудване, са недоказани.

Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

РЕШИ:

Оставя без уважение, като неоснователна жалба рег. № ПП Н-01-952/23.11.2018 г. подадена от К.Т. срещу „М.“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – Пловдив.”

Можете да споделите: