Министър Божанов предложи спорни промени в Закона за електронното управление

Не е съвсем вярно, че със законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз

Твърдя, че с Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

И не е съвсем вярно написаното в Мотивите и Доклада към проекта, че „Предложеният законопроект не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.“

Може би под „въвеждане на норми“ министър Божанов има предвид цял регламент. Но законопроектът въвежда Квалифицирани удостоверения за електронни печати и Електронни времеви печати.

А това изисква задействане на няколко члена от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Например Член 21,Член 38 и Член 41, които публикувам по-долу.

Ако не съм права, нека ме опровергаят. Общественото обсъждане е до 10 юли 2022 г.

Искам да попитам как точно промените отчитат GDPR, как е приложено изискването Когато доставчици на удостоверителни услуги без квалифициран статут възнамеряват да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги да изпратят до надзорния орган уведомление за намерението си заедно с доклад за оценяване на съответствието, съставен от органа за оценяване на съответствието?

В Портала за обществени консултации промените са представени така:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

Предложеният законопроект е свързан с разрешаването на няколко съществени проблема, които са свързани с ефективното, сигурно и лесно предоставяне на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, с дейността при предоставянето на електронни административни услуги, както и с разрешаване на пречки пред осъществяването на комплексно административно обслужване. Чрез предлаганите изменения и допълнения съществено ще се ускори процесът по развитието на електронното управление в Република България с реални ползи за потребителите на услугите, както и за административните органи, които ги предоставят.

Основните предложения за изменения и допълнения касаят:

Повишаване на сигурността на системата за сигурно електронно връчване и предоставяне на възможност за изцяло електронен процес по налагане на административни наказания.
Улесняване на заявяването на електронни административни услуги чрез премахване на изискването за квалифициран електронен подпис за физически лица за някои от услугите.
Отпадане на нуждата от представяне на удостоверения при заявяване на административни услуги.
Отпадане на хартиените документи (вкл. стикери) за доказване на данни за лица или обекти.
Въвеждане на задължение за водене на регистри в електронен вид без сериозен негативен ефект върху държавния бюджет.
Създаване на допълнителни стимули за използване на административни услуги по електронен път и устойчиво регламентиране на института на посредника при предоставяне на административни услуги.
Компенсиране на общините за пропуснатите такси за административни услуги в следствие от въвеждането на комплексно административно обслужване.
Създаване на възможност за пълна електронизация на административни процеси чрез включване на допълнителни лица като първични администратори.

В Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронно управление пише:

Със законопроекта се уреждат следните основни теми, които са и част от споразумението за съвместно управление:

Премахване на удостоверения, чрез приравняване на служебното събиране на информация с предоставяне на удостоверенията от заявителя;
Забрана за въвеждане с подзаконов акт на стикери и други документи, които представят данни, които са налични в регистри;
Улеснено заявяване на електронни административни услуги чрез премахване на изискването за квалифициран електронен подпис за мнозинството от услугите;
Връчване на фишове, актове и наказателни постановления по електронен път;
Разширяване на обхвата и уреждане на сигурността на системата за сигурно електронно връчване.

В момента редица институции изискват удостоверения въпреки възможността да получават нужната информация по служебен път, поради изрични законови изисквания за предоставяне на удостоверения от страна на заявителя. С предложения законопроект служебната справка се приравнява с предоставянето на удостоверение от заявителя, което освобождава администрацията от задължението да изискват удостоверение съгласно специалните си закони.

Предвид, че това ще донесе негатив на общинските бюджети, със законопроекта се предвижда пропорционално възстановяване на пропуснатите приходи на общините спрямо броя служебни справки.

Предвижда се отпадане на изискването за подпис при заявяване на услуги след идентификация, чрез портала за електронни услуги egov.bg. Нуждата от подпис произтича от Административнопроцесуалния кодекс, който обаче предвижда опция за заявления без подпис на заявителя. Предвид успешната идентификация, авторството на заявлението е установено с висока степен на сигурност. Интегритетът на заявлението се гарантира с електронен времеви печат. Нормата предвижда изключение от това правило по преценка на министъра на електронното управление за услуги, за които липсата на подпис представлява по-висок риск.

Законопроектът урежда ред за електронно връчване на фишове и актове в Закона за административните и нарушения и наказания, в случаите на съставяне на акт в отсъствие на нарушител и при предварително изразено изрично желание от страна на нарушителя да получава актове и фишове чрез системата за сигурно електронно връчване.

Статутът на системата за сигурно електронно връчване е доуредена с допълнителни изисквания за сигурност и устойчивост. Урежда се и специфичния електронен адрес за връчване в системата за сигурно електронно връчване, така че връчващата страна да може да изпрати документ към системата на база на идентификатор (на физическо или юридическо лице).

Лицата по чл. 1, ал. 2 (лица, осъществяващи публични функции и доставчици на обществени услуги) понякога участват в административни производства като предоставят информация – напр. документ, че дадено лице има сключен договор за комунална услуга, или че присъства в регистъра на уредена със закон съсловна организация, което му дава определени права.

В тези случаи, лицата по чл. 1, ал. 2 би следвало да предоставят възможности за автоматизирана интеграция със своите регистри за служебно предоставяне на нужната за административното производство информация. Това ще спести административна тежест както на гражданите и бизнеса, така и на самите лица по чл. 1, ал. 2, които няма да трябва да предоставят административно обслужване на граждани за нуждата на издаване на документи, които да послужат в административно производство.

Чл. 46 от действащия Закон за електронно управление предвижда, че изискванията за оперативна съвместимост се прилагат към лицата по чл. 1, ал. 2, когато те предоставят вътрешни електронни административни услуги, но не вменява задължение на същите да предоставят такива услуги и в кои случаи.

Регистрите, водени от административните органи, често не отговарят на изискванията на Закона за електронното управление – водят се или на хартия, или в системи, които не позволяват автоматизирано предоставяне на вътрешни електронни административни услуги.

С този законопроект се урежда централизирана система за управление на регистри („регистър като услуга”), чрез която бързо и лесно могат да бъдат електронизирани регистри с ниска до средна сложност на водене. Проектът е приоритетен в пътната карта за изпълнение на стратегията за развитие на електронното управление и неговото изграждане предстои непосредствено. С този законопроект се предвижда и срок от една година за привеждане на всички регистри в съответствие с изискванията на този закон. В този срок е включен срокът за изграждане на централизираната система и създаването и мигрирането на регистри върху нея.

Въвежда се и изрично задължение за предоставяне на електронни административни услуги с по-ниска такса от предоставянето на същата услуга на гише. Въвежда се и възможност посредническите услуги да са възмездни, като предвид очаквания механизъм на работа, посредниците ще могат да приспадат разликата между таксата на гише и таксата за електронно предоставяне, за да има възможност крайната такса към гражданите и бизнеса да бъде еднаква, без значение кой я предоставя на гише. Посредниците могат да определят и по-висока такса.

Въвежда се и определение за централен администратор на данни, както и приравняване на неговите задължения към тези на първичния администратор. Централен администратор са напр. НАП по отношение на местни данъци и такси и ГД ГРАО по отношение на ЕСГРАОН, тъй като и в двата случая общините създават данните за първи път, но задълженията за автоматизирано предоставяне са на централния орган, който агрегира данните.

Законопроектът предвижда уточнение на норма в Закона за гражданската регистрация, с които да отпадне основанието за откази от страна на ГД ГРАО за предоставяне на служебна информация на органи на централната и местната власт. Въвежда се нова норма, която недвусмислено указва на ГД ГРАО кой е приложимият нормативен акт при предоставяне на данни на ЕСГРАОН на държавни органи и институции.

Предложеният законопроект е публикуван на Портала за обществени консултации съгласно разпоредбата на чл. 26 от Закона за нормативните актове. За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

С предложенията за промени в законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

Член 21

Начало на предоставянето на квалифицирана удостоверителна услуга

Когато доставчици на удостоверителни услуги без квалифициран статут възнамеряват да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, те изпращат на надзорния орган уведомление за намерението си заедно с доклад за оценяване на съответствието, съставен от органа за оценяване на съответствието.
Надзорният орган проверява дали доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, и по-специално на изискванията за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и за предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги.

Ако надзорният орган прецени, че доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в първа алинея, надзорният орган предоставя квалифициран статут на доставчика на удостоверителни услуги и на предоставяните от него удостоверителни услуги и информира посочения в член 22, параграф 3 орган, за да може той да актуализира доверителните списъци по член 22, параграф 1 в срок от три месеца след уведомяването съгласно параграф 1 от настоящия член.

Ако проверката не приключи в тримесечен срок от уведомяването, надзорният орган информира доставчика на удостоверителни услуги, като посочва причините за забавянето и срока, в който трябва да приключи проверката.

Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги могат да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, след като квалифицираният статут бъде отбелязан в доверителните списъци, посочени в член 22, параграф 1.
Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите за целите на параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 38

Квалифицирани удостоверения за електронни печати

Квалифицираните удостоверения за електронни печати отговарят на изискванията, предвидени в приложение III.
Квалифицираните удостоверения за електронни печати не подлежат на каквито и да било задължителни изисквания, които надхвърлят изискванията, предвидени в приложение III.
Квалифицираните удостоверения за електронни печати могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни. Тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни печати.
Ако квалифицирано удостоверение за електронен печат бъде отменено след първоначалното активиране, то губи валидността си от момента на отмяната и неговият статут не може да бъде възстановен при никакви обстоятелства.
Държавите членки могат да определят национални правила относно временното спиране на валидността на квалифицирани удостоверения за електронни печати при спазване на следните условия:

а) ако квалифицирано удостоверение за електронен печат бъде временно спряно, то губи валидността си за срока на спирането;

б) срокът на спирането се отбелязва ясно в базата данни за удостоверенията, а статутът на спиране е видим за срока на това спиране в рамките на услугата, предоставяща информация за статута на удостоверението.

Комисията може да установи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за квалифицирани удостоверения за електронни печати. Съответствието с изискванията, предвидени в приложение III, се презюмира, когато квалифицираното удостоверение за електронен печат отговаря на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КВАЛИФИЦИРАНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПЕЧАТИ

Квалифицираните удостоверения за електронни печати съдържат:

а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен печат;

б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика, и:

— за юридическо лице: наименованието и ако е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри,

— за физическо лице: името на лицето;

в) най-малко името на създателя на печата и ако е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри;

г) данни за валидиране на електронния печат, които съответстват на данните за създаване на електронния печат;

д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението;

е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги;

ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги;

з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно;

и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение;

й) когато данните за създаване на електронен печат, свързани с данните за валидиране на електронен печат, се намират в устройство за създаване на квалифициран електронен печат, това съответно се указва най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

РАЗДЕЛ 6

Електронни времеви печати

Член 41

Правна сила на електронните времеви печати

Правната сила и допустимостта на електронния времеви печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен времеви печат.

Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът.
Квалифицираният електронен времеви печат, издаден в една държава членка, се признава за квалифициран електронен времеви печат във всички държави членки.

РАЗДЕЛ 6

Електронни времеви печати

Член 41

Правна сила на електронните времеви печати

Правната сила и допустимостта на електронния времеви печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен времеви печат.

Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът.
Квалифицираният електронен времеви печат, издаден в една държава членка, се признава за квалифициран електронен времеви печат във всички държави членки.

Член 42

Изисквания към квалифицираните електронни времеви печати

Квалифицираният електронен времеви печат отговаря на следните изисквания:

а) обвързва датата и часа с данните по начин, който до голяма степен изключва възможността за незабелязана промяна на данните;

б) основава се на източник на точно време, свързан с координираното универсално време; и

в) подписан е с усъвършенстван електронен подпис или е подпечатан с усъвършенстван електронен печат на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги или с друг равностоен метод.

Комисията може да установи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за обвързване на датата и часа с данните и за източниците на точно време. Съответствието с изискванията, посочени в параграф 1, се презюмира, когато обвързването на датата и часа с данните и източника на точно време отговарят на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

„орган за оценяване на съответствието“ означава орган съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕО) № 765/2008, който е акредитиран в съответствие със същия регламент като компетентен да извършва оценяване на съответствието на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и на предоставяните от този доставчик квалифицирани удостоверителни услуги;

РАЗДЕЛ 3

Квалифицирани удостоверителни услуги

Член 20

Надзор над доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги

Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги са обект на одит най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка от орган за оценяване на съответствието. Целта на одита е да се потвърди, че доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент. Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги представят на надзорния орган съответния доклад за оценяване на съответствието в срок от три работни дни след като го получат.
Без да се засяга параграф 1, надзорният орган може по всяко време да извърши одит или да поиска от орган за оценяване на съответствието да направи оценяване на съответствието на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги за тяхна собствена сметка, за да потвърди, че те и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент. Ако има съмнение, че са нарушени правилата за защита на личните данни, надзорният орган уведомява за резултатите от своите одити органите по защита на данните.

ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДОКЛАД

От Божидар Божанов – министър на електронното управление

ОТНОСНО: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл.31, ал.2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам на Вашето внимание проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Основните предложения за изменения и допълнения касаят:

Повишаване на сигурността на системата за сигурно електронно връчване и предоставяне на възможност за изцяло електронен процес по налагане на административни наказания.

Системата за сигурно електронно връчване, функционираща в Министерството на електронното управление, се използва от множество административни органи за обмен на документи с гражданите и бизнеса. Липсва, обаче регламентация относно гаранциите за сигурността на системата, както и на възможностите за нейното използване за административнонаказателна дейност – връчване на АУАН и фишове при предварително посочено желание от нарушителя.

Системата се използва за връчване на документи по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като използването ѝ за връчване на по реда на Закона за административните нарушения и наказания е ограничено само до наказателните постановления при посочване на изрично желание в АУАН, което на практика не се използва.

Нормативната уредба предвижда създаването на системата, но не и достатъчно гаранции за нейната сигурност (в т.ч. липса на одити, съпоставими със системи за квалифицирана електронна препоръчана поща по реда на Регламент (ЕС) 910/2014), от което следват основателни притеснения от страна на административните органи и лицата по чл. 2, ал. 2.

Улесняване на заявяването на електронни административни услуги чрез премахване на изискването за квалифициран електронен подпис за физически лица за някои от услугите.

Съществен проблем пред използването на електронни административни услуги е необходимостта те да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис. Квалифицираният електронен подпис е много сигурно средство за гарантиране на авторство и интегритет на заявленията, но поради технически специфики е труден за масово използване в различни среди и системи. Първоначалното му придобиване, инсталиране и настройване е бариера пред използването на електронни административни услуги. Въпреки навлизането на по-лесните за използване облачни подписи, интеграцията на системите на администрациите не е налице, което ги прави само частично приложими.

Съгласно доклад на Световната банка „Преглед на публичните разходи и институционален преглед в областта на електронното управление в България“, за причините за неизползване на електронни услуги по електронен път, 10% посочват че електронните административни услугите са твърде трудни за използване, 9% не са открили начин за достъп (което отново е пряко свързано с използването на електронни подписи), а техническите проблеми и удобството следват със 7% и 2%. Квалифицираният електронен подпис играе ключова роля за всички тези проблеми. Съгласно Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index – DESI) на Европейската комисия за 2021 г., над 60% от домакинствата използва интернет, но само 36% от потребителите използват електронни административни услуги, като в много от случаите това са услуги, достъпни с ПИК.

Отпадане на нуждата от представяне на удостоверения при заявяване на административни услуги.

Законът за електронното управление от самото си приемане въвежда обща разпоредба, предвиждаща служебно събиране на информация от административните органи. На практика, обаче, редица специални закони, вкл. чрез делегация на подзаконови актове, въвеждат изискване за представяне на удостоверения от страна на гражданите и бизнеса при заявяване на административна услуга, което или обезсилва нормата в настоящия закон, или създава поле за тълкуване, което обаче не достига до системно и трайно решение.

Отпадане на хартиените документи (вкл. стикери) за доказване на данни за лица или обекти.

С подзаконов акт често се въвежда изискване за документи за доказване на данни за лица или обекти, които присъстват в централизирани регистри. Тези практики не вземат предвид общите принципи на Закона за електронно управление, но не нарушават изрично неговите норми. Такъв пример е стикерът за годишен технически преглед, който доказва данни за автомобила, които са налични при справка по регистрационния му номер в централизиран регистър на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Стикерът е въведен с наредба на база на обща законова делегация.

Въвеждането на стикери и други документи, доказващи данни с подзаконова уредба води до разходи за държавата и гражданите (напр. стикерите за ГТП и необходимата апаратура за тяхното създаване оскъпяват прегледа). Впоследствие това увеличава и разходите за контрол, справянето с фалшиви документи и др.

Въвеждане на задължение за водене на регистри в електронен вид без сериозен негативен ефект върху държавния бюджет.

Извън основните първични регистри, големият брой регистри, въведени със закон или подзаконов акт, се водят или на хартия, или като електронни таблици или в остарели информационни системи. И в трите случая регистрите не отговарят на съвременните изисквания за сигурност, надеждност и оперативна съвместимост. Данните за 2020 г. от Интегрираната информационна система на държавната администрация (https://iisda.government.bg/annual_report/529) показват, че регистрите, които се поддържат на хартиен носител и подлежат на електронизация са 127 бр., в т.ч. първични регистри 120 бр. Регистрите, за които закон предвижда да се водят на хартия и не подлежат на електронизация – 151 бр., в т.ч. първични регистри 130 бр. От друга страна, голям е броят на регистрите, които се поддържат в електронен вид – 1587, като 1151 от тях се поддържат от общински администрации. Както регистрите, водени на хартия, така и по-голяма част от регистрите, поддържани в електронен вид не позволяват автоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Последиците от липсата на електронни регистри са няколко: създаване на административна тежест за гражданите, бизнеса и администрацията за доказване на обстоятелства в рамките на процеса по административно обслужване; рискове за загуба на данни; рискове за целостта на данните, в т.ч. неоторизирана подмяна на данни; липса на проследимост и история на промените; липса на прозрачност за данните във водените регистри и невъзможност за администрациите да изпълнят задълженията си по Закона за достъп до обществена информация.

Създаване на допълнителни стимули за използване на административни услуги по електронен път и устойчиво регламентиране на института на посредника при предоставяне на административни услуги.

За заявяване на електронните административни услуги към настоящия момент се дължи такса, равна на тази за заявяване на гише, освен ако в специален закон изрично не е уредено друго. Това не дава възможност на административните органи да стимулират използването на електронни административни услуги чрез финансовия им параметър. В допълнение, въведеният през 2016 г. институт на посредника при заявяване на административни услуги не функционира отчасти заради липса на устойчив бизнес модел свързан с таксите.

Липсва обобщена информация за държавните и общинските такси. Практиките, особено в местната власт, за неразходопокривни и незаконосъобразни такси, биват регулярно проверявани от Върховна административна прокуратура, която обявява редица наредби за незаконосъобразни. Разходопокривността на държавните такси също не е изследвана, но особено в случаите на различни по скорост на предоставяне услуги без това да променя разходите на администрациите, е налице неспазване на разходопокривния принцип. При предоставяне по електронен път, особено през централизираните системи на

електронното управление, и при високо ниво на използване, което се цели с този законопроект, разходите за предоставяне на една услуга намаляват значително.

Компенсиране на общините за пропуснатите такси за административни услуги в следствие от въвеждането на комплексно административно обслужване.

Въвеждането на комплексно административно обслужване създава риск за общините, които попълват бюджета си през такси за административни услуги, особено такива по гражданска регистрация.

В последните 6 години броят на направените справки за данни от Национална база данни „Население“ се е увеличил 14 пъти. Ако решаването на проблем 3 доведе до отпадане на удостоверенията в такъв мащаб, общинските бюджети ще загубят между 0.5% и 1% от приходите си (в зависимост от размера на общината).

Без предложените изменения, общата норма в Закона за публичните финанси за възстановяване на средства във връзка с политики на централната власт не дава достатъчни гаранции за пропорционално овъзмездяване на общините спрямо това, което те биха получили като приходи от такси от гражданите.

Създаване на възможност за пълна електронизация на административни процеси чрез включване на допълнителни лица като първични администратори.

Данните от регистрите на съсловни организации и други лица осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги участват също така в процесите по административно обслужване на граждани и бизнес. Тъй като те не са административни органи, за тях не важат изискванията за оперативна съвместимост и автоматизирано предоставяне на информация, което води до невъзможност от предоставяне на изцяло електронна услуга. Така се налага потребителите на услуги всеки път при заявяването им да предоставят едни и същи данни или данни, които вече са създадени/събирани от предоставящите обществени услуги, което се явява силно утежняващо обстоятелство при административното им обслужване.

Чрез предложения законопроект:

 ще се обезпечи процесът на автоматизирано предоставяне на информация съгласно ЗЕУ. Ще бъде гарантирана сигурността на ССЕВ, както и на възможностите за нейното използване за административно-наказателна дейност – връчване на АУАН и фишове, при предварително посочено желание от нарушителя

 ще бъде разрешен съществен проблем пред използването на електронни административни услуги, свързан с необходимостта те да бъдат заявявани с квалифициран електронен подпис;

 ще се осигури правна сигурност за прилагане на общите разпоредби на Закона за електронното управление за служебно събиране на информация от административните органи, като се ограничава действието на специалните закони или на подзаконови актове, въвеждащи изискване за представяне на удостоверения от страна на гражданите и бизнеса при заявяване на административна услуга;

 ще се предотврати въвеждането на документи и стикери там, където те са излишни;

 ще се въведе механизъм за контрол върху създаването и функционирането на регистри в администрацията както на централно, така и на местно ниво;

 ще се осигури правно основание за стимулиране заявяването и използването на административни услуги, предоставяни по електронен път. В допълнение ще се премахне финансовата бариера за функционално реализиране на въведения през 2016 г. институт на посредника при заявяване на административни услуги;

 общинските администрации ще могат да бъдат компенсирани за пропуснатите такси за административни услуги в следствие от въвеждането на комплексно административно обслужване. Това ще създаде възможност за ефективно осъществяване на комплексно административно обслужване и за изпълнение на целите на Стратегията за развитие на електронното управление без да се поставя под риск ефективността и организационното развитие на общинските администрации;

 ще се постигне сериозен напредък в осигуряване на оперативната съвместимост на регистрите на лицата по чл. 1, ал. 2 от ЗЕУ.

Предложеният законопроект не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.

Предложеният законопроект не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка на основание чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Настоящият доклад и законопроект са съгласувани съгласно чл. 32 и чл. 33 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. На основание чл. 26, ал.2 от Закона за нормативните актове по проекта на Решението е проведена обществена консултация в намален срок по реда на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове. Резултатите от нея са отразени в приложената справка-таблица.

На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е окончателната частична предварителна оценка на въздействието е съобразена с препоръките от становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.

С уважение,

БОЖИДАР БОЖАНОВ

Министър на електронното управление