Срокът за изпращане на отговори е 30 септември 2024 г.
Европейската комисия отправи покана за представяне на отговори по 4 теми, свързани с изготвянето на насоки относно защитата на непълнолетните онлайн. След като бъдат изготвени, насоките ще бъдат достъпни за обществена консултация през цялата 2025 г.
Засега се търсят мнение относно обхвата, подхода и съдържанието на насоките, които трябва да осигурят високи нива на поверителност, безопасност и сигурност за непълнолетни от онлайн платформите, както се изисква от Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Комисията събира добри практики и препоръки, свързани с мерките за смекчаване на рисковете, на които непълнолетните могат да се сблъскат онлайн. Комисията приканва всички заинтересовани страни да участват в поканата за представяне на данни, включително като предоставят подкрепящи научни доклади и изследвания.
Онлайн платформите трябва да гарантират, че правата и висшите интереси на децата са в центъра при проектирането на техните услуги. Платформите следва да възприемат основан на риска подход, редовно да извършват оценки на въздействието и да прилагат мерки за смекчаване на всички потенциални рискове за непълнолетни, произтичащи от техните услуги. Работата между Комисията и държавите-членки по хармонизиран подход към проверката на възрастта също е включена в насоките.
С изключение на микро- и малките предприятия, насоките за защита на непълнолетни ще се прилагат за всички онлайн платформи, които са достъпни за непълнолетни, включително тези, които не са насочени към непълнолетни, но все още имат непълнолетни потребители, например поради недостатъци в механизма за проверка на възрастта.
Поканата за представяне на данни е отворена до 30 септември 2024 г. Комисията ще използва приноса на заинтересованите страни, за да изготви насоките и да проведе отделна консултация по проекта на насоки, които се планира да бъдат приети преди лятото на 2025 г.
В съответствие с общия подход на DSA Комисията предлага насоките да възприемат такъв подход към вредите онлайн, който е основан на риска. Това означава, че онлайн платформите, които са достъпни за малолетни и непълнолетни лица, следва редовно да извършват специфична оценка на въздействието върху децата, която да е структурирана около т.нар. типология „5C“ на рисковете, а именно рисковете за малолетните и непълнолетните лица от съдържанието, поведението, контактите и потребителите, както и кръстосаните рискове. На определените рискове следва да бъде отговорено по разумен, пропорционален и ефективен начин. Мерките за гарантиране на безопасността на малолетните и непълнолетните лица ще варират между онлайн платформите поради различното им естество. В насоките ще бъде взета предвид текущата работа на Комисията за разработване на хармонизирано решение за проверка на възрастта на базата на портфейла на ЕС за цифровата самоличност, което ще се използва, за да се провери дали даден потребител е на възраст на 18 или повече години.
Комисията приканва заинтересованите страни да дадат своя принос, по-специално по точките по-долу.
- Имате ли коментари или допълнителни съображения, които следва да бъдат включени в обхвата, определен по-горе?
- Моля, опишете всички основни рискове и опасения, свързани с гарантирането на високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност за малолетните и непълнолетните лица онлайн.
- Комисията предлага да се прилага т.нар. типология „5C“ на рисковете, за да се разработят добри практики, които платформите следва да възприемат, за да се гарантира високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност за малолетните и непълнолетните лица онлайн. Тези добри практики следва да се основават на оценка на това как характеристиките, проектирането, функционирането и използването на всяка платформа могат да окажат въздействие върху рисковете „5C“. Те могат да включват следните фактори:
- системи за модериране на съдържание;
- проекта на евентуална алгоритмична система;
- създаване на профил и подходящи за възрастта настройки по подразбиране;
- системи за подбор и представяне на реклами;
- търговски практики;
- практики за управление на данни;
- процеси за удостоверяване и проверка на възрастта;
- характеристики на продукта (напр. родителски контрол, гореща телефонна линия).
Съгласен(на) ли сте с този подход? Какви допълнителни фактори следва да бъдат оценени в оценката на въздействието върху децата? Препоръчвате ли някаква методика, измерителна система, структурни показатели и/или прагове, които следва да се прилагат и включват в оценката на въздействието върху децата?
- Моля, представете добри практики или препоръки за справяне с рисковете от типологията „5C“ за изброените по-горе фактори. Моля, посочете някакви съществуващи документи, изследвания или ресурси, които биха могли да помогнат за утвърждаването или валидирането на добрите практики.