В превод, представители на Комисията за защита на личните данни са се срещнали с представители на институциите, които извършват проверките по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения
Все още в сайта на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) не е публикуван актуализираният текст на правилника за нейната дейност. Докато търсих правилника, попадхах на този текст, за който съм пропуснала да пиша минилата година. КЗЛД в качеството си на централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата по смисъла на ЗЗЛПСПОИН, съобщава, че нейни представители са се срещнали с представители на институциите, които имат правомощия да извършват проверки по твърдяни от сигнализиращите лица нарушения:
„На 17 ноември в зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе осъществена годишна среща между представители на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и представители на компетентните органи по чл. 20 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН)“, написа ведомството.
Ето и кои са тези компетентни органи:
Проверка на сигналите и препращане по компетентност
Чл. 20. (1) За целите на проверката на сигналите и публично оповестените информации за нарушения, както и за предприемането на съответните действия за предотвратяване на нарушенията или за отстраняване на последиците от тях, Комисията препраща сигналите незабавно, но не по-късно от 7 дни след тяхното получаване, до органа, компетентен по предмета на сигнала, както следва:
- Комисията за защита на конкуренцията – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 3;
- (изм. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“:
а) до Комисията за финансов надзор – за нарушения, извършени от поднадзорните ѝ лица;
б) до Българската народна банка – за нарушения, извършени от поднадзорните ѝ лица;
в) до Държавна агенция „Национална сигурност“ – за нарушения в областта на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, извършени от задължените лица по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
г) до Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – за нарушения в областта на независимия финансов одит;
д) до Комисията за защита на потребителите – за нарушения на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в случаите, при които контролът за спазването му се упражнява от нея;
- председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „в“;
- министъра на транспорта и съобщенията – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „г“, за всички видове транспорт;
- министъра на околната среда и водите – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „д“;
- председателя на Агенцията за ядрено регулиране – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „е“;
- Българската агенция за безопасност на храните – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „ж“;
- главния държавен здравен инспектор по смисъла на Закона за здравето – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „з“;
- Комисията за защита на потребителите – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „и“;
- Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „л“;
- (изм. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) министъра на вътрешните работи чрез дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) – за сигнали по чл. 3, ал. 1, т. 2;
- (доп. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1, свързани с дължими публични държавни вземания;
- изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за сигнали по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3;
- областния управител на областта, в която се намира общината, срещу която е подаден сигналът, или друг компетентен централен орган на изпълнителната власт съобразно спецификата на сигнала;
- (нова – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) кметовете на общини – за сигнали за нарушения по чл. 3, ал. 2, т. 1, свързани с дължими общински вземания.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 88 от 2023 г.) Комисията препраща сигнала до компетентния орган по ал. 1, без да разкрива данни за лицето, подало сигнала. В случай че за установяване на истинността на твърдените в сигнала факти е необходимо да бъде разкрита самоличността на техния подател, Комисията може да направи това пред компетентния орган само след получаване на изрично писмено съгласие от подателя на сигнала. При получаване на съгласие компетентният орган по ал. 1 е длъжен да осигури условия за работа със сигнала и с подателя на сигнала при стриктно спазване на изискванията на този закон за запазване на самоличността на подателя на сигнала и неговата защита. За последващите действия във връзка със сигнала компетентният орган уведомява Комисията в сроковете по чл. 23, ал. 1, т. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато сигналът съобщава за нарушения, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности. В тези случаи Комисията изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията
(4) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2023 г.) Комисията има право по всяко време да изисква информация от орган по ал. 1 за етапа, на който се намира извършваната от него проверка по подадения сигнал, и, с изключение на сигналите по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“, да дава указания за начина за извършване на проверката, които са задължителни за съответния орган.
Ето и още от съобщението: „Основната цел на срещата беше обсъждането на начините за подобряване на взаимодействието и комуникацията между органите и КЗЛД при работата по сигналите, подадени по реда на ЗЗЛПСПОИН, както и събиране на статистически данни за нуждите на изготвянето на ежегодния доклад на Комисията, който тя изпраща на Европейската комисия.
КЗЛД е определена като централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на ЗЗЛПСПОИН.
В много кратки срокове Комисията успява да положи основите на националната система за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Акцентът по приложението на закона е поставен върху информационно-разяснителната дейност сред задължените субекти по ЗЗЛПСПОИН – работодателите от публичния и частния сектор, с цел създаване на необходимите условия за законосъобразно изпълнение на техните законови задължения.
Ключов момент за приложението на закона е комуникацията и взаимодействието с компетентните органи по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, които са натоварени с правомощията да извършват проверките по твърдяните нарушения от сигнализиращите лица. Важната роля на тези органи произтича и във връзка с двоякото им качество и разграничението между функциите им на задължен субект по чл. 12 от закона и на компетентен орган по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН.
В тази връзка и с оглед на законовите задължения, разписани в чл. 29, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, Комисия за защита на личните данни организира най-малко веднъж годишно обща среща с компетентните органи по чл. 20, на която се анализира дейността по работата със сигналите през изминалата календарна година, както и актуалните трудности и проблеми, пред които се изправят, както компетентните органи, така и централния орган за външно подаване на сигнали.
До приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е разпокъсана в различните държави членки, както и непоследователна в различните области на обществени отношения. Опитът обаче показва, че недостатъчната защита на лицата, подаващи сигнали дори в една държава членка води до отрицателно въздействие върху прилагането на политиките на Съюза и в други държави членки, доколкото последиците от нарушенията на правото имат все по-често трансгранично измерение. От друга страна, в резултат на недостатъчната защита потенциалните сигналоподатели се въздържат да подават сигнали поради страх от ответни действия с цел отмъщение. С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 се цели предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, като се отчита тяхната ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения. Въвеждат се общи минимални стандарти и се осигурява всеобхватна и съгласувана правна рамка за защита на лицата, с което да се преодолее липсата на сигнали и съответното неблагоприятно въздействие и сериозни вреди на обществения интерес.
Директива (ЕС) 2019/1937 е транспонирана в българската правна система в ЗЗЛПСПОИН. Основната цел на закона е именно осигуряването на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.“