Публикуваха за обществено обсъждане и промените при ползването на данъчното облекчение за деца
В сайта на Министерството на финансите са публикувани предложенията за промени в данъчните закони. Една от най-сериозните промени е въвеждането на глоби в Закона за НАП – създава се нова Глава шеста Административнонаказателна отговорност. Та е свързана с Глава пета Обмен на информация и взаимодействие, където са изброени и държавните организации, общинските служби, банките, ведомствата и пощенските оператори, които предоставят информация на НАП.
Създава се административнонаказателна санкция за непредставени или непредставени в срок информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите, като по този начин се намалява рискът задължените лица да не предоставят необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на Националната агенция за приходите информация или да не я предоставят в срок, пише в мотивите на проекта, чието обсъждане е до 18 октомври 2024 г.
Във връзка с нарастващата необходимост от ускорено развитие на цифровите технологии и за да бъдат предоставени по-качествени електронни услуги за данъкоплатците, е необходимо лицата, на които нормативно по реда на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) е възложено да предоставят информация и данни на НАП, да спазват законовите изисквания за срока на предоставянето им. В тази връзка се предвиждат глоба или санкция, при непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни, тъй като своевременното попълване на информационните масиви и системи, за целите на предоставяните от НАП електронни услуги и с оглед изпълнение функциите на НАП в областта на прилагането и контрола на данъчно-осигурителното законодателство и събирането на публичните вземания, е от особено значение за използването им. Своевременното предоставяне на информация и данни са важни в голяма степен, например при предварително попълване на годишните данъчни декларации, за подпомагане на данъкоплатците чрез електронните услуги на НАП да формират задълженията си към бюджета, за навременно предприемане на действия за данъчно-осигурителен контрол и събиране на публичните вземания в държавния бюджет.
„Прецизират се разпоредбите, свързани с правото за ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите“, пише в съобщението на министерството.
Законът за изменение и допълнение на Закон за данъците върху доходите на физическите лица е изготвен с цел усъвършенстване на данъчното законодателство, както и премахване на възможности за некоректно тълкуване и прилагане на закона, пише в мотивите към него. В тази връзка са направени следните предложения за промяна:
- Прецизиране разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, свързани с правото на ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите.
- Причините, които налагат приемането на предложената мярка
Съгласно разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от закона, данъчното облекчение за деца и за деца с увреждания се ползва при условие, че другият родител няма да ползва намалението за съответната данъчна година. В практиката често се констатират случаи, при които родителите, на които не са предоставени родителски права, ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания чрез работодател или с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, без да уведомят другия родител и по този начин го лишават от възможността да прилага съответното намаление.
Целта на промяната е изрично да се определи поредността на ползване на данъчните облекчения от двамата родители, като едновременно с това да се защитават правата на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
В резултат на предложените промени ще се усъвършенстват разпоредбите, свързани с ползване на данъчно облекчение за деца/за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите.
Ще се внесе повече яснота по отношение на това, че съответното облекчение следва да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права в случаите на развод и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителските права.
Същата уредба е предвидена и в случаите, когато родителите нямат сключен брак.
Предвидена е и изрично уредба за възстановяване на ползвано данъчно облекчение в нарушение на закона в посочените по-горе два случая.
С предложените изменения и допълнения се очаква създаване на правна сигурност и предотвратяване на възможности за некоректно прилагане на разпоредбите за данъчно облекчение за деца и деца с увреждания.“
Ето и самите промени:
§ 3. В чл. 22в:
- В ал. 6:
а) в т. 1 накрая се добавя „при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4.“;
б) създава се нова точка 2:
„2. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4;“;
в) досегашната т. 2 става т. 3.
- Алинея 9 се изменя така:
„(9) Когато в нарушение на условието:
- по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение;
- по ал. 6, т. 1 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение;
- по ал. 6, т. 2 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
§ 4. В чл. 22г:
- В ал. 6:
а) в т. 1 накрая се добавя „при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4.“;
б) създава се нова т. 2:
„2. родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, при условие че другият родител няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. Когато другият родител не е ползвал данъчното облекчение в пълен размер, разликата може да се ползва по реда на ал. 4;“;
в) досегашната т. 2 става т. 3.
- Алинея 8 се изменя така:
„(8) Когато в нарушение на условието:
- по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение;
- по ал. 6, т. 1 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение;
- по ал. 6, т. 2 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите, то този родител дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 9. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г., бр. 56 и 102 от 2022 г. и бр. 66 и бр. 84 от 2023 г.) се създава глава шеста с чл. 27:
„Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 27. (1) За непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета се налага глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 15000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10000 до 30000 лв.
(3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите и от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него лице.“
§ 10. Глоби или санкции по чл. 27 от Закона за Националната агенция за приходите се налагат за извършените след влизането в сила на този закон нарушения по отношение на изтекли периоди – месец или тримесечие, за които се отнасят информацията и данните по глава пета.
§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г.