23 юни беше World Whistleblowers’ Day
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) публикува съобщение със статистически данни за разгледаните през предходната година сигнали по реда на ЗЗЛПСПОИН, изпратени на Европейската комисия:
„Във връзка с изпълнение на задълженията на Комисията за защита на личните данни ежегодно да предоставя на Европейската комисия статистически данни за разгледаните през предходната година сигнали по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН)
В изпълнение на изискванията на чл. 29, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН (чл. 27, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза – Директива (ЕС) 2019/1937), Комисията за защита на личните данни има задължението да изпраща на Европейската комисия информация за:
- броя на постъпилите сигнали;
- броя на извършените проверки и резултатите от тях;
- отчет за финансовите постъпления от събраните глоби и имуществени санкции и оценка при установени финансови щети.
В тази връзка, на 15 май 2024 г., Комисията за защита на личните данни представи на Европейската комисия, чрез попълнен онлайн въпросник, следните отчетни статистически данни за 2023 г.:
Общият брой на сигналите за нарушения, попадащи в обхвата на ЗЗЛПСПОИН е 16 (шестнадесет), като инициираните от компетентните органи проверки са по всички постъпили сигнали.
По отношение броя на проверките, приключили през предходната година и техните резултати, е посочено следното: една проверка е приключила на основание, различно от липсата на доказателства, като е посочена допълнителна информация, че сигналът е препратен за разследване от Окръжна прокуратура и е под мониторинг на Европейската прокуратура; една проверка е приключила, в резултат на която е стартирал съдебен процес и в резултат на една проверка са наложени санкции.
Броят на приключилите проверки по области на нарушение, са както следва: една за нарушенията, които засягат финансовите интереси на ЕС по смисъла на чл. 325 от ДФЕС и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза, и за две нарушения, непопадащи в материалния обхват на Директива (ЕС) 2019/1937.
Финансови постъпления от събраните глоби и имуществени санкции, и оценка при установени финансови щети не са отчетени, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937.“
На 23 юни отбелязваме Световния ден за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (World Whistleblowers’ Day), написа КЗЛД. „Сигнализиращите лица имат ключова роля в обществото, като помагат за разкриването на нарушения, които застрашават обществените интереси, демократичните принципи и върховенството на закона. Осигуряването на защита на тези лица е от съществено значение за запазването на прозрачността и отчетността на публичните процеси.
През 2023 г. КЗЛД бе определена, като централен орган за външно подаване на сигнали. В рамките на своите правомощия и ангажименти, КЗЛД предприема редица действия, насочени към гарантиране на ефективна защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст:
След обнародването на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), на 02.02.2023 г. (обн. ДВ, бр. 11/2023 г.) в много кратки срокове КЗЛД успява да създаде всички необходими условия за започване функционирането на националната система от задължени субекти в публичния и частния сектор, от компетентни органи и сигнализиращи лица по ЗЗЛПСПОИН, с цел гарантиране прилагането на закона и постигане на неговите цели.
През 2023 г. са разработени и приети в законоустановените от ЗЗЛПСПОИН срокове необходимата подзаконова правна уредба и ключови методически указания, адресати на които са всички задължени субекти. Регулярно на интернет страницата на Комисията са публикувани информационно-разяснителни материали по всички най-съществени аспекти на новото законодателство за защита на сигнализиращите лица.
С оглед повишаване на ефективността при защитата на сигнализиращите лица и тези, които публично оповестяват информация за нарушения, през настоящата година КЗЛД прие Правила за предоставяне на защита на лица, подали сигнал или публично оповестили информация за нарушения по реда на ЗЗЛПСПОИН, (за които писах на 27 юни 2024 г.) и Правила за предоставяне на мерки за подкрепа на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛПСПОИН (за които писах на 20 юни 2024 г.). Същите са преведени и оповестени на интернет страницата на КЗЛД на английски и на френски език.
„В международен аспект КЗЛД стана член на Европейска мрежа на органите за интегритет и сигнализиране на нередности (NEIWA). Същевременно, съвместно с Асоциацията „Прозрачност без граници“ – клон Испания, Центърът за изследване на демокрацията, Асоциацията LiBERA, надзорният орган за борба с корупцията на Италия, университетът в Пиза и службата за борба с измамите в Каталуния, Комисията за защита на личните данни участва в проект със заглавие „OPWHI – Open the whistle: Protecting whistleblowers through transparency, cooperation and open government strategies“ по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на ЕК, с номер на договор – с №101140801. Същинските дейности по изпълнението му започнаха от началото на март 2024 г. Проектът OPWHI се основава на подход на сътрудничество между организациите на гражданското общество, академичните среди и компетентните органи в Испания, Италия и България, които споделят редица важни предизвикателства пред защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности при осигуряването на ефективна и безопасна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937. Проектът ще предложи решения на основни въпроси като:
- Липсата на ясни насоки относно информацията, която трябва да бъде предоставена на потенциалните потребители на системите за докладване (липса на прозрачност).
- общото недоверие от страна на гражданите и служителите във вътрешните и външните системи за докладване, произтичащо от слабата култура на изразяване на мнение (липса на доверие).
- недостатъчните знания и обучение за ръководителите на системи за докладване както в публичния, така и в частния сектор (липса на знания и обучение).
- слабото сътрудничество и координация между органите, задължените страни, гражданското общество и други заинтересовани страни (липса на сътрудничество).
- новата национална законодателна рамка, водеща до общи предизвикателства при прилагането (предизвикателства пред прилагането).
OPWHI ще отговори на тези предизвикателства, като допринесе за създаването на безопасна среда за лицата, сигнализиращи за нередности, и ще гарантира правилното функциониране на системите за подаване на сигнали за нередности в тези държави.“