Крайният срок е 2 декември 2024 г.
На 2 юли 2024 г. Европейската комисия публикува втория си доклад за състоянието на Цифровото десетилетие. Направен е преглед на напредъка за постигане на цифровите цели и задачи, определени за 2030 г. от Програмата за политика на цифровото десетилетие (DDPP). Тази година за първи път докладът е придружен от анализ на националните стратегически пътни карти за Цифровото десетилетие, представени от държавите членки, като подробно описва планираните национални мерки, действия и финансиране за принос към цифровата трансформация на ЕС.
Анализът на Комисията показва, че при настоящия сценарий колективните усилия на държавите-членки няма да достигнат нивото на амбиция на ЕС. Установените пропуски включват необходимостта от допълнителни инвестиции както на ниво ЕС, така и на национално ниво, по-специално в областта на цифровите умения, висококачествената свързаност, внедряването на изкуствен интелект (AI) и анализа на данни от предприятията, производството на полупроводници и стартирането екосистеми.
Както ЕС, така и държавите членки трябва да играят важна роля в прилагането на новата правна рамка, да предприемат действия за насърчаване на разпространението на цифрови технологии и да гарантират, че гражданите са оборудвани с подходящи цифрови умения, за да се възползват напълно от цифровата трансформация. Ето защо тазгодишният доклад е призив за засилени действия към държавите-членки да бъдат по-амбициозни, тъй като постигането на целите на цифровото десетилетие в областта на цифровата инфраструктура, бизнеса, уменията и обществените услуги е от решаващо значение за бъдещия икономически просперитет на ЕС и социалното сближаване.
В този контекст Комисията също така актуализира специфични за всяка държава и междусекторни препоръки за всяка държава — членка на ЕС, за отстраняване на идентифицираните пропуски.
Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС: цифрова инфраструктура и бизнес
Възприемането и разработването на иновативни технологии е от решаващо значение за конкурентоспособността на Европа, особено в настоящия геополитически пейзаж и поради нарастващите заплахи за киберсигурността, изискващи повишена устойчивост и стабилни мерки за сигурност.
Докладът подчертава, че ЕС е далеч от постигане на целите за свързаност, определени от DDPP: оптични мрежи, критични за предоставяне на гигабитова свързаност и позволяващи възприемането на авангардни технологии като AI, облак и интернет на нещата (IoT), достигат само до 64% от домакинствата. Висококачествените 5G мрежи днес достигат само 50% от територията на ЕС и тяхната производителност все още е недостатъчна за предоставяне на разширени 5G услуги. За да се справят с тези предизвикателства, държавите-членки и Комисията следва да работят заедно за насърчаване на един наистина функциониращ цифров единен пазар.
През 2023 г. усвояването на AI, облак и/или големи данни от европейските компании също беше доста под целта на цифровото десетилетие от 75%. При настоящите тенденции само 64% от предприятията ще използват облак, 50% големи данни и само 17% AI до 2030 г. За да се постигне цифровизация на бизнес сектора, от първостепенно значение е да се стимулира възприемането на иновативни цифрови инструменти от МСП, по-специално облак и AI, както и мобилизиране на допълнителни частни инвестиции в стартиращи фирми с висок растеж. Това е от решаващо значение за поддържане на конкурентоспособността на Европа по отношение на иновациите, ефективността и растежа, базирани на данни.
Друго голямо предизвикателство пред цифровата трансформация на ЕС остава ограниченото разпространение на цифровите технологии извън големите градове. За справяне с това дигитално разделение е от основно значение да се насърчава сътрудничеството между европейските участници на трансгранично и местно ниво, например чрез многодържавни проекти, европейски центрове за цифрови иновации (EDIH) и европейски консорциуми за цифрова инфраструктура (EDIC). От миналата година бяха постигнати редица успехи в това отношение, като до края на май 2024 г. бяха създадени три EDIC.
Дигитална политика за хората и обществото: цифрови умения и обществени услуги
Поставянето на хората в центъра на цифровата трансформация на нашите общества и икономики е в основата на Цифровото десетилетие и първият принцип на Декларацията за цифровите права и принципи.
Понастоящем целите за дигиталните умения, определени от Цифровото десетилетие, все още са далеч от постигането си, като само 55,6 % от населението на ЕС притежава поне основни цифрови умения. Според текущата тенденция броят на специалистите по ИКТ в ЕС ще бъде около 12 милиона през 2030 г., с продължаващ дисбаланс между половете. За да постигнат целите, държавите членки следва да следват многостранен подход за насърчаване на цифровите умения на всички образователни нива и да стимулират младите хора, особено момичетата, да проявяват интерес към науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM).
Държавите членки напредват към целта да направят всички ключови обществени услуги и електронни здравни досиета достъпни за гражданите и предприятията онлайн, както и да им предоставят сигурна електронна идентификация (eID). Въпреки неравномерното разпространение в държавите-членки, eID понастоящем е достъпен за 93% от населението на ЕС и се очаква портфейлът на ЕС за цифрова самоличност да стимулира използването му. Въпреки това, при обичайния сценарий, постигането на 100% от цифровите обществени услуги за гражданите и бизнеса до 2030 г. остава предизвикателство.
Сега държавите членки ще трябва да преразгледат и коригират своите национални пътни карти, за да ги приведат в съответствие с амбицията на политическата програма за цифровото десетилетие преди 2 декември 2024 г.
Само 70 % от очакваните цели обаче бяха включени в националните пътни карти, като 52 % от целите бяха приведени в съответствие с целите на ниво ЕС. Нивото на амбиция на държавите-членки е сравнимо с Цифровото десетилетие на ЕС само в случай на основни дигитални умения, VHCN(60), основни 5G(61) и индекс на цифрова интензивност, докато е много по-ниско за FTTP, специалисти по ИКТ, анализ на данни, облак и AI.
Както е посочено в DDPP, Комисията ще наблюдава и оценява изпълнението на тези препоръки и ще докладва за постигнатия напредък в следващия доклад за състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г.