От 1992 г. до 1995 година
Хронология на българската приватизация
1992 г.
23 април – приет е Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
1 октомври – създадена е Агенцията за приватизация
1993г.
12 май – сключена е първата приватизационна сделка на Агенцията за приватизация, която е и първа сделка с участието на чуждестранен инвеститор. Заводът за царевични продукти – Разград е купен от белгийският концерн „Амилум“.
Развитието на приватизационния процес до края на годината се измерва с:
държавни предприятия
– решения за откриване на процедура – 328
– сключени сделки – 63 /в т. ч. от Агенцията – 12/
– разходи за обслужване на прив. процес 16 730 473 лв.
– приходи от приватизацията – 384 789 490 лв.
1994 г.
9 юни – Парламентът приема поправки в ЗППДО6П.
Състоянието на приватизационния процес реално отразява съотношението между търсенето и предлагането на държавни и общински предприятия.
Данните към 31 декември сочат ускоряване на процеса:
държавни предприятия
– решения за откриване на процедура – 953 /или два пъти повече от 1993 г./
– сключени сделки – 229 /в т.ч. 46 от Агенцията/ или близо три пъти повече от 1993 г.
– разходи за обслужването на приватизационния процес 52 290 000 лв. /три пъти повече от 1993 г./
– приходи от приватизацията – 4 229 352 000 лв., /близо 11 пъти повече от 1993г./
от тях в облигации – 1 461 173 000 лв.
Данните за работата на Агенция за приватизация през 1994 г. показват:
– Сключените през 1994 г. сделки от Агенцията за приватизация са 35. Само през четвъртото тримесечие са финализирани 17 приватизационни сделки.
– За цялата година Агенцията е продала държавни предприятия за сумата от 9 287 670 000 лв., а 4 957 210 000 лв. са от сделки, сключени през четвъртото тримесечие.
– Общата сума на постъпилите приходи за годината е 3 184 175 000 лв., в т. ч. 1 029 490 000 чрез облигации. Постъпленията само за четвъртото тримесечие са 1 920 278 000 лв. в т.ч. чрез облигации 508 093 000 лв.
– От цената на сключените сделки през 1994 г. се погасяват задължения в размер на 2 949 820 000 лв. С това общата сума на погасените задължения от АП за 93 и 94 г. достигна 3 371 430 000 лв.
– Съгласно договорите за продажба през 1994 г. на АП, купувачите са поели за изплащане задължения в размер на 1 867 600 000 лв., от тях за последното тримесечие 1 050 570 000 лв. С това общата сума на поетите за изплащане задължения към 31 декември 94 г. достигна 2 006 440 000 лв.
– Договорените инвестиции за 1994 г. са в размер на 8 126 939 000 лв., от тях за четвъртото тримесечие – 3 136 390 000 лв. Общият размер на договорените инвестиции по всички сделки на АП досега възлиза на 9 565 800 000 лв.
– Договорени са и 11 697 бр. работни места за периода 1994 – 1999 г. С тях общият брой договорени от АП работни места до 1999 г. нараства на 12 246 бр.
Финансовият ефект от приватизацията като съвкупност от приходи от сключените сделки, погасени задължения, в т.ч. и към държавния бюджет и направени разходи може да се оцени като много положителен. Особено ефективна е дейността на Агенцията, където разходите за реализация на сключените сделки представляват 0,2% от общите приходи.
Краткият анализ на изброените параметри в дейността на АП очертава нарастващата значимост на приватизацията като елемент на структурната реформа в България в посока на:
– смяна на собствеността
229 държавни предприятия и обособени части вече са в ръцете на новите си собственици.
– фискален ефект
Финансовото състояние на предлаганите за продажба предприятия е утежнено от техните дългове. Изплащането на тези задължения облекчава дейността както на банките кредиторки, така и дейността на други производства, блокирани от недостиг на средства. Сумите, които влизат в държавния бюджет, според ЗППДОП, не само намаляват бюджетния дефицит, но и подпомагат фонд „Социално осигуряване“. Пример: Само сделката със „СОМАТ“ реализира приход в бюджета на стойност 15,877 мил. долара. Размерът на договорените бъдещи инвестиции е гаранция за модернизация на производствата, реализация на екологични проекти и не на последно място прилагане на нови технологии.
– социален ефект
Високият процент на безработица /явна и скрита/ в българското общество засилва риска от възникване на социално напрежение от една страна и бойкотиране процеса на реформата от друга. Запазването и евентуалното увеличение на броя на заетите в продаваните предприятия се фиксира в договорите за продажба. Целта на тази мярка е двояка: осигурена заетост и доверие към промените във формата на собственост. Възможностите за повишаване на квалификацията на работниците, нови условия за труд, нова мотивация в качеството им на собственици са допълнителен стимул за тях и водят до нови качества на работната сила в страната.
– управление на предприятията
За пълноценното интегриране на България в Европейския и световен икономически процес са необходими подготвени управленски кадри. Управлението на вече приватизираните предприятия е своеобразен тест и пример за функциониране в нова икономическа среда.
Очакванията за ускоряване на процеса на приватизация на всички нива и неговата необратимост до този момент се потвърждават. Усилията на АП и всички институции са насочени към прилагане на разнообразни техники и стимулиране на българските и чуждестранни участници в процеса.
– чуждестранни инвестиции
Според данни на Комисията за чуждестранни инвестиции към 30 септември в България са вложени 540 млн. долара. За изминалите 1993 и 94 години Агенцията за приватизация е сключила 10 договора за продажба на държавни предприятия с чуждестранни инвеститори. Тяхната обща стойност, включваща цена на предприятието, погасяване на задължения и договорени инвестиции е около 300 млн. долара.
Хронология на българската приватизация