Решение на КЗЛД от 2020 година обяснява подробно кога и защо е възможно изтриването
По случай своя 20-годишен юбилей Комисията за защита на личните данни издаде книга, в която прави своеобразна равносметка на своята дейност, като представя най-важното от постигнатото до момента и обобщава своите добри практики.
Във втората част на книгата са публикувани правни актове на Комисията, издържали съдебен контрол, и/или актове, представляващи трайна и принципна практика по въпроси от обществен интерес.
Това решение от книгата, свързано с журналистиката, е потвърдено от съда. И при всички случаи е много полезно.
Правописът е запазен.
РЕШЕНИЕ
№ ППН-01-1602/2019 г.
София, 01.12.2020 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 16.09.2020 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл. 57, § 1, буква „е” от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента), разгледа по същество жалба ППН-01-1602/04.10.2019 г. подадена от 
.
Административното производство е по реда на чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от срещу ЕООД с предмет непроизнасяне по заявление за заличаване на лични данни публикувани в статии на сайта и достъпни на следните уеб адреси:
Жалбоподателят твърди, че публикуваната на посочените уеб адреси информация свързана с отразени процесуално-следствени мероприятия касаещи повдигнато срещу него обвинение не е актуална предвид Присъда №23 /30.06.2010 г. на СГС, с която е признат за невинен и изцяло оправдан по всички повдигнати му обвинения, поради което счита, че съдържащата се на посочените уеб адреси негови лични данни и информация следва да бъдат изтрити, доколкото липсва законово основание за продължаване на обработването им, под формата на разкриване и разпространяване, посредством процесните публикации. Допълва, че към дата на сезиран на КЗЛД информация не е необходима за целите, за които е била събрана и публикувана. Възразява срещу обработването на личните му данни, като счита, че същото е в нарушение на чл. 5, ал. 1, буква „е” от Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и моли КЗЛД да:
Разпореди на администратора на лични данни ЕООД да изпълни исканията на субекта на данни да упражни правата си по ОРЗД;
Да наложи временно или окончателно ограничаване, в т. ч. забрана, на обработването на данните;
Да разпореди коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получателите, пред които личните данни са били разкрити съгласно чл. 17, § 2 и чл. 19 от ОРЗД.
Към жалбата са приложени относими доказателства, а именно заверено копие на Присъда от дата 30.06.2010 г. по НОХД № С-193 по описа на СГС, с отбелязване на дата на влизането й в сила.
Доколкото се касае за упражняване на право на субект на данни и липсват индикации същото да е реализирано, до са изпратени указания обективирани относно предвидените в нормативната база специален ред и условия за упражняване правото на изтриване чл.17 от ОРЗД, чл. 37б – чл. 37в от ЗЗЛД. Писмото е получено на 28 11.2019 г.
В отговор и с писмо ППН-01-1602#2/ 09.03.2020 г. информира, че с подадено до администратора ЕООД заявление за изтриване на лични данни с вх. № 75/04.10.2019 г. е упражнил правото си по чл. 17 от ОРЗД, но към 05.03.2020 г. повече от 5 месеца, дружеството, в нарушение на чл. 12, §3 от ОРЗД, не е предприело действия за изпълнение на законоустановените си задължения във връзка с упражненото право на изтриване. В тази връзка моли КЗЛД да се произнесе по жалбата му, като вземе предвид и пасивното поведение администратора.
Предвид горното от ЕООД са изискани относими доказателства, като последното е информирано за образуваното административно производство и му е указана възможността да представи писмено становище по изложените в жалбата и допълненията към нея твърдения.
В отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата, с приложени към него доказателства. От дружеството информират за постъпило заявление за изтриване на лични данни с изх. № 75/03.10.2019 г., същото получено от дружеството на 04.10.2019 г. чрез куриер. Твърдят, че предвид начина на постъпване на заявлението за получателя е обективно невъзможно да извърши идентификация на подателя. Сочат, че при водена по електронен път кореспонденция с лицето, посочено като подател, са дадени указания за индивидуализирането му, които не са изпълнени. Допълват, че подателят е е информиран за въведените от администратора процедура за идентификация касаеща начина на упражняване на права, а именно на място в офис на дружеството, чрез предоставяне на документ за самоличност пред служител на дружеството или чрез подписване на заявлението с личен квалифициран електронен подпис и изпращането му на имейл, като за улеснение на подателя към отговора е приложен образец на заявлението. Твърдят, че не е ползвал нито един от указаните от администратора начини за идентификация и доколкото въведения от ЕООД процес по идентификация не е завършен, искането за заличаване на лични данни не е разгледано.
На проведено на 04.06.2020 г. заседание на КЗЛД жалбата е приета за редовна и допустима – съдържа задължително изискуеми реквизити, подадена е в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, от физическо лице с правен интерес, срещу надлежна страна администратор на лични данни по смисъл чл. 4, ал. 7 от регламента.
Сезиран е компетентен да се произнесе орган – КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 57, § 1, буква „е” от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл. 2, § 2, буква „в“ и чл. 55, § 3 от регламента предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Не са налице отрицателните предпоставки посочени в чл. 27, ал. 2 от АПК.
Като страни в производството са конституирани: жалбоподател и ЕООД, в качеството му на администратор на сайта . Страните са редовно уведомени за насроченото за 08.07.2020 г. открито заседание за разглеждане на жалбата по същество.
На 08.06.2020 г. е направена служебна справка относно съдържанието на посочените в жалбата адреси, същата обективирана в протокол ППН-01-1602#11/09.06.2020 г.
На жалбоподателя е представено заверено копие на изразеното от ответната страна становище за запознаване, в отговор на което оспорва като неоснователни твърденията на ответната страна относно възможността да бъде идентифициран като подател на заявлението. Оспорва като неверни твърденията, че не е изпълнил указанията на дружеството и сочи, че на 08.10.2019 г. в изпълнение на дадени от дружеството указания и въпреки, че намира същите за незаконосъобразни и недопустими, е подал отново, по електронен път, заявлението си, като е подписал същото с личен квалифициран електронен подпис, а за пълнота е изпратил и попълнен образец на форма за искане предоставена му от дружеството, също подписан с квалифициран електронен подпис. Към отговора са представени разпечатки на водената между страните кореспонденция, в това число извлечение от електронно съобщение изпратено от до на 08 октомври 2019 г. в 11:57 часа и разпечатка на прикачени към него електронно подписани заявление за изтриване и попълнен образец на форма за искане на субект на данни.
Заверено копие на становището на , ведно с приложените към него доказателства, е предоставено на ответната страна за запознаване с указания относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и възможността за ангажиране на доказателства в подкрепа на изложените от дружеството твърдения.
В отговор е изразено становище, в което се поддържат твърдения, че дружеството не е получило имейл с описаното от съдържание, нито на 08.10.2019 г., нито след тази дата и представят резултати от осъществена по този повод вътрешна проверка. Допълват, че след осъществена с жалбоподателя комуникация и получено на 01.07.2020 г. заявление за заличаване на личните данни подписано с КЕП, дружеството е изпратило до подателя официален отговор на искането, което е удовлетворено, като в относимите статии е добавен редакторски коментар относно постановената оправдателна присъда.
Към отговора е приложена кореспонденция с , който в съобщение 01.07.2020 г. сочи, че за нуждите на производството пред КЗЛД е в състояние да докаже, че изпратеното на 08.10.2019 г. съобщение е достигнало „до пощенската система на получателя“ съгласно изискванията на ЗЕДЕП.
На проведено на 08.07.2020 г. открито заседание жалбата е поставена за разглеждане на по същество.
Жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че и към дата на заседанието заявлението му не е удовлетворено и личните му данни са достъпни в процесните статии, което уронва престижа и доброто му име. Сочи, че всички други администратори на лични данни, в това число Софийска районна прокуратура и Гугъл са удовлетворили искането му и са заличили личните му данни публикувани по повод процесуално-следствени мероприятия и съдебно производство касаещи повдигнато срещу него обвинение. Относно упражняване на правото да бъдеш забравен декларира, че подаденото на 08.10.2019 г. по електронен път заявление подписано с КЕП е получено от адресата, обстоятелство за което разполага с доказателства, но няма възможност да представи в заседанието.
Предвид изложеното, на жалбоподателят е указана възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, с уточнение, че КЗЛД ще се произнесе по същество на жалбата след представяне на доказателствата.
С депозирана от жалбоподателя молба ППН-01-1602#22/13.07.2020 г. са представени отново под формата на разпечатка копие на водена между жалбоподателя и администратора, респективно ДЛЗД, кореспонденция от дата 07.10.2019 г. и 09.10.2019 г., налични по преписката, както и кореспонденция от 01.08 и 05.08.2020 г. относно заявлението. Липсват доказателства за получаване от адресата на заявлението подадено на 08.10.2019 г. по електронен път, а именно за постъпване в пощенската система на получателя на имейл подаден на 08.10.2019 г. в 11:57 от до относно подписано с КЕП заявление, в изпълнение на дадени на 07.10.2019 г. указания от длъжностното лице по защита на данните. Предвид горното такива повторно са изискани с изрично писмо от .
В отговор ППН-01-1602#24/13.08.2020 г. декларира, че е представил всички налични извлечения от електронния си адрес по повод водената с администратора кореспонденция във връзка със заявлението, включително такива, че на 08.10.2019 г. в 11:57 от до е изпратил заявление подписано с КЕП. Сочи, че по обективни причини – липса на достъп до пощенската кутия на адресата, не разполага с доказателства за постъпване на имейла в информационната система на получателя. Моли КЗЛД да вземе предвид, че е упражнил правото си на изтриване надлежно и в съответствие с изискванията на ОРЗД, доколкото е безспорно че подаденото и подписаното от него заявление на хартиен носител е получено на 07.10.2019 г. и същото удовлетворява изискванията на закона, а обстоятелството, че не е електронно подписано не следва да влияе на неговата редовност или годност да породи правни последици.
Предвид събраните по преписката доказателства и доколкото случая е изяснена от фактическа страна, комисията, на заседание проведено на 16.09.2020 г. приема, че разгледана по същество жалба № ППН-01-1602/04.10.2019 г. е частично основателна.
От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните не спорно, че на 12.06.2009 г., 14.06.2009 г., 24.06.2009 г., 18.06.2009 г., 13.08.2009 г., 05.03.2010 г., 30.06.2010 г., 25.02.2011 г., 29.02.2011 г. и 18.04.2013 г. сайта са публикувани статии достъпни и към дата на произнасяне по същество на следните уеб адреси:
Видно от статиите е, че съдържат информация свързана с отразени процесуално-следствени мероприятия и развитието на образувано в съда наказателно дело от общ характер касаещи повдигнато срещу жалбоподателя и бивш заместник-министър на вътрешните работи обвинение за предлагане на подкуп на държавен служител. Следва да се отбележи, че публикацията от 18 април 2013 г. касае произнасяне на последна инстанция – Върховен касационен съд, с което окончателно е оправдан г-н като за пълнота на преписката следва да се посочи, че статията е публикувана в деня на влизане в сила на оправдателната присъда постановена на 30.06.2010 г. по описа на съда, доколкото е видно, че същата е потвърдена с Решение № 37/18.04.2013 г. по наказателно дело 1990/2012 г. по описа на Върховен касационен съд.
В статиите се съдържат данни за жалбоподателя в обем от две имена, собствено име и фамилия, изображение, включително с поставени белезници на ръцете на жалбоподателя, информация, че е бизнесмен, посочено е и качеството му на задържан, обвиняем и подсъдим в различните фази на процеса. Публикуваната за жалбоподателя информация има характера на лични данни за лицето, доколкото чрез нея същото може да бъде безспорно индивидуализирано.
Обработването на лични данни, посредством публикуването им в сайта с оглед начина на разпространение е неограничения достъп до информацията публикувана в него, е действие по обработването на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД в редакция на бр. 91 от 2006 на ДВ, респективно чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Сайтът, предвид характера и периодичността на публикациите в него, а и предвид неограничения достъп до него, има характер на електронна медия, а публикуваната информация се използва за журналистически цели. В тази връзка посредством процесната публикация личните данни на жалбоподателя са обработени, в хипотезата на разпространението им, до неограничен кръг лица. Безспорно е, че личните данни са публикувани без знанието и съгласието на лицето, по същото не е релевантно при обработване – публикуване на лични данни за журналистически цели. Във връзка с последното и макар да не е предмет на образуваното в КЗЛД производство, за пълнота, следва да се отбележи, че към дата на публикуване на процесните статии обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) доколкото е извършено единствено за целите на журналистическата дейност и не нарушава правото на личен живот на лицето предвид наличието на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18.04.2013 г. от една страна и от друга упражняване на право на свобода на изразяване и право на информация.
Видно от събраните по преписката доказателства жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 17 от ОРЗД с подадено до администратора на сайта – ЕООД заявление за изтриване. Доказателства по преписката свидетелстват, а и между страните не спорно, че заявлението е подадено на 03.10.2019 г. на хартиен носител чрез куриер и е получено на 04.10.2019 г. от адресата ЕООД. Заявлението носи подпис на подателя, в него ясно и категорично е описано искането за изтриване на личните данни на заявителя от публикувани на сайта статии, като са посочения и основания за това. Посочени са три имена и ЕГН на субекта на данни, адрес за кореспонденция, включително електронен, посочена е дата на заявлението и предпочитана форма за получаване на информацията във връзка с упражненото право. Следва да се отбележи, че към заявлението е приложено заверено копие на Присъда № 23/30.06.2010 г. на СГС, без заличаване или анонимизиране на съдържащите се в нея лични данни, с отбелязване на дата на влизането й в сила.
Заявлението отговаря на изискванията на закона – съдържа всички реквизити посочени в чл. 37 б и 37 в от ЗЗЛД, като предвид съдържанието му и приложените към него доказателства, следва да се сподели виждането, че за администраторът липсват, а и същия не обосновава и не твърди, „основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице подател на искането“, които да изискват допълнителни доказателства за неговото индивидуализиране. Въведената от дружеството процедура за идентификация касаеща начина на упражняване на права, а именно на място в офис на дружеството, чрез предоставяне на документ за самоличност пред служител на дружеството или чрез подписване с заявлението с личен квалифициран електронен подпис и изпращането му на имейл, в случая ограничава и възпрепятства упражняването на правото на изтриване и е в нарушение на духа на ОРЗД и по-точно съображение 59 съгласно което администраторите следва да предвиди ред и условия за улесняване на упражняването на права. Твърденията на дружеството, че предвид постъпване на заявлението по куриер, за администратора е обективно невъзможно да извърши идентификация на подателя, са неоснователни в конкретния случай по горните съображения и доколкото заявлението формално удовлетворява изискванията на закона. Съгласно чл. 37 б от ЗЗЛД субекта на данни упражнява правата си чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, последния, предвид ползвания съюз „или“ следва да се разглежда като алтернативен начин, ползван по преценка и улеснение на субекта на данни.
В тази връзка предвид надлежното упражняване на правото на изтриване, за администраторът са налице задължения за разглеждане и произнасяне по същото, срокът за което тече от 05.10.2019 г., денят след получаване по куриер подписаното писмено заявление и приложенията към него. Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателят е възприел указанията на администратора, че искането му не отговаря на изискванията на администратора и въведените от него мерки, за което свидетелстват действията на жалбоподателя в насока за тяхното изпълнение, поради което и не следва да има очаквания исканията му да бъдат удовлетворени до изпълнени на указания. По преписката липсват доказателства същите да са изпълнени по начин твърдян от жалбоподателя – доказателства свидетелстват за изпратено на 08.10.2019 г. в 11:57 от до заявление подписано с КЕП, но липсват доказателства за постъпване на процесния имейл в пощенската кутия на получателя, последното доказателство за получаването му по смисъла на чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Тежестта за доказване на последното е на жалбоподателя, доколкото дружеството оспорва същото и представя резултати от възложена по случая проверка.
За резултатите от проверката, а именно, че в пощенската кутия на получателя няма получено писмо подадено от имейла на жалбоподателя, респективно няма получени прикачени файлове, подписани с КЕП, е уведомен с изпратен на 01.08.2020 г. имейл от дружеството с указания, че може да приключи процеса на индивидуализация според процедурата на дружеството. Видно от представените доказателства още същият ден жалбоподателят е подал отново заявлението за изтриване, но подписано с КЕП. На 05.07.2020 г. е уведомен за постановения от администратора отговор с изх. 330/03.07.2020 г.
От съдържанието на отговора следва, че по същество същият представлява мотивиран отказ на администратора да изпълни искането на субекта на данни с аргументи, че информацията касаеща личните данни, е била от обществен интерес към момента на нейното публикуване, а към 03.07.2020 г. е част от архива на уебсайта поради и което според ЕООД обработването на лични данни е оправдано с оглед постигане на журналистическата цел и не следва да бъде дерогирано в полза на защита на личните данни на конкретния субект. Посочено е, че към статиите, отразяващи хода на наказателното производство е „допълнена редакторска бележка относно оправдателната присъда и окончателния съдебен акт на ВКС от 18.04.2013 г., обстоятелство, което се потвърждава и от направена на 08.07.2020 г. служебна справка отразена в Протокол ППН-01-160#21/09.07.2020 г.
Отказът на администратора е частично неоснователен, а предприетите действия относно въведената редакторка бележка удовлетворява изискванията на закона – отговарят на принципа на добросъвестност и прозрачност и принципа на точност на обработване на данните, доколкото отразява точно и обективно информацията, каквато е и ролята на медиите.
Администраторът обаче, не е съобразил, че след оправдателната присъда на лицето не следва да обработва лични данни, нарушаващи репутацията на физическото лице – съображение 75 от Преамбюла на Регламента, а такива са всички снимки касаещи ареста на с поставени белезници, които уронват престижа на лицето, доколкото същото е оправдано. Информацията е отразена за журналистически цели, но не е направена преценка, не е направен баланс дали тази информация, при новата фактическа обстановка, не накърнява репутацията на лицето предвид обема от обработвани лични данни и светлината в която е поставено лицето.
Безспорно е, че към дата на публикациите от 2009 г. до 18.04.2013 г. статиите са представлявали обществен интерес и са израз на правото на информация на обществото по актуални и текущи въпроси, а доколкото същите са обработени за журналистически цели публикуването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по аргумент от чл. 41 ал. 2 от ЗЗЛД (отм.) – извършено единствено за целите на журналистическата дейност и хипотезата на безспорен обществен интерес в хода на процеса и до неговото приключване на 18.04.2013 г. Предвид постигане на целта на обработването, а именно информираност на обществото и големия период от време почти 10 години от отразените събития от 2009 – 2013 г. предмет на статиите, а и предвид приключилото с оправдателна присъда наказателно производство и негативната светлина в която е представен жалбоподателя, като подсъдим обвиняем за предлагане на подкуп и изображенията към някои от публикациите, на лицето с белезници и конвоиран от правоохранителните органи на съдебната власт, се налага извода за основателност на претенцията му за изтриване на съдържащите се в публикациите лични данни, но само по отношение на изображенията на жалбоподателя с поставени белезници, предвид изричното възражение на жалбоподателя и упражненото право да бъде забравен през 2019 г.
Понятието „журналистически цели“ не е дефинирано от законодателя, но е подробно разглеждано и тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. В тази връзка следва при упражняване на правото за заличаване във всеки конкретен случай да се разгледа баланса между правото на зачита на лични живот на физическото лице и правото на информация на обществеността.
Според ЕСПЧ широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им, но когато наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето, доколкото обхватът на обществения интерес по отношение на наказателните производства е все пак променлив и търпи изменение във времето в зависимост от обстоятелствата и резултата от делото. В тази връзка следва да се прецени по отношение информация за съдебно производство в областта на наказателното право, водено срещу лицето, която информация се отнася до по-ранен етап от това производство и вече не отговаря на действителното положение, дали с оглед на всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на повдигнатото обвинение, развитието и резултатът от производството, изтеклия период от време, интересът на обществеността към момента на подаване на искането за изтриване, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за субекта на данни, има право лицето последната да не бъде повече свързвана към с неговото име.
Не може да се сподели виждането на дружеството, че продължаваното след 2013г. и до настоящия момент обработване, разпространяване на личните данни – изображение с поставени белезници, достъпни чрез сайта на дружеството, е оправдано с оглед постигане на журналистическата цел и не следва да бъде дерогирано в полза на защита на личните данни на физическото лице. В конкретния случай липсва законово основание за обработването на лични данни (чл. 17, § 1, буква „в“ от ОРЗД) в посочения обем след тази дата, в условията на приключил с оправдателна присъда съдебен процес, които да са преимуществени, пред интереса на субекта на данни упражнил правото на изтриване и направено в тази насока възражение (чл. 17, § 1, буква „в“ от ОРЗД), доколкото публикацията води до накърняване на доброто име и репутацията на г-н . Личните данни в посочения обем – изображение с поставени белезници, не са необходими за целите за които са събрани или обработвани (чл. 17, § 1, буква „а“ от ОРЗД) и за прекомерни относно правото на свобода на изразяване и правото на информация. В тази връзка се налага извода за наличието на приложими по отношение на администратора условия за удовлетворяване на правото на г-н да бъде забравен, но само по отношение на личните му данни касаещи негово изображение с поставени белезници, за които не са налице изключенията по чл. 17, § 3 от ОРЗД. В тази връзка комисията споделя виждането, че понастоящем фокуса на правото на информация и обществения интерес е изместен – правото на информация и обществения интерес след 2013 г. е да бъде оповестено, че лицето е оправдано, т. е. обществения интерес не е този които снимките задоволяват, поради което снимките са прекомерни и всъщност накърняват репутацията на лицето. Изтекъл е прекалено дълъг срок, за да съществува обществен интерес от този показен начин на арест, при положение че е установено с влязла в сила присъда невиновност на лицето.
В тази връзка при направената обща преценка на администратора не е отчела спецификата на различните лични данни обработвани в случая, имена на лицето и неговото изображение. Докато за имената на жалбоподателя не са налице основания за тяхното изтриване, доколкото свидетелстват за правилността и развитието на историята от журналистическа и обективна гледна точка и са израз на правото на информираност, то предвид спецификата в публикуваните изображения на лицето, които кореспондират с положение, каквото същото няма след 2013 г. не може да бъде обоснован, а правото на информираност е неотносимо. По този начин комисията счита, че ще се постигне равновесие между гарантираните по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (Право на зачитане на личния и семейния живот) и от друга страна, член 8 от Конвенцията (свобода на изразяването на мнение), като за преценка и баланса е от значение и законния интерес на обществеността към достъпа до публични архиви на пресата предвид правото на информация.
Поради естеството на констатираното нарушение и в условията на оперативна самостоятелност комисията счита, че с оглед установената фактическа обстановка и събраните по преписката доказателства, мерките по чл. 58, § 2, буква „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“ и „й“ от Регламент 2016/679 са неприложими. Предвид обстоятелството, че и към дата на произнасяне по същество на жалбата искането на жалбоподателят не е удовлетворено и личните му данни – изображения с белезници, са достъпни в процесните статии публикувани на сайта, комисията счита за целесъобразно, упражняването на корективно правомощие по чл. 58, § 2, буква „ж“ от ОРЗД, а именно издаване на разпореждане на администратора на лични данни – ЕООД да изтрие личните данни – изображение на жалбоподателя, от процесните статии достъпни чрез сайта на дружеството на посочените по-горе електронни адреси. Счита, че упражняването на това правомощие ще допринесе за прекратяване на нарушението и възстановяване спазването на правилата в сферата на защита на личните данни.
Съобразявайки целта на наказанието, което следва да има възпираща и предупредителна функция, естеството и тежестта на нарушението, обществените отношения които засяга, категориите засегнати лични данни, комисията счита, че упражненото корективно правомощие по вид и размер безспорно отговаря на търсените от ЗЗЛД и Регламент 2016/679 ефективност и възпиращ ефект, като в същото време не нарушава принципа на пропорционалност и изискването за съразмерност.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
- Обявява жалба № ППН-01-1602/04.11.2019 г., за основателна в частта относно обработване на лични данни – изображение на жалбоподателя.
- На основание чл. 58, § 2, буква „ж“ от Регламент 2016/679 и за нарушение на чл. 17, § 1 от регламента издава разпореждане на ЕООД да изтрие изображенията на жалбоподателя, приложени към процесните статии, достъпни на сайта. Срок за изпълнение на разпореждането – 7-дневен от влизане на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението, като представи съответните доказателства.
- Остава без уважение жалбата в останалата й част, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София-град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: