Обществото може да участва реално и ефективно в демократичния процес, само ако има информация за дейностите и политиките на публичната власт
Съгласно чл. 85, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с ОРЗД, с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
Съгласно съображение (153) от Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 „правото на държавите членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени или литературни цели, и правото на защита на личните данни по настоящия регламент. Обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби на настоящия регламент, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата. Това следва да се прилага по-специално по отношение на обработването на лични данни в аудио-визуалната област и в новинарските архиви и библиотеките с печатни издания. Поради това държавите членки следва да приемат законодателни мерки, с които да определят освобождаванията и дерогациите, необходими за постигането на баланс между тези основни права. …“
Българският законодател е задължен да уреди баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни и личния живот, като вземе предвид конституционно закрепените т.нар. „комуникационни права“ (чл. 39 – 41) и разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Република България:
„Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.“
„Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.“
Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни не са абсолютни права и поради това могат да бъдат ограничени със закон, когато ограничаването е необходимо и пропорционално в едно демократично общество. Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС) допуска ограничение за цели от общ интерес, признати от ЕС, или ако ограниченията отговарят на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, при спазване на принципа за пропорционалност.
Според предвидените в чл. 25з от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) изключения и дерогации, свързани с обработването на лични данни, извършвано за журналистически цели, същото е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД). В допълнение, съгласно чл. 25з, ал. 3 от ЗЗЛД при обработване на лични данни за посочените цели не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в ЗЗЛД, като администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.
С Решение на Конституционния съд на Република България (КСРБ) № 8/2019 г. беше обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, с която бяха въведени критерии за преценка на баланса между свободата на изразяване и правото на информация от една страна, и правото на защита на личните данни.
В Решението на КСРБ (№ 8/2019 г.) се посочва, че както Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), така и Съдът на Европейския съюз (СЕС) споделят разбирането, че правото на свобода на изразяване е не само самостоятелно основно право, но то има централна роля в защитата на други права, гарантирани от Конвенцията и Хартата. От него произтича правото да се търси и получава информация, а следователно и правото на достъп до информация за всеки и за обществото в цялост. Обществото може да участва реално и ефективно в демократичния процес, само ако има информация за дейностите и политиките на публичната власт. Въпреки неговата значимост обаче, това право също не е абсолютно право. При неговото упражняване също са предвидени ограничения, които следва да са необходими и пропорционални, като например да не се засягат честта, достойнството и доброто име на засегнатите лица.
Въпреки, че обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, Конституционният съд на Република България признава в мотивите си, че за извършването на преценка за балансираната защита на конкуриращите се права, са необходими критерии. Критериите обаче, могат да бъдат извлечени от практиката на ЕСПЧ и СЕС, без да се разписват в законодателството, като основен аргумент е, че законите трябва да следват принципите за достъпност и разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота, а не да водят до цензура или автоцензура.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че Решение № 8/2019 г. на КСРБ съдържа примери от богатата практика на ЕСПЧ и СЕС по темата. На национално ниво могат да се добавят и примери от практиката на Върховния административен съд на Република България, както следва:
Решение № 1954 от 01.03.2022 г. по адм. дело № 7593/2021 г. – https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1796685&code=vas&q=%D0%BE%D1%80%D0%B7%D0%B4
Решение № 2334 от 14.03.2022 г. по адм. дело № 10264/2021 г. – https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1828835&code=vas&q=%D0%BE%D1%80%D0%B7%D0%B4