Понеже „в проект на ЗИД на Закона за електронното управление, внесен в Народното събрание на 19.10.2022, е предвидено изричното уреждане на схема за електронна идентификация, поддържана от МЕУ“ иска достъп „преди влизането в сила на закона“ за целите на изграждането на системата
На 12 октомври публикувах становището на Комисията за защита на личните данни относно „достъп и предоставяне на данни, съдържащи се в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи” и Единен регистър на чужденците“. Становището е по повод искане от Божидар Божанов – тогава министър на електронното управление.
Вече като народен представител Божанов пита следното:
ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ДО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ОБЩЕСТВЕН РЕД И СИГУРНОСТ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ПИТАНЕ
От Божидар Пламенов Божанов
народен представител от ПГ на Демократична България
На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 94 и чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям/е питане
Относно: Достъп до информация от информационните фондове с данни, свързани с българските документи за самоличност в МВР във връзка с изграждане на схема за електронна идентификация от Министерство на електронното управление
УВАЖАЕМИ/А Господин/госпожо министър,
За изграждането на схема за електронна идентификация от Министерство на електронното управление чрез мобилно приложение на база на Решение 133/10.03.2022 на Министерския съвет, е необходимо МВР да предостави достъп до данни за българските документи за самоличност на МЕУ, съответно на Информационно обслужване като изпълнител.
Изпълнено ли е вече това от страна на МВР и ако не:
– Получено и разгледано ли е становище от Комисията за защита на личните данни с оглед предоставяне на достъп до данните и какво съдържа то?
– Предоставена ли Ви е информация от Министерство на електронното управление за натрупването на евентуално забавяне на проекта поради отказ за предоставяне на достъп?
– Обсъдени ли са варианти за предоставяне на достъп до тестовата среда на системата, но с реални данни на лица, подадени от изпълнителя като такива, извършващи тестове?
– Какво налага двойственото третиране на схемите за електронна идентификация, изградени и оперирани в съответствие с Регламент (ЕС) 910/2014 от частни и държавни доставчици?
Обръщам внимание, че не е необходимо една схема за електронна идентификация да бъде уредена изрично в местното законодателство, за да отговаря на изискванията на съответния европейски регламент.
Обръщам също така внимание, че в проект на ЗИД на Закона за електронното управление, внесен в Народното събрание на 19.10.2022, е предвидено изричното уреждане на схема за електронна идентификация, поддържана от МЕУ, но за целите на изграждането на системата, преди нейното реално пускане в продукционна среда, достъпът е необходим и преди влизането в сила на закона.
Моля за писмен отговор
София, 25.10.2022 г.
Народен представител:
Божидар Божанов
Ето какво му отговарят:
ЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
ДО
НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ
На Ваш рег. № 48-254-05-6/26.10.2022 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖАНОВ,
В отговор на поставения въпрос относно достъпа до информация от информационните фондове с данни, свързани с българските документи за самоличност в Министерство на вътрешните работи (МВР), във връзка с изграждане на схема за електронна идентификация от Министерство на електронното управление (МЕУ), Ви предоставям следната информация:
Данните от информационните фондове за българските лични документи с изключение на пръстовите отпечатъци, снети по реда на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗБЛД се предоставят на държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия, както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции; на граждани, притежаващи български лични документи, само ако данните не засягат трети лица, и на юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.
Съгласно заповед на министъра на вътрешните работи, дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР (ДБДС-МВР) е оправомощена да изразява становища, относно подадени заявления за включване на заявителите като потребители към средата за междурегистров обмен, относно данни в Регистър „Български документи за самоличност“.
През месец януари 2022 г. в ДБДС-МВР е постъпило заявление от Държавна агенция Електронно управление за включване като потребител към средата за междурегистров обмен (RegiX) и предоставяне на достъп до Регистър Български документи за самоличност „Справка за български лични документи на български граждани“, всички полета с данни администрирани от МВР. Заявлението е разгледано, но не е установено конкретно правомощие на заявителя за достъп до данни от документите за самоличност на физически лица – лична карта и паспорт съхранявани в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“ (НАИФ НРБЛД), което би могло да послужи като основание за предоставяне на достъп до посочената в заявлението справка чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), поради което, ДБДС-МВР е изразила становище, че не следва да се предостави достъп до данните за лична карта и паспорт, част от НАИФ НРБЛД, съдържащи се в посочените в заявлението полета от „Справка за български лични документи на български граждани“.
През месец август 2022 г. в ДБДС-МВР е постъпило писмо от Министерство на електронното управление по повод заявление за включването на МЕУ като потребител към средата за междурегистров обмен (RegiX) и предоставяне на достъп до Регистър Български документи за самоличност, чрез конкретни полета от „Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци“ V2, администрирани от МВР.
Заявлението е разгледано, но отново не е установено конкретно правомощие на МЕУ за достъп до данни от документите за самоличност на физически лица – лична карта и паспорт съхранявани в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“ (НАИФ НРБЛД), което би могло да послужи като основание за предоставяне на достъп до посочената в заявлението справка чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), поради което ДБДС-МВР е изразила становище, че не следва да се предоставя достъп до данните за лична карта и паспорт, част от НАИФ НРБЛД, съдържащи се в посочените в заявлението конкретни полета от „Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци“ V2.
Относно поставените в питането въпроси, Ви уведомявам, че:
– в ДБДС-МВР няма информация да е предоставян достъп до данни за българските документи за самоличност на МЕУ, съответно на Информационно обслужване като изпълнител.
– в ДБДС-МВР не е постъпвало становище от Комисията за защита на личните данни.
– в ДБДС-МВР не е постъпвала информация от МЕУ за натрупването на евентуално забавяне на проект поради отказ за предоставяне на достъп.
– предвид, липсата на правно основание за достъп до НАИФ НРБЛД, МВР не е обсъждало варианти за достъп до тестова среда на системата с реални данни на лица.
Министерството на вътрешните работи не може да вземе отношение по твърдението за двойствено третиране на схемите за електронна идентификация изградени и оперирани в съответствие с Регламент (ЕС) 910/2014 от частни и държавни доставчици.
Относно посоченото за внесения за разглеждане в Народното събрание ЗИД на ЗЕУ, Министерството на вътрешните работи, в рамките на съгласуването по реда на чл. 32 от УПМСНА, е възразило относно текстовете в законопроекта, които уреждат новите начини на идентификация в §6, чл. 5, ал. 2, точки 2-5 от проекта на ЗИД на ЗЕУ, тъй като същите не кореспондират със ЗБЛД.
МИНИСТЪР: Иван Демерджиев
А ето и какво коментира депутатът:
