Националната юрисдикция не може да ограничава във времето действието на обявяването на невалидност на национална правна уредба, предвиждаща такова запазване
Срещу VD и SR са образувани наказателни производства във Франция за злоупотреба с вътрешна информация, укривателство във връзка със злоупотреба с вътрешна информация, съучастие в престъпление, корупция и изпиране на пари. В основата на тези производства са лични данни от направени от VD и SR телефонни обаждания, които данни са генерирани при предоставянето на електронни съобщителни услуги и са предоставени на съдия-следователя от Autorité des marchés financiers (Надзорен орган за финансовите пазари) (AMF) в резултат на проведено от последния орган разследване.
VD и SR сезират Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с жалба срещу две решения на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд, Париж), пред който се позовават на практиката на Съда, за да оспорят факта, че за да събере посочените данни, AMF се е основал на национални разпоредби, които, от една страна, не съответстват на правото на Съюза, доколкото предвиждат общо и неизбирателно запазване на данните за свързване, и от друга страна, не определят никакво ограничение на правомощията на разследващите служители на AMF да изискат запазените данни.
В преюдициалното си запитване Cour de cassation (Касационен съд) се обръща към Съда с въпроси, отнасящи се по същество до съответствието на релевантните разпоредби от Директивата „за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“, разгледани в светлината на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), с разпоредбите от Директивата „за пазарната злоупотреба“ и от Регламента относно пазарната злоупотреба , в рамките на национални законодателни мерки, предвиждащи за операторите на електронни съобщителни услуги задължение за превантивно общо и неизбирателно запазване на данните за трафик в продължение на една година, считано от дена на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, част от които е злоупотребата с вътрешна информация. Ако разглежданата национална правна уредба се окаже несъвместима с правото на Съюза, запитващата юрисдикция си задава въпроса относно временното запазване на действието на това законодателство, така че да се избегне правна несигурност и да се даде възможност събраните въз основа на това законодателство данни да се използват за разкриването и наказателното преследване на злоупотребата с вътрешна информация.
С постановеното решение Съдът приема за установено, че нито Директивата „за пазарната злоупотреба“, нито Регламентът за пазарната злоупотреба могат да представляват правно основание за общо задължение за запазване на записи на данни за трафик, съхранявани от операторите на електронни съобщителни услуги, за целите на упражняването на правомощията, предоставени на компетентните финансови органи съгласно тези актове.
На второ място, Съдът припомня, че Директивата „за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“ (директивата за E-privacy) представлява референтният акт в областта на запазването, и по-общо на обработването на лични данни в сектора на електронните комуникации. Ето защо тази директива урежда и записите на данни за трафик, съхранявани от операторите на електронни съобщителни услуги, които компетентните финансови органи по смисъла на Директивата „за пазарната злоупотреба“ и на Регламента относно пазарната злоупотреба могат да изискат от тези оператори. Поради това законосъобразността на третирането на записите, съхранявани от операторите на електронни съобщителни услуги, трябва да се преценява с оглед на условията, предвидени в Директивата „за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“, както е тълкувана от Съда.
Ето защо Съдът приема, че Директивата „за пазарната злоупотреба“ и Регламентът за пазарната злоупотреба, разглеждани във връзка с Директивата „за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“ и в светлината на Хартата, не допускат общо и неизбирателно запазване от операторите на електронни съобщителни услуги на данни за трафик в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация.
На трето място Съдът потвърждава практиката си, според която правото на Съюза не допуска национална юрисдикция да ограничава във времето действието на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национално законодателство – което налага на операторите на електронни съобщителни услуги общо и неизбирателно запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение – поради това, че посоченото законодателство е несъвместимо с Директивата „за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“.
При това положение Съдът припомня, че в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност. Последният принцип изисква от националния наказателен съд да не взема предвид данни и доказателства, получени чрез несъвместимо с правото на Съюза общо и неизбирателно запазване, ако засегнатите лица не са в състояние да обсъдят ефективно тези данни и доказателства от област, в която са необходими специални познания, каквито съдът няма, и които данни и доказателства могат да повлияят съществено на преценката на фактите и обстоятелствата.