Нидерландският орган за защита на данните до министъра на вътрешните работи и връзките с Кралството: променете предложението за промени в закона
Нидерландският орган за защита на данните (AP) спази обещанието си и през август публикува становището си по правителствения проект за промени в Закона за повторно използване на правителствена информация.
Предложението, в което правителството насърчава държавните институции да предоставят правителствени данни, включително лични данни, за повторна употреба, не поставя достатъчни ограничения, смята надзорният орган. Има риск личните данни да бъдат споделени без разрешението или знанието на участващите хора.
Законопроектът трябва да гарантира, че възможно най-много държавни данни са достъпни, например за научни изследвания, но също и за търговска употреба. Според предложението тези данни трябва също така да могат да се търсят със софтуер и да се комбинират с други данни.
От правителствените агенции се изисква да направят информацията публична, освен ако самите те не преценят, че това е невъзможно.
„Основни данни“
AP вижда значението на така наречените „отворени правителствени данни“, например за научни изследвания. „Когато става въпрос за количеството дървета, засадени в даден квартал, или за качеството на въздуха в даден район, разбира се, няма възражения“, казва вицепрезидентът на AP Моник Вердие.
„Но когато става дума за хора и техните адреси, телефонни номера, имоти, нещата са съвсем различни. Вие отговаряте за личните си данни. Не трябва да се оставя на правителствените агенции да решават дали личните данни могат да бъдат споделяни. В крайна сметка вие трябва сами да вземете решение за вашите данни. Освен ако законодателят – и следователно не самата правителствена организация – реши, че това не е така.“
AP преди критикува и публикуването на лични данни в публични регистри, като Търговския регистър и Имотния регистър. Кабинетът ще даде възможност на самонаетите, които работят от вкъщи, да могат да защитят адреса си в Търговския регистър, но този адрес все още е включен по подразбиране.
В имотния регистър се оказва, че засега не е възможно обикновените хора да скрият адреса си. Следователно тези публични регистри продължават да защитават недостатъчно личните данни на хората, които съдържат.
Трафик на данни и заплаха
„Личните данни в Търговския регистър и Имотния регистър вече са публични и това вече създава проблеми. С това предложение кабинетът прави още по-лесно извличането на лични данни от тези регистри“, казва Вердие.
„Чрез стартиране на алгоритъм върху него и комбиниране на личните данни с други източници, компаниите могат например да създадат профили на хора, които да ги продават: търговия с данни. Освен това може да стане още по-лесно да разберете къде живее някой, да го заплашите.
Забранете повторната употреба по принцип
В становището си AP се аргументира защо повторното използване на лични данни в публичните регистри трябва да е забранено. Както и необходимостта да се определят правила кои лични данни могат да бъдат предоставени за повторна употреба и следователно да са изключение от тази забрана.
Правилата трябва също така да вземат предвид свободата на хората да предоставят своите данни за повторна употреба. По този начин наистина имате достъп до собствените си лични данни, казва AP.
Според AP не трябва да се оставя на администратора да претегля интересите на субектите на данни и интереса от (конкретна форма на) повторно използване без ясни правни критерии. По самото си естество това включва балансиране на противоположни интереси, които в обществен интерес трябва внимателно да бъдат претеглени един спрямо друг. Не може да се изключи, че администраторите имат интерес от широко тълкуване на възможностите за повторно използване. Без ясни ограничения на възможностите за повторно използване, следователно няма причина да се предполага, че всички администратори балансират интересите правилно. Следователно законодателят трябва да определи дали определени лични данни, с оглед на целта на повторното използване и с оглед на основното право на защита на личните данни, отговарят на условията за повторно използване и формата им. В зависимост от ситуацията ще трябва да се вземат и подходящи мерки за защита на същината на основното право.
В становището се аргументира изискване на съгласието на субекта на данните.
Подобно изискване позволява на субектите на данни да вземат решение относно повторното използване на личните данни, които ги засягат. Това им дава свободата да избират дали определени лични данни все пак да бъдат предоставени за повторна употреба („включване“). Може да се направи разграничение между искане на съгласие за обща повторна употреба или повторна употреба за конкретни цели, като например научни изследвания.
У нас имаше нещо като обществено обсъждане на Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация.
„С предложения проект на акт се въвежда в българското законодателство приетата и актуализираната през 2019 г. правна рамка на материята на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни – Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).“
Становище на Комисията за защита на личните данни не беше публикувано.