Според EDPS това е най-ефективният вариант за защита на нашите основни права и свободи
Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS/ЕНОЗД) на 15 февруари публикува становище, в което се казва, че поради своите уникални характеристики, шпионският софтуер Pegasus представлява „промяна на играта“, съчетавайки ниво на натрапчивост, което е несравнимо с това, което сме виждали преди, с характеристики, способни да направят много от съществуващите правни и технически гаранции неефективни и безсмислени. В същото време трябва да се има предвид, че Pegasus не е единственият инструмент за шпионски софтуер от този тип, наличен в момента и дигиталният пазар предлага множество шпионски инструменти, които често се популяризират като „инструменти за правоприлагане“.
Разработчиците от NSO Group твърдят , че техните технологии „са помогнали за предотвратяване на терористични атаки, насилие с оръжие, експлозии на коли и самоубийствени атентати. Технологиите също се използват всеки ден за разбиване на педофилски мрежи, трафик на жени и наркотици, намиране на изчезнали и отвлечени деца“ като част от „живоспасяващата мисия“ на компанията.
Въпреки това, световните медийни разследвания показват друга, много по- тъмна страна. Има все повече доказателства, че някои от „ проверените клиенти“ са прилагали Pegasus за хакване на мобилни телефони и шпиониране на журналисти, адвокати, опозиционни лидери и активисти за правата на човека.
Съобщава се, че шпионският софтуер е бил използван срещу граждани на ЕС, включително опозиционни политици , журналисти и адвокати.
Нарастващите доказателства показват, че високоразвитият шпионски софтуер от военен клас като Pegasus има потенциала да причини безпрецедентни рискове и щети не само на основните права и свободи на хората, но и на демокрацията и върховенството на закона . Pegasus представлява промяна в парадигмата по отношение на достъпа до лични комуникации и устройства, което може да засегне самата същност на нашите основни права, по-специално правото на поверителност . Този факт прави използването му несъвместимо с нашите демократични ценности.
Ето защо ЕНОЗД смята, че забраната за разработването и внедряването на шпионски софтуер с възможностите на Pegasus в ЕС би била най-ефективният вариант за защита на нашите основни права и свободи.
Според надзорния орган е важно да се предприемат мерки, сред които е ефективен надзор върху използването на такива мерки за наблюдение. Ролята на органите за защита на данните, съдебният контрол (предварителен и последващ) и демократичните форми на контрол са абсолютно необходими . Всяка форма на оценки и мониторинг трябва да бъде смислена и ефективна. Въпреки че няма универсално решение, има нужда от широк спектър от действия в една съвременна система за контрол и баланс.
Нужно е и стриктното прилагане на правната рамка на ЕС за защита на данните. Както и съдебен контрол. Когато разглежда заявление за издаване на заповед за наблюдение, съдебният орган трябва винаги да е наясно какъв вид наблюдение ще бъде извършено (напр. когато се предвижда силно натрапчиво наблюдение на дейността на дадено лице), за да може съдът да реши дали наблюдението остава в рамките на строго необходимото.
Въз основа на член 8, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ЕС има правомощия да приема минимални стандарти относно правата на лицата в наказателното производство. Това включва ограничаване на допустимостта на доказателствата, събрани с помощта на силно натрапчиви инструменти за хакерство като Pegasus или дори поставянето му извън закона.
ЕС би могъл също така, въз основа на член 83 от ДФЕС, да дефинира престъпления като незаконната употреба на шпионски софтуерни технологии.
Намаляване на риска , че данните , произтичащи от толкова недемократични и престъпни практики за наблюдение достигат до базите данни на Съюза (напр. Европол) и правоприлагащите органи на държавите-членки, например чрез „внос“ на криминално разузнаване и други данни от трети държави, заобикаляйки законовите ограничения в Съюза.
„Националната сигурност“ не може да се използва като извинение за широко използване на такива технологии, нито като аргумент. Както юриспруденцията на CJ ЕС , така и съответната обвързваща международна правна рамка, по-специално ЕКПЧ и Конвенция 108 на Съвета на Европа, показват ясни ограничения, които трябва стриктно да се спазват от държавните органи.
ЕНОЗД обръща внимание на ролята, която Директивата за неприкосновеността на личния живот и електронните комуникации може да играе в защитата срещу нивото на прониквания, които създава съвременният шпионски софтуер.
Злоупотребата с такива инструменти срещу политици, журналисти и активисти многократно е била разкривана благодарение на гражданското общество. Наш дълг е да го подкрепим, пише в документа.
„С този документ ЕНОЗД би искал да допринесе за дискусията относно това дали шпионски софтуерни инструменти като Pegasus трябва да имат някакво място в едно демократично общество. В центъра на всяка такава дискусия не трябва да бъде не само използването на самата технология, но и значението, което ние като общество отдаваме на правото на неприкосновеност на личния живот като основен елемент на човешкото достойнство.“