Третата стенограма от заседанията на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии

Поводите са два – темите, които са обсъждали по време на четирите заседания и темите, които не са обсъждали

Това е третата стенограма от заседание на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии през тази година.

Втората публикувах на 9 октомври.

 

П Р О Т О К О Л
№ 3

На 3 септември 2021 г., петък, се проведе редовно заседание на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Провеждане на публично обсъждане на основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 46-154-01-40, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 25 август 2021 г.;
2. Разглеждане на Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавна агенция „Електронно управление“ за първото полугодие на 2021 г., внесен от председателя на агенцията в Народното събрание на 24 август 2021 г.;
3. Актуални въпроси към министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, свързани с Националната схема за електронна идентификация;
4. Актуални въпроси към председателя на Държавна агенция за „Електронно управление“ господин Красимир Симонски, свързани с Националната схема за електронна идентификация и Националния план за възстановяване и устойчивост;
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Ивайло Мирчев.
* * *
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря на всички присъстващи.
За справка на колегите, които не са народни представители, долу в залата е доста по-неприятно от тук и е страшен цирк.
Заповядайте.
ЮЛИЯН НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, може би нещо като процедура.
Предвид факта, че знаете много добре, че не е редно да се организират заседания по време на пленарна зала, Вие си позволявате да го правите за трети път, мисля че, или за втори. Това е причината повечето колеги да са долу. Това е причината, че в момента текат и срокове, с които Вие сте запознати, че става въпрос за актуализацията на бюджета.
Мисля, че беше много по-редно тези заседания да си бъдат както всички останали комисии след обяд, а не предвид факта, че е петък и някой иска да пътува някъде. Има заседания, които се провеждат и до 20.00 ч. вечерта.
Предвид всички тези обстоятелства, които са долу в залата и никой не знае кога ще се гласува, тъй като потенциално може да се гласува какво ли не, в момента се налага дори и аз да не съм тук.
Много Ви моля, от тук нататък да се съобразявате, ако въобще има кога да се съобразявате, че в крайна сметка има пленарно заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Абсолютно съгласен съм. Това решение беше взето от членовете на Комисията, не е мое решение. Бяхме отворени към предложения за всякакви варианти. Тогава се спряхме на петък, 11.00 ч., няма никакъв проблем да предложите друг ден и час, да го съобразим и тогава да бъде заседанието на Комисията.
ЮЛИЯН НЕНЧЕВ: Едва ли е нужно в момента пред всички да изнасяме факти, но аз бях човекът, който миналия път Ви предложи да променим часа, тъй като имаше работна група, свързана с националното преброяване и всички Вие отказахте.
За пореден път се случва така, че неща, които са от национално значение, не са важни за тази комисия. Извинявайте, но има хора, които са членове на тази комисия, влезли единствено и само с каузата „дигитализация“. Начинът, по който се насрочват заседанията, стигаме до момента, в който не могат да участват, което за мен не е редно.
Аз не знам и колко членове в момента присъстваме тук. Не искам да коментирам изобщо обстоятелствата заместник-председатели се местят по ъглите на залите, както е в момента, тъй като тук до мен… Виждам, че заместник-председателите са сложени на последно място.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте, не знам защо…
ЮЛИЯН НЕНЧЕВ: Не, не, не съм аз заместник-председател, но това се случва вече на второ заседание. Виждам, че до Вас се слагат експерти и така нататък. Дайте да спазваме някаква елементарна етикеция.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте, значи, първо…
ЮЛИЯН НЕНЧЕВ: Не, аз не съм.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Може ли само да не влизаме в диалог по този начин?
Първо, имаме кворум в момента.
Второ, няма никакъв проблем следващото заседание на Комисията, дайте предложение, ще го гласуваме и ще бъде в друг ден. Предлагам да приключим тази дискусия. Благодаря Ви.
С това лирическо отклонение за събуждане, можем да продължим към дневния ред.
Дневният ред, който сте получили на мейлите и който е предложен:
1. Провеждане на публично обсъждане на основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 46-154-01-40, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 25 август 2021 г.;
2. Разглеждане на Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавна агенция „Електронно управление“ за първото полугодие на 2021 г., внесен от председателя на Агенцията в Народното събрание на 24 август 2021 г.;
3. Актуални въпроси към министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, свързани с Националната схема за електронна идентификация;
4. Актуални въпроси към председателя на Държавна агенция за „Електронно управление“ господин Красимир Симонски, свързани с Националната схема за електронна идентификация и Националния план за възстановяване и устойчивост;
5. Разни.
Колеги, трета и четвърта точка останаха от миналия път във връзка с допълнителни въпроси, ако някой от народните представители има.
В момента наши гости тук са: Валери Борисов – Държавна агенция „Електронно управление“; Мариана Цвяткова; Гергана Добрева; Николай Минев; и Верка Николова от Държавна агенция за електронно управление.
– от Министерството на вътрешните работи: господин Младен Петров – директор Дирекция „Комуникационни и Информационни системи“;
– от Министерството на финансите – отправихме покана към министър Асен Василев, но поради извънредна работна група на Комисията по бюджет и финанси, за съжаление, господин Василев няма да може да присъства днес.
– от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Ели Канева – държавен експерт в Дирекция „Информационни технологии“.
– Комисия за защита на личните данни: Венцислав Караджов – председател на Комисията; и Любомир Грънчаров – главен експерт.
– Други заинтересовани лица: Божидар Божанов, Николай Камов, Иван Василев, Добромир Иванов, Недялко Дервенков, Кристиян Михайлов, Росен Генчев, Агроп Каспарян, Огнян Траянов и Дарина Данаилова.
Предлагам да гласуваме дневния ред на днешното заседание.
Против и въздържали се няма.
С това смятаме, че дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Провеждане на публично обсъждане на основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 46-154-01-40, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 25 август 2021 г.
Публичното обсъждане на електронното управление – смятам, че е един от приоритетите на нашата комисия и тук ще дам думата на един от авторите на Закона и след това откриваме дебата по него.
Заповядайте.
БОЖИДАР БОЖАНОВ (експерт): Накратко ще представя Законопроекта. Той има общо-взето три части – три и половина. Първата е за лицата, осъществяващи публични функции и доставчиците на обществени услуги. Идеята е те също да имат задължения по този закон в ролята им на първичен администратор, когато става дума за данни, които те обработват първично и участват в административно производство. Например, когато трябва лице да докаже пред общински орган, че има партида в енергоразпределително дружество. Вместо това да бъде удостоверявано с бележки, хартийки и така нататък, ЕРП-тата и съответно други доставчици, които участват в административни процеси да трябва да предоставят тези данни автоматизирано по електронен път.
Обхватът е сравнително малък, тоест това по никакъв начин не означава, че тези доставчици ще трябва да предоставят всичките си данни по реда на Закона за електронното управление, само тези, които участват в някакво административно производство. Това е първата част.
Другата част е административният регистър. Той към момента се управлява от администрацията на Министерския съвет. Смятаме, че тъй като е доста основна част от електронното управление, в него се съдържат данни за всички административни услуги, които обаче по силата на Закона за електронното управление, трябва да бъдат предоставени по електронен път. Всяка една услуга трябва да бъде предоставена по електронен път, поради което в административния регистър освен общите описания на административните услуги, бланките за тяхното заявяване, сроковете, законовите основания, следва и така пише в Наредбата за административния регистър, да се поддържат и други данни, които са свързани с електронното предоставяне. Например какво ниво на електронна идентификация биха изисквали, формализирано описание на данните, от които имат нужда и така нататък.
Логически е донякъде Регистър за оперативна съвместимост, поради което смятаме, че неговото поддържане би следвало да бъде в Държавна агенция „Електронно управление“, за да намери своето пълно развитие, защото в момента в администрацията на Министерския съвет, като че ли малко по-бавно се правят надгражданията му.
Последната точка по същество на Законопроекта – много от регистрите, които водят държавни орагани, към момента не отговарят на добрите практики, а и на изискванията на Закона. Това е така по много практични причини, а именно прекалено е скъпо за всеки един регистър, който в момента се води на Excel или на тетрадка, да се пуска отделен проект, който струва 100 – 200 – няколко стотин хиляди лева, поради което в Пътната карта за електронно управление, още от 2016 г. присъства Проект за централизирано управление на регистри. Идеята му е да обхване всички регистри, които са по-малки, по-прости. С такава система например – Търговският регистър не би могъл да бъде обхванат или Националната база данни население. Има доста по-прости регистри, които съвсем спокойно могат да минат от Excel, Word или много прости уеб-базирани предложения към тази централизирана система, която да отговаря на всички изисквания за интерфейс, за отворени данни, за ползваемост, за връзка с други регистри, за интеграция с първичните регистри за население, за Търговския регистър и така нататък.
Идеята в този законопроект е да уредим задължение такава една система да бъде използвана за управление на регистри, когато разбира се, това е приложимо и накрая на Законопроекта се уеднаквяват дефиниции, тъй като са се разминали дефинициите в Закона за търговския регистър, Закона за електронното управление, в АПК. Що се отнася до доставчици на обществени услуги и лица, осъществяващи публични функции. Един пример – банките присъстват изрично в Закона за електронното управление, докато ги няма, мисля че в АПК. Едно такова уеднаквяване на дефиниции е полезно от гледна точка на практиката.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Откривам дебата.
Колегите народни представители от Комисията, имате думата – заповядайте.
Ако няма желаещи сред Вас, могат да се включат нашите гости.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, казвам се Венцислав Караджов – председател на Комисия за защита на личните данни.
Първо, благодаря за поканата, която Комисията отправи до българската Комисия за защита на личните данни, тъй като за нас измененията изобщо, ефективната работа на Закона за електронното управление, е също така от първостепенно значение, тъй като се обработват голям обем от лични данни на физически лица, поради което и Комисията счита, че този законопроект кореспондира със задължението на администраторите на лични данни както в публичния, така и в частния сектор за осигуряване на отчетност при обработване на информацията, особено представляваща лични данни.
Ние напълно споделяме необходимостта от обслужване на гражданите и бизнеса чрез издаване на електронни документи, обмяна на информация, които да послужат в производството по предоставяне на различни административни услуги от задължените субекти по Закона за електронното управление.
Имаме конкретно предложение по чл. 2, нова ал. 3, която е предмет на обсъждане в тази комисия, която въвежда като първичен администратор на данни лице по чл. 1, ал. 2, чета буквално: „Когато в закон е предвидено данните, които обработва, да участват в административно производство…“ Нашето предложение е съдържанието на тази нова алинея да бъде инкорпорирано в самия чл. 2, ал. 2, която определя дефиницията за първичен администратор. Сега ще се опитам да обясня защо правим това предложение, тъй като Законът за защита на личните данни и общия регламент. Това, че един администратор обработва данни, не означава, че той обработва само първични данни. Той може да обработва и данни, получени от други – трети физически лица, които не са първични за него и те на практика не могат да изпълнят целта на Закона, а именно да удостоверят определените действия от страна на администратора. Той не ги е създал първично тези данни и те не могат да имат удостоверителна сила. Целта на Закона е да се удостовери нещо, така че физическото лице или бизнесменът, или бизнесът, който желае да получи услуга да не го прави посредством свои допълнителни действия и да се затруднява работата на бизнеса или на физическите лица.
В тази връзка нашето предложение е да разширим дефиницията, а именно да включим, не само че първичен администратор е административен орган, а това, което реално е съдържанието на Вашето предложение, да се добави, че освен първичен администратор, освен административен орган е лице, осъществяващо публични фунции или организация, предоставящи обществени услуги, които по силата на закона събират или създават данни за гражданите или организациите за първи път, или изменят, или заличават тези данни.
За целите на електронното управление той – този първичният администратор, предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях, когато в закон или подзаконов нормативен акт е предвидено тя да послужи в административно производство. Ние разширяваме малко обхвата на Вашето предложение, а именно, включваме и подзаконов нормативен акт, защото повечето удостоверяващи услуги, се регламентират в подзаконовия нормативен акт.
Законът много често препраща чрез съответната правна техника да се доразвие нормата, която в общи линии е бланкетна в закона, в подзаконов нормативен акт. Понеже там се предвиждат доста процедури за постигане на конкретния резултат, ние предлагаме да се разшири обхватът на този закон и неговото приложение по този начин. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви много.
Ще влезе между първо и второ четене.
Някой друг?
Имате думата – заповядайте.
ОГНЯН ТРАЯНОВ: Представител съм на БАИТ.
Първо, има една малка грешка – техническа, която, разбира се, ще се отстрани в предложения нов чл. 42а – вместо „водене на регистри“, пише „водене не регистри“, но това е ясно.
По-важното е другото – смисленото, че тук – едната забележка съвпада напълно с това, което каза господин Караджов, относно дефинициите, че участва, обработва в административно производствено и казва, точно … място и както той предложи.
Смислово – и ние, и всички, трябва да разграничават регистър като съвкупност от разнообразни данни и някакъв идентификатор към тях. Това съвпада с това, което каза уважаемият от мен Божанов – електронни таблици и така нататък.
Трябва да разграничим информационната система, която обслужва процеса, за да възникне някакво обстоятелство или то да бъде променено в тези регистри, тоест регистър, бих казал, условно казано в тесен смисъл и грешно възприетият изцяло в обществото регистър в широк смисъл, който вкарва вътре и процесите на регистровото производство и така нататък.
С това уточнение, ако става дума само за самите регистри, като вече еднородни данни с техните идентификатори, спор няма. За останалото просто ще споделя – ако някой си мисли, че може да направи такава универсализирана система, от 2000-та година потроших няколко десетки човекогодини на моята фирма, създадохме нещо и много скоро разбрахме, че такова нещо не може да бъде направено.
Тук има една препратка, която също според мен трябва да бъде уточнена по някакъв начин. Тя казва: „могат да бъдат електронизирани регистри с ниска до средна сложност на водене“, обаче не става ясно критерият, нито… животът е много разнообразен, едва ли можем да описваме стотици критерии, нито пък процесът или органът, който ще организира това решение. Защото ние ги задължаваме, ама от друга страна кой решава дали техният точно е с ниска или средна сложност, това според мен трябва да бъде отразено по някакъв начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Следващият – колегите от МВР, може би.
Заповядайте.
МЛАДЕН ПЕТРОВ (МВР): Това, което в момента мога да кажа съвсем накратко. По § 2 – има една думичка, която се казва „позволява“ и тя може би трябва да бъде заменена с по-конкретна. Съвсем дребничко изглежда, но в крайна сметка е важно. От гледна точка на юридическа практика, думата „настройване“ в ал. 4, която е предложена, трябва да бъде заменена също с подходяща.
По отношение на § 3 – „обществени услуги“, нашето мнение е, че определението, което е дадено в Закона за администрацията, това трябва да бъде основното определение, което да се използва и да не се налага това определение „обществени услуги“, което трябва да бъде дадено в този закон, да се получи второ от държавата. Просто едно определение трябва да бъде, ако трябва да бъде разрешено, специфицирано, може да бъде използвано във всички закони, които се използват по принцип.
Последният коментар, който е свързан с наредбата за общи изисквания за информационните системи, да, това, което казаха колегите за регистрите, трябва да се обърне внимание, че ако се централизира този регистър, трябва да се обърне внимание и на коректното описване в наредбата в последствие. Това са допълнителни коментари, които бихме могли да дадем в официален вид и ще ги дадем в официален вид към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Ще Ви бъдем много благодарни, ако ги дадете и официално, за да можем да ги вкараме между първо и второ четене.
Колеги, имате думата – заповядайте.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ (Държавна агенция „Електронно управление“): Благодаря, господин Мирчев.
Ние вчера сме изпратили официално нашето становище до Комисията. С няколко изречения искам просто да го представя на аудиторията.
С § 1 в Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗЕУ, се предлага включване на лицата, осъществяващи публични функции да участват в административното производство. От правно-тнехническа гледна точка обаче, предложеният текст съдържа известна неяснота, тъй като данните като такива не могат да участват в производство. В този смисъл следва текстът да бъде прецизиран с предложената разпоредба в ЗЕУ се въвежда терминът „административно производство“, без да е ясен обхаватът му. Хубаво е и обхватът да бъде прецизиран.
Относно самото предложение – по същество смятаме, че не е достатъчно ясна целта на предложената промяна, с оглед на това че информацията, която се събира, която биха събирали лицата по чл. 1, ал. 2 от ЗЕУ, вече е налична в регистрите, поддържани от държавните структури.
Това е важно, затова искам да го споделя – от опита, който имаме досега, свързан с необходимостта от еднократно събиране и многократно използване на данните и предоставянето им след това от първичните администратори на административните органи, както и на лицата, осъществяващи публични функции, в случаите когато по закон имат право да ги обработват, смятаме, че проблемът е свързан с отказа на различни администрации да предоставят автоматизиран достъп до тези данни чрез средата за междурегистров обмен RegiX. Така че това от своя страна създава пречка за автоматизирания обмен на данни и съответно пречка за прилагането на чл. 2 от Закона за електронното управление.
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 2 от дългата наредба за общи изисквания към информационните системи, председателят на нашата агенция води регистър на регистрите, в който се вписват регистрите и бази данни на първичните администратори, в който се съдържат първични данни. Не е ясно как и дали ще трябва лицата, осъществяващи публични функции да вписват в този регистър водените от тях регистри и бази данни, ако те ще притежават качеството на първичен администратор не по принцип, а само в определени хипотези.
По отношение на § 2 от Законопроекта, който регламентира създаването на Централизираната система за управление на регистри, смятаме, че това е решение, което категорично ще намали административната тежест за гражданите и бизнеса и споделям, изложените в мотивите към Законопроекта твърдения, че регистрите, водени от административните органи често не отговарят на изискванията на Закона за електронното управление.
На последно място, искам да отбележа нещо важно във връзка с предложенията по § 3. Нашето становище е, че трябва всички да си дадем малко повече време за по-задълбочено обсъждане на предложенията, направени със Законопроекта, като нашият аргумент е в края на целия този процес на обсъждане, трябва да бъде намерен баланса, но отговорностите между администрацията на Министерския съвет и в случая нашата агенция, защото съгласно Закона за администрацията пък отговорността за цялата администрация като такава, съответно за поддържане на административния регистър е в администрацията на Министерския съвет. Ние не бихме искали да поемаме чужда отговорност като, казвайки това изречение, искам категорично да заявя, че от техническа гледна точка, ако колегите от Министерския съвет имат нужда от подкрепа, ние със сигурност ще я осигурим при надграждането на административни регистри, ако трябва да преминава върху наша инфраструктура – пълна техническа подкрепа ще имат от нас. Ако трябва дори – господин Божанов спомена, че по пътната карта има специален проект, свързан с регистровата реформа, ако трябва и там, през този проект да мислим нещо, как да им се помогне на колегите от Министерския съвет, бихме участвали като партньор в един такъв проект за администрация на Министерския съвет. Пак казвам, нека да си дадем малко повече време за спокойно обсъждане и намиране на този баланс на отговорностите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ето това Ваше пожелание ще се осъществи, така или иначе няма да влезе в пленарната зала. Животът на нашия парламент ще бъде доста кратък, така че това време ще го имаме – един-два месеца, можем да си ги честитим. Ще можем да обсъждаме, да коментираме и следващото народно събрание вече с по-смели стъпки…
Заповядайте, колеги, който иска думата.
ИВАН ВАСИЛЕВ (БЕСКО): Иван Василев – БЕСКО – Българска стартъп асоциация.
Колегите, които се изказаха преди мен, влязоха в прецизиране на конкретните текстове и затова аз няма да се спирам точно на съответните думи, които са вътре. Искам да направя едно малко по-общо изказване, което подкрепя така предложения текст за Закона за изменение и допълнение… Искам да кажа, че всъщност ние от Асоциацията по принцип подкрепяме всякакви политики за децентрализация. В случая обаче, предложението, което Вие правите за централизация, виждаме доста ползи, които ще улеснят не само бизнеса, но и гражданите при общуването с администрацията, така че изказваме становище в подкрепа на така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг иска ли думата?
Заповядайте.
РОСЕН ГЕНЧЕВ (BioSeek): Росен Генчев – изпълнителен директор на BioSeek – стартъп съм. Радвам се, че тук са представителите на Асоциацията.
Това, което забелязвам, че наистина се говори и се хаби енергия за някакви много дребни детайли. Главният проблем, който имам е, че сме много назад и сме страшно аналогови.
Казахте: 300 000 лв. за някакъв регистър, който показва някакви данни. Как да направим така, че всъщност това да е много по-евтино за държавата? Защо 300 000? Конкретно, тъй като по цял ден се занимаваме със софтуер, предложението ми е – не знам дали въобще законово може да се оформи, е да се направи нещо като държавен клауд, който да е като Амазон. Всеки, който програмира, знае колко време спестява и колко поевтинява разработването на софтуер, когато имате мениджмънт сървиз. Това е ключово, за да може да тръгне цифровизацията.
Ще Ви дам един пример: когато започва да се прави Суецкият канал всъщност работата спира. Този човек, който решава проблема, е човекът, направил правилната инфраструктура, къде, как да се движат камионите и така нататък. Трябва да се тръгне не защо, а как. Тоест как ние трябва да правим софтуер. Трябва да се спазват единни стандарти за депоймънт, за пенетрейшън тестове, за секюрити, за уолт тестове и други, които нещата са направени да се говорят изначално. Когато тръгнеш да правиш софтуер за Агенцията по горите примерно, ти трябва да имаш клауд, в който да депойнеш по стандартен начин, да ползваш, ако ти трябва SCOR сървър, ако ти трябват някакви други услуги, тези услуги да се менажират на централно ниво. Това нещо ще поевтини разработката на софтуер, ще го направи много по-управляем и много по-лесен за поддръжка.
Другото нещо, което ми прави впечатление, че много често не е ясно кой е собственик на кода. Съжалявам, ако е дискутирано това нещо, но наскоро разбрах, че всъщност ние не можем да имаме достъп до кода на машините, които извършват избори. Всяко едно нещо, за което държавата дава пари, тя трябва да е собственик на кода. Да, естествено, лицензът може да забранява предоставянето на други търговски субекти. За мен най-общо казано, много по-важна е стратегията – дългосрочната, и техническите аспекти, отколкото алинеите. Алинеите тук ще си ги оправите. Знаете го, това го разбирате, но сфтуер, за да се прави евтино, трябва да се отвори към… първо, трябва да се прави евтино, след това, трябва да се прави бързо, след това трябва да се прави качествено. Тези неща инфраструктурата е основополагащ елемент.
Това не знам дали изобщо може да се оформи чисто законодателното създаване на подобна структура. Ако случайно може, ще се радвам да го видя във Вашето предложение.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг да иска думата?
Заповядайте.
ЕЛИ КАНЕВА: Здравейте.
Като цяло бих искала да кажа, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя направените предложения за изменения в Закона за електронното управление. Имаме някои редакционни бележки, които ще изпратим писмено, за да е по-ясно и разбираемо. Оставаме на разположение за евентуално, при нужда, бъдещо съдействие и консултации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ЯНЕВ: Уважаеми господин председател, аз просто искам да кажа чисто политически, че това, което имаме като предложение, ние в момента го подкрепяме от ГЕРБ-СДС. Естествено, както всички разбрахме, ще има един доста дълъг период на обсъждане. Предполагам, че това ще бъде тема и от следващото народно събрание. На този етап това, което виждаме, с коментарите, които чухме, ние подкрепяме да се върви в тази посока, така че имате нашата пълна подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще използвам възможността да потвърдя това, което казахте и Вие преди малко, че ще е хубаво да използваме времето, което ще има от тук насетне до следващото народно събрание, за да бъдат събрани наистина всички писмени становища по този законопроект, който е предложен на нашето внимание. Чухме, че има някой конкретни бележки. Ние също принципно ще подкрепим на първо четене предложения текст, с уговорката, че ще направим своите допълнения, когато се запознаем със становищата и когато има съответното време да се случи това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ПАВЛИН КРЪСТЕВ: Здравейте. Първо, добре дошли на гостите.
Ние от „Движение за права и свободи“, както казаха и колегите, също ще подкрепим на първо четене законопроекта, но след като получим всичките предложения от тук присъстващите, нека да видим и за тях как ще бъде по-изгодно, по-удобно. За да вървят нещата по-добре, да бъдат изчистени още в самото начало, преди да приемем на второ четене самия закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Колеги, както виждате, първата комисия, в която има такова единодушие, чак е леко притеснително.
Следващият, който иска думата – заповядайте.
АГРОП КАСПАРЯН (Асоциация интернет услуши и технологии): Здравейте на всички – Агоп Каспарян от Асоциация интернет услуши и технологии – браншова организация към Българска търговско-промишлена палата. Аз ще продължа традицията да кажа, че наистина имаме нужда от такъв регистър, имаме нужда и от такъв тип услуги, имаме наистина нужда именно от пестене на време на бизнеса и на населението. Много се радвам, че има толкова хора от държавни агенции, от министерства, които също подкрепят това нещо. Надявам се докато не бъде прието и не бъде реализирано, тази подкрепа да я имате. Нашата асоциация също подкрепя законопроекта и винаги можем да бъде в подкрепа към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Ние също мислим, че това са много важни стъпки и е много добро предложението регистрите да минат към държавното електронно управление, защото всички знаем, че дигиталната инфраструктура е изключително важно да бъде сигурна и надеждна, така че мислим, че това е правилна стъпка.
Преди малко не видях точно кой, но даде идея, предложение или по-скоро за обсъждане на държавен облак – нещо, което би било наистина добро като идея и трябва да се помисли в тази посока. Мисля, че е говорено по темата, така че, ако имате конкретни предложения, ще е добре да ни ги изпратите да ги видим.
Всички знаем, че бързо, евтино и качествено е много трудно да се направи, но качествено и бързо е възможно, така че защо да не е и евтино… Нека да чуем конкретно това предложение.
Ще подкрепим на първо четене законопроекта.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Благодаря, колеги, за становищата.
Аз накратко ще коментирам, ако позволите, повечето от тях.
Първо, няколко пъти се споменава облака. Това е по принцип чудесна идея, тя е залегнала вече в Закона. Държавна агенция „Електронно управление“ е реализирала проект, даже няколко, за изграждане и надграждане на капацитета на този облак. Той в момента не е това, което ние си представяме, като „Амазон“, а трябва да бъде, така че има още работа там, но концепцията е такава – икономия от мащаба държавен облак, в който да има споделена инфраструктура.
Кодът, това е много важен въпрос. Кодът в момента би трябвало на всички проекти да бъде собственост на държавата. От 2016 г. има изменение в Закона, който казва, че не просто е собственост на възложителя, а и възложителят е длъжен да го публикува в държавното хранилище за отворен код. Това не винаги се спазва, така че в общ коментар относно детайлите дяволът много често е в детайлите и в прилагането по принцип на хубави пожелателни законови текстове и затова всъщност е много хубаво, че сме се събрали да обсъдим именно тези детайли – благодаря, за което.
Машините са много специфичен случай, няма да влизаме сега в тази тема. Там с изменения в Изборния кодекс в преднишния парламент кодът трябва да бъде достъпен на одитиращите излъчени от партии, коалиции и неправителствени организации. Надяваме се това да се случи за тези избори.
Още няколко точки. Приемаме предложенията на Комисията за защита на личните данни, ще ги обсъдим в детайли. Може би в по-широк смисъл и това да се обсъди с юристи, аз не съм юрист, референцията към закон и подзаконов акт, аз съм свикнал да я възприемам, че когато е посочено в закон значи и подзаконови актове, произтичащи от него, но тълкуването напоследък наистина е превратно и биват отказвани достъпи, защото нещо е уредено в наредба, а не изрично в закон. Така че може би един по-общ поглед дори в Правната комисия да прегледа каква е практиката по тази тема.
Уточненията за сложността на воденето на регистрите, абсолютно съм съгласен, тя трябва да бъде прецизирана в наредбата. Там да се посочи също така, че се вписват тези регистри. Относно сложността на водене и дали може да бъде изградена теоретично такава система? Аз смятам, че при немалко от регистрите, където наистина регистърното производство е само получаване на документ, извършване на някаква кратка проверка, извършване на вписване, както се случва в Excel-ите в момента, така или иначе, това е постижимо. Кои, колко са тези и какви са предстои да се направи анализ, но мисля, че имаме достатъчно икономия от мащаби, която ще бъде постигната с това нещо.
Дефиниция на регистри и Държавна агенция „Електронно управление“, мисля, че също подготвя законопроект, в който да бъде въведена дефиниция на регистър на ниво закон. В момента има в подзаконова уредба, но това не е перфектно. Напълно съм съгласен с коментара на МВР унифицирани дефиниции. Тук са предложени това нещо да бъде в Закона за електронното управление, добре, и да препраща всичко към Закона за администрацията. Това е технически въпрос дори може би там е наистина е по-подходящото място.
Административното производство – мисля, че няма нужда да го уточняваме, то е в АПК уредени, може да се препрати към него, разбира се. И относно предоставяне на автоматизиран достъп през RegiX, хубаво е наистина, защото там е лесно да бъде предоставен, но обръщам внимание, че това не е единственият законен начин за предоставяне на автоматизиран достъп до регистър. Законът и наредбата допускат и други начини.
Последно, административният регистър – тук въпросът може би малко е по-философски, че всъщност администрацията в годината, в която сме, е електронно управление плюс HR политики, разбира се, плюс някакви други неща, но голяма част от това как функционира администрацията и как, тя комуникира помежду си с граждани, с бизнес и така нататък е де факто електронно управление. Затова и Държавна агенция „Електронно управление“ е към Министерския съвет, за да осъществява тази политика, така че някакво компромисно решение, в което ДАЕУ стопанисва чисто физически регистъра, докато воденето му е задължение на АМС, но може и да постигнем такъв консенсус. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Някой друг да иска думата? Ако няма желаещи, колеги, с това закривам дебата по тази точка.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разглеждане на отчет за изпълнението на програмния бюджет на Държавна агенция „Електронно управление“ за първото полугодие на 2021 г.
Отчетът е внесен в Народното събрание на 24 август 2021 г. от председателя на ДАЕУ, предварително Ви е изпратен на всички колеги в електронните пощи и с това давам думата на Държавна агенция „Електронно управление“.
Заповядайте.
КРАСИМИР СИМОНСКИ (Държавна агенция „Електронно управление“): Благодаря, господин Мирчев.
Аз ще имам нужда от проектора, затова бяха тези усилия. Както Вие казахте предварително сме изпратили нашия отчет, но смятам, че за аудиторията ще бъде… (Реплики.) Реших, че е по-интересно за аудиторията освен сухите числа, които така или иначе са Ви изпратени, да има пред Вас синтезирана информация.
Когато става дума за финансова информация, аз предпочитам да съм заедно с моите колеги от Финансовата дирекция, така че, ако се налагат някакви конкретни въпроси, свързани с числата, ще разчитам на Верка Николова. Съвсем бързо ще се опитам да мина през Отчета. (Започва излъчване на презентация на видеостената.)
На този слайд виждате какви са приходите по бюджета на Държавната агенция за първите шест месеца. Те не някакви огромни – 25 хил. лв. от различни източници. Съвсем схематично – имаме приходи от наеми, имаме приходи от ползването на мрежата, имаме приходи и от глоби и санкции, и наказателни лихви, както виждате.
Разходите в същото време на Агенцията, това е бюджетът, който е утвърден със Закона за държавния бюджет. Към 30 юни, Агенцията е изразходвала 11 млн. 600 хил. лв. най-общо казано.
Тук може би Ви прави впечатление, че според Закона за държавния бюджет имаме утвърдени 33 млн. лв., а отчетеният е за 36 млн. лв. Разликата идва от този ред (показва), от тези 25 млн. лв., като имате предвид, че 11,6 млн. лв. са разходите към края на полугодието. Тези 25 млн. лв. това са разходи по проекти с финансиране от Европейския съюз, като огромната част близо 22 млн. лв. от тези 25 млн. лв., господин Дервенков, обръщам се към Вас, са похарчени за Държавния хибриден частен облак, такъв има.
Абсолютно приемам това, което господин Божанов каза, като коментар облакът е динамична структура, далеч сме от Amazon.com, но работим в правилната посока, надявам се.
Единадесетте милиона как са разпределени – 5,6 млн. лв. за персонал; 4,9 млн. лв. за издръжка и 990 хил. лв. за капиталови разходи към 30 юни. Отново същите числа, които преди малко видяхте на екрана разбити по пера.
Сега преминавам със следващия слайд към един въпрос, който е бил поставен в Комисията минала седмица. Ето го отговорът на въпроса, а въпросът е бил: кои са най-често заявяваните услуги през портала за електронно управление? (Реплики.) Тук има още една колонка, която по някаква причина не се вижда. По отделните администрации, примерно на първи ред – приемане на заявления регистрация на търсещи работа лица, Агенция по заетостта е заявила тази услуга за първите шест месеца, по спомен Ви казвам, защото на презентацията не се виждат, някъде около 2000 пъти. Сега ще го пусна на моя компютър, за да… Извинявайте 18874 пъти е заявена тази агенция. Презентацията, която виждате е на лаптоп на Народното събрание и ние ще я оставим, така че всички тези числа, които споменавам, Вие ще ги имате на разположение.
Втората по популярност услуга е заявена 3600 пъти, следващата 3043, 3000, 2900. Първите общински администрации, които виждате, са заявили 1550 пъти услугата „Издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения по Закона за местни данъци и такси“ и така нататък, като последната издавана…
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Много се извинявам…
Божидар Божанов искаше думата във връзка с… Извинявам се, че Ви прекъсвам.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Един уточняващ въпрос: това са абсолютни стойности. Имате ли ги спрямо общия брой предоставяния на тази административна услуга по други канали?
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: В тази презентация не, но можем да Ви предоставим допълнително тези числа.
Онзи ден направихме едно представяне във виртуалното пространство на това с какво се занимава Агенцията и тук съм извадил част от слайдовете, които използвахме онзи ден само с една единствена цел и това е статистиката.
В началото на представянето ставаше дума за отчета на Агенцията за шестмесечието, с други думи за какво сме изразходвали парите, които получаваме от държавния бюджет? На този слайд, пак казвам, със статистиката тук вдясно, както виждате, сме илюстрирали колко администрации са се присъединили към портала.
За първото полугодие на 2021 г., те са 198, тоест част от тези пари – 11 млн. лв. са изразходвани и затова нещо. Това е логиката и на следващите слайдове. Федерирани портали, които моите колеги от Дирекция „Единна системна интеграция“ със собствени средства, със собствен ресурс разработват за общински администрации, за областни администрации и не на последно място Националната агенция за приходите се довери на услугите на Агенцията. За 2021 г. – за шест месеца, са разработени 16 такива федерирани портала. В момента се работи по още 45, затова изразходваме парите от бюждета.
Системата за електронна автентикация, няма да се впускам защо е толкова важна. На свой ред, статистиката показва, че общият брой потребители, които използват услугите на електронната автентикация са над 1 млн. 500 хил. души. За 2021 г. статистиката е 1 млн. 200 хиляди са използвали за електронна автентикация квалифициран електронен подпис, а 174 – 175 хиляди близо, са използвали мобилния квалифициран електронен подпис, предоставен от две търговски дружества у нас.
Трето, е на път да започне да предоставя тази услуга.
Малко статистика за системата за заявяване на електронни услуги и управление на работни процеси или за какво Агенцията е изразходвала парите, които българските данъкоплатци дават: 2021 г. са заявени близо 16 хиляди електронни административни услуги за полугодието, разработените услуги по години са пред Вас, общият брой е 561, като само за полугодието имаме нови 171 услуги.
Системата за сигурно електронно връчване, отново се обръщаме към статистиката: общо 1 млн. 100 хил. съобщения са обменени, откакто функционира системата, като за полугодието на 2021 г. те са над 550 хиляди, а новорегистрираните потребители за 2021 г. са 32 – близо 33 хиляди за полугодието. Общият брой – долу вдясно, е 137 хиляди, той се получава като съберете числата от 2017 до 2021 г.
Системата за електронни плащания – отново да не Ви чета статистиката, до края на юли – тук такива данни сме извадили, около 21 хиляди заявени задължения имаме през тази система за електронния плащания.
И нещо, към което аз имам силно пристрастие, това е системата за справочна и удостоверителна информация. Тук ще си позволя да Ви дам малко по-подробна информация. Ако се повтарям, някой от Вас, ако е гледал нещата, които представихме онзи ден, съжалявам, но миля, че е важно да се отбележи.
Тази система работи от 2013 г. Когато започваше проектът, изпълняван в Министерството на транспортна и информационните технологии и съобщенията, и трябваше да обосновем необходимостта от такава система, на мен се падна задължението да го направя във формат „Съвет за административна реформа“ в Министерския съвет. Тогава с моите колеги бяхме направили едни сметки: какъв би бил финансовият ефект, ако към първия етап на изграждане на RegiX, бъдат включени 34 от базовите регистри. Тогава, значи аз Ви говоря, че този разговор в Министерския съвет се провеждаше мисля, че 2011 г. – преди 10 години. Тогава числата показваха, че с включването на тези 34 ключови регистъра, държавата ще спестява между 70 и 80 милиона годишно.
Сега, вижте броя транзакции от 2017 до 2021 г., включително, края на шестмесечието. Общият брой е над 120 милиона.
Нека да се опитаме заедно да оценим колко струва, ако вземем, че това са 120 милиона справки само, които гражданите или бизнесът е трябвало да получи на гише като хартия, колко пари са спестени с тези 120 милиона? Ако 120-те милиона ги умножим по – не знам, по 0,50 лв., макар че едно удостоверение, като отидете на гише не Ви струва 0,50 лв., но да приемем, че струва 0,50 лв. – ето Ви 1,60 милиона. Затова изразходваме парите на данъкоплатците, за да правим такива системи, разбира се, ние не ги правим сами, правим ги заедно с бизнеса.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Извинявайте, пак кратко прекъсване.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Уточняващ въпрос. От тези числа, каква част са наистина от отпаднали удостоверения и каква част са например, проверка на валидност на личен документ, което не е отпаднало удостоверение?
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Тази разбивка не е представена тук, но това нещо може да Ви бъде предоставено като информация. Гледаме големите числа, дори една справка да е, ако аз трябва да отида да си направя справка… Ще Ви разкажа истински случай. Може би много се разпрострях, но истински случай отпреди един месец.
Отивам в „Местни данъци и такси“ в една данъчна служба в София и ги моля да ми дадат дубликат на квитанциите, с които съм си плащал местни данъци и такси през последните пет години. За 20 минути извадиха хората информацията, разпечатаха я, подпечатаха я и ми я дадоха на хартия, подписана подпечатана. Колко струва? Нищо не Ви струва.
Един час по-късно отивам в същата служба в една община на 50 км. от София и им казвам: имам селска къща, моля Ви, дайте ми същата информация, дубликат на квитанциите, с които съм плащал. Те казват: разбира се, няма проблем – 3 лв. на листче. Викам: как така 3 лв. на листче? Вижте какво тесте хартия Ви нося, преди един час в София, в еди-коя си данъчна служба ми го дадоха безплатно. При нас е така. Викам: на какво основание? Тишина. (Реплика.) Тишина. Не, тишина, не ми отговориха на какво основание, обаче можем да Ви дадем справка, за това какво сте плащали и да се подпишем, и да сложим печат, и тя няма да Ви струва нищо. Значи, за целите, за които ми трябваше тази информация, справка ми вършеше работа. Дадоха ми справка без пари, но, ако трябваше да получа дубликат, трябваше да платя по 3 лв. на листче.
Това е тема, може би, която трябва да се обсъжда и в присъствието на хора, на представители на Националното сдружение на общините, защото това е сериозен проблем, върху който смятам, че е добре да се помисли и да се поработи.
Кой ползва – последно и с това приключвам, кой използва най вече услугите на RegiX? Тук виждате на долната графика –Министерството на финансите с близо 900 хиляди заявки, Агенция за социално подпомагане, АПИ – забележете – АПИ. Защо АПИ? Защото миналата година пандемия, винетки, свържете АПИ с Агенцията за социално подпомагане. Значи всички хора, които имат право на винетки, да речем безплатни винетки по някакви критерии, техните данни са проверявани през тази секретна система за справочна и удостоверителна информация.
Ето Ви малко данни и за банковите институции, които са използвали услугите на RegiX. Виждате една банка, нарочно сме скрили имената на банките, да няма притеснения, че се изнася някаква тяхна информация. Една от банките има над 1 млн. 700 хил. заявки през RegiX, отдолу са кредитните институции, тези, които отпускат бързи кредити. Та затова използваме парите, които влизат в бюджета на Държавната агенция, било през Националния бюджет, било през европейски програми.
Последно изречение. Всички тези системи, за които Ви разказах набързо, до една са качени на държавния … Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Членовете на Комисията и гостите, имате възможност за въпроси и изказвания.
Заповядайте.
ИВАН ТОТЕВ: Моят въпрос е леко чисто опознавателен. Понеже от представянето стана ясно, че горе-долу бюджетът за заплати Ви е около 11 милиона на година, колко човека работят? Аз нямам представа.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Сега ще Ви отговаря господин Тотев със слайд, на който го имаше това число – ето го долу. (Показва.) Веднага го пускаме, само да намерим къде беше – предпоследния ред – 592 души. Тук държа да подчертая, че Агенцията има и национално покритие, има места, как ще се изразя най-общо, в които работят хора. Тези близо 600 души не са, всъщност 509 е вярното число, 592 е по щат, но 509 са заетите бройки, като пак казвам, част от тях са разпределени по територията на държавата, защото освен с електронно управление, Агенцията носи отговорност и за така наречената единна електронно-съобщителна мрежа на държавата, която има явна и неявна част, съответно от потребители в едната и другата част. Хора от Агенцията работят и по страната. Тези 500 човека не са само в София.
ИВАН ТОТЕВ: Да, да, благодаря. Въпросът го разглеждайте просто като да Ви помогна да обясните, не нещо друго.
РЕПЛИКА: Благодаря Ви, господин Тотев за подсказката.
БЛАГОВЕСТ КИРИЛОВ: Един кратък въпрос и от мен, ако може само да отворим слайда с електронната автентикация.
От заявките, които зададени, които са доста на брой, има ли как да направим допълнителна статистика от колко, нека да речем, уникални индификатора са пуснати те? Тъй като знаем, че ако един индификатор може да пусне множество заявки, тоест да знаем до колко човека достига, които наистина го ползват и институции, които наистина го ползват, след това ще бъде полезно чисто за планирането напред във времето, къде може още да се достигне и какво може да се направи повече, тъй като, колкото повече се достига, толкова повече това ще се вдига, даже бих казал, може би експоненциално, ако успеем наистина да покажем и ползите, както и ефективността, както и Вие казахте с примера, че ако може да си заявим нещо дори и онлайн безплатно, даже ще отпадне нуждата да ходим до общината, така че няма да има и въпроси, и дискусия даже за заплащане на нещо. Това ще бъде полезно и може да се показва също така като статистика много по-добре и в детайли.
РЕПЛИКА: Ще помоля моят колега Николай Минев да…
НИКОЛАЙ МИНЕВ: Имаме статистическата информация в реално време и се надявам този месец най-после тя да е налична на портала за електронно управление.
Ние постоянно следим откъде, какви са заявките, от кои уникални адреси. Често ни притесняват големите цифри на един уникален адрес, ясно защо. Та от тази гледна точка наблюдаваме абсолютно всичко и то в реално време, особено след някоя презентация пред обществото. Ясно е защо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Моят въпрос, господин Председател, е свързан с единната електронно-съобщителна мрежа, която споменахте преди малко. Генерира ли тази система някакви приходи? Не видяхме някакви особени приходи в първия слайд, който ни показахте, но все пак, от услуги, които предоставя на трети лица, да кажем? Благодаря.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Третите лица са администрации, така че от администрациите няма как да събираме приходи. Аз много бих искал примерно МВР да си плащат, ама не си плащат за тази работа, или ДАНС да си плащат, или Министерството на финансите да плащат. Въпросът Ви е изключително полезен, защото и темата е изключително сериозна, защото през следващите години, следващите една-две години, тези числа, които Ви показах като отчет за работата на Агенцията, те ще вървят нагоре. И аз го казвам съвсем отговорно пред тази аудитория – тези числа ще вървят нагоре, и то в перото „поддръжка“. Значи, облакът, пак ще се върна на облака – облакът след две години излиза от гаранционна поддръжка, след което държавата чрез Държавната агенция трябва да осигури средства за годишната поддръжка, най-общо го казвам. Сам знаете какво значи годишна поддръжка. Същото важи и за електронната съобщителна мрежа на държавата.
Отговорностите на Агенцията нарастват с всеки изминал ден, нивата на сигурност на комуникацията, понеже говорим за мрежата, трябва да бъдат почти сто процента, а това се постига с пари. Не се свеня да го кажа, това се постига с пари – техника трябва да се обновява, нови трасета, ако трябва да се пускат – да се пускат, говоря за оптични трасета, и така нататък. Тоест пак ще се върна на изречението – в следващите две години числата ще вървят нагоре. Много разчитам на депутатите, най-общо казано, без значение от коя политическа сила са, да проявят разбиране тогава, когато се гласува държавният бюджет и видят едни числа, представени от Държавната агенция – ние, разбира се, сме готови да обясняваме в най-малки подробности какво стои зад всяко число, така ще погледнете с разбиране върху нуждите на държавата. Защото това не са мои или на колегите ми нужди, това са нужди на държавата, които ние сме оценили на някаква стойност и ако искаме държавата да получава надеждни услуги, най-общо казано, пак подчертавам, ще трябва да бъдат осигурени средства. В противен случай ще пада качеството на тези услуги. Просто средно положение няма. Благодаря Ви.
МЛАДЕН ПЕТРОВ (МВР): Ако ми позволите, господин Председател.
Господа народни представители, Младен Петров от Министерството на вътрешните работи.
Аз искам да подкрепя колегата Валери Борисов за това, което каза преди малко във връзка с последния въпрос, защото Министерството на вътрешните работи вероятно е най-големият потребител точно на тази мрежа. Ние по силата на достатъчно много регламенти, които изпълняваме, свързани с нашата дейност, имаме необходимостта от резервирана свързаност до всеки един наш обект, особено гранично-пропускателните пунктове. Едната от линиите винаги е от Държавна агенция „Електронно управление“. Другата, по силата на Закона за обществените поръчки, избираме изпълнител, който да може да ни ги достави.

Съгласно последните регламенти, които се въвеждат на европейско ниво, свързани с граждани на трети страни, така наречената система „вход – изход“, проверките, които трябва да се правят в онлайн режим, изискват по-високоскоростни връзки до голяма част от обектите на Министерството на вътрешните работи и до много други обекти.

В тази връзка абсолютно подкрепям това, което беше изложено преди малко, защото невинаги институция като МВР и като Държавната агенция „Електронно управление“ успяваме да намерим европейско финансиране или механизъм, по който да кандидатстваме и да осигурим средства за поддръжка, надграждане или както щете го наречете, на такава или такива системи.

В тази връзка в един момент изпадаме до необходимостта от бюджетни средства, особено за поддръжката. Може би тук трябва да има един по-гъвкав подход, първо, в направление на поддръжка на системите, и една добавка – Вие като парламентарни групи да ни помогнете, така че да може да набираме кадри и да ги задържаме, които да могат да работят за държавата. Това е един казус, който се споменава съвсем спорадично, но е много сериозен казус – как държавата си намира IT специалисти, за да работят за нея. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Аз също искам да задам един въпрос във връзка с Вашите отговори, с Вашия въпрос. На всички ни е ясно, че Вашият обхват трябва да се разширява, абсолютно да, трябва все повече администрация и общински служби да ползват Вашите услуги.
Въпросът ми е следният: Вие знаете като единствен бенефициент по Програмата за развитие на селските райони за широколентовия обхват. Какво се случва там? Има едни 42 милиона, има 59 общини, ако не греша, без абсолютно никакво покритие, които не могат да се възползват от нито една услуга, да не говорим за онлайн обучението. Така че ще ми е много полезно да знам какво се случва към момента с този проект.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Аз много Ви благодаря, че поставихте този въпрос. На свой ред ще Ви помоля за помощ.
Казусът е следният – колегите от Държавен фонд „Земеделие“, които осигуряват финансирането през Програмата за развитие на селските райони, досега не са имали никакъв опит с бенефициент първостепенен разпоредител на бюджетни кредити, и те разглеждат Държавната агенция като фермер там по тяхната програма. Направихме една тристранна среща в Министерството на финансите, защото когато става дума за пари, е хубаво Министерството на финансите да си казва тежката дума, на която обсъдихме проблема, свързан с 50-те процента от цялата сума. Как да бъдат обезпечени от страна на Държавната агенция или от страна на Държавен фонд „Земеделие“ тези 50%? Заедно – трите страни, стигнахме до заключението, че е хубаво да се подготви един проект на постановление, в който се описва по какви правила Държавен фонд „Земеделие“ ще отпуска 50% – говоря за вторите 50%, защото първите 50% по договора могат да бъдат отпуснати като авансово плащане. За вторите става дума. Тези 42 милиона, за които Вие говорите, са 42 млн. лв. – те са 50-те процента. Първоначалното желание на ДФЗ беше – ами, когато Вие проведете процедури със съответните изпълнители, Вие се разплащате с тях, след това давате в Агенцията документите и фактурите за верификация, ние проверяваме и ако всичко е о`кей, Ви възстановяваме средствата. Само че това простичко казано означава Държавната агенция да бъде закрита. Вие видяхте какъв е годишният бюджет. Ако Държавната агенция трябва да извади от собствения си бюджет 42 млн. лв., това значи никакви заплати, нищо, и те няма да стигнат. Трите страни се обединихме около идеята, че трябва да се подготви едно постановление. Колегите от ДФЗ изпратиха тяхното виждане, ние сме готови с нашето виждане, арбитъра чакаме да се произнесе. Арбитърът е Министерството на финансите. Този процес трае може би вече трета седмица.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Кога очаквате отговор от Министерството на финансите?
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Аз го очаквах в края на първата седмица. Аз го очаквах в края на първата седмица, след тази среща, защото едно постановление…
МАРИЯ ПЕТРОВА: Добре, тогава ще ги попитаме ние също.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Аз затова се обърнах в началото към Вас с апел за помощ. Помогнете ни да приключим с това нещо. Оттам нататък още нещо много важно, което искам да отбележа във връзка с този проект – моите колеги в Агенцията са правили пазарни проучвания, на базата на които са дефинирали обхвата на проекта преди две години, да речем. През последните 6 – 9 месеца на световния пазар настъпиха страхотни промени. За съжаление, цените вървят нагоре. Защо казвам това в контекста на Вашия въпрос? Защото, когато решим проблема с текста на постановлението, вероятно ще се наложи отново много бързо да направим един преглед на този бюджет за какъв обем работа ще ни стигне, и може да се наложи някакво изменение на обхвата. Моето лично мнение е, че ако се наложи такова нещо, то е абсолютно обективно обусловено.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Извинявайте, да не влизам в личен диалог, но последно само да Ви помоля – можете ли да ни изпратите информацията от тази тристранна среща, за да знаем ние по-адекватно как да зададем въпрос към Министерството на финансите?
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Искате ли като свършим тук, ще продължим.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Да, чудесно.
ИВАН КЮЧУКОВ: Моят по-скоро не въпрос, а моето учудване в момента е следното – Вие твърдите, че извършвате услуги, било за частни фирми, видяхме банки, било за МВР и държавни институции. В следващия момент твърдите – това ми е първият въпрос към Вас, че няма как да се съберат пари за услугите, които извършвате Вие, от държавните структури. О`кей. Събирате ли пари за тези услуги, които се извършват за частните структури? И, ако е „да“, защо към този момент не сте предложили официална ценова листа, която ще бъде съвсем виртуална, спрямо държавните структури, и те да заложат тези услуги, които Вие предлагате, като цифри в техните бюджети, и по този начин Вашият бюджет ще започне да се подхранва и няма да стигаме до варианта, който е в момента – тристранни комисии и така нататък? Тоест Вашият бюджет, Вие твърдите, че той има нужда от актуализация, ще се увеличава, но Вие по този начин ще можете да го подхранвате. Тоест погледнете го като една фирма. В тази фирма има няколко отдела, които са свързани, които работят обаче за едно общо благо, но всеки от тези отдели си има бюджет.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Отново много интересен въпрос. Преди пет години, подчертавам – преди пет години, когато се направиха промените в Закона за електронно управление и с тези промени беше създадена Държавна агенция „Електронно управление“, в онзи вариант на закона пишеше, че към Държавна агенция „Електронно управление“ трябва да има едно държавно предприятие, наречено Единен системен оператор. Това, за което Вие говорите, за този ценоразпис, трябваше да бъде, и такава беше идеята тогава, да има точно такъв ценоразпис, който на годишна база да бъде преглеждан, ако се налага, актуализиран, и да бъде съгласуван на годишна база с Министерството на финансите. Ние тогава не сме открили топлата вода, казвам Ви го направо. Ползвахме опит, дългогодишен опит в държава – членка на Европейския съюз, която не помня точно за кои години, но примерно не по-назад от преди 3, 4, 5 години, 5 или 6 години подред беше посочвана като номер едно от гледна точка електронно управление от Европейската комисия, не от нас. И ще Ви изненадам – това не е Естония. Защото обикновено се казва – естонците – не, това не е Естония, това е Австрия. Аз ходих в Австрия лично, аз ходих в Австрия и се срещах с ръководството на тяхното държавно предприятие, което работи по този модел, за който Вие говорите. Те ми дадоха тяхната методика и тази методика – австрийската, говоря с 5-годишна давност, я има в България. Не ме питайте мен защо не е направена. Аз мога, но не искам да отговарям на този въпрос.
ИВАН КЮЧУКОВ: Нали разбирате, имайки тази методика, използвайки тази методика и финансирането към Вашата организация, или тази фирма държавна в този момент, ако Вие сте достатъчно ефективни и работите добре, както горе-долу се вижда, че е окей, Ви отпада въпроса с кадрите. Защото ще може да регулирате заплатите. Ще може нещата дойдат в правилната посока.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че ние изчерпахме темата с Отчета, а това, което бе и последният въпрос, той е по-скоро политическо решение, защото държавните структури ще си вземат пари от централния бюджет, но когато услугите се заплащат от общинските бюджети, това директно означава, че се взимат от гражданите на съответните общини. Така че това по-скоро смятам, че е абсолютно отделен дебат или отделна тема, ако трябва изобщо някога да бъде повдигната. Няма отношение към Отчета на Агенцията. Господин Председател, мисля, че изчерпахме темата?
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПАВЛИН КРЪСТЕВ: Само един бърз въпрос от гледна точка на кадрите. Направих едно бързо изчисление, че всъщност за една година Агенцията влага, около 900 хиляди човекочаса работа. На база годишния Ви, бюджет, ако приемем, че той изцяло отива за възнаграждения на служителите – това прави по 35 лв. на час общ разход за работодателя.
На тази маса има доста колеги, които управляват IT фирми и го големи IT фирми, и могат да кажат, че със сигурност такова възнаграждение попада в ниския реиндж. Да не каза, че само хора с много нисък опит могат да бъдат наети. Планирате ли някаква реформа или нещо в посока съкращаване на персонал на база този бюджет или нещо друго, което да направи по-атрактивна работата за IT специалисти в Държавната агенция? Благодаря.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Когато става дума за администрация, заплащанията в администрацията са регламентирани с нормативната база. Казвайки това не искам да Ви, обезкуражавам, а искам да добавя, че всячески се стремим хората, които работят по конкретните проекти да бъдат стимулирани, за да го правят качествено. Оперативните програми, по които получаваме финансиране, също така предвиждат такива инструменти. Така че, всяка възможност се използва.
Пак ще трябва да повторя – в държавната администрация нещата са ограничени. Още едно връщане към въпросното Държавно предприятие – една от идеите му, тогава, когато беше създавано в Закона беше и хората, които работят в това предприятие да получават, ако не пазарни, то близки до пазарните заплати. Това е моят кратък отговор.
Извинявайте, още нещо, което пропуснах да кажа одеве. Вчера се състоя конферентен разговор с представители на Световната банка, по време на който ни беше представен Доклада, който те са направили – Световна банка е направила за състоянието на електронното управление у нас. За момента този доклад е на английски език. Те предложиха, това е към Вас, господин Мирчев, молба или въпрос – те предложиха, ако има интерес да представят този доклад на 10 септември следобед, тъй като те се включват от Вашингтон. Не знам това как се вписва в съществуването на парламента, но хората предложиха, от наша страна, ние ще приемем поканата. Ако все още сте на работа, мисля, че ще е интересно и за Вас.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Да, ще го организираме това. Въпрос на съществуване е в общи линии.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Вчера беше представено, какво е състоянието и проблеми свързани с финансирането като такова на целия процес. Мисля, че са интересни теми.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте и да минем към гласуване вече.
ОГНЯН ТРАЯНОВ: Тук, няколко пъти се постави един основополагащ въпрос, по който има внесено едно предложение за изменение към Закона за електронното управление. Моят въпрос е: той кога ще може да бъде разгледан, обсъден, защото, той е много, много по-спешен, отколкото това, което разглеждаме в момента? Имам предвид внесения през април1 № 154-01-14, от „Демократична България“.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Няма да е сега. Той е внесен наново сега в това Народно събрание. За съжаление, няма да е в този парламент в пленарната зала. За съжаление. Освен, ако, но това са спекулации не се удължи работата на Народното събрание до 21 септември.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Нека да използваме това време между парламентите, защото темата там наистина изисква по-широк дебат, а не просто едно събиране, така че да използваме това време.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Колеги, предлагам да минем към гласуване на Отчета на Държавна агенция „Електронно управление“.
Моля, който е съгласен с така представения Отчет да гласува. Трудно си вдигам ръката, но ние тепърва ще работим за Държавната агенция.
Против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
Актуални въпроси към Министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, свързани с националната схема за електронна идентификация.
Колеги, всъщност точка три и точка четири бяха от предишното заседание, но тъй като не всички въпроси бяха изпратени на народните представители, съответно и отговорите, тези точки са и днес в дневния ред. Ако имате въпроси, представителите на МВР и Държавна агенция „Електронно управление“, са тук.
Тук вместо господин Рашков е господин Младен Петров, така че, колеги, може да задавате въпроси към него, на база на предната дискусия, ако имате такива.
ИВАН ТОТЕВ: Въпросът ми е вследствие на въпрос от миналия път. Стана въпрос, че има обжалване, по което се чакаше, някакъв отговор. От Комисията мисля, че беше или от къде беше обжалването за системата? (Реплики.)
Въпросът е през е този период, дали има нещо ново, с което трябва да ни запознаете.
МЛАДЕН ПЕТРОВ: Благодаря, господин Тотев, за въпроса.
В рамките тази седмица няма нищо ново и изменено. За съжаление, това, което бих могъл да споделя просто с Вас, понеже все пак съдът е особена институция не само в България, но и навсякъде, нещото което би могло да се направи, ако има някаква форма и политическа воля – по някакъв начин да се помоли съдът в Люксембург за по-бързо произнасяне. Всички процеси, които следват на ниво България, след бързото произнасяне на съда в Люксембург биха могли да рефлектират за бързото реализиране на обществената поръчка за български документи за самоличност и Национална схема за електронна идентификация.
Ако има форма, по която това може да се реализира на ниво политически партии или Министерския съвет, просто, който би могъл да го предложи, би било добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Други въпроси? Няма.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
Актуални въпроси към председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.
Пак по същата логика.
Имате ли, колеги, въпроси?
Всичко е ясно, господа от ДАЕУ. Виждате, че депутатите вече са на съвсем друго ниво.
Преминаваме към точка пет:
РАЗНИ.
В тази точка ще Ви запознаем с няколко писма, които са постъпили в Комисията. Всичките са Ви изпратени на имейли. Предварително сте запознати с тях.
Първото писмо е от 26 август 2021 г. от Българската асоциация по информационни технологии – БАИТ, правят ни дарение. Много Ви, благодарим за това – за Библиотеката на Народното събрание от два екземпляра на книгата „Златните десетилетия на българската електроника“. В писмото отправят готовност за бъдеща съвместна работа. Естествено Комисията и всички колеги в нея сме отворени към това.
На следващо място, председателят на Народното събрание е предоставил на нашето внимание – също са Ви на имейлите –становища на Икономическия и социален съвет на тема „Споразумението за партньорство и програмите към него за програмен период 2021 – 2027 г.“. Становището и приложенията към него са внесени в Народното събрание на 9 юни 2021 г. с писмо, № 156-32-3, от председателя на Икономическия и социален съвет на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за икономическия и социален съвет.
Имате ли някакви въпроси или коментари по това писмо, колеги? Не.
Последното писмо, което е от 30 август 2021 г. и е на заместник-кмета на Столична община – господин Генчо Керезов. С него господин Керезов моли за съдействие да бъде създадена работна група в рамките на Комисията с участие на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, поддържащо регистъра на населението – Национална база данни „Население“.
Министерството на вътрешните работи, поддържащо Единния регистър за чужденците, както и представители на Столична на община, която да предложи законови промени, които да регламентират възможността органите на местното самоуправление и местната администрация при изграждане информационни системи за предоставянето на електронни, административни услуги, свързани с автоматичен служебен обмен на данни, да могат да получат пълен автоматизиран достъп до необходимите им данни, съхранявани в други администрации, органи и институции, съгласно чл. 3 от Закона за електронното управление.
Имате думата тук. Мисля, че няма никакъв проблем това да го направим още на следващата Комисия, за да може това, което иска заместник-кметът на Столична община да…
Има ли някакви коментари по тази тема? Няма.
Други въпроси – заповядайте.
КРИСТИЯН МИХАЙЛОВ (Асоциация по роботика и автоматизация): Господин Председател, една добавка – на 24 август изпратихме, съответно до Комисията писмо с цел отворена дискусия „Въвеждане на иновативен софтуер в борба с ковид“, предвид четвъртата настъпваща вълна. Питането ми е, дали сте го разгледали?
РОСЕН ГЕНЧЕВ: Само, ако мога да спомена нещо – тъй като ние сме стартъпа, който го разработи. Вие се занимавате с IT – направихме спринт с доктори от Бърза помощ, последните две седмици и направихме нещо, което като до демонстрирахме буквално щяха да се разплачат докторите, с които работим, защото само с линейките, само модулът за управление на линейките, ще въведе абсолютен ред в истинския хаос, който се случва там.
По 10 часа някои ковид пациенти обикалят болниците, защото не е ясна специфичната нужда на леглата, въртят се телефони 10 часа. Това е реален случай. Това, което сме го направили, ние освен естествено инфраструктурата, сме работили страшно много по използваемостта, като специално този модул има възможност да работи само през мобилни устройства, като практически в линейките и в спешните центрове се ползва различен софтуер. Те комуникират в реално време, каква е легловата база, какви са специфичните изисквания на съответните пациенти. Само въвеждането на това нещо може да го ускорим. Това е проблем, който е – тук ще кажа една японска поговорка: „Когато си жаден е късно да копаеш кладенец“.
В случая, ние сме изправени пред безпрецедентна здравна криза. Ние сме готови да работим денонощно. Естествено Вие трябва да го видите, да оцените неговите качества. Налични сме 24/7, ако имате нужда от някаква допълнителна информация.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Добре.
Тук влизаме малко в по-нестандартна тема обаче може ли на следващото ни заседание да направите някаква демонстрация и да видим как ние можем да съдействаме.
РОСЕН ГЕНЧЕВ: Разбира се, по всяко време.
ПРЕДС: ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг? Няма.
Колеги, благодаря Ви, че присъствахте.
Закривам заседанието. Благодаря.

(Закрито в 12,33ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ивайло Мирчев
Стенограф:

Можете да споделите: