Втората стенограма от заседанията на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии

Поводите са два – темите, които са обсъждали по време на четирите заседания и темите, които не са обсъждали

Това е втората стенограма от заседание на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии.

Първата публикувах на 3 октомври: Започвам да публикувам стенограмите от заседанията на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии

Когато четете, имайте предвид контекста, в който се провеждат заседанията.

Първата е за приоритетите на Европейската комисия:

До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID)

Втората публикация е съвсем отскоро и е съвсем конкретна: Законна миграция: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ и ГЕРМАНИЯ да използват нов формат на картите за разрешение за пребиваване, издавани на гражданите на държави извън ЕС

Комисията изпраща днес официални уведомителни писма на България за неприлагане и на Германия за неправилно прилагане на новия формат на картата за разрешение за пребиваване, издавана на гражданите на държави извън ЕС (Регламент (ЕО) № 1030/2002). С цел предотвратяване на фалшификации Регламентът беше изменен през 2017 г., за да се въведе нов формат на картите за разрешение за пребиваване с усъвършенствани защитни елементи, които се основават на биометрични данни. Понастоящем България не издава новите разрешения за пребиваване, които трябваше да бъдат въведени до 10 юли 2020 г. В някои случаи Германия все още издава разрешения за пребиваване, сини карти на ЕС и карти за вътрешнокорпоративни трансфери под формата на стикери с неограничена валидност при случаите на претърпени извънредни трудности. Стикерът не съдържа портретна снимка или биометрични данни за пръстови отпечатъци, което затруднява проверката на самоличността на притежателя. Съответните държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. В противен случай Комисията може да изпрати мотивирано становище.

Третата:

До 5 октомври се приемат становища по Методиката за извършване на проверка на схеми за електронна идентификация

Приятно четене!

ПРОТОКОЛ

№ 2

На 27 август 2021 г., петък, се проведе редовно заседание на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Правила за избор на членове на Обществения съвет към Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии;
2. Актуални въпроси към министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, свързани с националната схема за електронна идентификация;
3. Актуални въпроси към председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ господин Красимир Симонски, свързани с националната схема за електронна идентификация;
4 . Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Ивайло Мирчев.

* * *

ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Имаме кворум и откривам днешното заседание.
На него присъстват господин Красимир Симонски – председател Държавна агенция „Електронно управление“, госпожа Марияна Цвяткова – директор на дирекция „Електронна идентификация“ в Държавна агенция „Електронно управление“; Екатерина Попова – връзки с обществеността в Държавна агенция „Електронно управление“; Хари Йосифов – заместник-директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в Министерството на вътрешните работи; Божидар Божанов като експерт.
Предложеният дневен ред за днешното заседание е:
1. Приемане на Правила за избор на членове на Обществения съвет към Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии;
2. Актуални въпроси към министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, свързани с националната схема за електронна идентификация;
3. Актуални въпроси към председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ господин Красимир Симонски, свързани с националната схема за електронна идентификация;
4 . Разни.
Моля народните представители, ако имате предложения за друга точка, ако не, моля народните представители да гласуват предложения дневен ред.
Всички – за, против и въздържали се – няма.

Дневният ред е приет и преминаваме към точка първа:
ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ДИГИТАЛИЗАЦИЯ, ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Откривам дебата. Правилата са изпратени на имейлите.
Ако имате въпроси и изказвания, моля, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Обръщам внимание на чл. 3, ал. 1, където определяме броя и състава на Обществения съвет, се казва, че са представители на неправителствени организации. Бих предложил да се допълни и „научни“, защото със сигурност имаме колеги от университетите и от Българската академия на науките, за които съм сигурен, че имат добра експертиза по въпросите. В годините винаги са участвали винаги в рамките на Комисията – тогава по транспорт, информационни технологии и съобщения, със свои предложения и със свои инициативи. Бих предложил да се допълни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Други предложения?
Добре, предлагам да гласуваме Вашето предложение и след това да гласуваме правилата в цялост.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Данчев.
Всички – за, против и въздържали се – няма.
Ако няма други предложения, преминаваме директно към гласуване на правилата в цялост.
Всички – за, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги, приехме правилата за избор на обществен съвет.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ГОСПОДИН БОЙКО РАШКОВ, СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНАТА СХЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
С писмо с изх. № 46-153-27-2 ОТ 24 август 2021 г. по описа на Комисията от министъра на вътрешните работи е изискана информация по следните въпроси:
1. Какви са очакванията и плановете на МВР за началната дата на реалното изпълнение на Националната схема за електронна идентификация?
2. Как оценявате риска от рестартиране на цялата процедура за новите документи за самоличност, съответно това как ще повлияе на сроковете за реализиране на Националната схема за електронна идентификация?
3. как оценявате готовността на МВР да реализира измененията в Регламент 910/2014 във връзка с така наречения Европейски дигитален портфейл и възможно ли е реализирането на такъв в рамките на обявената процедура 0075220180033?
4. Какви са разглежданите от МВР варианти за по-бързо изграждане на Националната схема за електронна идентификация?
5. Разглеждате ли вариант за стартиране на отделна процедура с обхват единствено свързан с Националната схема за електронна идентификация с ревизирано техническо задание, така че да включва и Европейския цифров сертификат?
Давам думата на господин Хари Йосифов.
Заповядайте.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господа народни представители, уважаеми колеги! Извинявам се от името на господин Рашков, който е възпрепятстван и не може да присъства да отговори на въпросите.
По реда на постъпилите въпроси. На първия въпрос за очакванията и плановете на МВР за началната дата на реалното изпълнение на Националната схема предоставям следния отговор.
Към момента реализацията на Националната схема за електронна идентификация е включена с Решение на МС, Протокол № 39 от 13 септември от 2017 г. Планираният срок за изпълнение на дейността в сегашната обществена поръчка е 14 месеца с включена гаранционна поддръжка от 36 месеца. Процедурата е ограничена и минава през два етапа: предварителен подбор и класиране на оферти на допуснатите до участие кандидати.
Във връзка с получаването на оферти възложителят със свое решение класира участници за процедурата, като решението за класиране, обжалване пред КЗК, която е получила жалба от класирания на второ място участник и е образувано производство. Производството приключва с решение, което е в полза на Министерството на вътрешните работи – жалбата остава без уважение, а на следващ етап е обжалвана пред Висшия административен съд. Към момента със свое Определение от 10 ноември 2020 г. ВАС е спрял производството и е направил запитване към съда на Европейския съюз, отнасящо се до тълкуване на разпоредби от съответните директиви в обхвата на обществените поръчки. Министерският съвет е одобрил позицията на Република България по запитването, съответно с номер и дело пред Съда на Европейския съюз и е дал своето съгласие България да участва по делото. В заключение, съобразно тази фактическа обстановка няма как да сме в положение да планираме начална дата на изпълнение.
Да преминем към втория въпрос?
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Да.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Бихме искали да имаме всички зададени въпроси предварително, ако може. Не бяха изпратени по имейл. (Реплики.) Второ, когато има отговори на въпросите, добре е също да ги имаме, защото в момента нещо ни се чете, задават се някакви въпроси, а аз не съм имал възможност да проверя нищо по въпросите. Все пак по тези отговори да имаме яснота дали са в пълнота, има ли нещо, което ние допълнително да търсим, да си проверим всички неща. Казвам го обективно, в полза на комисията и ефективността на работата.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Да, извинявам се за това. Всъщност не сме изпратили въпросите, отговорите не сме получавали – сега ги чуваме за първи път. За въпросите сте абсолютно прав – извинявам се.
Предлагам след като се отговори на всички въпроси след това ние да задаваме въпроси освен ако няма други предложения.
ИВАН КЮЧУКОВ: Имам по-добро предложение. Да изслушаме отговорите на въпросите, след което ние да получим на електронните си пощи въпросите плюс отговорите и на следващото заседание да дойдат и актуалните въпроси.
В момента ще задаваме някакви въпроси на прима виста, цитират се точки, алинеи и така нататък, а никой от нас не ги е погледнал.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Добре, о`кей, така действаме.
Заповядайте.
ХАРИ ЙОСИФОВ: В отговор на втория въпрос: оценка на риска от рестартиране на цяла процедура за новите документи и как ще повлияе на сроковете за реализиране на Националната схема за електронна идентификация.
Спрямо фактическата обстановка, която споделих, изпратеното на този етап запитване е производството, съответно пред Европейския съюз е изпратена Консолидирана позиция на МВР, одобрена от Министерския съвет Република България да участва като страна по делото. Във връзка с горното няма как да се ангажираме с конкретно становище относно риска от рестартиране на цялата процедура, тъй като преценката дали процедурата е законосъобразна е в компетентността на независимия български съд, който от своя страна ще трябва да се съобрази и с решението на Съда на Европейския съюз.
Предвид че подобна обществена поръчка спрямо нейния план, сложност и конкретика и съдържанието й на класифицирана информация се провежда по специален ред, време за провеждане на нова обществена поръчка е поне две години, и то в най-оптимистичния сценарий, тоест без обжалване.
Прекратяването на обществена поръчка и ново възлагане за дейността на Националната схема по реда на Закона за обществените поръчки предполага повторно преминаване на всички етапи, които вече са извървени в тригодишен период – подбор, оценка, класиране на участниците, които ще заявят участие за оценка.
Допълнително искам да споделя, че в последната година експертите от дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР кандидатстваха с проект по Плана за възстановяване и устойчивост, който частично ще финансира тази обществена поръчка, съответно проектът е защитен пред организационното звено на Министерския съвет, като имахме съгласувателна процедура с колегите от Държавна агенция „Електронно управление“. Рискът от рестартиране на поръчката е висок и ще рефлектира сериозно върху срока и изграждане на Националната схема за електронна идентификация и върху редица регламенти, които предявяват нови изисквания към защитата на новите поколения документи за самоличност.
Въпрос номер три…
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Може ли само един въпрос преди въпрос номер три? Как се нарича проектът в Плана за възстановяване и устойчивост?
ХАРИ ЙОСИФОВ: Точното наименование не мога да се сетя, но е обвързан с електронната идентификация и персонализацията й в българските лични документи. Има го като наименование в Плана. (Реплики.)
Преминавам към третия въпрос: как оценявате готовността на МВР да реализира измененията в Регламент 910/2014 във връзка с така наречения Европейски дигитален портфейл и възможно ли е реализирането на такъв в рамките на обявената процедура?
Предложението за промяна в съответния регламент е представено общо от Европейската комисия по време на заседанието на работна група по телекомуникации и информационно обслужване, проведено на 17 юни през 2021 г. Нашата дирекция участва и е адресат на съответните текстове и промени, които касаят регламента. Изискванията на обществената поръчка конкретно на дейността за електронна идентификация са съобразени с целите на регламента, тоест нейният актуален текст ще бъде като изискване към изпълнителя и той ще бъде ангажиран да може да внедри Единния цифров портфейл. Тук нямаме притеснения относно актуалността на изискванията към изпълнителя. Колегите от ДАЕУ след това може да ме допълнят.
Искам да споделя, че финалният вариант на съответните текстове предразполагат и нови технически спецификации към всяка държава членка, която трябва да съгласува и съответно да вмени, тоест към момента не сме наясно и с обхвата на техническата реализация от страна на държава членка. Може да има промени в съответните Закон за електронна идентификация и Правилника за прилагането му.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Допълнително ще Ви попитам.
Когато цитираме Регламента за EID, нека да е ясно кой регламент цитираме точно.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Да, 910/ 2014 г.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: А ние в течение ли сме с всички промени, които предстоят сега за EID регламента?
ХАРИ ЙОСИФОВ: Да.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Тоест тези проекти са съобразени с това нещо.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Точно така – цялостното осъвременяване и актуализацията на Регламента.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Друго искам да попитам: кога и по какъв начин са обсъдени и съобразени останалия план за идентификация като лични документи и така нататък с EID-тата.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Тоест каква е обвързаността на електронната идентификация с българските лични документи?!
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Да.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Общо по принцип в изискванията на Закона за българските лични документи има нова алинея, която касае – личната карта ще бъде носител на електронна идентификация. От тази гледна точка и по тази логика е вкарана в документацията. Тоест в процеса на персонализация и изготвянето на българския личен документ и при желанието на гражданина да бъде включена тази електронна идентификация, трябва да бъде съобразено, че той трябва да има цифров носител, за да съдържа електронна идентификация в него. Това е поводът на обвързаността на електронна идентификация с българските лични документи, ако това питахте.
ИВАН ТОТЕВ: Имам въпрос. Искам да задам въпрос, който да илюстрира къде сме ние по този път, тъй като в този регламент пише, че взаимното признаване на страните от 2018 г. е задължително на тези електронни сертификации. Колко държави работят и са направили това нещо между тях, за да знаем ние къде сме.
В момента в началото на електронна идентификация пише, че взаимното признаване на електронната идентификации ще стане задължително от 28 септември 2018 г. Колко държави са направили това взаимно признаване? Имате ли някаква представа.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Аз знам страницата на Европейската комисия, че към момента 14 държави членки използват 19 схеми за електронна идентификация.
ИВАН ТОТЕВ: Въпросът е да видим дали пак всички без нас и къде сме горе-долу. Това е процес, който върви на европейско ниво във всички държави.
ХАРИ ЙОСИФОВ: В 14 държави са нотифицирани техните схеми от общ брой 19, тъй като едната държава членка може да има повече от една схема.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Пристъпвам към въпрос четири: какви са разглежданите от МВР варианти за по-бързо изграждане на националната схема за електронна идентификация, портфейла и съответно изваждането на националната система от настоящата процедура?
Към момента няма изградена инфраструктура, съответната информационна система и регистри, които да управляват и да изпълняват задълженията по Закона за електронна идентификация. Дейностите попадат в обхвата на настоящата обществена поръчка и съответния план.
Относно запитването за изваждането на националната схема от настоящата процедура, няма как да се случи без да се прекрати процедурата. Тоест не можеш да извадиш една неделима част. Това е отговорът към момента, който можем да предложим на този въпрос.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Един въпрос: това проверено ли е внимателно от юристи – че наистина не може?
ХАРИ ЙОСИФОВ: Тя е в обхвата, не е отделно обособена позиция и не съществува опция за нейното прекратяване като съответна дейност. (Реплики.)
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Въпросът по-скоро е свързан с това, че ЗОП допуска минимални изменения на обществени поръчки, ако не се променя обхватът, тоест целта на поръчката, а в случая електронната идентификация е малка част, която е дори леко встрани от целия обхват, който е „български лични документи“.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Да, тук спорът е дали се променя обхватът. Факт е, че оценяването на участниците е да се класират чрез методика, в която е включена и цената като услуга, както и съответните процеси по интеграция на самия център за персонализация на документите и съответната им интеграция с инфраструктурата за електронна идентификация – мисля, че значително се променя обхватът и няма как да бъде изваден. Не е правен такъв анализ, просто отговарям първосигнално.
Петият въпрос, както Вие споделихте, ние не сме го получили. Имаме само една страница получени въпроси, ако може да го повторите:
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Разглеждате ли вариант за стартиране на отделна процедура с обхват единствено свързан с националната схема за електронна идентификация с ревизирано техническо задание, за да включва и европейския цифров сертификат.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Към настоящия момент такъв въпрос не е разглеждан в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Добре, с това изчерпихме въпросите.
Колеги, въпроси от Вас?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Моят въпрос може би е свързан с третия въпрос, но понеже не го зададох навреме, се извинявам.
В тези 19 схеми, които прилагат 14-те страни членки, разглежда ли се какъв вид са тези схеми и от кого се администрират тези схеми за идентификация? От частни лица, от неправителствени организации, от държавите с някои от техните институции – кой администрира тези схеми? Благодаря Ви.
КРАСИМИР СИМОНОВ: Колежката Мариана Цвяткова е директор на дирекция „Електронна идентификация“ в Държавна агенция „Електронно управление“. Тя от страна на Агенцията наблюдава директно процеса, има пряко наблюдение по тези въпроси. Ако позволите, ще й дам думата.
МАРИЯНА ЦВЯТКОВА: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми народни представители, колеги! Както посочи господин Йосифов, 14 държави са нотифицирали 19 схеми. В част от държавите схемите са изградени от самата държава, както е предвидена и нашата схема по Закона за електронна идентификация. Естествено, има държави като Италия, Белгия, Швеция, където схемите са изградени от частно-правни субекти, които обаче са признати от държавите, защото за да се нотифицира една схема – дали е частна, или държавна, държавата трябва да я признае. Тъй като с нотификацията държавата поема отговорността за правилното функциониране на тази схема. Така че дори схеми, създадени от частно-правни субекти по съответния национален ред, предвиден от държавата, те са признати да бъдат ползвани именно за публични услуги, тоест всеки гражданин да може да заявява услугите, предоставяни от административните органи, използвайки не само държавната схема, но използвайки частните схеми. Това е отговорът на Вашия въпрос.
ИВАН ТОТЕВ: Да, един въпрос, който с колегата Данчев коментирахме: имате ли някакво проучване или поне на нас, ако може да ни кажете каква е разликата между държавните и частните схеми; защо някои държави са се спрели на държавни, а други държави като Италия, използват нотификация на частни разработки?
МАРИЯНА ЦВЯТКОВА: Едно от нещата е дали държавата е решила да инвестира съответните средства в структурата не само за създаването й, но и за поддържането й, или е решила това да предостави на частния бизнес и след това да работи в партньорство с него. Друг критерий е доколко и как държавата поддържа единен регистър на населението си, защото има държави, които нямат единен регистър като нашия – поддържан от ГРАО, а имат във всяка определена област или община; дали издават лични карти, както ние издаваме и както държавата администрира всичката тази информация – това са едни от причините, които поне аз на първо време мога да изброя.
Правили сме проучване, тъй като по принцип Агенцията има виждане за това дали може България да използва или не частни схеми и как те трябва да бъдат регламентирани, за да се признаят от държавата.
Вчера изпратихме отговор на всички поставени от Комисията въпроси, включително с файла, с който са описани всички и са посочени всички схеми, които са нотифицирани. Можете там да видите, например в Скандинавските държави средствата за електронна идентификация се издават от бизнеса и по-скоро от едни конгломерати, които са банки, телекомуникационни компании. Зависи наистина от практиката, която държавата има и от нагласата си по отношение на администриране на данните на гражданите и на тяхната идентификация при предоставянето на публични услуги.
ИВАН ВАСИЛЕВ: Здравейте, аз съм от БЕСКО – българска старт ъп асоциация. Изказвам се в подкрепа на това, че всъщност най-добре работещият вариант на европейско ниво за схеми за електронна идентификация е публичният и частният, тоест да има двете схеми.
В тази връзка съвместно с екипа на вицепремиера Пеканов успяхме да включим реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, която е насочена – една от точките е насочена, към даване възможност на частни схеми за електронна идентификация да бъдат признати от държавните институции.
В тази връзка, доколкото имам информация, е прието постановление на Министерския съвет, което дава възможност на частни схеми и ДАЕУ има тримесечен срок за разработване на съответната процедура.
Може ли да кажете дали това е така и всъщност какъв е прогресът по въпросната процедура, която трябва да регламентира частните схеми.
КРАСИМИР СИМОНОВ: Подготвили сме отговор на този въпрос, включили сме го в отговорите на въпросите, които сте ни задали.
Най-прясната информация е от вчера – решение на Министерския съвет за уведомяване за схеми за електронна идентификация. Това е свързано с международното признаване на тези частни схеми и се върви по съответна процедура, която в случая се нарича тази нотификация. Условията за нотифициране са дадени в регламента и тези условия се поставят на кандидатите за нотифициране. Ще поемем процедурата от името на България да бъдат нотифицирани. Това е част от нещата, другата е самото признаване. В момента това не е решено нормативно. В Закона за електронна идентификация не се споменават частните идентификационни схеми, в случая можем като временно решение , може да бъде решение на Министерския съвет, както считаме и това ще бъде начинът, ако не се стигне до съответна законова промяна, за да бъдат признати в Закона за електронно управление. Дотолкова доколкото практическата страна на нещата е да имаме и да могат да се използвате тези схеми, защото това е големият проблем и на електронното управление и не само. Ако следите нашата работа , сме доста гъвкави и на практика сме склонни да приемем всякакви възможни схеми за идентификация, разбира се, отговаряща на нивото на сигурност, което се изисква по съответните условия.
В отговорите ще се опитаме да структурираме по този начин нещата. Ние сме представили писмен отговор – вчера късно го изпратихме.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Божидар Божанов.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: До допълня отговора – да, наистина хибридният вариант, в който има и национална схема, и различни частни схеми е добър. Той не се прилага във всички държави, но тези, които имат частни капитали, като Португалия, имат и национална. Концепцията е да се даде максимално широк достъп до всички хора без да трябва да плащат дори. Ако искат допълнителни удобства, допълнителни услуги, допълнителни носители, тогава вече да се обърнат към частния сектор за по-високо ниво на услуга например.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Имам следния въпрос към всички, които могат да отговорят. Можете ли да направите анализ и правен ли е такъв анализ, защото е възможно да е направен, пък аз да не знам, какъв ще е ефектът от въвеждането на EID върху икономиката на страната?
КРАСИМИР СИМОНОВ: Формално – не е правено такова изследване. Разбирате, то е доста сериозно, с национален мащаб.
Съвсем интуитивно, мисля, че всеки може да разбере ползата от електронната идентификация, което е първата стъпка, за да се премине във виртуалния свят и за да се получи една услуга, да се гарантира, че този от другата страна е наистина този.
Останалите процеси след идентификацията са автентикацията, оторизацията, веридацията – всички тези неща. Конкретно първият, от който се почва, е идентификацията. Наличието на електронна идентификация – призната, гарантирана, сигурна, отговаряща на всички изисквания, както са зададени по Регламента, ще се отпушат доста от тези процеси – със съответното гарантиране, включително и електронното дистанционно гласуване. Видяхте примера на предишната среща с камерата да се показва личната карта, което ръчно, крачно няма как.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Неслучайно Ви питам, тъй като в напредналия в IT-частта и в технологиите в технологично отношение сектор като банковия, на практика имаме отворено АПИ на всички банки, но то не работи в момента. Колко компании се оплакват, че АПИ-то с пълната си функционалност не върши никаква работа, а чисто формално отметнат един чек, че е изпълнена Директивата за отворено банкиране в България.
Въпросът е наистина дали има осезаем ефект върху икономиката – за това питам, защото формално ние можем да изпълним едни изисквания; формално може да направим възможност за EID гласуване и какво ли още не, въпросът е осезаемият ефект какъв е.
КРАСИМИР СИМОНОВ: По-конкретно ще помоля нашия директор на дирекция „Електронно управление“ да отговори, защото по-практически е свързан с конкретния банков сектор.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Въпросът ми не е за банковия сектор. Значи, не питам, питам принципно за EID. За банковия сектор мисля, извинявайте, може да звучи нескромно, но съм достатъчно запознат как седят нещата в банковия сектор.
Ако имате нещо да внесете допълнително и да кажете, заповядайте.
КРАСИМИР СИМОНОВ: Имах предвид като аналогия с банковия сектор, което може да се приложи на други места. Нека господин Минев.
НИКОЛАЙ МИНЕВ: На база на информацията, която имаме, от потреблението за целите на функционирането на банковия сектор взаимодействието с гражданите – вече е факт, че аз от тук в момента мога да заявя кредит и да го получа. Това се случва не без използването на идентификация, но идентификации между системите. На нас ни трябва другата идентификация – бизнесът и гражданите да могат да ползват тези услуги. Като факт: банковият сектор има 2 800 000 заявки за удостоверяване на факти и обстоятелства. Почти толкова са и от кредитните институции. Имали сме многократно разговори с хората от бизнеса, които активно искат информацията.
Ще дам прост пример как да се идентифицира даден автомобил от вносители на автомобили. Цялата информация искат не през техни служители да я проверяват, а да става автоматизирано, през стандартизирани протоколи. От тази гледна точка използването на квалифицирани електронни подписи, включително мобилни, които бяха доста полезни през изминалата година, не е достатъчно, тъй като не винаги е достатъчно гъвкаво средство, за да може да се използва.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Понеже споменахте стандартизирани протоколи за отворени АПИ-та, може ли да ми кажете по кой стандарт ще бъдат, какъв тип стандарт е това? Само за пример, аз винаги правя аналогия с банките – там, откъдето идвам. Примерът с АПИ-тата в банковия сектор е, че има три утвърдени стандарта в Европа.
По аналогия ползват ли се такъв тип стандарти, за които Вие говорите, или това е стандарт, който ние искаме да наложим?
НИКОЛАЙ МИНЕВ: По отношение на стандартите става въпрос за вътрешно налагане на стандарти през модели за взаимодействие. Ще дам пример с достъпа до удостоверителна и справочна информация така наречената система Реджикс.
Чрез нея се стандартизира децентрализираните регистри да могат чрез един и същи интерфейс да са достъпни от потребителите.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Не Ви ли притеснява, че отново ще имаме един тип фрагментация само за нашия пазар и невъзможност за достъпване от друго място?
НИКОЛАЙ МИНЕВ: Абсолютно сте прав, но имаме механизми чрез които бързо можем да трансформираме тези заявки, така че те да изпълняват изискванията. Това не е най-добро решение, но пак е решение, за да се изпълняват бързо променящите се изисквания.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Питам от чисто финансова гледна точка да не се оскъпява всичко това.
НИКОЛАЙ МИНЕВ: С налични средства.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Господин Божанов.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Да допълня за протоколите, че техническият въпрос е важен. Извличане на данни от регистри – да, са местни протоколи, но в процеса на идентификация се използва в рамките на целия Европейски съюз и това е специфицирано в подзаконовите актове на Регламента.
В България за вътрешни идентификации сме добавили още един стандарт. И двата стандарта са международно признати.
Всъщност, когато искаме данни от вътрешни български регистри да предоставим на друга държава, само по две нула може да се предоставят тези данни, така че това е абсолютно стандартизирано.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ИВАН КЮЧУКОВ: Относно примерите за вносителите на автомобили имам преки наблюдения и мога да Ви кажа, че изобщо не е релевантен примерът, който дадохте, защото и към момента, дори и към момента как се извършва регистрацията в автомобил? С изпращане на една екселска таблица със спецификациите на автомобила на един имейл в Главна дирекция на полицията. Това според Вас надежден интерфейс ли е?
ХАРИ ЙОСИФОВ: Ако може, аз мога да Ви отговоря, защото съм в процеса.
Вие сте абсолютно прав. Тоест поради факта, че Асоциацията на производителите към настоящия момент и директива, която има за изпълнение, тоест типовото одобрение и данни, техническите данни на автомобила, които трябва да се изпращат при нас за целите на органа по регистрация, ние пристъпихме, отдавна пристъпваме към стъпките, тъй като тази директива трябва да е задължителна до 2026 г., тоест всяка държава членка и производителят да може да се изпраща по автоматизиран начин като цифрово съдържание към съответния орган по регистрация.
Ние в момента с някои от производителите имаме интеграция с електронна услуга, която е към нашия портал, и тези данни да ги получаваме автоматизирано. Тоест предоставили сме начин през Европейския интерфейс, по който реално може да получаваме тези данни абсолютно автоматизирани. Дотогава обаче, за целите на регистрацията трябва да ги получаваме по начина, по който производителите могат да ни ги предоставят, тоест през така наречените „Ексели“ структуриране, които ние сме подготвили за тях.
В смисъл, дълга е темата, но така или иначе зависи от производителите, тяхната техническа готовност за това.
ИВАН КЮЧУКОВ: Ами да смятам, че зависи само – те не са производители. Първо, в България производители няма. Първо, те са представители на производителя, вносители.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Техните представители.
ИВАН КЮЧУКОВ: Точно така.
Второ, това е един невероятно, извинявайте, забатачен процес, който понякога се е налагало с дни да чакаме отговор, защото има една дама, няма да споменавам имена, която обработва тези неща.
Още по-голям е парадоксът, когато се получи грешка, защото са хора, всеки въвежда данни в тази таблица, когато се получи грешка и тя бъде установена при представяне на автомобилите в КАТ. Тогава се започва една обратна процедура, така че ето тук трябва да се работи, тук трябва да се направи един интерфейс, наистина интерфейс, в който ние или производителите, вносителите на автомобили, да могат бързо, качествено да подават тази информация директно при Вас. Не да чакаме ние да я изпратим и една Ваша служителка да я трансферира във Вашата система съвсем механично, без дори да вложи грам какво прави. А Вие говорите в същия момент за интерфейси. Според нас е много далече.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Абсолютно сте прав. Тоест наличието на интерфейс след себе си не води до задължението на съответните производители да вкарват тази информация, тъй като тя е информация, която се издава от производителите. Разбира се, ние имаме добра комуникация с Асоциацията и правим регионални срещи по тази тема, но съответно организацията от тяхна страна става наистина през съответните дистрибутори и техни партньори на национално ниво.
ИВАН КЮЧУКОВ: Понеже малко на по-голямо ниво в Европа имам виждане по въпроса, смятам, че тук не е доизработена системата. Защото така наречените … на автомобилите, които, знаете, са първият регистрационен талон на автомобила, напуснал вратите на завода, са достъпни в общоевропейската система за това нещо, на която би трябвало и Вие да сте членове, и можете да ги получавате директно по електронен път. Те са стандартизиран документ, който за всички автомобили и автомобилни производители са еднакви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Добре.
Госпожо Петрова, заповядайте. (Реплики.)
О`кей. Добре.
Господин Данчев, заповядайте Вие.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също смятам, че разговорът стана доста конкретен в техническия смисъл на думата, и затова ще си позволя в рамките на изслушването да взема отношение, няма да задавам повече въпроси.
Всъщност, когато говорим за идентификацията, ние трябва да отговорим най-важното на два въпроса – кога ще се случи тази идентификация, и да дадем перспектива това да стане в най-скоро време, защото това е нещо, от което имаме всички необходимост.
И второто, което е важно, е да дадем перспективата за отстраняване на очевидната порочна практика да принуждаваме граждани и фирми да се регистрират в ен броя системи, за да използват техните услуги – примерите, за които стана въпрос тук. Тоест трябва да видим къде в Закона за електронната идентификация има неприложими текстове и да се опитаме да ги изчистим тях.
Тук ми се струва, че и господин Симонски даде вече пример. Доколкото разбирам, се работи по отстраняване на тези текстове, по предложения за корекция на тези текстове, така че законът да стане приложим и наистина да даде възможност за вкарване и на нови схеми за електронна идентификация, каквито очевидно постоянно излизат, тоест да го направим и адекватен на настоящата ситуация. Защото това, което очевидно е заложено в момента, то е на практика неприложимо и не се случва. И тук трябва да потърсим конкретното решение как да го направим наистина бързо и реално приложимо с наличните схеми, в това число, ако трябва, и да видим различни степени на сигурност в идентификацията според услугите. Ако някой, както каза господин Божанов, има ограничени нужди за базови услуги, може би ще му е необходима един вид идентификация; ако има нужда от по-висока степен на сигурност за по-разширен кръг от услуги, може би друга. Но каквото и да е, трябва да се подходи централизирано според нашите разбирания – на парламентарната група на „БСП за България“, защото това е основната функция на държавата в крайна сметка – да дава идентитет на своите граждани, в това число електронен такъв.
Така че ще помоля колегите от Агенцията и от Министерството на вътрешните работи да ни дадат може би насоки за следващото заседание къде са тези текстове, с които те се сблъскват като проблемни в Закона за електронната идентификация, евентуално в Закона за електронното управление, за да можем да работим по конкретен въпрос, гонейки двете основни цели – срока за въвеждане на електронната идентификация, кратък срок за въвеждане на електронната идентификация в обозримо бъдеще, и на второ място, премахване на практиката за многократни регистрации на потребителите в ен броя системи, което прави практически безсмислено тяхното използване. Благодаря Ви.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Само да допълня и аз горе-долу в посоката на това, което като отношение изрази господин Данчев.
За мен по-важното е да бъдат разграничени и идентифицирани възможностите за електронната идентификация на база и на електронния подпис, защото двете неща са обвързани. И затова, когато говорим за EIDAS, обикновено EIDAS дефинира електронния подпис. И това е много важно нещо – да разграничим трите вида електронен подпис.
Когато имаме трите, ясно трябва да дефинираме обхвата на всеки един от тях – обхвата от гледна точка на услуги, обхвата от гледна точка на сигурност и обхвата от гледна точка на отделните рискове, които могат да предстоят. С това ние можем да дадем и достатъчно яснота по различните ползи за всеки един от тези три подписа и атрибутите, които могат да включва всеки един от тези три подписа.
Така че смятам, ако ние си поставим за задача върху това да можем да ги разграничим, да ги дефинираме, да опишем атрибутите, които са ни необходими, това ще бъде една крачка напред за въвеждането на EID. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само, господин Каримански, ще припомня за колегите и за членовете на Обществения съвет и изобщо за хората, които са днес в залата, че БСП в предното, в 44-ото народно събрание беше предложило вариант за електронна електрификация по положен електронен подпис от физическо лице. За съжаление, тогава нямаше мнозинство това да се приеме. Имаше N броя обструкции с технически мотиви. Но каквото и да е, тази възможност наистина трябва да бъде разгледана и аз подкрепям Вашето предложение.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Божидар Божанов.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Аз може би вместо да, в случая да отговоря, но в подзаконовата уредба към ЗУ има една преходна разпоредба, която стана вечно преходна заради неслучването на EID проекта и то е, че към момента с квалифициран електронен подпис може да бъде използван за идентификация и той в системата за електронна идентификация на ДАЕУ е използван.
Така че към момента имаме такава работеща среда, но проблемите там – това вече е лично мнение, е с удобството на квалифицираните електронни подписи, базирани на смарт карта, те са много сигурни наистина, но се ужасяващи от гледна точка на потребителя. Дори аз в някакви моменти не успявам.
КРАСИМИР СИМОНОВ: Само един бърз коментар. Тези текстове са в наредба, а би трябвало да бъде уредено или да започне уредбата от закона.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ако нямате други въпроси, само едно кратко обобщение ще позволите. През 2014 г. си смених личната карта последно и тогава си казах: край, оттук нататък съвсем скоро… После се борихме за електронно гласуване, какви ли не неща. Сега сме 2021 г. и моето скромно заключение е, че сме до никъде и очевидно трябва да се вземем в ръце.
Добре. Благодаря Ви.
С това преминаваме към следващата точка. Ще изчета въпросите. Много се извинявам на колегите, че не са ги получили, но и колегите от ДАЕУ, и от МВР следващия път отново ще се видим, за да може да зададем по-разширени въпроси на база на Вашите отговори.

Точка три от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ ГОСПОДИН КРАСИМИР СИМОНСКИ, СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНАТА СХЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ.
С писмо с изходящ регистрационен номер 46-153-27-3 от 24 и 25 август 2021 г. по описа на Комисията е изискана информация по следните въпроси: каква е готовността на Държавна агенция „Електронно управление“ за участие в реализирането на европейски дигитален портфейл, съгласно предложените от Европейската комисия изменения в Регламент 910-2014?
Предвидено ли е и по какъв начин да бъдат интегрирани Националната схема за електронна идентификация и системата за електронна автентикация?
Трето. Държавната агенция изградила ли е така наречения IDAS възел за трансгранична електронна идентификация, и ако да, налагат ли се промени по неговите интеграции във връзка с предложението на Европейската комисия за изменение в Регламент 910/2014?
Четвърто. Каква е позицията на ДАЕУ относно интегрирането на частни схеми за електронна идентификация в процеса на предоставяне на електронни административни услуги и необходими ли са нормативни изменения за това? Така също информация за следните проекти: част от Националния план за възстановяване и развитие – Проект 38 – „Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни и ел.удостоверяване на регистри; 28 – „Интегрирана национална система за киберсигурност в Република България“; 6 – „Изграждане на национален комплексен център и мрежа за мониторинг и контрол на управление“; Проект 18 – „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, така също и към проектите да бъдат предоставени копия от подадени становища и коментари от заинтересованите страни, ако има такива, метод за остойностяване, включително пазарни проучвания, анализ на съотношението разходи – ползи.
Заповядайте, господин Симонски.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Благодаря за поканата, благодаря за темата.
Самото начало на дискусията показва нейната важност в тази част, която е за електронната идентификация, разбира се, и останалата, която е свързана с изключително много работа по тези проекти, сериозни суми и съответно се очаква един много сериозен принос от изпълнението на тези проекти.
Проектите във втората част са с огромен мащаб – нещо, което общо взето в частта „дигитализация“ е много сериозен скок. И тук идва отговорността ни наистина да го направим както трябва този скок и да прескочим доста от етапите, които би трябвало досега да сме преминали през тях.
Конкретно така зададените въпроси ги разделям на две части. Първата е свързана с електронната идентификация, и тук донякъде дискусията, която беше по въпросите, отправени към колегите от МВР, донякъде покри една част от отговорите, даже се включихме, както виждате, и в тези отговори. Ние сме ги подготвили тези отговори, вчера сме ги изпратили до Народното събрание, в деловодството, по етапния ред, в две писма, в които сме отговорили конкретно по всеки един въпрос. Доколкото разбирам, не са получени при всички колеги, така че аз мисля да направя един бърз преглед, но може би да ги зачета за пълна информация. Те са кратки, ние сме ги готвили наистина като кратка информация, имайки предвид, че във въпросите можем да изясним детайлите.
И така, по първия въпрос – „Каква е готовността на Държавна агенция „Електронно управление“ за участие в реализирането на Европейския дигитален портфейл, съгласно предложението на Европейската комисия и предложените изменения в Регламент 910/2014, така известния ЕIDAS?
Сега, на първо време трябва да кажем, че става въпрос за бъдещи изменения, които в момента се обсъждат в Европейската комисия. Имайки предвид, че това е изменение на регламент, това означава, че първо, трябва да се постигне единен подход в Съвета на Европейския съюз, след това с Европейския парламент, да се проведат триалозите и така нататък.
Споменавам тази процедура, защото самото изменение в регламента на практика би трябвало да го очакваме поне 12 месеца отсега нататък. Наш екип – ние имаме представител в Брюксел, който участва в тези дискусии, те се провеждат в работна група „Телекомуникация и информационно общество“ към Съвета на Европейския съюз, там в момента се обсъждат детайлите по този портфейл, общо взето имаме началните текстове, наши колеги участват, участват и в експертната група, която е по тези изменения към Европейската комисия. Следим много отблизо тези изменения и съответно се намесваме по отношение на това как може да бъдат променени, изменени или нагодени към лесна адаптация към нашата страна.
Ние сме водещо ведомство по тези дискусии. Отделно, понеже се започна със сроковете, освен тези 12 месеца съвсем практически, имайки опит от работата и на Съвета, и работата с Европарламента, след въвеждане на измененията ще има срокове, с които се очаква да бъдат въведени в законодателството. За момента сроковете са шест месеца едните, които са за изготвяне на съответните инструкции от страна на Европейската комисия с имплементиращ акт, и 12 месеца, но всъщност те може и паралелно, така че още 12 месеца за въвеждането на тези изменения в практиката. Така че говорим за нещо, което е поне две години напред.
В същото време то е изключително важно, тъй като този електронен дигитален портфейл може да промени много сериозно средата, в която ще се предлагат електронни услуги, в смисъл нищо чудно дори да се стигне до степен, и за това нещо се загатва, и EIDAS да отпадне като решение, възлите, които в момента се изграждат и се надграждат, както е и нашият случай, дори да отпаднат като решение – това да се реши с това решение с измененията.
Но това са неща за в бъдещето. А каква е нашата готовност, Ви казвам, че следим съвсем отблизо този процес и съответно даже се намесваме в тази част.
Сега, в конкретностите. Колегите са подготвили тук в текстовете някои неща, които мисля, че не са толкова детайли, в смисъл, може да се обсъдят. Те са свързани донякъде и с позицията, която трябва да вземе Република България по тези текстове.
Става въпрос, има възможност за три подхода за издаване на този европейски портфейл и за момента се предлагат тези три. Значи, едното е да бъде разработен самостоятелно от държавата. През тази дискусия минахме по отношение на електронната идентификация. Вторият подход е това да се извърши от частно-правен субект на основа възлагане от държавата. И третото е признаване на вече съществуващ портфейл, който е изграден пак от частен субект. Тук вече има експертна страна, практическа и политическо измерение на нещата. Както виждате, с налагането на тези портфейли на практика е възможно да се измени като цяло в частта „Електронна идентификация“.
От друга страна, този портфейл е в пряка зависимост от електронната идентификация, от работещата схема за електронна идентификация, защото по този начин на практика той се въвежда. Тя е в основата на портфейла – електронната идентификация.
По-нататък, за сроковете споменах. За финансиране, защото тези изменения определено ще искат съответно финансиране. По линия на Европейския съюз Европейската комисия предвижда възможност това да бъде осигурено по линия на Програмата „Цифрова Европа“, но със сигурност бюджетът също ще трябва да бъде ангажиран.
Сега, след влизането в сила на това предложение за изменение на Регламента, със сигурност ще се наложат законодателни промени в Закона за електронното управление, в Закона за електронни документи и електронните удостоверителни услуги и съответно нататък в подзаконовите нормативни документи по прилагането на тези закони. Това е по първата точка.
И да продължавам нататък по всичките?
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ако няма въпроси, продължете и след това колегите ще се включат.
Заповядайте.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: По втория въпрос, който е: предвидено ли е по какъв начин да бъдат интегрирани Националната схема за електронна идентификация и системата за електронна автентикация, която развива нашата агенция и я предлага като хоризонтална централизирана услуга? Тук отговорът е: да. И, разбира се, още Националната схема не е готова, но, стъпвайки на стандартна, принципна позиция, на стандарт, който стандарт е CAML 2 – Секюрити Адванс Маркъп Ленгуич 2, който ние вече сме имплементирали в системата за електронна автентикация, колегите със сигурност трябва да са го включили в документацията, предполагам. Те казаха, че е секретна – не знам.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Потвърждаваме, че всички тези документи, както и господин Божанов цитира някои от протоколите, също са включени като изисквания към изпълнителя.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Тоест това отговаря почти директно на въпроса – да не влизам по-нататък в подробности.
Освен малко повече информация за потребителите на електронната автентикация, тоест къде това нещо веднага ще получи съответния ефект.
За доставчиците на идентификация чрез системата за електронна автентикация се постига интеграция с всеки от доставчиците на идентичност в Република България, това е и в момента. Всички възможни начини за идентифициране – максимално сме гъвкави, ако не в момента да са интегрирани, имаме голямата част от тях, но абсолютно никакъв проблем да ги интегрираме в сегашната система.
По отношение на доставчиците на електронни административни услуги, чрез интеграция на системите на административните органи през системата за електронна аватентикация, на практика се предоставя възможност за идентификация и на техните потребители с всяко от поддържаните системата средства за идентификация.
И за самите граждани системата предоставя възможност за еднократна автентикация, тоест веднъж автентикирани в системата за една сесия, преминавайки към друга система, това става прозрачно за потребителя, на практика с една автентикация, така нареченият модел Сингъл Сайн Аут – Сингъл Сайн Он, с тази еднократна автентикация при сесия, той може да извърши всички тези преминавания от система на система, което е направено сега в системата. В допълнение към тази система ние сме добавили и двуфакторната аватентикация, която повишава нивото на сигурност на съответната идентификация за самите потребители и в момента в комбинация с наличните възможности за идентификация – през ПИК на НОИ, през ПИК на НАП и така нататък, добавяйки двуфакторната автентикация, нивото на сигурност е гаранатирано и го повишаваме.
В момента работим по дефиниране нивата на осигуреност на съответните методи, така че за съответния вид услуга – каквото ниво изисква на сигурност, съответно да го има като съответствие на таблица.
Работим в момента с Националното сдружение на общините, за да не работим с всички общини, с идеята всички техни услуги да бъдат категоризирани с такива нива и да видим кой от методите за идентификация, който прилагаме, отговаря на какъв тип услуга, която тя изисква.
С това преминавам към отговора на въпрос три: Държавна агенция „Електронно управление“ изградила ли е така нареченият eIDAS възел за трансгранична електронна идентификация и ако да, налагат ли се промени по неговата интеграция във връзка с предложенията на Европейската комисия за изменения в Регламента?
Аз споменах, че тези изменения със сигурност ще наложат изменения в законодателната част. И тук, малко хронологично. Изграден е такъв възел към нашата агенция, той е интегриран с хоризонтална система за електронна автентикация, администрира се от Агенцията. В момента версията, която е 1.0, тоест тя е изградена на основата на досега съществуващата техническа спецификация, която е зададена от Европейската комисия, която е специално разработена за прилагане в държавите членки от Европейската комисия. Европейската комисия е направила теста на този възел и е потвърдила, че отговаря на изискванията.
Сега, по-нататък, в началото на 2021 г. се утвърждава нова версия на тази техническа спецификация. Това съответно изисква надграждане на сегашния еIDAS възел за трансгранична електронна идентификация и в момента ние сме изготвили проект на техническа спецификация за версия 2.0, на базата на тази спецификация, зададена от Европейската комисия и сме готови за обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител, който ще извърши това надграждане, ще приведе в съответствие нашия национален и eIDAS възел с новата техническа спецификация, като ще се завърши напълно и тук ще влезе интеграцията и с останалите eIDAS възли на другите държави членки и включително с тестове. Тук се изискват тестове – всяка държава с всяка държава, което ще бъде направено в тази поръчка – септември, което от другата седмица нататък, е възможно тази поръчка да бъде обявена.
ИВАН ТОТЕВ: Ако мога само, понеже по тази тема често – информативно просто да знам. Тази обществена поръчка – тя ще бъде с директно договаряне с този, който е работил на първата версия ли или ще бъде свободна по принцип, с някакви авторски права – оттам тръгвам?
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Поръчката ще бъде открита и не е с вързана с продължаване. Свързана е с продължаване на следващата – с изпълнител, възможно е и този изпълнител да участва в открита процедура.
В отговора по въпроса на предложението за изменение на Регламент № 910, предвижда държавите членки и съвместно с Европейската комисия да септември 2022 г. да разработят инструментариум за прилагането на европейската рамка за цифрова идентичност, който инструментариум ще даде отговори на въпроса: налагат ли се промени във връзка с интеграцията на eIDAS възела с определени системи?
Наред с това, което казах, в проекта на техническа спецификация, който ние сме подготвили за надграждане на възела, изрично е предвидено, че, ако в рамките на изпълнение на договора, Европейската комисия междувременно публикува нови версии на техническата спецификация, това нещо да бъде също от изпълнителите да актуализират този възел, в съответствие с тези версии.
И както споменах, въпросът за бъдещето на идас възлите е свързан и с тези изменения на Регламента, като както Ви казвам: от страна на Европейската комисия мнението е по-скоро, че тези възли, по-скоро постепенно ще отпаднат с прилагането на този инструментариум, затова го и споменаваме тук и ще се реферира към общи стандарти за всички държави членки, а не по този начин. Това е отговорът на въпрос три, който сме подготвили.
И по четвъртия въпрос: каква е позицията на Държавна агенция „Електронно управление“ относно интегрирането на частни схеми за електронна идентификация в процеса на предоставяне на електронни административни услуги и необходими ли са нормативни изменения за това?
Вече стана въпрос за нормативните изменения. В момента частните схеми не присъстват в Закона за електронната идентификация, единствено Националната схема за електронна идентификация, за която стана въпрос в предишната точка от дневния ред и това не дава законовото основание – записано в закон, такива схеми да бъдат признати и използвани на такова ниво.
В момента информацията, както споменахме от вчера, с решението на Министерския съвет се възлага на Държавна агенция „Електронно управление“ да нотифицира частни схеми, като първо трябва да изготви методика в рамките на три месеца. По методиката нещата са доста ясни, изискванията са дадени в Регламента, като ще бъдат прилагани едно към едно. Така че ние по този процес нямаме никакъв проблем и по процедурата да я започнем, но все пак тези частни схеми трябва да бъдат признати в държавата. Това е и едно от изискванията. Така че, ако не настъпят законови изменения в Закона за електронната идентификация, които да признават и частните идентификационни схеми, евентуалният механизъм, който може да се използва, е през решение на Министерския съвет, но чистото е със законови промени.
Иначе като цяло…
ИВАН ТОТЕВ: Аз по-скоро искам да конкретизирам въпроса, по-скоро въпросът е за Вашето мнение за това. То е ясно, че това е основно политическо решение, но по-скоро аз разбирам въпросът като мнението на Агенцията, което най-вероятно ще влезе в основата на някакво бъдещо политическо решение.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Да, да, това беше прелюдията към отговора. Абсолютно положително мнение имаме към частните идентификационни схеми да бъдат наложени. Както казах, търсим всякакви възможности, за да можем да решим въпроса с електронната идентификация, защото това е в основата на предлагането на електронните услуги. В този смисъл частните идентификационни схеми са едно чудесно решение. Технологично те стоят много добре, те са доста иновативни и с мобилни приложения и така нататък, така че за нас това е едно чудесно решение и затова, имайки тази позитивна позиция, ще направим всичко възможно максимално бързо тази нотификация по съответния ред да стигне до Европейската комисия и тръгвайки по тази процедура да намерим дори и временно решение и те да се използват. Ние и в момента ги използваме – тези частни идентификационни схеми в електронната идентификация, мобилни КЕП-ове и така нататък в момента са част от този процес.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Извинявайте, въпрос от Божидар Божанов.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Във връзка с нормативните изменения, дали се работи върху изменение на Закона за електронната идентификация, който да внесете евентуално и да разгледа Комисията?
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Конкретен текст нямаме в момента, но пак става въпрос буквално за едно изречение, което трябва да формулираме. Ще дам думата на колежката, която наистина работи по този въпрос, но в момента нямаме готов отговор за конкретен текст.
МАРИАНА ЦВЯТКОВА (Директор на дирекция „Електронна идентификация“): Благодаря.
Работихме през края на миналата година и в началото на тази – имаше една Междуведомствена работна група, която да изготви текстове за промени в Закона за електронната идентификация. Имаме някакъв много първичен вариант, който се обсъждаше в тази група и в който за повечето от текстовете не можахме да постигнем съгласие, тоест много е суров. Това, което тогава бяхме предвидили, е да има отделна глава в Закона за електронната идентификация, която да определи най-общо изискванията, на които трябва да отговарят тези частни схеми, кой ще е органът по надзора, кой ще е органът по признаването, кой ще е органът по нотификацията? Няма да се разписват много норми, но трябва поне основните въпроси: каква ще е отговорността на доставчика на тази частна схема – трябва да бъдат разписани в закон. Така че има някаква, не мога да кажа минимална, може би е по-голяма от минимална готовност за норми, но не и в окончателния им вариант.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Да продължа с отговора. Както споменахме, поради липса на Национална схема за електронна идентификация към момента, ние използваме средства регламентирани, както беше споменато в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за общите изисквания за информационните системи, регистрите и електронните административни услуги и тези средства, които използваме, това е квалифицираният електронен подпис, персоналният идентификационен код на НАП и на НОИ, уникален код за достъп на Националната здравноосигурителна каса – виждате всякакви иновативни възможни начини, за да можем да осигурим такава идентификация, разбира се, ако съответните публични органи предвиждат възможност гражданите да се идентифицират пред тях чрез тези средства.
Чрез посочените средства обаче българските граждани не могат да се идентифицират, когато заявяват електронни административни услуги в други държави – членки на Европейския съюз, което препятства възможността за подаване и за ползване на трансгранични електронни услуги в рамките на Европейския съюз. КЕП – квалифицираният електронен подпис, по своята същност той не е средство за електронна идентификация, но временно е предвидено като такъв и по закон ще се използва за идентификация до една година след влизане в продукционен режим на Националната схема, за която стана въпрос преди.
От своя страна, самото въвеждане на Националната схема за електронна идентификация сами разбирате, че ще отнеме доста дълго време. Първо, стана въпрос, че още изграждането не е стартирало, от друга страна, българските граждани трябва да сменяват своите лични документи така, както в момента е предвидено, и това по наша преценка ще отнеме някъде около 2-3 години, така че тези начини за идентификация в момента са единственото решение.
В същото време Регламент № 910 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги предоставя възможност страните членки да привлекат и частния сектор, за което стана въпрос с предоставянето на средства. На нашия пазар вече се предлагат такива решения за електронна идентификация, разработени от частни компании, които се ползват не само от бизнеса, но под една или друга форма също навлизат и в администрациите.
Наред с всички тези неща тук има роля и Комисията за регулиране на съобщенията, която води доверителен списък на Европейската комисия за услугите по електронна идентификация с национално значение, която се предоставя от доставчик на удостоверителни услуги, регистрирани на територията на България, което пък ще бъде едно от изискванията, които ние ще включим в изискванията за нотификация съответно.
И както казах, за да може средствата за електронна идентификация, издавани от частно-правни субекти да бъдат използвани при заявяване на електронните услуги, е необходимо те да бъдат признати от държавата, каквото е изискването на чл. 7 от Регламент № 910. Затова казахме, че е необходимо в Закона да има съответни текстове.
Понеже говорихме какво трябва да влезе в Закона, останалият текст на практика говори за това нещо. С това да приключа.
Стана въпрос и в другите държави каква е ситуацията? Четиринадесет държави са нотифицирали 19 схеми, мисля, че са 18, някои са пренотифицирани, така че не сме съвсем на опашката, но мисля, че вече имаме готовност и може съвсем скоро време, в зависимост от съдействието и на частните доставчици, максимално бързо да минем през този процес. Мисля, че за около шест месеца това е възможно.
За решението на Министерския съвет стана въпрос – съвсем прясно от вчера. Още не сме го получили, за да видим конкретно текстовете, но това е от прес съобщението информацията, която имахме по време на съгласуването.
В заключение по тази част, първите тези четири въпроса, оставам на разположение, ако има допълнителни въпроси, както и писмено по-нататък, ще отговоря по съответния начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Сега, колеги, аз към последната част – информацията за следните проекти от Националния план за възстановяване, предполагам да ги оставим за следващата среща, за да може и всички ние да се запознаем по-добре.
А сега имате думата за въпроси.
Заповядайте.
ИВАН ВАСИЛЕВ (BESKO): Благодаря.
През март месец тази година в рамките на Четиридесет и четвъртия парламент с промени в Закона за чужденците, беше въведено понятието стартъп виза, което всъщност е бърза писта за издаване на визи на предприемачи, които искат да дойдат от страни извън Европейския съюз и да стартират бизнес в България.
В момента на обществено обсъждане е Наредбата на Министерството на икономиката, която регламентира процедурата по издаване на въпросния сертификат за стартъп виза, който после ще даде тази бърза писта за издаване на визата за пребиваване на чужденци, които да развиват бизнес в България.
Въпросът ми е как точно чужденци общуват електронно с администрацията, защото в момента в текста на наредбата е посочена системата за сигурно електронно връчване като място, на което чуждестранният гражданин да подава своите документи. Там всичките неща се свеждат до това човекът да има ЕГН. Как точно чужденец извън Европейския съюз може да подаде документи и да общува с българската администрация в момента?
НИКОЛАЙ МИНЕВ: Въпросът е много съществен. Говорим за eIDAS и как български граждани, работещ в чужбина, с идентификатор от чужбина да си достъпи информацията през eIDAS възела. За чужденците е проблем. Българският гражданин ще има и ЕГН, ще си направи Релациите в НАП, НОИ, Здравна каса, но за чужденеца всяка една от тези администрации издава свои собствени уникални идентификатори.
Поставям въпроса: Трябва да се намери решение на въпроса. Чуждите граждани да имат единен идентификатор в държавата България, чрез който да се прави релации към съответните идентификатори от организациите, които споменах, включително Митници.
Нашата молба е този въпрос да се постави и да му се намери решение. Имаше предложение това да става с регистрация в БУЛСТАТ регистъра.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Това, което казвате, е така, во но е предмет на цялостна административна реформа, защото имаме проблем в административната част на публичния сектор.
Не може в страни в Западна Европа щом се регистрира един чужденец, той получава номер, който може да бъде проследим. С този номер, включая в големия скрининг на ковид пандемията, веднага може да бъде електронно заприходен и да участва в този скрининг. Ние трябва да подготвим нормативната база в публичния сектор, в администрацията, така че тя да не препятства възможностите за регистрация.
МАРИЯ ПЕТРОВА: Във връзка с въпроса на господин Василев и уточняването на господин Каримански имам следния въпрос. Знам, че сте от два месеца назначен, но предполагам сте имали време да направите някакъв одит на свършената работа до момента. Знам, че 2011 г. е взето решение да се внедри естонската система по всички тези въпроси, за които говорим там. Проблемът отдавна е решен и знаем, че те не просто са пионери, а са изключително успешно с това, за което говорим вече два часа.
Въпросът ми е: къде се объркаха нещата? Спряхме да следваме тяхната методология или предприехме друга Пътна карта за решаване на всичките тези въпроси? Тоест, спряхме ли да следваме Естонския модел.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Само да доуточните – естонският модел за какво? За идентификация?
МАРИЯ ПЕТРОВА: Предполагам, че всички тук сме запознати, че те имат така нареченото Е правителство, изключително добре развито и там може да регистрираш фирма точно за 10 минути и всичките им системи са обвързани отдавна с този електронен документ. За това, за което говорим днес.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Трудно ми е да говоря. Имал съм възможност да се запозная с Естонския опит не в тази част. Ние заедно бяхме в триото президентско, така че работихме с ръководителите точно на всички тези проекти.
Конкретно не мога да кажа защо не е въведен моделът. Естонският модел е този, които е един от водещите в Европейския съюз. И на практика споменавайки Европейския съюз, Европейската комисия и така нататък това, което виждате, че и при нас е водещо, което се опитваме да сме в пълно съответствие.
По-скоро отговорът е защо не сме въвели европейските норми изцяло? Опитът на колегите от Естония го споделят на почти навсякъде, почти във всички форуми. Участваме в различни формации и групи. Няма как да отговоря за 10 години назад. До тук сме стигнали. Това е, което ни предстои. Мисля, че все пак сме направили едни смели стъпки, при условие че нямаме национална идентификационна схема. Въпреки това, виждате, че се предлагат тези електронни, административни услуги с всякакви други методи в момента с централизацията на голяма част, използвайки хоризонталните системи, сме успели да постигнем интеграция, Реджиксът е един добър пример с използването на практика.
Николай сигурно ще даде по-подробна информация, но 7 милиона транзакции за една година. Това означава, че са спестени вътрешни услуги. Тоест, гражданинът да отиде 7 милиона пъти, за да извади някакъв документ, за да може да го представи на друга администрация. Това е спестено. Това е изразено и в пари, и в еди какво си говори за ефективност.
Но определено стандартите, за които говорите – естонски модел, те сега са заложени в регламентите. Изпълнявайки тези регламенти на практика влага и този момент. Този модел се опитваме да го интегрираме. Не знам доколко отговорът, но знаете – 10 назад няма как да се върна. Ако от колегите, някой знае нещо повече – с удоволствие.
НИКОЛАЙ МИНЕВ: Само да допълня, ние винаги гледаме естонски, чешки, не знам си какъв модел. Все пак ние имаме вече изградени доста неща, които не можем с лека ръка да ги отхвърлим. От скромния ни опит, казахте от 2011 г. и към момента не е най-същественият модел. Дали ние сме узрели въобще като общество да използваме такъв тип модели?! Това е най-същественото, защото през течи четири години най-големите ни усилия са да молим, директно казвам, администрации да се преструктурират, да използват централизирани средства, да се интегрират. Ето стана въпрос и за регистри, и така нататък. Да, ако имаме и ние имаме вече, търсим средства за електронна идентификация – миналата година по време на ковид вируса – 150 граждани, февруари, март, април са се автикентирали с мобилен кеп, който го използвам на телефона ми и така нататък, за да заявят различни услуги.
Може би трябва да помислим като как да ги накараме това, което имаме, да заработи по-ефективно и максимално да се използва. Ако е необходимо, да го надградим. Ако виждаме, че то действително не става, остаряло е морално, чак тогава да помислим за подмяната. Трудно е тоталната промяна. През годините поне се нагледах на няколко такива революционни идеи, които така или иначе не се реализираха.
Над 500 са услугите, които по електронен път могат да се заявят от български граждани. Всички общини през една централна точка с всичките си услуги стандартизирани могат да се заявят. Като че ли обществото няма доверие все още да използва електронното. Предпочитат да отидат да се наредят на опашката. Включително от гледна точка на бизнеса. Някак си ръстът в банковия сектор е осезателен. Явно техният продукт изисква по електронен път да могат да взаимодействат. Това е моят кратък отговор.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Ще изразя едно несъгласие с Вас за готовността на обществото. Обществото може да бъде адаптивно към банковия сектор и към електронните услуги в банковия сектор би могло да бъде толкова адаптивно и към другите. Хайде да не се лъжем, че за да може да имаме добре управлявани електронни услуги, проблемът е чисто с политическия риск и седи най-отгоре като шапка.
Ако електронното управление на една страна не е подчинено на министър-председателя на страната, виждам, че никога няма да се реализира това електронно управление, често да го кажа. Това е мое мнение. За мен електронното управление трябва да е на пряко подчинение на министър-председателя, а не забито в някаква агенция, към някакво Министерство на транспорта и информационните технологии.
Нищо против структурата, която съществува в момента, но принципът е важен: кой дефинира приоритетите в тази страна и по какъв начин са дефинирани тези приоритети. Защото, ако Вие, казвате за администрацията, че трябва да се промени, напълно съм съгласен, че трябва да се промени администрацията и то не за друго, а затова да могат да бъдат ясно разписани процесите във всяка една администрация, да бъдат стандартизирани тези процеси. Когато се стандартизират процесите, тогава да могат вече да бъдат вкарани в регистри, във всичко онова, което Вие казвате. Оттам нататък вече да се вкарват всякакви платформи, оперативни съвместимости, интеграции и така. Без да има описани процеси. Имаме Биг Файв консултантските компании, които правят точно това. Описват такъв тип процеси, който и да е било друг, дори и български консултантски компании, които са на много високо ниво, спокойно могат да опишат всички тези процеси в държавната администрация. Дори те да са динамични, там има индекс за динамика на процеса, който индекс отбелязва каква е динамиката на процеса и на какъв период той трябва да бъде обновяван процесът.
Това не пречи, защото някой ще каже: да, но процесът е много динамичен, той може да се промени и така. Това не пречи обаче останалите страни именно в това описание на процесите и тук е въпросът, когато се опишат процесите да се получи икономия от мащаба. Защото, ако се вкараше Еф Сървиз център на много места от тези процеси, ние ще избегнем дублирането на процесите. По този начин може да получим ефективност, която да насочим пак в публичния сектор. Това не се направи във времето. Това, ако се направи, за да може всички, защото не виждам честно да Ви кажа как например Агенция ще нареди на Министерството на правосъдието или някое друго министерство да се подчини за определен стандарт или да вкара определен процес в точно определен ред. Това, трябва да стане от главата само. Това е мое мнение.
Другото, което Вие казахте: личен опит мога да споделя, както навярно и всички Вие – една глоба, която съм платил в КАТ от много време, трябваше да ходя четири пъти до общината. Нито можех да проверя това плащане отразено ли е, не ли отразено в НАП, НАП ме караха дори да отида до КАТ, за да може КАТ да ми каже, че конкретният фиш съм платил, а не, че по принцип не дължа нищо на КАТ. Ето вижте, една елементарна услуга, пък в същото време аз се разкарвам. Не е да влизаме в едно място и да си решим проблема.
Пак – много е важно, това не в никакъв случай нито към Агенцията, нито към Вас, а чисто политически тук, дето седим от тази страна, по-скоро да осъзнаем необходимостта от това, че електронното управление и каквато и да било дигитализация или институция, която да управлява данни в тази страна, трябва да бъде подчинена на най-високото ниво в държавата. Иначе няма да стане нищо.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Съвсем набързо коментар свързан с Естония. Там 2011 г. даже и преди това започна от ниво президент на държавата, министър-председател. В момента колегата, който беше на тяхната Агенция, която беше РИА агенцията е секретар на Министерския съвет, което като позиция на практика е веднага след министър-председателя.
ГЕРГАНА КОЛЕШАСКА: Искам да допълня колегата Минев относно първо готовността на обществото да използва електронни административни услуги. Три години подред правим социологическо проучване относно предоставянето на административни услуги, как се ползва, по какъв начин и има ли готовност обществото да ги ползва.
За съжаление, резултатите, които получавам три години подред е, че 85% от населението на България, независимо от възрастовата група и образование, естествено хората с висше образование все по-често искат да общуват с администрацията по електронен път, но другите граждани, тоест от другата целева група и анкетираните показват, че не желаят и нямат на този етап желание да общуват с администрацията по електронен път. Те наистина предпочитат да отидат на гишето и да има контакт с човека отсреща, за да са сигурни, че накрая ще получат услугата. Това е факт. Ние сме длъжни да правим такова проучване за нагласите на обществото.
Стараем се по такъв начин да предоставим услугите, че те да са лесно достъпни, интуитивни за хората. Да може всеки един да се опита поне да застане на наше място и да се опита да използва тези услуги.
Лично ги ползвам. Мога да кажа, че трудността идва от липсата на електронен идентификация и заради това, че трябва да се идентифицираме за различните услуги по-различен начин.
Това, което е направила Агенцията с Единия портал за предоставяне на електронни административни услуги и че всичките услуги са на едно място, мисля, че доста за последната година улесни гражданите.
Относно мястото на Агенцията в държавата, ние сме Държавна агенция „Електронно управление“ и сме към Министерския съвет, не сме към Министерството на транспорта и информационните технологии. Имаме ресорен вицепремиер. Практиката обаче показва, че в другите държави членки наистина има определени главни информационни мениджъри, които са наистина на пряко подчинение на министър-председателя. Те представляват своите държави в Европейската комисия и на високи нива.
За налагането, тоест не зависи дали ще сме подчинени на министър-председателя, или на заместник министър-председателя, електронното управление може да се наложи със Закон. Тоест, нормативната рамка е тази, която ще наложи наистина използването на електронните услуги и всичко произтичащо от електронното управление. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ИВАН ВАСИЛЕВ: Една бърза реплика относно налагането на този закон. Нали знаем, че гласуването в България също е задължително по Закон и виждаме резултатите. Така че не е в закона, а в образованието на хората и показване на ползите от какво всъщност печелят те използвайки електроните услуги. Така че мисля, че по скоро там е ключът.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: От мен още едно допълнение само.
Казахте за това, че има достатъчно електронни услуги, но според Вашите проучвания хората не ги използват най-общо казано. Ами не ги използват, защото нямат доверие в държавната администрация, нямат доверие в публичната администрация. Това нека да си го кажем, както е. Толкова години те са се опарили от тази администрация и нямат доверие в нея. Не е заради това, че не сте направили хубав портал. Напротив, най-вероятно сте направили много добър портал. Затова може би е добре наистина до помислим за възможности чрез отворени АПИ-та да се ползват и други апликации, които биха могли да допринесат и които биха могли да бъдат като мост между доверието – хората към публичния сектор, към администрацията.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ИВАН КЮЧУКОВ: Имам към Вас, един конкретен въпрос. Колегата част от него засегна.
Вие, декларирате над 500 електронни услуги. Някой направи ли си труда на мониторинг, на ефективност на тези услуги? Колегата Ви посочи един частен случай, аз мога да посоча друг. Всеки от нас може да посочи частен случай, в който тези електронни услуги са неефективни.
Реален мониторинг – не говорим за социология. Социологията видяхме особено в последните месеци, че тя е безкрайно неточна, да не кажа, че въобще няма никаква реалност. Така че мен ме интересува имате ли реален мониторинг на хора използвали Вашите услуги дали са доволни? Какво е свършено? В крайна сметка, дали са си свършили работата?
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Две неща исках да кажа. Едното е по отношение на търсенето на услугите. Това е въпрос, който се поставя сега от Европейската комисия и е свързан със следващия период на инвестиции. Те настояват именно тези параметри по отношение на диманда на търсенето да бъдат подобрени.
В тази връзка, споменаха се някои изследвания, но искам да спомена за едно, което направихме със Световната банка съвсем скоро и се надявам се то да бъде анонсирано от тяхна страна. Те с техни средства финансираха подобно изследване и аз мисля, че би било добре то да бъде представено. То е на тема „Електронно управление“, ползването на услугите на електронното управление, какво трябва да се направи, включително за финансирането и за ролите са засегнали в техния анализ. Можем да го представим, щом излезе официално. В момента само на английски излезе, очакваме превода, за да можем да го представим и в България, съвместно с банката.
А по отношение на търсенето една инициатива в тази посока ние започваме от другата седмица серия от презентации, засега на седмична база, на отделните системи и отделни услуги, които излизат от нашата агенция, като почваме другата седмица с представянето точно на портала за електронно управление в достъпен вид да представим на гражданите, на потребителите онлайн чрез видеоконферентна връзка системата, портала на практика, след това продължаваме със седмични теми и това искаме да стане постоянна практика, като тук ще включим и самите изпълнители, които да разкажат още повече подробности, ако е необходимо по тези системи.
Разбираме, че такава информация трябва да тече. Оказва се, че голяма част от нещата, които са направени, не са известни, че ги има и искаме да започнем поне от портала и нататък да дадем колкото се може повече практическа информация и как да се автентикират гражданите, докъде могат да стигнат, как да стигнат до общините, системата за сигурно електронно връчване. Всички тези неща, които са вече реалност, но не са маркетирани достатъчно, за да стигнат до потребителите. Това е една от приоритетните дейности, които искаме да засегнем.
ИВАН ТОТЕВ: Искам да взема отношение продиктувано малко и от колегата, няколко пъти зададе въпроса за институциите. Но аз мисля, че с много малко усилия и до голяма степен аз идентифицирам проблемите и в тази междуинституционална свързаност, а това е продиктувано от един конкретен пример, който имахме и ние през годините в Пловдив, най-вероятно с някакъв по задълбочен диалог между институциите може да се получи дадено удвояване на електронните услуги, които се предлагат.
Ние в момента години наред примерно в община Пловдив се опитвахме да направим система за изчисление на туристическия данък на база на регистрациите в хотелите чрез МВР. Повярвайте ми, цялата информация я има, в МВР я има, но не успяхме да направим такава система. Министерството на туризма дори мисля, че имаше и стартирала обществена поръчка за национално, не съм убеден, че изобщо работи в момента и това нещо.
Но всъщност тук имам случай, в който имаме данните – институциите имат конкретните данни, имат нужда от тях, но не могат години наред да ги споделят тези данни. Това и до момента не работи в Пловдив, мисля че почти никой не работи. Имаше някакви малки общини примерно, където работеше, но на каква основа даже и не мога да Ви кажа в момента и аз.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Една кратка реплика.
Данните може да ги имате, но данните са абсолютно в насипно състояние, така да се каже. И другото нещо за данните: доколко задълбочен е направен анализ какъв процент от тези данни се ползват ефективно? Защото, аз мога да Ви кажа, че и в банките има много данни, но там няма на 360 градуса или над 360 градуса анализ в това колко ефективно се ползват тези данни за целите да се променят от продуктово ориентирано в клиентско ориентиран модел на работа.
ИВАН ТОТЕВ: Да, идеята беше, че с малки промени, ако трябва или в наредби, по някакъв начин може да се направи, така че на електронните услуги изведнъж да се увеличи бройката и да бъдат много по-полезни без някакви генерални нововъведения, в смисъл да се чакат. Това беше идеята, че всъщност ние можем да направим една такава услуга, която всъщност я има, но не работи и не е в това число 500 примерно.
ПЕТЪР МАРИНОВ: Стана въпрос, че много малко хора се обръщат и имат желание да използват този тип електронни услуги и поне моето наблюдение е, че голяма част от тях са доста сложни, не са интуитивни. Като пример наскоро се сблъсках със забравена парола в НОИ – никъде няма възможност да възстановяване. Веднъж регистриран с потребителско име, няма начин как човек да си възстанови паролата.
Но това е едната страна, за да почнат хората да започнат да ползват този тип услуги, те трябва да бъдат наистина лесно достъпни, да не изискват един милион регистрации. Но по този въпрос вече говорихме.
За последните години, и то основно при управлението на ГЕРБ, има похарчени по различна информация, но са около 2 млрд. лв. За мен е много важно да знам тези пари къде са похарчени, защо накрая имаме една неизползваема система, хората не искат да я ползват, защо има некачествено извършен труд? Включително ми е важно да знам къде са похарчени тези пари, какво е направено с тях? И в крайна сметка, ако не са похарчени рационално, все пак някой трябва да понесе тази отговорност, а не просто да говорим за похарчени 2 млрд. лв., имаме нещо полуработещо, почти неизползваемо, при положение че стана въпрос за естонския модел там са похарчени, ако не се лъжа към 25 млн. евро, при нас мащабът е огромен, ефективността е почти нулева?! Това е нещо, което ме вълнува, и искам да знам работи ли се в тази посока, поне да се направи една оценка парите, които са похарчени, какво е постигнато с тях?
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Ако разрешите, съвсем набързо. Аз преди малко споменах за изследването на Световната банка, където точно по този начин подхождат – един такъв ретроспективен анализ къде какво е направено, какво предстои да се направи, включително и за финансирането, модела на финансиране, всички тези неща. Надявам се, това да може донякъде да даде отговор. Въпросът е доста сериозен, аз го разбирам с бъдещето на разходите за електронно управление и какъв модел да се приложи, който би бил ефективен, максимален ефект да постигнем от всички тези средства. Така че, разбирайки го по този начин, се надявам, че част от отговорите ще бъдат, те са вътре, да го анонсираме и да видим какво може от тук нататък наистина да променим, включително и по законовата база.
Защото едно фрагментиране, ето както стана въпрос с общините, изискваме една система да се повтори 256 пъти. Ако това е централизирано, мултитенант и така нататък, като решение веднага ефектът се вижда какъв е. Вървим в тази посока и с Държавен хибриден частен облак, където концентрация на виртуална среда, която да позволи именно такива решения да се използват по надежден и по сигурен начин.
А, много важно нещо. Това, което споменахте за разходите. На практика до момента тези суми, които се споменават, те се вадят по скоро интуитивно. До момента нямаше линия в бюджета, която да казва разходи за ИКТ на съответните институции. От началото на тази година вече има отделни бюджетни линии, по които може да се следят разходите на всяка една институция и съответно за цялата държавна администрация. Отделно на Агенцията е вменена функцията за бюджетен и проектен контрол, където се включват също всички разходи на практика трябва да преминат за утвърждаване през Агенцията, които са за информационни и комуникационни технологии.
За момента все още настройваме ефективността на този механизъм, тъй като изискванията са по Закона за електронното управление по чл. 58, ако не се лъжа. (Реплики.) Да, включително изискванията по Закона за киберсигурността. Опитваме се от формални проверки да преминем към реални, ефективни препоръки, което е идеята на цялото това нещо, като за целта обаче трябва да влезем и в самото съдържание – дали една техническа спецификация отговаря на Закона за електронното управление е едно нещо, но до какъв ефект ще донесе това е доста по-дълбок анализ.
Отделно имаме контрола с инспекторите по места, но и той за момента е по спазване на тези изисквания. Отделно в момента се налага надграждане, но съществува Регистър на информационните ресурси. Създадохме го, опитахме, за да съберем цялата информация, която е за информационните ресурси в публичния сектор. Включва колко сървъра, какви лицензи и така нататък.
Малко хаотично се натрупаха данните, трудно, то и с естествен интелект е трудно, но все пак мислим да вкараме и някакви аналитични възможности. Предвиждаме надграждане на тази версия, за да може да е максимално ефективна, да дава бързи справки, разрези на съответните данни да може да се вади информация еди-колко си сървъра, еди-колко си лицензи, софтуер и такива информационни системи. Това вече ще позволи наистина цялата картина да се снеме в държавата, а не на база на видели сме, чули сме, някъде е писало. За момента поне налагаме този мониторингов механизъм. Надявам се съвсем скоро да се види резултата и от това нещо.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Една дума само.
Господин Симонски, имаме усещането, като че ли става дума все за лицензи някакви, които се отчитат – колко лиценза, колко… През цялото време, поне поето усещане, че в близкото минало всичко онова, което се отчита в електронното управление, все е свързано с лицензи дали за Microsoft, дали за някой друг, но все с лицензи без да има нещо за процеси, без да има нещо, което да е за истинска трансформация и реформа. Лицензи! Не знам каква е тази зависимост от лицензите с Microsoft и всички останали, където навсякъде ги отчитате.
ИВАН ТОТЕВ: Аз искам да направя едно малко политическо изказване тук, продиктувано от господин Маринов. Аз мисля, че с отговора на господин Симонски стана ясно, че няма такива 2 милиарда, които някъде са отишли и да са потънали, да ги търсим поне това остана, като резултат. (Реплики.)
Вижте, ясно казаха, че няма такива 2 милиарда и, че не е ясно и в момента се прави мониторинг от тук нататък и бюджета ще минава през Агенцията, така че тъй като е малко политическо изказването и тук също не отговорихте на въпроса стойността на този естонски модел, а не, както го наричате той дали е 25 милиона?
Нека да довършим темата също, поне да знаем, тъй като това са политически разговори. Тъй като, аз се занимавам също с компютри на мен ми е ясно, че това не са 25 млн. евро, нали, няма такава цифра, която да направи електронно правителство и управление и така нататък в Естония, но поне да го чуем и от Вас.
КРАСИМИР СИМОНСКИ: Малко трудно мога да говоря за разходите в Естония – държава със съвсем други разбери, със съвсем друг подход. Цялото нещо там се започва начисто, там има друг тип мотивация, мобилизация, знаете, имат тежко съседство бих казал. Така че някой път не са едно към едно тези сравнения.
Аз не казах, че не са похарчени, аз казах, че не може да се докаже, че са два милиарда или еди-какво си, може и повече да са, може да са и много по-малко. Въпросът е, че в момента няма конкретни данни, на които да се стъпи, да се каже наистина еди-какво си, еди-що си, освен по това какви са наличните ресурси, които има в администрацията, и на база на предположения да се даде някаква що-годе прилична оценка. Но то в годините не може да се каже за колко години са и еди-какво си.
Това, което си заслужава да се каже, е да се потърси сравнение на база какъв процент от бюджета отива за електронно управление. И от доклада, който видяхме, мога да Ви кажа, в момента не се сещам цифрите, но сме много, много далече от показателите, като процент, имайки предвид, че нашия бюджет и брутният вътрешен продукт е доста по-нисък в сравнение с другите държави. Като процент на последно ли бяхме?
ГЕРГАНА КОЛЕШАНСКА: Да, на последно място 0,01% от БВП е за електронно управление…
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Колеги, пак е въпросът в критериите, хайде да бъдем безкрайно точни за това нещо. Кой и как е задал критериите и от обсега на тези критерии какво обхваща той като електронно управление и дали са отчетени съответните статии така, както в началото са били зададени тези критерии, или са бутнати в иновации в едно министерство? Защото аз имам и такава информация. Или са бутнати в лицензи към Министерския съвет? И това е така. Ако трябва да бъдем точни, важното е стандартът, по който ще се зададем в началото, целият обсег от критерии, които ще бъдат вкарани, за да може да отчитаме точно.
Ние знаем, че, когато има едно планиране, отчетът би трябвало да съответства на това, което се планира като статии. Ако имаме разлика от 5% в плюс и в минус, значи трябва да се откажем да планираме, защото не ставаме за тази работа. Важно е да сме наясно.
По същия начин, аз съм убеден, че за 12 години ГЕРБ са изхарчили много пари, сега дали е от времето още на Николай Василев от 2002 г. досега са 25 милиарда, трудно е да се докаже може и да са повече, може и да са по-малко, но съм убеден, че се похарчиха толкова лицензи. Имаше в училища или на други места.
Например аз съм бил канен на две места като преподавател в Свищов и в Свищов ме питаха: искате ли да Ви заредим на компютъра лиценз на Microsort, защото ни е публичен? И това се отчита за електронно управление. Директно Ви го казвам.
ИВАН ТОТЕВ: Последно, няма да взимам повече много думата. Но вижте това по принцип е една много скъпа материя и, аз тук, когато говорихме за обществени поръчки ние не чухме и не зададохме въпрос да питаме каква е стойността на тези обществени поръчки и минаването от версия на Версия 1 на Версия 2 и на МВР обществената поръчка, защото цифрите наистина са сериозни, тази материя… Колегата, доколкото знам, и той работи, всички работите.
Тук цифрите са много сериозни и много големи и не би трябвало да се плашим. По-скоро там чухме, че много малък процент от държавния бюджет отива точно за това.
Господин Симонски, аз смятам, че, колкото и да не му се иска на господин Каримански, ние не можем да избягаме от лицензите, мисля, че трябва да му го кажете по-ясно на него.
Така че, ако не е някаква секретна информация, какви са стойностите на тези две обществени поръчки, които в момента коментирахме преди това в минаването от 21 към 22 и на МВР обществената поръчка? Чисто информативно за господин Каримански, за милиардите.
ХАРИ ЙОСИФОВ: Не, със сигурност не е секретна информация и не е някаква тайна, тя е публично известна. Тост поръчката за документите за самоличност са на стойност около 260 млн. лв. не мога да съм прецизен точно в сумата, но е в този порядък, който е включен за изграждане на цялата инфраструктура за електронните документи с изцяло нов център, цялата ИТ архитектура, която седи зад него, включително и за частта за електронна идентификация в него.
ИВАН КЮЧУКОВ: Аз имам една молба. Дали е възможно да ни предоставите за някое от следващите заседания конкретно данни от тези 500 електронни услуги, които Вие предлагате, как са разпределени като бройки, ползвани от българските граждани?
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ (встрани от микрофоните): Аз мисля, че това, което го правят в Световната банка като репорт, ще го има.
ИВАН КЮЧУКОВ: Добре, нека да го видим, да видим кои са най-ползваните услуги и съответно евентуално може би след това ще поискаме един анализ защо другите не се ползват и да видим. Предполагам, че не сте го правили този анализ?
НИКОЛАЙ МИНЕВ: Напротив, правим го ежедневно този анализ и имаме пълната информация – примерно около 20 хиляди български граждани са заявили, че са безработни миналата година и гледах ръста. По ръста на регистрациите разбирах какво става с Ковид.
В момента сме пуснали една интересна услуга, с която да може родители на деца първи клас и осми клас да си получат дължимата сума. Ето това ще е индикаторът – млади български граждани дали ще заявят по електронен път. Цялата информация ще Ви я предоставим.
Пет-шест хиляди пъти са заявявани на електронни услуги, като 2019 г. бяха 2 3 хиляди само, ръстът е за тези две години. По отношение на потреблението ще Ви предоставим пълна статистическа информация по видове услуги, по администрации, по целеви групи ще ни е малко трудно да ги предоставим, това единствено не можем.
РЕПЛИКА: За кои години?
НИКОЛАЙ МИНЕВ: За 2017, 2018, 2019, 2020 г., откакто Агенцията е активна. Всичко това… (реплики) Абсолютно. Само в отговор не са само лицензите, наследихме едни системи. Януари 2017 г. „Реджикс“ имаше 100 хиляди транзакции и то между Министерството на финансите и „Митници“, заради данъчни складове и така нататък – това беше. В момента са 70 милиона мисля до момента. Миналата година бяха 80 милиона, ръстът е постоянен.
Но автентикирани потребители миналата година над 700 хиляди човека са се автентикирали, са достъпили нещо по електронен път през системите, които развиваме. Тази година до момента са над 700 хиляди. Пълната статистическа информация я имаме налична към момента и стига да е интерес за Вас ще Ви я предоставим. Абсолютно подкрепям колегата и се възмущавам тогава, когато трябва да направим електронна услуга, но да вземем от административния регистър формуляр на хартия, за да удовлетворим, директно казвам, егото на администрацията и на служителя, ние едно към едно го рисуваме и правим електронен формуляр. За мен електронната услуга е да кажа кой съм и какво искам – кой съм, чрез електронната идентификация, какво искам – пети номер услуга, и да се приключи. Нашето желание и възможностите и в момента ги имаме – да вървим в тази посока.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Аз може би да завърша дискусията с няколко коментара. За административния регистър ние сме внесли законопроект, в който административният регистър да премине към ДАЕУ, защото той логически наистина стои там, но това ще го обсъждаме най-вероятно на друго заседание.
Че разходите са били неефективни, е горе-долу консенсусно – колко милиарда са и така нататък, въпросът е за ефективност и неефективност. Мисля, че трябва, особено в тази комисия, да обсъдим структурата на електронното управление. Държавната агенция – лично мое мнение е, че е добра като структура, защото тя има в момента правомощията да налага санкции, да прави задължителни предписания. Въпросът е да има зелена светлина от политическото ниво, а именно Министерски съвет, премиер или вицепремиер. Така че тя има правомощията, въпросът е в тяхното ефективно прилагане.
Накрая ще се върна на въпроса за чужденците. Те получат ли ЛНЧ, или личен номер, вече могат да имат някакъв идентификатор при нас. Въпросът е, че до този момент те няма как да си общуват електронно. Естония – тя е добър пример, разбира се, е решила този проблем с така нареченото електронно гражданство, което не е наистина гражданство, но чрез консулски служби и посолства издават друг електронен идентификатор, който може да се ползва в държави, извън Европейския съюз, така че хората да могат да комуникират с държавата и с банките в Естония по електронен път.
Това може би е една посока на разсъждения за измененията в Закона за електронна идентификация – да се предвиди, че такъв може да бъде издаван на чужденци при предвидени от Закона, разбира се, обстоятелства чрез консулските служби в другите държави.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Добре, ако няма други въпроси или питания?
Да, заповядайте.
ПЕТЪР МАРИНОВ: Да се обърна към господин Тошев.
Въпросът може би е политически, може би е криминален, но Вие казахте, че не са похарчени 2 милиарда, а всъщност имате ли представа колко са похарчени?
От друга страна, казахте, че са скъпи услуги. За мен е важно да знам сумата, която е похарчена за такъв тип електронни услуги, каква част от тях са отишли по чекмеджета и кюлчета? С този въпрос трябва да се занимава правораздавателната система.
А другият въпрос е: това, което е похарчено реално за тези неработещи, неизползвани услуги, защо са похарчени неефективно; как оттук нататък да се случат нещата, така че да не се повтаря този модел, който си е очевиден почерк на една определена политическа сила, която в последните 12 години се занимава с това? В смисъл, безконтролно харчене на пари без резултат – това е нещо, което мен ме вълнува.
ИВАН ТОТЕВ: Трябва да разбирам, че това е някакъв въпрос към мен.
Вижте, аз не знам защо с две изречения омаловажихте работата на колегите за толкова години назад? Те се опитваха да Ви разкажат за колко много услуги в момента работят, колко много транзакции има и Вие с едно изречение направо ми казахте, че не са свършили нищо толкова много години, просто са взели едни пари, защото те са минали през Агенцията – основна сума, или през министерствата, които са работили нещо подобно. Това са много сериозни неща.
Ако, господин Председател, искате наистина тук да вършим работа, може да оставим политиката в залата на Народното събрание или някъде другаде в предизборните неща, така че да не започваме да си говорим така.
Аз смятам, че държавата е постигнала много. Смятам, че и това, което в момента се случва и с тези регламенти, които не са много ясни – аз неслучайно попитах къде е България на фона на този процес в Европа, и видяхме 14 държави, 19… Ние сме горе-долу в средата, не сме някъде толкова назад, не сме на опашката.
Плюс това бюджетите, които се отделят през годините, чухте от колегите, че те са минимални. Мисля, че казаха – последно място в Европа по средства, които са разходвани за електронно управление, така че тук можем да направим и други изводи за това. Благодаря Ви.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Продължаваме с политическите внушения, но дотук… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Дайте да предоставим тези услуги във възможно най-кратки срокове, да не търсим оправдания, но да си свършим и ние работата като народни представители, Вие като държавни служители, за да може обществото да получи тези услуги. Благодаря Ви.
Да предоставим всички тези електронни услуги, ако помните през 2011 г., когато НСИ правеше преброяване, никой не предполагаше колко души ще се преброят електронно. Не се сещам точния процент, но мисля, че бяха около и над 50. Да не подценяваме хората в България.
И други примери мога да дам със счетоводителите, които са най-консервативната прослойка, обаче от доста години счетоводител без електронен подпис няма и всички ползват софтуер и така нататък.
Да предоставим услугите във възможно най-кратки срокове – без въобще да обвинявам, но да не търсим оправдания и да си свършим работата като народни представители и Вие като държавни служители.
Продължаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Заповядайте, господин Каримански.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Благодаря.
Имам предложение точно в тази посока – да бъде по-консистентна работата на Комисията, следното предложение около EID най-общо. Аз се постарах тук да си го напиша в шест точки, ако Комисията нищо против?!
Първо да разгледаме въпросите с регулацията и хармонизацията, чисто откъм правния аспект. Оттук нататък, ако работим, да работим по някакъв такъв план или програма, която си поставим.
Второто нещо, мисля, че е важно – оперативната съвместимост, от гледна точка на тези стандарти, за които и аз говорих преди малко.
Трета точка съм написал – стратегическа значимост, от гледна точка достигане на общо разбиране за стратегическо важно какъв ще бъде обхватът на ЕID-то като услуги, като въздействие върху икономиката. Това ние трябва да можем да го дефинираме, за да знаем какво ще залегне.
Като четвърта точка съм си написал: съвместни действия с Обществения съвет и всички заинтересовани страни. Ние трябва да знаем какво става, особено когато търсим някакъв ефект, измерим към осезаемостта в публичния сектор и възможността тя да бъде постигната по ефективен начин с публични средства.
Петото нещо: споделяне на най-добрите практики в Европа – да видим кои са и да можем да ги приложим по-бързо.
Шесто, добавяне на стойностен анализ. Тук съм дал определяне на икономическата стойност, в сравнение с традиционните ID карти. Все пак трябва да направим някакво сравнение, да знаем, ако тръгнем, дай боже, по-скоро да стане това внедряване на ЕID, да знаем каква е очакваната икономия от мащаба. Тази икономия от мащаба най-вероятно може да убеди и хората в това колко полезно е то, защо и как могат да го използват. И изобщо да видим с цялото ЕID какви са онези бизнес възможности, които можем да предоставим на малкия, средния и големия бизнес като цяло. Него трябва да го насочим не само към физическите лица, а и към корпоративния бизнес по някакъв начин.
Не на последно място съм си написал, че е хубаво да направим карта, която да определя цялостната ЕID екосистема и така тя да ни седи настолна и да знаем, че в тази екосистема ние се целим към тези приоритети, които сме дефинирали там. Като Комисия мисля, че е постижимо това нещо.
Колкото до това за Агенцията, което казахте. Аз съм съгласен, че трябва да бъде управлявана от Министерския съвет, но все пак е много важно кой кара влака. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Господин Каримански, ако ги поемете организационно тези неща, супер. (Реплики.) Директно с експертите ще го задвижим това.
Други колеги?
ИВАН КЮЧУКОВ: Само заседанията коментирахме днес във фейсбук. Мисля, че 11,00 ч. в петък са добре. Ако имаме някакъв консенсус, да решим това нещо.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Предвид това, че става дума за още две заседания, Ви предлагам да остане за петък в 11,00 ч. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Предлагам Ви да остане в петък, 11,00 ч. в зала „Запад“. Благодаря Ви на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО МИРЧЕВ

Стенограф:

Можете да споделите: