Започвам да публикувам стенограмите от заседанията на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии

Поводите са два – темите, които са обсъждали по време на трите заседания и темите, които не са обсъждали

Запознайте се с първата стенограма от заседание на парламентарната комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии. Когато четете, имайте предвид три публикации, които описват развитието на контекста, в който се провеждат заседанията.

Първата е за приоритетите на Европейската комисия:

До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID)

Втората публикация е съвсем отскоро и е съвсем конкретна:

Законна миграция: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ и ГЕРМАНИЯ да използват нов формат на картите за разрешение за пребиваване, издавани на гражданите на държави извън ЕС

Комисията изпраща днес официални уведомителни писма на България за неприлагане и на Германия за неправилно прилагане на новия формат на картата за разрешение за пребиваване, издавана на гражданите на държави извън ЕС (Регламент (ЕО) № 1030/2002). С цел предотвратяване на фалшификации Регламентът беше изменен през 2017 г., за да се въведе нов формат на картите за разрешение за пребиваване с усъвършенствани защитни елементи, които се основават на биометрични данни. Понастоящем България не издава новите разрешения за пребиваване, които трябваше да бъдат въведени до 10 юли 2020 г. В някои случаи Германия все още издава разрешения за пребиваване, сини карти на ЕС и карти за вътрешнокорпоративни трансфери под формата на стикери с неограничена валидност при случаите на претърпени извънредни трудности. Стикерът не съдържа портретна снимка или биометрични данни за пръстови отпечатъци, което затруднява проверката на самоличността на притежателя. Съответните държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. В противен случай Комисията може да изпрати мотивирано становище.

Третата:

До 5 октомври се приемат становища по Методиката за извършване на проверка на схеми за електронна идентификация

Приятно четене!

ПРОТОКОЛ № 1

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 20 август 2021 г., петък, се проведе редовно заседание на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии.
2. Предложения за по-нататъшни действия на Комисията.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Ивайло Мирчев.

* * *

ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Колеги, здравейте на първото заседание на нашата нова комисия, комисия, която доскоро я нямаше и за която успяхме да се преборим – основно организации извън, тук на BESCO искам специално да благодаря, но също и на партиите в Народното събрание, и на депутатите, които проявиха доста зрялост и подкрепиха идеята да има такава комисия в Народното събрание.
Надявам се това наистина да е нова страница не само за парламента, но и нова страница за страната ни, за да можем след две или три години, надявам се да не звучи утопично амбициозно, да се поздравим с една различна страна поне в дигитално отношение.
Имаме кворум, откривам днешното заседание.
Изключително сме благодарни на гостите, че са тук, след мъничко всеки от тях ще има възможност да вземе думата.
Преди това се налага да преминем към някои формални стъпки, които засягат Правилата за работа на Комисията, тъй като това е нейното първо заседание.
Колеги депутати, получили сте вчера на имейлите предложенията за работа, днес има малки промени, но те са пред Вас. Промените касаят създаването на Обществен съвет, който е възможен благодарение на новия Правилник, и ние като членове на Комисията ще се наложи да го сетнем този обществен съвет, така че откривам дебатите по Правилата за работа на Комисията.
Ако имате въпроси и изказвания, моля, имате думата.
Ако нямате, предлагам да минем тази формална част и директно да гласуваме Правилата.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Имам едно кратко питане, може би като разяснение трябва да бъде за това.
Аз съм човек, който се придържа към дефиниции и затова ми се ще да е ясно на всички тук в тази зала какво разбираме точно под Обществен съвет? Да, написано е в чл. 11: „Към Комисията се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, като консултативен орган“. Но какво точно, как ще бъде изпълнена със съдържание дефиницията „Обществен съвет“? Как го виждате, може би като…
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ами, ако искате, аз ще отговоря и после всеки, който иска.
Целта тук е, определени експерти, които не са част от Народното събрание, но са с интерес в тази област, да могат да бъдат и са с гражданска активност в тази посока, да бъдат част от подобен обществен съвет, като те ще присъстват на заседанията, ще могат да дават предложения, да взимат думата, просто те ще имат една по активна роля и той ще има консултативна роля.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: В тази връзка може би не смятате ли, че е по-удачно да се използва Група на заинтересованите страни? Защото Обществен съвет е много вече и размито, и използвано, а много често, поне в моята практика, може и да бъркам, в моята практика от различни европейски структури, там се използва точно Група на заинтересованите страни. Не знам дали бихте го приели. Ако не, нямам нищо против и Обществен съвет.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Никакъв проблем, единствената особеност е, че Правилника на Народното събрание е вкарано това нещо. И от тази гледна точка го гледаме минимално…
Колеги, който е „за“ така предложените Правила, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
С това първа точка от дневния ред сме я изчерпали.
Всеки от Вас, колегите, които са членове на Комисията ще имат думата да кажат няколко думи за собствените си приоритети и приоритетите на политическата сила, която представляват, въобще как виждат работата на самата Комисия.
Аз ще се опитам съвсем накратко да кажа: ние от „Демократична България“ имаме доста прилична традиция в отстояването на тези политики и ще се придържаме към нея, ще направим всичко възможно в рамките на може би този кратък живот на този парламент, а може и не толкова кратък, това ще се разбере следващите дни, да положим едни добри основи и след това в следващото Народно събрание вече тази комисия, тъй като нямам никакви съмнения, че тя няма да отпадне, тоест тя ще продължи да съществува и нашата задача е да я превърнем от основно значение за подобряване на управлението в страната. Основната част от нашите основни приоритети са електронната идентификация, нещо, което още от първия възможен момент ще започнем да работи, и регистровата реформа.
Това са нещата, които в първите дни на работа на Комисията сме готови с конкретни предложения по законопроекти и ще се радвам на всяка помощ от всички Вас в тази посока.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЯНЕВ: Здравейте! Радвам се, че съм част от тази комисия понеже имам малко познания в тази насока, работил съм няколко години и си мисля, че вече сме 21-ви век и е крайно време да бъдат въведени все повече и повече електронни услуги в страната, по този начин да улесним както гражданите, така и бизнеса. Благодаря.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Мисля, че това е много добра инициатива на този парламент и е похвално, че имаме такава комисия, тъй като знаем, че, каквото и да си говорим, въпреки положените усилия последните години, има още много какво да се желае по пътя към реалната дигитализация. Аз мисля че, за съжаление, един етап, какъвто е цифровизацията, в много отношения още не сме изминали, за да стигнем до дигитализацията, която е едно далеч по-комплексно понятие и засяга редица процеси.
За нас, като политическа сила е много важно реално откритото управление да може да бъде осъществено, но това е немислимо без тези процеси на дигитализация, тъй като именно те ще позволят на свободните активни граждани реално да участват в цялостния процес на управлението.
Идеята е вече, че оценките и като цяло работата на администрацията не трябва да са толкова статични, колкото сме свикнали. Трябва да има едно по-динамично отношение в реално време да може да се получава обратна връзка с тази работа, за което също са ни необходими реално редица важни стъпки в процеса на дигитализация, така че това засега мога да очертая като някои основни приоритети. Благодаря.
ИВАЙЛО КОЖУХАРОВ: Здравейте! Създаването на тази комисия по същество е нещо изключително важно. Живеем наистина в една дигитална ера и бих казал, че това превръща тази комисия в нещо изключително важно. Сигурен съм, че интересът към нея ще бъде изключително голям от редица асоциации и като цяло ще постъпят страшно много предложения, с които трябва да се заемем, тъй като това една, бих казал, безкрайна материя.
Това, което аз бих искал, е наистина да видим много внимателно с какво може да се справим и колко бързо, да си поставим ясни цели, тоест да се фокусираме върху неща, които наистина можем да направим, с точни, конкретни срокове и просто на малки части, но да действаме и да се вижда реален резултат от всяко едно наше действие.
ПЕТЪР МАРИНОВ: Здравейте! За мен е чест съм член на тази комисия. Като опит, в последните години съм се занимавал основно като възложител на софтуерни продукти, имам и свои собствени. Това, което е важно за мен, е облекчаването на малкия и среден бизнес и отчасти администрацията, и да спрем да прехвърляме на две съседни гишета документи, минавайки през нас. Това е от мен.
ПЕНЧО МАЛИНОВ: Здравейте и от мен! С риск да се повторя с колегите, действително през последните години дигитализацията, електронното управление и информационните технологии се развиват с изключително бързи темпове и за мен е огромна чест, че мога да бъда част от тази комисия и заедно да си помогнем за развитието. Благодаря Ви.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Здравейте на всички от мен! В миналото съм се занимавал с банкови иновации в продължение на повече от 25 години – смело мога да кажа, че от въвеждането на първите кредитни и дебитни карти в България, до настоящия момент. Изключително важна част от парламента ще бъде Комисията по дигитализация и електронно управление. Тук бих искал малко да направя отклонение от всичко онова, което смятаме, че може да обхваща дигитализацията или електронното управление, като информационни технологии и комуникация, по-специално да акцентирам на процесите.
В държавната администрация и в публичния сектор е необходимо да бъдат добре описани всички процеси, тези процеси да бъдат стандартизирани, да имаме възможност да концентрираме или фокусираме усилията си за създаване на агенция или на институция, която да се занимава с данните, с управление на данните, с начина, по който ще се използват данните, така че те ясно да бъдат дефинирани като отворени, затворени, споделени данни, за да може наистина да има максимален ефект в публичния сектор от въвеждането именно на електронните услуги, на цялостната дигитализация.
За мен лично ще бъде важно да отговорим на провокацията до няколко директиви, които в Европа в момента се въвеждат, едната директива, това е за EID-то, след това имаме няколко директиви в областта на финансовите технологии. Тъй като финансовите технологии и банковите иновации като цяло може би са пример за това как и по какъв начин регулаторът може да си съдейства заедно с всички онези електронни услуги по най-добрия, най-ефективния начин, смятам, че бих могъл да бъда полезен за тази комисия. Благодаря.
ИВАН КЮЧУКОВ: Здравейте! За мен един от най-важните приоритети ще бъде изработването на свързаността между държавните структури или така наречената електронна идентификация, защото за мен лично е срамно България, като един от лидерите в компютърните технологии и програмиране, ние да се намираме на опашката може би, даже зад опашката в световен мащаб. Така че там ще хвърля своите усилия за свързаност и ми хареса, както каза колегата – да спрем да разкарваме гражданите и фирмите от гише на гише, тоест на всяка едно гише да може да бъде извършена услугата, която е необходима на съответните граждани и фирми.
БЛАГОВЕСТ КИРИЛОВ: Здравейте и от мен! Изключително съм щастлив, че след доста месеци борба сме днес тук всички заедно и както казаха и колегите, досега всъщност сме близки – на едни позиции, за това какво трябва да се направи, което показва всъщност, че има необходимост от Комисията, има какво да се свърши, остава да кажем и резултатите от това. Разбира се, направленията за работа са няколко.
На първо място, подпомагане цифровизацията на икономиката, което, разбира се, е много обширна тема, но, като започнем от стартъпите, завършим с производствените предприятия, има доста неща, които трябва да се променят, така че, от една страна, да е по-лесно, по-достъпно за бизнеса, да има по лесна отчетност, и също така да има и по добри резултати и продукция с по-висока добавена стойност. В крайна сметка смятам, че това е нещо, което е важно за всички нас.
Тук можем да вкараме и регистрите, хоризонталните услуги, които се изпълняват през различните администрация и за тях, както каза и колегата с процесите, което е много важно – не просто да променим нещо от хартия на нещо в компютъра, а наистина процесът по цялото оформяне да бъде обмислен и тестван, така че той да е по ефективен. В крайна сметка и гражданите, дори и самата администрация да усетят, че подпомага работата им, така че да го възприемат.
Също така достъпът до отворени данни, защото, смятам, всеки от нас се е сблъскал с това, иска да направи някакъв анализ, данните фигурират някъде, но трябва да ги събираме от доста места, после да си направим ние анализа, което всъщност затруднява доста както и идеите на млади предприемачи, така и просто анализите на други фирми, което ни прави не толкова конкурентоспособни, колкото бихме искали да бъдем.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Здравейте! Като член на тази комисия от парламентарната група на „БСП за България“ ще си позволя да кажа няколко думи за това, което правеше нашата политическа партия в по-предходното Четиридесет и четвърто народно събрание. Ние още всъщност тогава бяхме предложили поне да има подкомисия, която да се занимава с въпросите на електронното управление и смея да твърдя, че нашата парламентарна група беше една от най-активните по отношение на темата „Електронно управление“, като много пъти сме били силно критични към това, което се случваше със Закона за електронното управление и начина на неговото прилагане с промяната му след 2016 г. и довелите до това значителни промени и изоставане, бих казал, във въвеждането на електронното управление.
Ние бяхме тези, които, припомням, в рамките на Четиридесет и четвъртото народно събрание предизвикахме една голяма дискусия, в това число обществена такава, извън Народното събрание, по отношение на свършеното по темата електронно управление през последните десет години, изхарчените пари за „въвеждането“ на електронно управление и мисля, че до голяма степен успяхме да разкрием пороците на това, което се правеше в електронното управление. В този смисъл бих казал, че БСП наистина е политическата партия, която има политическата воля за въвеждане на електронното управление.
Същевременно ние си даваме сметка, че електронното управление и въвеждането му не е еднократно усилия. Това е процес. Ние ще разглеждаме работата на тази комисия наистина като стъпки по пътя към въвеждането на електронно управление, което създава по-добро качество на живот за българските граждани, защото вярвам, че електронното управление създава такива условия. Вярвам, че България разполага с необходимият ИКТ ресурс наистина за въвеждането на ефективно електронно управление.
За нас въвеждането на електронно управление трябва да почива, разбира се, на два стълба, защото не можем да кажем, че започваме от нулата. Не бива тази комисия, макар и първа по рода си в рамките на едно Народно събрание, не може да започва от нищото. Би следвало всичко, което е изградено и е работоспособно, да бъде използвано.
Като нормативна база смятаме, че трябва да се стъпи на два основни стълба. Единият е използването, ако трябва, осъвременяването на архитектурата на електронно управление, която, мисля, се работи няколко години подред по нея – тук има колеги от Държавната агенция „Електронно управление“. Тя включва усилията със сигурност на много хора, в това число на хора от бизнеса, от различни обществени организации и би трябвало тя да бъде една база за начало на нашата работа.
Разбира се, вторият стълб за нас е семантичната оперативна съвместимост, като ключ към всичко това може би, за което говориха колегите до момента. За да имаме една определена връзка между отделните администрации, трябва да имаме една работеща оперативна съвместимост, такава, каквато, за съжаление, до момента в много администрации липсва.
Ще ми се да кажа, че за нас дигитализацията наистина, понеже тази комисия е не само по електронно управление, но и дигитализация, за нас дигитализацията е реалност на новото време и за нас тя представлява обработката на информацията в цифрова форма с въвеждането на автоматизация на обработката там, където, разбира се, такава е възможна. Даваме си сметка, че има процеси, които трудно ще автоматизираме и дигитализираме.
Бих искал да кажа, че за нас е важно, след 19 години от началото на въвеждането на електронното управление, най-накрая може би да започнем всички заедно, в това число ние – членовете на Комисията, и бъдещите членове на нашия обществен съвет, който току-що приехме да изградим, да започнем да говорим и да мислим, да действаме по един начин, с ясното разбиране какво е електронното управление, защото ми се струва, че в много от администрациите всеки има различно разбиране за това какво е електронно управление.
Ще припомня, че ние бяхме задали например един въпрос преди две-три години с колеги от нашата парламентарна група за разходите, които се правят за електронно управление в отделните администрации и се оказа, че колегите в отделните ведомства бяха работили няколко седмици, денонощно буквално, и не можаха да дадат ясна справка всъщност, кои разходи трябва да бъдат отнасяни към въвеждането на електронно управление. Сами разбирате, че това е сериозно объркване в главите на хората, които се занимават с този процес в отделните администрации. Струва ми се, че ние като Комисия трябва да положим усилия да заменим тази разнопосочност с обединяване на усилията, с обединяване на мислите за постигане наистина на ясни цели на електронното управление.
Със сигурност това, което мога да кажа, понеже имаше тук няколко други изказвания за услугите на електронното управление, за нас от БСП, нашето разбиране за електронно управление не е като супермаркет за административни услуги, били те в електронен вид, от които в голямата си част, както и досега, мнозинството от гражданите и фирмите нямат никаква полза и никакъв интерес да ги използват. Напротив, за нас електронното управление е, въвеждането на ясни цели, които да имат ясни разпознаваеми резултати за гражданите и бизнеса. Благодаря Ви.
В тази посока ще работим, надявам се добре, с всички членове на Комисията и с всички членове на Обществения съвет. На добър час!
КИРИЛ СИМЕОНОВ: Здравейте на всички! Ще ползвам един софтуерен термин. Не бих искал да емпирирам казаното от всички колеги. Мисля, че приоритетите са ясни и се препокриват при повечето от нас, особено електронно управление, свързано с отворени данни. Самият факт, че България е на последно място по дигитализация в Европа, показва колко е нужна тази комисия.
За мен мога да кажа, че аз, въпреки че съм икономист, активно се интересувам и съм се занимавал със софтуерно инженерство, обект на ориентирано програмиране, бази данни и така нататък. Затова се надявам наистина да успеем да свършим нещо полезно в тази комисия. Мерси.
ПАВЛИН КРЪСТЕВ: Здравейте! От „Движение за права и свободи“ съм. На мен също ми е изключително приятно, че се създаде една такава комисия, може би точно навреме, защото в 21-ви век беше крайно време да създадем една комисия, която да се занимава точно с дигитализацията, защото виждаме, че цял свят вече, така да се каже, е дигитализиран, а ние сме малко на дъното на нещата.
Ние от „Движение за права и свободи“ неведнъж сме казвали, че ускореното и догонващо развитие на нашата страна минава именно през дигитализацията и през това тя да бъде внедрена било то в здравеопазването, било то в бизнеса, за да може нещата наистина да потръгнат, за да може самата свързаност между институциите, именно да се случва благодарение на дигитализацията.
Както някои от нашите колеги казаха, в момента се получава едно тичане от врата на врата, губене на излишно време, което, мисля, че точно с тази цифровизация, с тази дигитализация може да бъде решено, можем да ускорим процеса и в бизнеса, и в нашите, така да се каже, сфери на администрацията и най-вече според мен в здравеопазването, където в цяла Европа, повечето знаете, колеги, че вече нещата са доста дигитализирани и че всичко минава през една единна система, никой не се занимава с бележки, с листове, всичко минава през CV-то, така да се каже, на един пациент и при едно посещение, при един следващ лекар, той вижда цялата автобиография на този пациент.
Както казах и в самото начало, ние от „Движението за права и свободи“ сме били винаги готови за внедряване на дигитализацията. Ще работим в тази посока и в посока нещата да се случват много по бързо, в интерес на гражданите и на бизнеса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Както виждате, колеги, в тази комисия цари единомислие. Няма ги тези партийни разлики и така нататък. Надявам се, това да продължи по този начин.
Давам думата на BESCO – Българската стартъп асоциация. След това, който иска от Вас, може да каже своите приоритети, впечатления или очаквания от Комисия, начина на работа и каквото прецените.
Заповядайте. (Шум и реплики: Дали тече излъчване на комисията по медиите?)
Да, има излъчване от сайта на парламента и от моята страница.
ДОБРОМИР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Председател на BESCO – Българската стартова асоциация. Благодаря, много за поканата днес да бъдем тук с Вас.
Благодаря много на всички народни представители за съществуването на тази комисия.
Вярваме, че това е поставянето на начало, нещо което е много по-дългосрочно, по-дългосрочно от живота и на само един парламент понеже много от нещата, които трябва да направим, всъщност са свързани с развитието на нашата страна в следващите много на брой години.
Ние създадохме BESCO преди три години и половина и тогава бяхме 30 компании. В момента сме малко над 500, затова се казваме и стартъп асоциация. Компаниите ни бяха малки, с по няколко човека, в момента много от тях вече са със стотици служители, въпрос на време е да станат и с хиляди. Чакаме следващите няколко години да имаме нашите милиардни компании, и то не една, а много. Както в света като видим последните 10 години как най-големите компании от петролната и енергийната индустрия станаха високотехнологичните компании сега, така вярваме, че това е процес, който е неизбежен да се случи и в България. Всъщност бъдещето на нашата икономика и бъдещите най-големи наши работодатели ще бъдат високотехнологичните компании.
Съответно виждаме като дейността на тази комисия, както приоритизирането – да, със сигурност на електронното управление, но и по принцип на създаването на по-добра среда за високотехнологичния бизнес, който всъщност да избира да остава и да се развива тук.
Когато ние си виждаме нещата, които практично можем да свършим, виждаме и краткосрочни проблеми, с които би било хубаво да се захване веднага, и дългосрочни такива. Краткосрочните са темите, които са свързани с ковид кризата и начина, по който се променя средата на работа като например дигиталните трудови книжки, дистанционната работа, която трябва много да бъде подобрена, електронната идентичност, която седи в основана, всъщност на много от въпросите, които касаят електронното управление. В момента в Европейската комисия започва да се работи по промените на Регламент 910 и въвеждането на дигитален портфейл. Един дигитален портфейл, в който ще бъдат услугите, които са между гражданите и институциите. Вярваме, че това е място, където в България ние проактивно да се готвим за цялото това нещо и да участваме, а не просто да изчакваме реактивно те да ни спуснат нещо след това.
Въобще за IT сектора и за високите технологии един от големите проблеми е голямата дупка и липса на кадри, и на талант в страната ни. Съответно подобряването на условията за сините карти и как ние да привличаме много, много повече инженери, програмисти, хора, които да помогнат на нашата компания тук да се развият, е нещо, което определено тук можем да разискваме заедно.
Вече в дългосрочните ни неща, които виждаме, те са свързани и с например Плана за възстановяване, където има реформа, за която се борихме с …… в България, където са възложени много подреформи свързани с подобряването например създаване в Търговския закон на ново дружество, което е добро точно за високотехнологичните и IT компаниите. Темата със старта, визията и как ние да привличаме повече такива компании в България.
Ние сме тук и благодарим, че сме тук за това да помагаме, да сме мост към компаниите и всичко, което идва като идеи, да може да чувате Вие какво мисли бизнесът, какво мислят предприемачите, да работим заедно с Вас.
Чудесно е, че се създава и Обществен съвет. Затова приветстваме всичко, което предстои да се случи. Благодарим за работата, която сте свършили за момента, за да я има цялата Комисия.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте, имате думата.
ОГНЯН ТРАЯНОВ, заместник-председател на БАИТ: Приветстваме тази инициатива. Няколко думи, за да дадем примери от реалния живот, защо е необходима и какво може да се постигне чрез нея?
Автоматизацията на процесите не е самоцел. Случва се много пъти в нашата практика, на нашите фирми ние да подготвим и да направим една информационна система, след което изведнъж се оказва, че нормативната база все още не отговаря на този начин. Ако ние автоматизираме процесите така, както са, те са писани, отразявайки една друга действителност, друго време. Значи, ние просто хабим ресурс да правим повече по същия начин. Ако пък искаме да правим оптималното, то трябва да има разписване, моделиране на бизнес процесите, това си е специалност, която да подготви, съобразявайки и отразявайки възможностите на информационните технологии. Това е единият пример.
Друг пример е, че наистина е необходимо, когато се готви някакъв нормативен акт, особено на ниво пък вече парламент, да има диалог с експерта. Ние не можем да повлияем. Вие ще поемете политическото решение, Вие ще го вземете и поемете отговорността за него, но може да чуете и това решение да бъде информирано, независимо че е политическо. Да не повтаряме някой неща, които вече сме ги видели примерно с Наредба Н-18. Тя не беше в парламента, но е един добър пример как се тръгна от нещо, което – едни добри намерения доведоха до огромни загуби: фирмите инвестираха в отразяване на нещо, което, слава Богу, здравият разум надделя, и не беше в този вид не като цяло, целта му, просто по какъв съвременен начин може да се постига. В това виждам ролята на тази новосъздадена Комисия.
Радваме се, че ще бъдем част от нея. БАИТ, освен че е най-старата, най-голямата IT асоциация, характерно, че преобладаващите членове от нашата асоциация са ориентирани към вътрешния пазар, към позициониране на български продукти и навън, ние минахме през продадено в България, внедрено в България, изработено в България, че е по-евтинко, и стигнахме до нивото вече, като голямата част, наистина сътворено и произведено в България.
Аутсорсинг фирмите, които експлоатират българския IT скъпоценен ресурс да генерират по-голяма добавена стойност в чужди икономики, не са типични за нашата организация. Ние работим чрез работни групи. Те са по дигиталната трансформация, индустрия 4.0, прави се секюрити, отбранителна индустрия и НАТО, Наредбата Н-18 – надявам се, че вече малко преминава в друг, най малкото поне няма да се нарича Н-18, авторско право, електронно гласуване, образование и подготовка на кадри.
Във всичките тези области ние имаме компетенции, имаме история. Ние не стоим със скръстени ръце, не се оплакваме само, а работим активно. За нас приоритетите са – и този капацитет ние сме готови да го предложим на Вас с радост и готовност. Ние съзнаваме отговорността, че ръководим фирми, в които са дадени много ценни ресурси, където най-ценният ресурс са хората и ноу-хау, натрупаното. Ние сме длъжни, най-малкото, да го върнем в обществото не само чрез продуктите и услугите, които произвеждаме, но и чрез нашата корпоративна социална отговорност, подкрепата и диалога на всички заинтересовани страни.
Преди да поговорим за електронното управление, където, разбира се, има много неща направени и още повече да се правят – тук много добре се спомена дигитализацията – искам да обърна внимание на критичния момент. Ковид пандемията и тези недостиг на електроника и всичко останало във веригите за доставки предизвика големите западни страни и икономики, които са възложители на нашите предприятия, които типично са ОЕМ доставчици, да започнат да работят много усилено по тяхното …. индустрия 4.0 роботизация, интернет ъвтингс и така нататък. Тези неща ще говорим в детайли може би по-нататък.
Тук е моментът как ние ще реагираме адекватно на тази ситуация, както е казал Чърчил: „Да не оставяме една добра криза неизползвана“. Те, го правят – западните икономики, с огромни финансови стимули, които ….. амортизационна норма в стотици пъти, годишна амортизационна норма, ако нещо влиза в понятието индустрия 4.0. Съвсем скоро нашата евтина работна ръка няма да бъде достатъчно предимство и нашата икономика ще изпита много сериозен натиск тогава. Нашите предприятия трябва, първо, да се мобилизират. Второ, да бъдат подкрепени, било то от Националния план за възстановяване и устойчивост или под други форми, така че, най малкото, да цифровизират управлението на производството, което трябва да се свърже със западните им възложители, качеството, което вече ще бъде роботизирано. Качеството ще се дигне страшно много понеже там ще произвеждат работи. Гъвкавостта ще се дигне страшно много и ще трябва на малки серийни производство, и кибер защитата, защото дори още отсега започнахме с нашите клиенти и ние виждаме, започнаха да се вдигат изискванията към защита, и опазване на фирмените тайни на възложителите. Това е така в по-голямата картина наречена „Икономика”.
Дигитализацията в електронното управление –очакваме да имаме устойчивост, приемственост, предвидимост. Създадени са неща, казаха се сега, тук ни дадоха за пример как под надслова „Обслужване на едно гише“ хората бяха карани да минат през 10 гишета да съберат необходимите документи и тогава да ги донесат на едното гише. Сега години вече работи …. в … , експлоатира успешно. Над седем милиона бяха миналия месец. Сега може би повече на месец за вътрешно-административни справки. Това са седем милиона часа спестени на нашето общество, на нашата икономика и общественост.
Надяваме се, че няма да има този до някаква степен естествен порив у всеки, който поема управлението – историята започва от мен на един чист бял лист, а всичко, което е разумно и работещо, ще продължи да се надгражда. Много е важно за нас спомена се, разбира се, гладът за кадри. Ние можем да говорим как работим в образованието, но нека да оставим за някои от другите събирания и обсъждания. За нас е важно да имаме тази предвидимост особено по данъчно-осигурителната тежест. Това, което беше направено – ще вдигнем максималните пенсии като вземем и вдигнем максималния осигурителен праг – не е добро послание.
Имайте предвид, че при нас в IT бранша в нашата индустрия работят, около две трети от тези, които ние наричаме средна класа. В България има около 5%, и по-малко, хора, които получават трудово възнаграждение над 2600 или 3000, или този праг, за който тогава се спомена. А Вие съзнавате много добре като политици, какво е значението на средната класа за една държава. Неслучайно в Полша сегашният девиз е: „Средна класа за всички“.
Така че за нас това е много важен момент. Не казваме високи, ниски. Има политики, има различни методи, по които Вие ще решавате, но при всички случаи това трябва да бъде предвидимост. Да можем да работим ние в една сравнително постоянна и управляема среда. Искаме също и справедлива, конкурентна среда. Самите ние в БАИТ сме от различните подсектори на така наречената IT индустрия, но сме всъщност една общност, самоконтролираща се от конкуренти, когато него излезе от името на БАИТ, то не е от името на председателя или на някого, има си механизми, по които ние така правим, че всъщност това е мнението наистина на бранша. По този начин няма частни интереси. Обикновено всичко е трасирано, гласувано на няколко пъти и съобразено. Така че, когато казваме, че искаме справедлива конкурентна среда, не искаме да има привилегировано монополистично положение.
Направо тук се обръщам към „Информационно обслужване“, което не е държавно предприятие, то е едно търговско дружество на което бяха възложени множество надежди. Обаче, когато се защитаваше в парламента Законът за електронното управление, той беше – безкрайно, в пъти, в стотици проценти надмина това, което сега се възлага на „Информационно обслужване”, и то по един монополистичен начин спрямо това, което се защити в парламента. Ние сме подали сигнал до Европейската комисия по този въпрос. Той се разглежда.
Приветстваме инициативата на „Демократична България“ в предишния парламент, които внесоха едно Предложение за изменение № 154-01-14. Имаме някакви съвсем малки препоръки за подобрение, но заставаме твърдо зад него. Смятаме, че това трябва да е едно от първите неща – изцяло монополистите във всички области, но и конкретно в информационните технологии.
Наистина България е на последно 28 мо място по индекса за измерване на дигитализацията вече години наред. А още по-лошото е, че ние бяхме по-напред, но се върнахме назад и просто стоим устойчиво на последното място. Затова предлагам едно от днешните неща още да бъде, че импактът на всеки един проект върху потенциалното придвижване на България в Индекса DESI да бъде един от ключовите критерии за измерване и взимаме решение дали да се одобри или не даден проект.
Понеже виждам, че тук има и представители на тези, които всъщност е отговорността за използване на европейските средства искам да обърна внимание, че липсата на мотивация и капацитет в държавната администрация в последните години води до една много малка успеваемост. Използвам думата оползотворяване, държавната администрация използва думата усвояване на европейските средства.
За капацитета трябва да започнем стъпка по стъпка да градим нормалния начин чрез използване на консултантски фирми, както е по света, а не някакви гъвкави методи, а за мотивацията наистина трябва в явен вид да се казва, че тези държавни служители, които работят по такива проекти, те ще получават и допълнително възнаграждение, когато проектът е успешен.
Искам също да обърна внимание тук на една дума, която не се спомена, а тя е изключително важна – това киберсигурност. На темата „Киберсигурност” България е изключително – ако има отрицателно място, ние сме на първо място.
И голямата тема за образованието. Надявам се, ще имаме възможност да говорим в детайли. Поздравления още веднъж за инициативата.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
КРАСИМИР СИМОНСКИ, председател на Държавна агенция „Електронно управление”: Първо, искам да приветствам Комисията и всички Вас като членове на тази комисия за предизвикателството, което приемате. Определено това е думата, най-вече заради динамиката, за която говорим в областта на информационните технологии и електронното управление. Предизвикателството да застанем в тройката пипъл просес и така известния бизнес поставям и четвъртия момент „Нормотворчеството“.
Тук съм съгласен с всички преждеговоривши по отношение на важността на това да има тази нормативна основа. Защото, както каза и господин Огнянов, наистина може да се направи една перфектна система, която заради един малък детайл, елемент в нормата, на практика не може да се използва в пълната си ефективност.
От наша страна, не знам дали има нужда да представям Държавна агенция „Електронно управление“, тя беше спомената няколко пъти тук, то съвсем накратко, електронното ни управление е основната ни дейност и тук е ролята ни като координатори на процесите в областта на електронното управление на национално ниво е очевидна, тя произтича от Закона за електронно управление, където той също беше споменат няколко пъти. Ние в момента – една от темите, за които питахме – ние вече работим по текстове, които да подобрят някои процеси, които се регулират в Закона за електронно управление. Дал съм задача в момента на нашия експертен екип на директорско ниво да прегледа целия Закон за електронно управление и там, където ние вече сме натрупали практика по отношение прилагането на тези норми, стъпвайки на тази практика, да видим кое е препъни камъчето, което с няколко думички можем да отпушим, и то доста сериозни процеси.
Имаме конкретни идеи, даже и в настоящия момент. Независимо от продължителността или срока, в който ще работи Комисията, мисля, че има изключително важни неща, които минимум трябва да се адресират. От март миналата година виртуалното пространство в нашата страна е коренно различно. Пандемията промени значително отношението ни към цифровите технологии. Малко с цинизъм мога да кажа, че тази пандемия на практика помогна, извинявам се, за което. Наистина ние отбелязахме огромен ръст в ползването на електронните услуги, дори и в този несъвършен вид, в който те бяха и са.
Тук се споменаха цифри от рода на 7 милиона спестени посещения на офиси по отношение на вътрешните административни услуги, автоматизираното получаване на информация и обмена, достъпа между първичните регистри и така нататък. При всички положения пандемията беше много силен тласък и ни даде една много сериозна основа, на всички нас, с конкретни примери, какво трябва да се направи, за да може тези цифрови технологии да помогнат за прогреса на обществото в България.
Друга тема, по която може да се говори –спомена се макар и рядко тук, но това е киберсигурността. Аз съм национален координатор по киберсигурност от съвсем скоро. С проблемите на киберсигурността се занимавам по-отдавна, но това на практика е един паралелен свят, който е равен на цифровия. Мисля, че всички го осъзнават. Всичко, което е IT, всеки продукт, който има IT компонент, е обект на киберсигурност и трябва да се разглежда като такъв.
В тази смисъл може да се погледне не само към Закона за електронно управление, но и включително към Закона за киберсигурност, който имплементира директно Директивата за мрежова сигурност. Сега се предвижда нова директива, която да е с доста по-строги изисквания и с по-широк обхват. В това отношение и по отношение на Закона за електронно управление, по отношение на Закона за киберсигурност е много важно да се осъзнае задължителния характер, който имат някои от нормите. Като обхват да бъде колкото се може по-всеобхватен. Особено в частта на киберсигурност.
В този смисъл ние сме готови да дадем предложение точно за втвърдяване на този задължителен характер, който може да помогне много, ако вземем например големия проблем с фрагментацията. Всяка институция сама за себе си развива своите информационни системи, своите услуги и когато дойде моментът да се споделя информация, да се споделя достъп и така нататък, изведнъж този фрагментиращ ефект се оказва доста труден. Мога да дам доста примери, но има и някои пропуски сред текстовете на Закона за електронно управление, които дават основание все още хартията да се ползва на доста места и ние имаме малко горчив опит с някои такива случаи. Мисля, че разбирате необходимостта точно от такъв задължителен момент, който е на базата, разбира се, на принципна основа. Принципите на електронното управление са дадени в много документи, най-вече произтичащи от документи на Европейския съюз, стъпвайки от Талинската декларация, Берлинската и най-последната – Лисабонската декларация. Там принципи като това веднъж въведена информация в електронен вид да не се иска отново и така нататък, те са заложени в Закона някъде, но някъде и на оттечки, така да се каже, и някой се промушват през тези иглени уши.
Агенцията има много важна роля по отношение на контрола. Вече от миналата година е въведен един механизъм, институт мога да го нарека, от инспектори, които на място осъществяват контрол по отношение, доколко се спазват тези принципи, които са заложени в Закона за електронно управление. Мисля, че това имаше положителен ефект. Тук не е важно наказанието, тук е важно приоритизирането на електронното управление и на принципите на електронното управление във вътрешната организация на тези институции.
Мисля, че това е постигнато донякъде, но трябва да продължи при всички положения. Същото е положението и в киберсигурността. Там сме наложили, поне в обхвата на Закона за киберсигурност влизат всички публични институции, така че минималните изисквания, които са по Наредбата за мрежова информационна сигурност, имаме основа да изискваме тези неща да се случват.
По отношение на координацията една интересна тема е налагането на главен информационен мениджмънт във всяка една организация. Това определено не можа да стане в предишните версии на Закона за електронно управление, но считаме, че е изключително важно, изхождайки от позитивния опит, който имаме с мрежовата информационна сигурност, където Законът за киберсигурност е заложил ролята на така наречения „отговорник по мрежа информационна сигурност“. Това ни дава основата ние да изискваме от всяка една организация да има вътрешна организация и вътрешни процеси, и да има отговорник. Ролята, която пък роля и отговорност са заложени много силно и много строго в Закона за киберсигурност като отговорност на ръководителя на организацията.
Във всяка организация в публичния сектор ръководителят носи пълната отговорност за киберсигурността, когато разбира се, трябва да бъде делегирана и така нататък, няма как да се случи иначе.
Тези въпроси и много други можем да представим на вниманието на Комисията, приветствам Комисията. Знаем, че ще сме в центъра на въпросите, очакваме и критики, но ги приемаме изключително позитивно, защото всичко това води до вдигане на приоритета на електронното управление, на киберсигурността, на информационните технологии и дигитализацията и го възприемаме по този начин, така че напълно сме отворени за всякакъв диалог. Ще помагаме с необходимите теми, с необходимата информация.
Аз отскоро, от два месеца няма, откакто поех отговорността за Агенцията като председател, но съм бил в Агенцията и преди, така че съм запознат с процесите, с организацията, с ролята, с възможностите на Агенцията.
И тук, говорейки за възможности, то се спомена и от другите колеги – човешкият фактор, който е ключов. Държавната администрация не е известна с добри експерти в областта на информационните технологии, ясно е защо – ножицата между пазара и заплатите, които са в държавната администрация, е много голяма. Но се надявам да въведем необходимото ниво на гъвкавост, така че държавата да може да запази контрола върху корбизнеса или върху основните задачи и отговорност, които има, а в същото време да разчита на бизнеса по доста гъвкав начин, защото там са знанията, там са уменията, там е компетентността и наистина очакваме съответното публично-частно партньорство.
Публично-частното партньорство много се използва като дума, но на практика това нещо не работи. Аз поне не знам някакъв успешен договор за публично-частно партньорство, освен сключен по Закона за обществените поръчки. Но тук не знам докъде може да се работи, голяма тема е и е много важна за нас, защото без тази здрава връзка между бизнес и нашите публични организации няма как да направим никакъв прогрес. Изтича договорът – две-три години, и едва ли не всичко започва отначало. Както и да е. Не искам да прекалявам с микрофона.
Пълно съдействие, много ще се радвам да работим съвместно. Темите са изключително важни особено в този период и от днес преминаваме може би към четвъртата вълна. Видяхте, че излезе заповедта на министъра на здравеопазването 50/50, тоест 50% от служителите трябва да работят от вкъщи, което вдига въпросът и за киберсигурността в това отношение, каналите за комуникация, достъпа до съответната информация, за да може пълноценно те да изпълняват своите задачи.
Тук пак има работа, която да се свърши по отношение на това как може от разстояние аз да си свърша работата, ако искате електронно гласуване примерно в общински комисии и така нататък, нещо което също нормативно трябва да бъде обезпечено. Давам само примери, като влезем в детайли, мисля че ще имаме много успешна работа. Успех пожелавам.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Уверявам Ви, че Комисията много ще разчита на Държавната агенция, защото няма как и ние да свършим някаква работа без Вашето активно съдействие.
Кой иска думат?
Заповядайте, господин Мутафис.
ФИЛИП МУТАФИС: В Борда на Българската асоциация на софтуерните компании съм от 11 години. От четири години съм съучредител и на FinTech асоциацията в България, също и практик в дигитализацията и информационните технологии, инвеститор съм в „Paysera“. Това е една компания, която дигитализира 40 хиляди български граждани, откривайки си дистанционно сметка, нещо което за първи път се случва в България, поне тогава бяхме за първи път преди пет години, а преди това имам двайсетина години опит във внедряване на софтуерни системи в сравнително големи предприятия и в банковия сектор.
Говорейки от името на Българската асоциация на софтуерните компании, тя наистина е един голям работодател на средната класа и е важно да се знае, че тези хора, които работят в софтуерната индустрия, са един от основните данъкоплатци. Над 700 млн. лв. влизат в бюджета от компаниите, които са пряко ангажирани с над 50% софтуерни разработки по статистика на Българската асоциация на софтуерните компании. Разполагам и с такава, ако някой се интересува имам 2-3 копия в повече.
Приоритетите на нашата Асоциация, това, което засегна и господин Траянов, запазване на предвидимостта на данъчно-осигурителната рамка, в частност максималния осигурителен доход, който влияе пряко на 70-80% от ангажираните в софтуерната индустрия, ако не и повече, и би довел до сериозна неконкурентоспособност на България спрямо други, включително съседни държави – Македония, Румъния.
Ако преди 20 30 години можеше да се прави данъчна политика и всички нейни субекти да са окошарени и да няма къде да мърдат, в момента това вече не така и ние трябва да се съобразяваме с това, че компаниите могат да се релокират, софтуерните разработчици могат да работят от България за Германия, от Германия за България – всякакви комбинации, и това нещо трябва да бъде съобразено в данъчно-осигурителната политика и също така да се направи и предвидима, тоест да не стават някакви резки промени от днес за утре, защото големите инвеститори в ИТ индустрията това ги касае много много пряко.
Важно е също да се отбележи, че може би 80% от тази индустрия работи за чужбина, тоест работи за износ, това е свеж ресурс, който… Това може би обяснява и защо дигитализацията не е чак толкова в напреднала фаза в България. Може би трябва да се намерят стимулите, така че българската софтуерна индустрия да бъде впрегната по-активно в изграждането на дигитални проекти както в държавната администрация, така и в частния сектор, говоря примерно в интек индустрията, където все още е сравнително трудно да си откриеш дистанционно сметка, все още електронната идентификация не е това, което трябва да бъде, все още има доста пречки чисто административни и все още някои прогресивно закони, примерно Закона за краудфъндинга, който ще влезе в България с регламент на Европейския съюз, докато в други европейски държави вече са приети нормативни бази в съответни държави, има такива изградени компании, и те вече са с две-три години преднина в европейския пазар, ние тепърва ще тръгваме с три години изоставяне да се конкурираме – това не е справедливо спрямо българския бизнес.
Не на последно място, важно е като се създават стимули особено в сферата на възнагражденията, защото в софтуерната индустрия 80% от разходите са възнаграждения на програмисти и труд. Съответно това е основният разход на тази индустрия и затова там много внимателно трябва да се пипа и е много важно в каква посока се създават стимули. Ако създадем стимули България да е конкурентоспособна във високата добавена стойност, което означава високо квалифицирани специалисти, ние ще бъдем дигитална държава. Ако ние създадем стимули в ниския спектър, тогава ще се случи точно обратното.
В БАСКОМ имаме конкретни анализи по тази част – статистики. Аз активно се занимавам последните пет-шест години със статистиката в този сегмент и, пак да кажа, има я на сайта на БАСКОМ, разполагам с нея и се надявам се да бъда полезен на тази комисия в нейната бъдеща работа. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Някоя иска ли думата? Заповядайте.
ВАЛЯ ГИГОВА, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет: Много благодаря за поканата.
Приятно бяхме изненадани, защото адвокатурата се схваща, като нещо много различно от технологиите, всъщност това не е вярно, защото адвокатурата е тази част от обществото, която стои най-близо до хората. Дали ще бъдеш при адвокат, защото имаш нужда от съвет или защото имаш нужда от защита пред съд или пред прокурор, винаги адвокатът е този, който пръв стига в досег с проблемите на хората.
Ние живеем в една много странна страна по отношение на информационните технологии, защото живеем в страна, в която бабите комуникират с внуците си в чужбина електронно, но гражданите не комуникират с институциите в тази страна електронно, което поставят много интересни въпроси. Първо, дали става въпрос за доверие в самата комуникация, или става въпрос за доверие в институциите? Отговорите на тези въпрос очаквам от Вас.
С какво можем да Ви бъдем полезни и как можем да си сътрудничим, защото, ако правилно съм разбрала въпроса, тази среща има този предмет и какво си представяме ние без да сме запознати с Правилника за работата и дейността на Комисията и без да знаем какъв е нейният предметен обхват?
Първо, ние заявяваме много ясно и точно, че ние сме за електронно управление, за дигитализация, но с две условия – абсолютна гарантирана сигурност на информацията. Тук се говори за киберсигурност, но всъщност това е сигурност относно правата на българските граждани. Защото през призмата на специалистите в технологиите, това изглежда по по-различен начин, но всяко нарушаване на информационната сигурност е всъщност нарушаване на основно човешко право, което може да бъде засегнато от това.
Така че по всякакъв начин ще подкрепим всяка разумна и смислена инициатива, но при ограничение, тези две ограничения – да има сигурност за правата на българските граждани и, мисля, че това е естествено и функция от нашата роля в обществото.
Другото, което си мисля, защото досега такава комисия не е имало в Народното събрание. Аз смея да твърдя, че имам доста дълъг опит в работата с Народното събрание. Според мен добре би било Комисията по дигитализация и електронно управление да има абсолютно становище винаги, когато, в който и да било нормативен акт, няма значение в коя сфера от дейността на обществото, става въпрос за трансформация, да речем, на един писмен процес, който върви като комуникация между страните, в електронна форма. Защото искам да дам добрия пример, който се случи в България, а не лошите, защото лоши имаме много, но имаме много добър пример. И за мен примерът с Търговския регистър е много показател, защото аз съм участвала в целия този процес и никой не вярваше, както, разбира се, и тук каза член на Комисията за банковия сектор, където много бързо и много гарантирано се случиха информационните технологии и въобще възможността да се ползват тези услуги. Но Търговският регистър е много добър пример, защото там според мен работиха заедно много високо квалифицирани юристи и много високо квалифицирани ИТ специалисти. Никога не забравяйте, че писане на правила, разбирани и като закони, в сферата на информационните технологии и въобще средствата, чрез които може да се осъществи, каквато и да било човешка дейност, много ще зависи от Вашата комисия – каквото качество дадете на нормативните актове във вид на закони, ще зависи от Вас в тази сфера.
Досега това беше един много сериозен проблем, защото например в Правна комисия имаше добри специалисти, и сега гледам има добри колеги специалисти, но липсата на знания, които са много специфични, защото тук Ви чух всичките сте специалисти в тази сфера са много важни, за да създадеш такова правило, което да не препятства, както споделя директорът на Агенцията, да не препятства електронното управление, а това е въпрос наистина на знание на конкретни сфери на човешка дейност, които трябва да вървят съвместно.
Така че, аз благодаря за поканата. Готови сме, ако бъдем поканени в Обществения съвет, ще излъчим наш представител и представители, които са специалисти от гледна точка на информационните технологии, естествено, през призмата на правото, и с удоволствие ще си сътрудничим, но ще бъдем и критични към всяка една инициатива, която би нарушила правата на българските граждани през призмата на тъй наречената киберсигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: И ще разчитаме да бъдете критични.
Позволете ми да включа Божидар Божанов, той в момента не може да присъства, но е онлайн.
Божидар е най-добрият експерт на „Демократична България“ по отношение на електронно управление. Повечето от Вас го познават много добре и ще разчитаме изключително много на неговата работа. Ако след три седмици се окаже, че парламентът се разпада, Божидар най-вероятно ще бъде част от следващия парламент, така че може да бъде и много по-полезен. Въпреки това, че той в момента не е част от парламента, с експертните си знания ще бъде изключително полезен в работата на Комисията и ще разчитаме много на него, като на човек, който вече 15-ина години се занимава с това.
Божидаре, заповядай.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Здравейте, колеги!
Аз ще бъда кратък. Първо, искам да благодаря на всички, че днес сме на една маса. Това мисля, че вече е първата стъпка най накрая към отключването на електронното управление.
Ролята на тази комисия е именно да бъде този двигател на политическата вълна, защото експертни разговори, както каза и господин Мирчев, имаме много отдавна, те са много експерти, много детайлни, много хора знаят какво трябва да стане, но някак се къса тази връзка между експертното и политическото и, мисля че тази комисия ще има ролята да възстанови тази връзка.
Ще трябва повече работа, ще трябва администрацията да върши повече работа, ще трябва бизнесът да предоставя по-качествен резултат, но, мисля, че това ще е за добро и в много кратки срокове ще божем да покажем реални плюсове за гражданите в бизнеса.
И с адвокат Гигова да се съглася абсолютно, че трябва тази комисия да даде становища по всички законопроекти, които са свързани с административно обслужване, с регистри, с нещо, което е изобщо в по-широкия кръг от нейните компетенции, дори разглеждахме идея за съвместни заседания на тази комисия и Правната. Това засега може би няма да се случи, но като Комисия тя ще следи законодателството не само, което се разпределя на нея, но и всичко, което разглеждате в някакъв вид регистри, регистърни производства и така нататък. Така че подкрепям това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря, Божидаре.
Кой иска думата? Заповядайте, господин Каримански.
ЛЮБОМИР КАРИМАНСКИ: Чисто процедурно искам да предложа нещо.
Нека от тук нататък нека в следващите заседания, когато определим конкретните теми, всяка една парламентарна група, стига ние да се разберем тук, в Комисията, разбира се, всяка една парламентарна група, представена в тази комисия, темата, по която има нужда от експертиза за даденото заседание, да кани експерти, така, както сега, по примера, показахте с „Демократична България“. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Няма никакъв проблем и предлагам в началото на следващото заседание да ги изчистим тези неща между нас.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ИВАНОВ, директор на Института по публична администрация: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да благодаря и аз за поканата. Това е историческо, досега не съм чувал това да се случва, такава широка общност да се създаде по темата, и наистина виждам, че дори може да се обедини правителство, ако темата е „Дигитална трансформация“. Дай Боже, да има малко по-голяма стабилност в страната – политическата обстановка имам предвид.
По отношение темата за електронно управление за мен супер приоритета е за електронната идентичност. Това е крайъгълният камък, не знам защо в последните години не се случва, но това е крайъгълният камък. Регистровата реформа, естествено, се базира на технологии, които се въвеждат в другите държави, е нещо, което съпътства, разбира се, електронната идентичност.
Аз не виждам българските граждани да участват малко по динамично в процеса на предоставяне на електронни услуги, имайки тези две условия, които сега казах. Разбира се, в последните години наблюдаваме и доста по-ниска цена на електронния подпис, тоест той става много по достъпен, отколкото беше преди години, което може да съпътства държавата за електронно управление съответно предостави и няколко вида достъп до портала, който е за електронни услуги, така че платформата съществува. С малко повече енергия вярвам, че България ще дръпне много по-бързо напред.
По отношение на дигиталните компетенции на държавните служители. Последните години, то и темата много се подценява, защото държавните служители все едно нямат много капацитет, това невинаги е така. Когато се касае някакъв вид е IT експертиза специфична, разбира се, държавната администрация работи предимно в практика с хора от частния сектор, което е нормално, и то не само в България е този процес. Ние имаме нужда според мен от малко по-осъзната роля на ръководителите на административните органи, ръководителите на администрации по отношение на темата за дигитална компетентност.
Извадихме една статистика през последните години – преди три години около 1000 души са се обучавали по темата, защото Институтът по публична администрация работи с хора, които администрацията изпраща. Ние не можем да сформиране собствени инициативи и да кажем: задължително ще се обучавате по дадена тема. Виждам сега, че тази година седем пъти са скочили служителите, които искат да развиват своите дигитални компетентности. Това е нещо супер положително и се надявам ние да продължим.
Ние и имаме около 25 курса, включително отскоро работим с хора, които са извън държавната администрация, защото в някои отношения експертизата е много по-висока. Според мен стъпка може би на Комисията в правилна посока ще бъде тези дигитални компетентности на държавните служители по някакъв начин трябва да се верифицират. Не можем да разчитаме, че, минавайки курс в института, те са придобили уменията, разбира се, те минават много различи курсове, но може би трябва да мислим за модел, по който в някаква форма държавните служители да доказват своите знания и умения. Може би не на 100%, но на някакъв процент, който е минимум процент, който реално ние искаме да има като компетентност.
И последно според мен основна насока на работата на Комисията е да облекчава законодателството. Мисля, че последните години много се говори за оценка на въздействието на законодателство. Ако прегледаме всичките нормативни актове в областта на електронното управление, според мен може значително да подобрим законодателната рамка, да я направим малко по-проста и да се облекчи административната тежест максимално. Защото действително, ако имаме електронна идентичност, някои от услугите ще отпаднат, няма да съществуват повече и по този начин ние ще намалим административната тежест. Но това може би е тема за следващи дебати. Отново благодаря за поканата.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ФИЛИП МУТАФИС: Здравейте отново. Извинявам се, втори път взимам думата. Ще Ви споделя нещо, което според мен е важно за Комисията.
Преди няколко седмици България се присъедини към Startup Nations Standard, което е инициатива на Европейската комисия и там има осем критерии, които ние поемаме ангажимент, че ще изпълним. Два от тези критерии са: единият, че ще ускори значително времето, за което се стартира бизнес в България, другият е, че бизнесът ще има възможност да не общува на живо с институциите, тоест цялата тази комуникация трябва да става дигитално.
В Плана за възстановяване в пети проект, ако не се лъжа, има заложено съставянето на уан стоп шоп, чиято идеята е през него да се стартира бизнес в страната, като там идеята е това да става изцяло онлайн като платформ,а и това е нещото, за което ние се борихме. Тъй като в момента всички знаем фирма се отваря за два дни, но на практика, ако искаш да стартираш почти какъвто и да е вид бизнес, например особено, ако имаш някакво производство, обикновено между шест и девет месеца трябва да обикаляш по институции, да ти трябват 40-50 документа, много от тях ти не знаеш, че ти трябват и реално ги разбираш, когато ти дойдат на проверка и евентуално те глобят и ти разбираш, че съществува такава агенция например. И цялото това създава една такава непредвидима среда за българския бизнес, а за чужденците, които искат да дойдат да правят бизнес в страната, стават нещата съвсем непонятни.
Съответно ние сме поели ангажименти в Плана за възстановяване, че тази платформа ще бъде създадена, оттам ще може да се стартира всеки вид бизнес и ще може да се виждат всички процеси, през какви стъпки ще трябва да се мине, всичко да се изпраща онлайн, да се получава онлайн. Създаването ѝ на практика ще покаже може би за първи път една карта, в която да се види реално всъщност каква е административната тежест за започване на един бизнес и това ще даде възможност много от нея да бъде оптимизирана, тъй като то на чисто рационално, като го погледнете, аз съм виждал например през какво се минава да си отвориш например автомивка или някой такъв конвенционален бизнес, и то е очеизвадно, че трябва да бъдат съкратени тези процедури и много от тях да отпаднат. Така че всичко това е свързано и с дигитализирането на целият този процес и с много съкращаване и всичко това е всъщност неща, които ще трябва да бъдат променяни нормативно и ще трябва да се случват в тази комисия.
И в този смисъл в Startup Nations Standard ние сме последната държава, която се присъедини към инициативата, но и по осемте критерия работим заедно с държавата и вярваме, че България може да е последна присъединила се, но да е една от първите, които изпълнява критериите, което в случая е по-важното. Затова пак призоваваме, че трябва да има много работа, която да се свърши и е чудесно, че можем да я вършим тук.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ИРЕНА ПЪРВАНОВА, ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“. Здравейте! Сигурна съм, че повечето от Вас са чували за Оперативна програма „Добро управление“, било то като изпълнители, било то като част от администрация.
Аз приветствам този формат на дискусия между законодателната и изпълнителната власт, бизнеса и гражданите и, от една страна, се радвам, че има такъв голям напредък в процеса на електронно управление и дигитализация, от друга страна, амбициите, които са поставени, са доста притеснителни и ще Ви кажа защо.
Особено в ситуация на политическа нестабилност администрацията обикновено е доста пасивна и латентна и изчаква. От една страна, съществува такъв проблем. От друга страна, не бива да забравяме и наличието на финансов ресурс, може би е добре Министерството на финансите да се включва, в кръга на шегата го споменавам това, тъй като от страна на Европейския съюз финансовата подкрепа е допълваща и неосновна.
В същото време има страшно много полезни идеи и възможности, които трябва да се реализират от гледна точка подобряване, от една страна, на средата в самата администрация, от друга страна, тя трябва да е по такъв начин направена, че да отговаря на нуждите на бизнеса и гражданите. Тоест процесът е многопластов и много трудно, а в същото време е задължително да бъде по някакъв начин координиран освен политически и законови, по някакъв начин и чисто оперативно. И е добре – не знам, аз точно не мога да предложа, по какъв механизъм би могла да бъде организиран чисто процедурно освен под дискусионна форма и по друг начин самият процес, по който, когато се взимат решения, след това да се проследява тяхното изпълнение.
В момента ние финансираме мерки, които са пътната карта за електронно управление и съдебна реформа. Въпреки че самата оперативна програма е одобрена с тези пътни карти от 2015 г., все още има администрации, които, колкото и да сме, в добрия смисъл били агресивни към тях, за да ги провокираме да подадат проектни предложения, все още няма такава готовност. В същото време програмният период от тази оперативна програма приключва в 2023 г., тоест в рамките на следващите две години, ако има готовност и зрялост, биха могли да бъдат финансирани тези или други проекти в контекста на стратегията за електронното управление.
За следващия програмен период също е предвидена такава възможност към Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитална трансформация”. Там процесът е все още в начален етап, тъй като е необходимо да бъдат планирани стратегически мерки и изготвена пътна карта. В този контекст вероятно е добре да се приоритизират всички нужди и възможности, за да се защитят от гледна точка на осигуряване на европейски средства.
За националния бюджет, който би трябвало да е приоритетен, вероятно е добре колегите от Министерството на финансите да предвидят такива възможности. Разбира се, ще бъде добре, ако – вече въпрос на приоритети от страна на Комисията, се включват по отделни мерки и дискусии различни органи от изпълнителната власт. В момента ми хрумва за НСИ, тъй като при тях например има изключително много информация, отговарят за регистрите до известна степен, тоест, когато се планират подобни мерки, е добре да участват и те.
Това е от наша страна. Аз бих помолила, ако има възможност, да участваме като наблюдатели, слушатели, защото обмяната на тази информация е един вакуум за нас и в общи линии като че ли дава малко извън хартия и проектните предложения и процеса по мониторинг, който осъществяваме, какво реално се случва, ако мога така да се изразя, на терен.
На разположение сме за допълнителни дискусии по отделни казуси и проблеми, които ние също срещаме, тъй като, както споменах, имаме заложени индикатори, които трябва да изпълняваме. Времето е доста ограничено до края на програмния период и не бива да го изпускаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: И да инвестираме парите по смислен начин.
Заповядайте.
КРАМИР БОЖАНОВ, директор на дирекция „Модернизация на администрацията” в Министерски съвет: Много неблагодарно наименование на структурното звено, защото то съдържа и процес, и резултат, и аз често, когато се запознавам с някого, се притеснявам да кажа. Той казва: къде са резултатите? Ясно е, те далеч не са блестящи.Това, което е много важно да се знае, е какво се случва, защо нямаме резултати.
Имаме много голям вакуум. Разделението на труда в публичния сектор също има тези, които създават правила, тези, които планират, тези, които осъществяват изпълнението,тези, които контролират. При нас тези роли, в българския публичен сектор, много често са смесени. Тези, които дават идеи, от тях се очаква след това да минат през целия път на имплементирането им, след това да отговарят за резултатите и т.н., така че, мисля, че в бъдеще, въпреки много сериозните положителни стъпки е създаването на Държавна агенция „Електронно управление” и други държани структури. Все пак вижда се в кои сфери липсват необходимите институции, необходимите звена. Тук се говореше за агенция за данни, чувал съм идеи за регистрова агенция. Ролята на НСИ, които в момента всички институти в ЕС се трансформират като се превръщат в агенции, които са методолози по отношение на данните, тази стара роля на националните статистики, която беше – минимизирани данни, пасивно извличане на информация, това се променя. Всички правителства натоварват тези институти с активна роля, така че да постигнем управление, базирано на данни.
Попитахте в началото – тези, които са гости на днешното заседание, какво очакваме от тази комисия.
Първо, наистина да поздравя виновниците за създаването й. С голяма надежда гледаме на нея като на партньор. Знам, че звучи като клише, но това е реалност. Диалогът политическо ниво, експертно ниво, на политическо в изпълнителната власт и в парламентарното измерение, сме виждали през много години назад как не съществува освен под формата на парламентарен контрол и запитвания какво се случва и защо не се случва.
Иначе темата „Дигитализация, електронно управление и информационни технологии” преди нормативното има и едно друго много важно измерение, което е стратегическото. Аз много се учудвам през месеците на активна политическа кампания и преди това, как никъде почти не съм забелязвал, освен в много откъслечни публикации, факта, че се случва нещо много важно. Ние сме в началото на едно десетилетие, цяла Европа във връзка с новия програмен период – не обичам тази дума, преподавателите в Софийския много я използват, стратегира, имаме от миналата година един много сериозен стратегически документ „България 2030”. Той мина много тихомълком. Оставям настрана въпроса къде е логиката дадени национални стратегия да се отбелязват от парламента, а други да остават само на ниво изпълнителна власт и къде е ролята на този документ, защото ми се струва, че той е нещо като шапка или майка на останалите стратегически документи.
В момента тече трети етап на стратегическото планиране. В рамките приоритет институционална рамка на „България 2030” има едни много красиви направления: добро управление в публичния сектор, регулаторна политика в полза на икономическото развитие, електронно управление – всичко е като по учебник, политики, управление, основано на данни, дигитализация на публичния сектор, отворено управление,спомена господин Чобанов, устойчиви съгласувани политики, предвидимост на законодателството, но съдържанието се извършва в момента. В момента, след като има тази комисия, аз разчитам наистина парламентарното измерение на това партньорство да съществува, да можем да използваме тази комисия, не да получаваме едни доста предпазливи, бих казал страхливи предложения от страна на нашите колеги по администрациите, а по-смелите предложения, смели до безотговорност – на политическото ниво това е „България 2030”, не „България 2022”. Това е десетгодишен период, в който трябва да се планира. Струва ми се, че това е водещо в сравнение с нормативните промени, ние тях много често ги правим, з ада решим проблем, който имаме днес и сега, не се работи в перспектива.
Законодателните усилия в изпълнителната власт бяха много мащабни в последните две години. За съжаление, най-сериозните нормативни интервенции изобщо не стигнаха до Народното събрание. Има фундаментални проблеми и пречки. Аз даже си подготвих – върнах назад във времето, какво ни е спирало, за ад стигнем до Народното събрание, до изменение на закони. Нещо христоматийно – знаете, че в сферата на административните услуги може би най-много са тези, предоставени от общините. Всички предложения за нормативни промени, които водят до отпадане на услуги, предоставени от общините, поради простата причина, че те са от тип удостоверителни, може друга администрация, институция, просто да поиска информацията от общините, се сблъсква с един текст, който ще си позволя да цитирам – от Закона за публичните финанси: „Чл. 45: Структура на общинския бюджет. Общинският бюджет включва приходи от местни данъци, при условия, ред и граници, установени със Закон, такси, при условия и по ред, установени със Закон.”
И една прекрасна ал. 2, която казва: „Държавата компенсира намалението на приходите – препратка към горните разпоредби – когато то произтича от провеждането на държавна политика”. Какво означава? Премахвайки услугите на гише на аналоговите услуги, които съответно предполагат премахване на такси, премахване на служители, които работят на гише, държавата това трябва да го компенсира. За какво? Ние освен приход имаме и разход. Когато отпада приходът, отпада и разходът – нали това е услугата? Но такива текстове са огромна спирачка пред такива законопроекти. На законово ниво имаме изискване на централната власт да компенсира общините, тоест след ниво общински услуги ние имаме една много сериозна спирачка. Водили сме разговори с Министерството на финансите, те осъзнават, че това е проблем, но този закон за публичните финанси е един от най-консервативните, с основани, аз го приветствам. Такива неща са необходими да се разглеждат.
В областта на регистрите – мисля, че от две, три години е публикуван проект за изменение на Закона за административно-процесуалния кодекс, но едно от измененията е свързано със Закона за електронното управление. Там също има едни базови текстове, свързани с регистрите, ролите в администраторите на данни – опитахме се да въведем едно понятие за централен администратор на данни, различен от първичния и т.н., тоест има много неща, които са готови и при едно редовно правителство, при един дългосрочен парламент, не знам, в рамките на две, три седмици ще могат да се приемат тези промени, ако успеете, е чудесно. Неща, които отпушват реформите. Много се радвам, че по отношение на регистровата реформа, политика, доколкото разбирам, следващите две седмици ще има много интензивни разговори, има много какво да се каже, какво е направено, какво не е направено, и се надявам да има отпушване по проблемите.
Накрая последно нещо, понеже говоря много дълго.
Председателят на Държавна агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) спомена контрола. Тази агенция има определен обхват на контрола по силата на Закона за електронното управление и въпреки това има огромни сиви зони в публичния сектор по отношение на контрола. Прилагането на базовия пример на административното обслужване по АПК са служебното начало, спирането на данни по служебен път. Това не е в обхвата на контрола, който упражнява ДАЕУ. Какъв е моделът? Моделът е нарушителят контролира себе си, ръководителят контролира своите служители. Това е модел, който не работи. Преди време още сме предложили, просто нямаше време да се реализира друга форма на контрол, централизирана. За съжаление, аз не смятам, че с добро могат да се случат някои неща. Докато не ги заболи, нарушителите не си извадят от джоба глобата, ням ада се случат нещата. В момента наказанието липсва, а понякога се прави на инат. Има структури от един и същи тип, за тях се прилагат едни и същи текстове, едни и същи закони, има такива, които просто няма да го направят¸защото няма кой да ги накаже, няма как да ги заболи. Това е моето встъпление.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет: Първо, да благодаря за тази покана. Комуникацията е преди дигитализацията. Честно казано, чудя се откъде да започна, за да мога да бъда по-подробна и обстоятелствена, в същото време и кратка.
Електронното правосъдие е една изключително актуална тема, основният въпрос, който стои и пред този състав на ВСС, ще стои и пред следващия. Може би е добре да се каже, че още през 2016 г. цялостната стратегия за електронно правосъдие е разписана и в Закона за съдебната власт, и в други, свързани нормативни актове. С тях, с тази стратегия е предвидено всяко едно дело да има свой електронен образ. Всъщност това рефлектира и в създадените две информационни системи – едната е Единната информационна система на съдилищата, която вече е внедрена и действа, независимо от обичайните проблеми, които съпътстват внедряването на една такава мащабна система. Другата система, която е най-важна за гражданите, това е единният портал за електронно правосъдие. За съжаление, там имаме голям проблем. Този единен портал не е изграден достатъчно. Поради тази причина възникна и необходимостта от кандидатстване с проектно искане в Плана за възстановяване и устойчивост за надграждането на този единен портал, доколкото в бюджета на съдебната система подобен разход не е предвиден.
Защо е много важно съществуването на Вашата комисия? Оказа се, че липсата на комуникация и становище от страна на съдебната система по отношение на всички нормативни актове, които касаят въвеждането на стратегията за електронно правосъдие в, мисля 44-я парламент, по-предишния, се взимаха без участието и на ВСС, без участието на магистратите. И ще дам един пример. В края на 2020 г. бяха приети на пожар изменения в процесуалните ни закони, които на практика въведоха изискване за задължително електронно призоваване на една определена категория от субекти чрез нашия единен портал. Но този единен портал, в който е тази система за призоваване, за електронно призоваване не работи. Тоест той има нужда от надграждане. В тази връзка за мен беше доста шоково да разбера, че и в Права комисия, и в работната група в Министерството на правосъдието не е била изпращана покана за присъствие от страна на представители на ВСС, тоест липсата на комуникация доведе до там, че ние сега от 31 юни съдилищата трябва да предоставят възможност за електронно призоваване задължително на определени субекти, но ние нямаме тази възможност. И това е, как да кажа, сме в една такава ситуация, в която ние не можем да изпълним закона, и то защото той не е съобразен с техническите възможности.
Също така с тези изменения в 2020 г. се въведе една абсурдна ситуация, в която видеоконферентните връзки, тогава, когато страните са възпрепяствани примерно или по-скоро става въпрос за свидетели и вещи лица, защото може би знаете, че ние имаме голям проблем с вещите лица из страната, поради това че демографската криза засегна и този сектор, та участието на вещи лица и свидетели в различни краища на страната, когато делото примерно се води в София, трябваше да се осъществява чрез видеоконферентна връзка. Вместо да се въведе гъвкав механизъм за това тази видеоконферентна връзка да бъде включително и от мястото, където се намира това вещо лице, се стигна до абсурда, че трябва да бъдат, съгласно това, което е предвидено в ЗСВ и ГПК в момента, тази видеоконферентна връзка може да бъде само между две съдилища. Тоест, за ад се осъществи тя, вещото лице трябва да отиде в сградата на съответния районен съд, който да се свърже със съда, който се намира в друго населено място.
Въпросът за електронната идентификация, който беше поставен, също беше много важен, защото всички наши нормативни актове, които са разписвани 2016 г., са предвидили електронната идентификация, тоест наличието на тези електронни идентификатори като основен начин за легитимация на страните, и той е много важен, защото ясно е, че когато има видеоконферентна връзка, тоест съдебното заседание се осъществява онлайн, както ние го наричаме, съдията трябва да е наясно кой точно се явява, дали наистина това е лицето, което се представя със съответните имена.
В момента предвид и ковид кризата колегите стигнаха до някакво разрешение чисто практическо, примерно от типа: слага се личната карта така, за да я види съдията, но това, нали разбирате, че не е твърде аналогов начин, за да се използват дигиталните технологии.
Ще завърша с един въпрос. Това са една част от проблемите, които реферират към Вашата компетентност. Ние имаме и други, те са свързани основно с липсата на административен капацитет, защото ние все пак сме магистрати, нямаме специфични познания в областта на електронните технологии. Това според мен е основната причина, поради което ние не можем да се справим в този момент с този успех, който се очаква от нас. Там разбира се има необходимост от промяна в Закона за съдебната власт, която да махне това ограничение за трудовите възнаграждения на служителите в администрацията, защото просто ние няма как с тези заплати да намерим качествени IT специалисти, особено пък от мениджърско ниво.
Това е което, надявам се, успях да маркирам ясно.
Имам един въпрос и той е: как точно Вие виждате Вашата помощ по отношение на това да се случи електронното правосъдие и дали бихте били склонни да се направи една специална дискусия, която да е посветена само и единствено на въпросите на електронното правосъдие? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Нашата роля ще бъде такава, каквато може да бъде олята на една парламентарна комисия, тоест Вие можете да разчитате изцяло на нашето съдействие до степен, до която ни го позволява, естествено, Законът. Много ще ни е трудно да приемем някаква друга роля.
По отношение на въпроса с дискусията – разбираме се в рамките на някаква дата – седмица, две, веднага можем да организираме, защото това е изключително важно, и не само електронното правосъдие. Знаете, че малко сме концентрирани върху тази работа с правосъдието, но това е малко по-различна тема, можете да разчитате наистина на нашето съдействие в тази посока.
Някой друг, който да иска думата?
Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ, председател на Комисията за регулиране на съобщенията: Ще се постарая да бъда максимално кратък, защото преждеговорившите изказаха немалко от проблемите, които са належащи за разрешаване. Ще се присъединя към тях обаче с удовлетвореност от това, че тази комисия е създадена и че поканихте още на първото заседание този състав, защото тук присъстват и представители на най-различни администрации, и бизнеса, и изпълнители, които могат да доведат немалко решения до вариант, който да покаже динамика и развитие.
Също така, надявам се, стартът, който направихте, да продължи в тази посока, защото на всички нас е необходимо единомислие и съгласие в посока работата, която има да се свърши, а Вие тук го показахте, и това е една много сериозна надежда.
В посока това, което представлявам, Комисията за регулиране на съобщенията е национален регулаторен орган в две сфери, които са много важни, предвид и това че от днес сме в ситуация на пандемична криза, тоест електронните съобщения и пощенските услуги са поставени отново на изпитание, от гледна точка на това, че преминават в друг режим на работа. Тук не може да не се присъединя към колегите, че темата, свързана с електронната идентификация е основна и във фокуса на Комисията за регулиране на съобщенията. Мисля, че с Ваше съдействие можем да направим едни достатъчно добри стъпки. Всички отбелязаха, че нормативната уредба би трябвало в най-общия вариант да бъде адаптирана и преразгледана към работеща такава.
За да не досаждам с много приказки, смятам, че имаме много работа и бихме участвали активно в това, което сте предвидили. Това са неща, които смятам за важни.
Също така смея да отбележа, че всеки един от нас работи поотделно, но когато се координираме, резултатът винаги ще бъде в посока положителен ръст и по-добър резултат за крайни потребител.
С благодарност към това, което направихте. Очакваме това, което може да се случи занапред. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря Ви.
Друг?
ФИЛИП ТАКЕС МУТАФИС, член на Управителния съвет на БАСКОМ: Понеже поне 20 пъти се спомена електронна идентификация то различни хора и мислех да поставя този въпрос в една друга комисия, в която сме поканени, но да Ви обърна внимание за две неща, които смятам, че са важни.
Първо, много важно е да има – това, което госпожата описа с картата, наистина не трябва да се случва. Трябва да има някакви правила, но те в момента не са много ясни. Единият начин да се преодолее е, чрез нотифициране на схема – не е тайна, че в България има само една компания, която има готовност да нотифицира схема. Със сигурност може би ще последват и други, но това би създало поне временно една монополна ситуация. В същото време има много други финтех компании, които ползват частни схеми, които са доста по адванс от това, да си покажеш личната карта на камерата, но доколко е допустимо или не е допустимо да се приемат, в какви ситуации се приемат и т.н., това е оставено да решава ДАНС, финансово разузнаване по отношение на този въпрос. Там критериите не са публични, сигурно има критерии, но те не са публични, не са и много ясни и предвидими. Много е важно в финтех компаниите да не бъдат принудени да – единственият начин да могат да направят електронна идентификация е през новата единствена монополна компания, която го предоставя като услуга, тоест има компании, които го предоставят, електронната идентификация, като услуга, а има и такива, които имат собствени разработени технологии, които ги ползват за собствени нужди. И е важно това нещо да влезе в някаква рамка, разбира се, да има предвидими критерии, да се знае какво трябва да се прави, какво не и т.н., но частните компании да могат също да имат собствени схеми за идентификация, които да им помагат да работят дистанционно, дигитално и т.н.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ХАРИ ЙОСИФОВ, заместник директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи” към Министерството на вътрешните работи: За темата за електронната идентификация, тъй като ние сме структурата, която има ангажимент да изгради националната схема по Закона за електронната идентификация и съответно правилника за прилагането му, от чисто технически характер бих сподели, че – да, тук реално всички сме жертва на това, че нямаме реализирана национална схема по този закон, поради факта че вече втора обществена поръчка е в статус „обжалване” и дори последният статус е реално чакаме решението на Съда на Европейския съюз за нейното разрешаване.
За сметка на това пък няма съмнение от технологичната й реализация, тъй като заданието е направено гъвкаво от гледна точка на това, въпреки че тя е обвързана с българските лични документи, съответно задължението на министъра на вътрешните работи да е органът по издаването му прекалено гъвкаво и рационално да бъдат направените съответните услуги по хоризонтално планиране на тази идентификация да могат да се възползват и външни администратори, съответно и всеки един вносител, който отговаря на изискванията за тази идентификация и чипа, който тя трябва да съхранява, както, разбира се, и мобилен телефон, който всеки от нас има в джоба си.
Освен тези факти, мисля че и колегата спомена, има така наречените „частни схеми”, които не изпълняват пряко Закона, но пък пряко изпълняват и регламента, който съответно и в момента се актуализира в рамките на новата цифрова карта, така че на хоризонтално ниво, дори и в ДАЕУ също има система за електронна идентификация, която също обединява всякакви средства било то от най-ниска осигуреност до най-висока такава. Мисля, че на държавно ниво има възможност за преизползването им и частично КЕП-а, който в момента подменя електронната идентификация, разбира се без удобството тя да бъде безплатна и да бъде приложима за всички български граждани.
Като една организация, която ние поддържаме, развиваме в технологично отношение, основните първични регистри, говоря за регистъра на български лични документи, регистъра на моторни превозни средства, сме едни от основните консумиращи регистри на данни, и то само в бройката, която се даде като пример, от седем милиона имаме милион и половина обработени успешно заявки за последния месец само. Последните три или четири месеца имаме добро надграждане на портала за електронни административни услуги, съответно с интеграции на всякакво ниво – хоризонтални и със системите интеграция с регистрите, които са необходими. Предоставяме всякакви услуги за частни субекти, банкови институции, частни съдебни изпълнители, за нотариална камара просто примерите са много. Така че мисля, че сме едни от добрите примери в тази посока.
Разбира се, за проблемите човешките ресурси и финансирането, мисля, че колегите ги споменаха, няма нужда да се повтаряме, тоест вакуумът, който има частният сектор, е в пъти с по-голяма сила и в държавния сектор, така че надявам се политика да се води и в тази посока. Приветствам, и на няколко пъти се спомена и, че киберсигурността е елемент, който не трябва да се отделя, тоест защитата на личните данни също трябва да е приоритет в този процес. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ВЕЛИНОВА, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Първо, и аз искам да благодаря за отправената покана да присъстваме на това първо заседание на новосъздадената Комисия.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е координатор по работата по създаването на един рамков документ, цифрова трансформация на България до 2030 г. За нас заложените в него приоритети отразяват необходимите стъпки за постигане на цифровата трансформация. Нашата координационна роля, знаете, по някога е доста сложна. В процеса участват редица различни администрации, различни министерства и в тази връзка много ще разчитаме на тясно сътрудничество с тази комисия.
Ние сме отворени за всякакъв вид съдействие. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Благодаря.
От името на колегите в Комисията наистина искам да Ви уверя, че ще се постараем да бъдем в ролята на добър партньор и да свършим много добра работа, без значение колко ще продължи работата на това Народно събрание, или поне да поставим добри основи и в следващото Народно събрание нещата да се случват с доста по-висока скорост и евентуално то да е за по-дълго време. Благодаря Ви наистина, че дойдохте.
Закривам първото заседание на Комисията.

(Закрито в 15,48 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО МИРЧЕВ

 

Открихте ли продуктовото позициониране?

Очаквайте продължение ….

Можете да споделите: