До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID)

Европейската Комисия начерта пътя за постигане на цифровизирана Европа

На 9 март Комисията представи визия, цели и пътища за успешна цифрова трансформация на Европа до 2030 г. Това е от решаващо значение също и за осъществяването на прехода към неутрална по отношение на климата, кръгова и устойчива икономика. Амбицията на ЕС е да бъде независим в областта на цифровите технологии в един отворен и взаимосвързан свят и да провежда в тази област политики, които дават възможност на хората и предприятията да се възползват от едно ориентирано към човека, устойчиво и по-благоденствено цифрово* бъдеще. Това включва преодоляване на слабостите и зависимостите, както и ускоряване на инвестициите.

Днешното съобщение следва призива на председателя фон дер Лайен следващите години да бъдат превърнати в „цифровото десетилетие“ на Европа, с него се откликва на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като самото то се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Съобщението предлага да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Цифровият компас на Европа

Комисията предлага т. нар. „Цифров компас“ — инструмент, който да конкретизира амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г. Те се разгръщат около четири основни точки:

1)  Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

2)  Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030  г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10  000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

3)  Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

4)  Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Компасът определя стабилна съвместна структура за управление заедно с държавите членки, основана на система за мониторинг с годишно отчитане, използващо символични светофари. Целите ще бъдат заложени в политическа програма, която ще бъде договорена с Европейския парламент и Съвета.

Многонационални проекти

С цел по-добро справяне с пропуските в критичния капацитет на ЕС Комисията ще улесни бързото стартиране на многонационални проекти, съчетаващи инвестиции от бюджета на ЕС, държавите членки и промишлеността, въз основа на Механизма за възстановяване и устойчивост и друго финансиране от ЕС. Държавите членки са се ангажирали да отделят поне 20 % за цифровите приоритети в своите планове за възстановяване и устойчивост. Сред възможните многонационални проекти са създаването на общоевропейска взаимосвързана инфраструктура за обработка на данни, проектирането и внедряването на следващото поколение надеждни процесори с ниска консумация на енергия или свързването на публичните администрации.

Цифрови права и принципи за европейците

В основата на ориентирания към човека подход към цифровизацията на ЕС са залегнали правата и ценностите в ЕС. Те следва да бъдат изцяло отразени в онлайн пространството, както са и в реалния свят. Ето защо Комисията предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея. Тези принципи ще бъдат обсъдени в рамките на широка обществена дискусия и могат да залегнат в междуинституционална тържествена декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Тя ще се основава на Европейския стълб на социалните права и ще го допълва. И накрая, Комисията предлага чрез годишно проучване на Евробарометър да се установи дали европейците смятат, че правата им в цифровия свят се зачитат.

Цифрова Европа в света

Цифровата трансформация създава  глобални предизвикателства. ЕС ще работи за популяризирането на своята положителна и ориентирана към човека програма в областта на цифровите технологии в рамките на международните организации и чрез силни международни партньорства в областта на цифровите технологии. Съчетаването на вътрешните инвестиции на ЕС със значителното финансиране, налично по линия на новите инструменти за външно сътрудничество, ще позволи на ЕС да работи с партньори по света за постигане на общите глобални цели. Комисията вече предложи да бъде създаден нов Съвет по търговия и технологии между ЕС и САЩ. В днешното съобщение се подчертава колко е важно да се инвестира в подобряването на свързаността с външните партньори на ЕС, например чрез създаването на Фонд за цифрова свързаност.

Изявления на членовете на колегиума:

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви: „Европа има уникална възможност да достигне в рамките на възстановяването си дори по-добро равнище отпреди. С новия многогодишен бюджет и Механизма за възстановяване и устойчивост ние мобилизирахме безпрецедентни ресурси за инвестиране в цифровия преход. Пандемията разкри колко важни са цифровите технологии и умения при работата, учението и участието в обществото и къде трябва да се подобрим. Ние сме длъжни да осъществим това цифрово десетилетие на Европа сега, за да могат всички граждани и предприятия да имат достъп до най-доброто, което цифровият свят може да предложи. Днешният цифров компас ни дава ясна представа как да постигнем това.“

По този повод изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: „Днешният документ е началото на един приобщаващ процес. Заедно с Европейския парламент, държавите членки и други заинтересовани страни ще работим, за да превърнем Европа в онзи проспериращ, уверен и отворен партньор, който искаме да бъдем в света, и да гарантираме, че всички ние се възползваме в пълна степен от благоденствието, което ни носи едно приобщаващо цифрово общество.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон заяви: „Като континент Европа трябва да гарантира, че неговите раждани и предприятия имат достъп до богат избор от модерни технологии, които ще направят техния живот по-добър, по-безопасен и дори по-екологичен, при условие че разполагат с уменията да ги използват. Това е начинът, по който ще изградим една устойчива и независима в областта на цифровите технологии Европа в света след пандемията. Това е цифрово десетилетие на Европа.“

Контекст

Цифровите технологии бяха от решаващо значение за поддържането на икономическия и социалния живот по време на кризата във връзка с COVID-19. Те ще бъдат ключовият диференциращ фактор за успешния преход към устойчива икономика и устойчиво общество след пандемията. Европейските предприятия и граждани могат да се възползват от нараснали цифрови възможности, които насърчават устойчивостта и смекчаването на зависимостите на всяко равнище — от промишлените сектори до отделните технологии. Европейският подход към цифровата трансформация е също така ключов фактор, на който се основава глобалното влияние на ЕС.

В своята реч за състоянието на Съюза през 2020 г. председателят на Комисията, Урсула фон дер Лайен, призова Европа да поеме по-значима водеща роля в областта на цифровите технологии с обща визия за 2030 г., въз основа на ясни цели и принципи като универсалната свързаност и зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на словото. В заключенията си от октомври 2020 г. Европейският съвет прикани Комисията да представи всеобхватен „Цифров компас“, определящ амбициите на ЕС за 2030 г.

Равнището на финансиране от ЕС, налично по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, ще даде възможност за безпрецедентно по мащаб и интензивност сътрудничество между държавите членки, което е необходимо за постигане на успешна цифрова трансформация. За всеки национален план, придружаващ цифровия компонент на европейския бюджет за периода 2021 – 2027 г., е определена цел за 20 % разходи в областта на цифровите технологии.

За повече информация

Цифровото десетилетие на Европа — въпроси и отговори

Цифрово десетилетие на Европа:

Съобщение „Цифров компас за 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“

Цифровото десетилетие на Европа — факти

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа

 

*Предпочитам дигитален вместо цифров, но така е в българския превод на прессъобщението на Комисията

Можете да споделите: