Неделна разходка 47: В двете вселени на железниците

Прочетете две публикации – в сп. “Железопътен транспорт” и в сайта на агенцията за киберсигурност на ЕС

На сайта на БДЖ този месец се появи статията БДЖ прави крачка напред в цифровата ера, публикувана в списание “Железопътен транспорт”, бр.10/2020 г.

„Преди повече от година, ръководството на БДЖ публично призна за технологичното изоставане на дружеството в областта на информационните технологии и повсеместното използване на хартия за създаване и предоставяне на информация за справки, анализи и доклади, което е свързано и със значителна административна тежест и неефективно време за реакция и актуалност на информацията.

Ето защо подобряването на организацията, управлението и оптимизацията на железопътната дейност в дъщерните дружества „БДЖ – Пътнически превози“ и „БДЖ – Товарни превози“, е една от основните задачи, поставени от страна на мениджмънта на „Холдинг БДЖ“ още в началото на 2019 г.

Същевременно, въвеждането на цифровизация в железопътната дейност е тенденция на европейския железопътен сектор през последните години, като фактор за намаляване на разходите и повишаване на ефективността, подобряване обслужването на пътници и бизнес клиенти и оптимизация на използваните ресурси при осигуряване на гъвкавост по отношение на потребностите на потребителите.

Първа стъпка в посока на дигитализацията на БДЖ беше въвеждането на приложението LIVE, чрез което клиентите на железопътния превозвач могат да се информират постоянно за закъсненията на влаковете в реално време. Беше осъществена и интеграция на разписанието на влаковете с Google Maps, което е още една възможност за популяризиране на услугата и информираност на клиентите.

След дълго очакване беше стартирана и системата за онлайн продажба на билети, която въпреки противоречивите коментари и сравнения със западни аналози, успя да се наложи като предпочитан избор на клиентите на дружеството за покупка на билети. Подобряването на функционалностите и стабилността на системата се осъществява непрекъснато, което позволява постоянното ѝ надграждане.

Освен подобряването в електронното обслужване за потребителите, БДЖ обръща внимание и на вътрешната дигитализация, като след направени функционални анализи са стартирани вътрешни проекти по пълен електронен документооборот, система за управление на обществените поръчки, интеграция на счетоводните системи на ниво поделения, дружества и група като цяло, както и единна складова система и номенклатура.

Друга стъпка, която БДЖ предприема от средата на 2020 г., е въведената експериментална Корпоративна Информационна Система за Стратегически Анализи, за предоставяне в реално време на обобщени данни за железопътната дейност и подпомагане вземането на управленски и стратегически решения на ниво група БДЖ. Системата е реализирана като надстройка на използваната от НКЖИ система Ръководене и Отчитане на Влаковата Работа (РОВР), като данните се трансформират и обработват по начин, улесняващ вземането на управленски решения.

Разработени са няколко модула, които обхващат цялостната оперативна дейност, както на Пътнически превози, така и на Товарни превози, и са разделени в две основни групи – динамични оперативни данни, отразяващи състоянието на превозите в непрекъснат 24 часов диапазон (закъснения на влакове, престой, използване на подвижен състав) и аналитични данни, на дневна база (натрупани закъснения, натовареност на подвижния състав, изпълнение на ГДР, брой обслужени влакове, превозени товари и др.).

Освен за вътрешни цели, БДЖ планира осигуряването на достъп за клиентите на Пътнически превози до модула Географско разположение на влаковете, където по интерактивен път може да се получи информация в реално време за местоположението на даден влак, брой вагони и информация за неговото движение.

От дружеството подчертават, че към момента част от информацията се въвежда ръчно от влаковите диспечери по участъци, съответно влаковете могат да се следят само по последната премината гара с няколко минути закъснение, докато диспечерът въведе полученото устно сведение от ръководител-движение. В ход е процедура на НКЖИ по надграждане на софтуера и пълно автоматизиране на процеса, както и интегриране на GPS данните от всички локомотиви за точно определяне на местоположението.

Очаква се БДЖ да пусне услугата Радар заедно или малко преди стартирането на новия График за Движение на влаковете за сезон 2020/2021 г.“

Нямаше да обърна внимание на статията, ако на сайта на европейската агенция по киберсигурност ENISA не се беше появило съобщението за публикувания доклад за киберсигурността на железопътния транспорт. В него се посочва, че основните мерки за защита вече не са достатъчни. Необходими са повече експертни познания в областта на киберсигурността, за да се изгради сигурен дигитален капацитет в европейския железопътен сектор. Докладът показва текущото състояние и предизвикателствата в областта на киберсигурността и прави анализ на регулаторния контекст на сектора. Според доклада секторът се нуждае от засилени мерки за киберсигурност, за да се справи с предизвикателствата и да продължи напред безпроблемно. Публикацията на ENISA се основава на информация, събрана през последните две години от оператори на основни железопътни услуги от 21 държави-членки на ЕС.

В съобщението се казва, че европейската железопътна система претърпява значителна трансформация на своите операции, системи и инфраструктура поради дигитализация, масов транзит и нарастващи взаимовръзки. Това довежда до преразпределение на отговорностите и разделяне на железопътните системи и инфраструктурата, които едновременно засягат ИТ системите в сектора и се изисква ниво на киберсигурност. Прилагането на тези изисквания за киберсигурност е от основно значение за дигиталното развитие и сигурност на сектора.

Докладът за киберсигурност в железниците оценява прилагането в държавите-членки на Директивата за ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директива NIS), първото европейско законодателство, работещо за подобряване на киберсигурността в целия Съюз. Публикацията на ENISA посочва многобройните предизвикателства, цитирани от операторите на основни услуги при прилагане на Директивата, включително: обща липса на осведоменост за киберсигурността в сектора и предизвикателствата на оперативните технологии; силна зависимост от веригата на доставки; наличието на стари системи; сложност поради големия брой системи, които трябва да бъдат обезопасени и управлявани; конфликти между мисленето за безопасност и сигурност. Докладът също така подчертава необходимостта от намиране на точния баланс между киберсигурността, конкурентоспособността и оперативната ефективност.

Агенцията на ЕС за киберсигурност играе основна роля в прилагането на Директивата за NIS, като подпомага държавите-членки и частния сектор за постигане на по-високо ниво на киберсигурност чрез годишната работна програма на ENISA. През годините Агенцията си сътрудничи тясно с железопътни предприятия и управители на инфраструктура по прилагането на Директивата за NIS, както и с ERA относно киберсигурността за Европейската система за управление на железопътния трафик. Агенцията също така подкрепя Европейския център за обмен и анализ на железопътната информация (ER-ISAC) и предлага опит в техническия комитет CEN CENELEC по технически спецификации за железопътния транспорт.

Миналата година ENISA си партнира с ERA, Европейската комисия (DG MOVE), Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), за да изготви първата конференция за киберсигурност в транспорта , където международни организации, частна индустрия, регулаторите, академичните среди и управлението на децентрализираните агенции на ЕС и Европейската комисия подчертаха необходимостта от повишена киберсигурност в европейския транспортен сектор.

Можете да споделите: