Неделна разходка 41: Становището на глобалния играч vs мотивите към законопроекта за промени в Закона за електронните съобщения

В Народното събрание предстои първо четене. Не съм сигурна, че точно този парламент трябва да прави това

Таблицата с постъпилите в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) становища в рамките на процедура по обществено обсъждане на проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), която е публикувана в сайта на парламента,  е неизползваема. PDF файлът съдържа обърнати наляво и надясно страници и търсачката не може да намира думи в 342 страници текст.

Затова използвам портала за обществени консултации, за да се запозная със становищата на засегнатите. Въпреки, че от този закон няма повече или по-малко засегнати, защото се отнася до цялото население.

Прави ми впечатление становището на Верайзън, с което не съм съгласна напълно, притеснява ме и слагането на кавички на абревиатурите  в текста, но за читателите на моя сайт мисля, че ще е полезно да видят пример за задълбочен анализ на законопроект.

Публикувам и мотивите към въпросния проект за изменение и допълнение, също с педагогическа цел. Съветвам всичките си клиенти да се запознаят с проекта – важен е и това е моментът да потърсите вашия народен представител с въпроса: Каква е твоята позиция за този законопроект.?

I. Въведение

Верайзън приветства започването на обществено обсъждане във връзка с измененията и допълненията на Закона за електронните съобщения, транспониращи Директива (ЕС) 2018/1972 за създаване на Европейски кодекс за електронните съобщения („ЕКЕС“ или „Кодекс”).

Считаме, че Европейската комисия („ЕК”) с право постави набора от директиви, известни като „Пакет за телекомуникациите“, в съответствие с днешните реалности, за да приведе правната рамка в крачка с огромната трансформация на цифровия пазар, която се случи през последните години и която може да продължи само да се развива. Сега е моментът отделните законодатели да транспонират Кодекса в националното законодателство. Този документ се отнася за българския пазар, като сме взели предвид специфичните национални обстоятелства.

Верайзън е глобален играч. Извън САЩ, Верайзън предлага широка гама от глобални комуникационни продукти и корпоративни решения, предимно за големи бизнес и правителствени клиенти. Установени сме в повечето държави членки на Европейския съюз („ЕС“) и предоставяме услуги в над 150 страни по света. Като паневропейски доставчик за бизнеса, ние като цяло приветстваме всяка инициатива, която има за цел да доведе до по-нататъшно хармонизиране и правна сигурност и да намали административната тежест както на равнище ЕС, така и на национално равнище.

Предвид множеството въпроси, обхванати в Проекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, този документ има за цел да представи само обобщен преглед на нашата позиция по повод общественото обсъждане на измененията и допълненията на Закона за електронните съобщения, от гледна точка на нашите общи ръководни принципи.

II. Общи ръководни принципи

Верайзън следи развитието на Кодекса от нулата и формулира общи ръководни принципи, които отразяват нашата позиция. Оценихме предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения („Проекта”) в съответствие с тези принципи и в този документ ще се съсредоточим върху някои от тях. За пълнота, тези общи ръководни принципи са:

Хармонизация и последователност: Верайзън извършва дейност в почти всички държави членки на ЕС. Ето защо е от решаващо значение Кодексът да осигури пълна и максимална хармонизация и да гарантира, че регулацията се прилага последователно в целия ЕС.

Насърчаване на иновациите и инвестициите: Кодексът следва да даде възможност за иновации и инвестиции за всички части на телекомуникационния сектор.

Регулиране на пазара: Кодексът следва да поддържа съществуващия ex-ante регулаторен подход, базиран на принципите на законодателството в областта на конкуренцията, като налага регулация само когато е необходимо и пропорционално.

Олекотена хоризонтална регулация: Кодексът следва да премине от сектор- специфично към общо хоризонтално регулиране, когато е приложимо, и да прилага сектор-специфично регулиране само когато е необходимо и еднакво за подобни услуги.

Особености на доставчиците за предприятия: Кодексът следва да признава разграничението между потребителски услуги и услуги за (големи) предприятията и да освободи услугите за предприятия от регулиране свързано със защита на потребителите.

Насърчаване на доброволни секторни стандарти: Кодексът следва да даде възможност за използването на доброволни, секторно приложими глобални стандарти.

III. Коментари конкретно за България

А. Общо разрешение

Член 12: Общо разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги

ЕКЕС задължава държавите членки да гарантират свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи („ЕСМ“„) и електронни съобщителни услуги („ЕСУ“). В член 12 от ЕКЕС се посочва, че доставчиците на ЕСМ и ЕСУ могат да бъдат субект само на общо разрешение. Държава членка може да счита, че изискването за уведомяване също е оправдано.

Считаме, че EКЕС трябваше да отиде още по-далеч в подкрепа на трансграничното предоставяне на мрежи и услуги. Едно общо разрешение трябва да бъде достатъчно (като в Обединеното кралство) и българският законодател трябва да се въздържа от налагане на национално изискване за уведомяване, особено за пан-европейските доставчици.

В. Сигурност

Член 40 и 41: сигурност на мрежите и услугите

Член 40 от EКЕC включва задължението на доставчиците на обществени ЕСМ и обществени ЕСУ да предприемат подходящи организационни мерки за адекватно управление на рисковете за сигурността на мрежите и услугите. В тази насока е важна ролята на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност („ENISA“) за улесняване на координацията на държавите членки с цел избягване на различията в националните изисквания, които могат да създадат рискове за сигурността и пречки пред вътрешния пазар. Същия член освен това предвижда задължение за уведомяване за инциденти, свързани със сигурността, които имат значително въздействие върху мрежите и услугите. Посочени са и някои параметри, за да се определи кои инциденти имат значително въздействие, а в акт за изпълнение на ЕК може да се предвидят допълнителни подробности. Твърдо подкрепяме това очертаване на критериите от една страна, а от друга възлагане на детайлите на акт за изпълнение на ЕС ниво, тъй като ще доведе до предвидим, последователен и хармонизиран подход.

С. Регулиране на достъпа

В контекста на регулирането на достъпа, като цяло ние подкрепяме това, че Кодекса запазва статуквото. Един ex-ante регулаторен подход, базиран на общите принципи на законодателството в областта на конкуренцията, доколкото регулиране се налага само когато е необходимо и пропорционално, се е доказало като ефективно.

Член 61 (3): Симетрични задължения

ЕКЕС позволява налагането на „симетрични задължения“, както е предвидено в член 61, параграф 3. По-специално националните регулаторни органи („НРО“) могат да налагат задължения, при обосновани искания за предоставяне на достъп до определени мрежови елементи, когато това е обосновано от факта, че дублирането на тези елементи е икономически неефективно или физически неприложимо. ОЕРЕС ще публикува насоки по тази конкретна тема до 21 декември 2020 г

Член 61 (5): Период за анализ и оценка на пазара

Удължаването на периода за анализ и оценка на пазара до 5 години (член 61, (5)) действително осигурява по-голяма правна сигурност и по-голяма стабилност. Съображенията на EКЕС с право обаче оставят на преценката на НРО да реши дали промените на пазара през периода на интервенция изискват нов анализ. Това адресира опасенията, че мерките за правна защита, които са наложени в продължение на 5 години, но не отговарят на пазарните характеристики, вече застрашават конкуренцията и вътрешния пазар. Призоваваме българския законодател да въведе тази възможност и в националното законодателство.

Член 67 (2): Премахване на регулаторни задължения 

Съображение 168 е ясно – най -вероятно НРО „постепенно ще открият, че много пазари на дребно са конкурентоспособни дори и при липса на регулация на едро [..].“ Член 67, параграф 3 се занимава с премахването на регулаторни задължения. В този контекст той задължава НРО да гарантират, че лицата, засегнати от премахването на задължения ще се ползват от подходящ срок на предизвестие. EКЕС позволява на НРО да определят специфични условия и срокове на предизвестие във връзка със съществуващите споразумения между доставчиците на достъп и търсещите достъп лица, сключени въз основа на наложените регулаторни задължения.

Член 75: Цени за терминиране

Подкрепяме новата горна граница на цените за терминиране, въведена в Кодекса за целия Европейски съюз. Въпреки това приветстваме да се уточни, че разходоориентираните цени за терминиране се прилагат за целия трафик, независимо от това дали произхожда от или извън Европейския съюз/Европейското икономическо пространство. Само това би гарантирало истинска „единна ставка за целия ЕС“ съгласно целта на член 75 от EКЕС.

Член 76: Регулаторно третиране на нови мрежи с много голям капацитет

Подкрепяме насърчаването разгръщането на нови мрежи с много голям капацитет („ММГК“) чрез предлагане на ангажименти при съвместно инвестиране в разгръщането на такива мрежи (както е предвидено в член 76 ЕКЕС). Независимо от това трябва да се внимава целта да се разгръщат ММГК да не пречи на насърчаването на конкуренцията. Това беше признато и от EКEC, който позволи на НРО да се справи с проблемите на конкуренцията чрез налагане, поддържане или адаптиране на средствата за защита.

  1. Права на крайните ползватели

Основните опасения на Верайзън

Опасенията на Верайзън в контекста на ЕКЕС са две: (1), въпреки че Кодексът признава, че поради характера си (напр. по-силната сила на договаряне) по-големите предприятия се нуждаят от по-малко защита от потребителите, микро и малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, по-големите предприятия все още са непропорционално и ненужно обхванати от много изисквания за защита на крайните ползватели;

(2), въпреки че Кодексът предвижда максимална хармонизация за правата на крайните ползватели, в някои области той все още позволява на държавите членки да се отклоняват от този водещ принцип.

По-долу обясняваме тези опасения по-подробно и след това се съсредоточаваме върху най-подходящите примери илюстриращи проблема със защита на крайните ползватели (членове 101—107), заедно с предложенията за изменение на националното законодателство.

Обща позиция: Защитата на крайните ползватели не следва автоматично да се прилага и за по-големи предприятия

Приветстваме факта, че в някои случаи Кодексът изрично признава разграничението между потребители, микропредприятия, малки предприятия и юридически лица с нестопанска цел, от една страна, и по-големи предприятия, от друга. Кодексът правилно пояснява, че по-големите предприятия имат по-голяма сила за договаряне, която потребителите, микропредприятията, малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел като цяло не проявяват. Всъщност по-големите предприятия, за разлика от потребителите, микропредприятията, малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, като цяло договарят индивидуални договорни условия и имат различни технически изисквания в сравнение с другите категории. Това означава, че в повечето случаи по-големите предприятия не се нуждаят от защитата, приложима за потребителите, докато другите категории крайни ползватели могат да имат нужда от такава защита.

За съжаление, приветстваното от нас разграничение между тези категории крайни ползватели не е отразено последователно в разпоредбите за защита на крайните ползватели установени от Кодекса. Докато в някои разпоредби по-големите предприятия са правилно изключени, в други по-големите предприятия, за съжаление, все още са обхванати. Ние гледаме на това като на пропусната възможност за по-добро регулиране, но виждаме и ясната роля на националните законодатели по този въпрос.

Позовавайки се на (националните) общи принципи за добро управление, призоваваме българския законодател внимателно да провери необходимостта и пропорционалността на прилагането на определени разпоредби за защита на ползвателите към по-големите предприятия. Според нас този тест трябва да доведе до коригиране на някои от разпоредбите за защита на крайните ползватели, при което ще бъдат изключени по-големи предприятия.

Ако по някаква причина едно общо изключване на по-големите предприятия не е осъществимо, все пак продължава да е важно при транспонирането на Кодекса в националното законодателство българският законодател внимателно да обясни какви са ключовите разлики между различните категории крайни ползватели и че именно въз основа на тези различия се гради необходимостта от защита на потребителите, микропредприятията, малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, която е много по-висока от тази за защита на по-големите предприятия. В идеалния случай държавите членки следва да съпроводят това с идеята, че би било разумно и разбираемо в своите практики за прилагане НРО да се възползват от собствената си преценка, за да се съсредоточат най-много върху онези категории, които най-много се нуждаят от защита. Това води до положение, при което де факто се изключват по-големи предприятия, както в момента е случаят в някои държави членки по отношение на разпоредбите за крайните ползватели.

ЕКЕС признава, че поради характера си (напр. по-голяма сила на договаряне) по- големите предприятия се нуждаят от по-малко защита, в сравнение с потребителите, микро- и малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, и че по- големите предприятия все още са непропорционално и ненужно обхванати от много изисквания за защита на крайните ползватели. Считаме, че националните законодатели следва да последват този пример.

Член 101: Степен на хармонизация

Горещо приветстваме принципа на пълна хармонизация, установен в член 101. Ясно е посочено в съображение 257, че калибрираното пълно хармонизиране на правата на крайните ползватели е от ключово значение за пан европейските доставчици, тъй като повишава правната сигурност и намалява пречките за навлизане и ненужната тежест за съответствие, произтичаща от фрагментирането на правилата.

Въпреки че Кодексът предвижда максимална хармонизация за правата на крайните ползватели, в някои области той все още позволява на държавите членки да се отклоняват от този ръководен принцип.

Националният законодател следва също така да се въздържа от запазване или въвеждане на допълнителни изисквания в националното законодателство, например както е предвидено в член 102, параграфи 6 и 7. Това може да подкопае принципа на пълна хармонизация, както беше обсъдено по-горе. Това би могло да доведе до правна несигурност, пречки за навлизане и ненужна тежест, произтичаща от разпокъсаността на правилата.

Член 103: Прозрачност, сравняване на офертите и публикуване на информация 

Член 103 е добра илюстрация на несъответствието в терминологията между потребители и крайните ползватели и свързаните с това нежелани последици. Член 103, параграф 1 изисква компетентните органи („КО„) и НРО да гарантират, че доставчиците на услуги за интернет достъп („ДУИД“) или обществени междуличностни съобщителни услуги („ОМСУ“), които предоставят услуги съгласно общи условия да публикуват ясна и изчерпателна информация по начин, който е машинно четим и в достъпен формат за крайните потребители с увреждания.

Този член, четен заедно със съображения 265 – 270 илюстрира несъответствието в използването на терминологията около понятията „потребител и краен ползвател. Например в съображение 265 се споменава, че „[] наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация за оферти и услуги е ключов елемент за потребителите на конкурентни пазари, където няколко доставчици предлагат услуги“. Съображението продължава изведнъж, скачайки на „крайни ползватели“ без да предоставя каквото и да било основание за разширяване на обхвата: „[]крайните ползватели трябва да могат да сравняват цените на различните услуги, които се предлагат […]

Според нас включването на по-големи предприятия е ненужно и непропорционално, тъй като по-големите предприятия имат възможността да договарят всеки един елемент от услугата, която купуват, и често използват конкурси и търгове, за да сравняват различните предложения за услуги. Ето защо горещо приветстваме подхода на българския законодател, който по силата на изменението на чл. 226, ал. 1 (§  228 от Проекта) изрично предвижда само потребителите като адреси на задължението за прозрачност, заедно със специфична категория крайни ползватели – микро- и малки предприятия и юридически лица с нестопанска цел, при условие че последните не са се отказали изрично от прилагането на тези задължения. Аналогичен подход е използван по отношение на лицата с увреждания – изменението на чл.226, ал.3 (§ 228 от Проекта) е насочено към потребителите, а не към крайните ползватели. Така българският законодател е изключил по-големи предприятия в съответствие с първоначалното намерение на първо изречение от съображение 265, в което се изяснява, че задължението трябва да се прилага само за услуги, пред които са изправени потребителите.

Допълнително несъответствие може да се намери в параграфи 2 и 3. Параграф 2 изисква от КО да гарантират, че крайните ползватели имат достъп до инструмент за сравнение, докато параграф 3 предвижда, че инструментът следва да включва възможността за сравнение на офертите, достъпни за потребителите, и – само ако това се изисква от държавите членки – между офертите за други крайни ползватели.

Ясно е, че подобен инструмент за сравнение има смисъл за потребителите и (възможно) микропредприятията, малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, тъй като при тях, поради търсене на сравними услуги, този инструмент е важен. По-големите предприятия обаче уговарят индивидуални договори и използват други средства като търгове за сравнение на качеството на услугата и ценообразуването на различните доставчици. Според нас разширяването на обхвата на нормата спрямо по-големи предприятия е безсмислено, ненужно и непропорционално. Призоваваме българския законодател да действа в съответствие с член 103, параграф 3 и изрично да изясни, че инструментът в чл. 103 е предназначен изключително за потребителите.

Освен това в параграф 4 се предвижда, че държавите членки могат да задължат ДУИД или ОМСУ базирани на номер, да разпространяват безплатно на крайни ползватели информация от обществен интерес, обхващаща например обща употреба на съответните услуги за извършване на незаконни дейности (напр. нарушения на авторското право) и средствата за защита срещу рискове за лична сигурност, неприкосновеност на личния живот и личните данни.

Верайзън смята, че няма нужда от такова задължение. В България вече има изобилие от безплатни ресурси, които разпространяват безплатно информация от обществен интерес към съществуващи и нови потребители, като касаят най-често срещаните приложения на услугите за достъп до интернет, начините за защита срещу рискове за лична сигурност, неприкосновеност на личния живот и лични данни и т.н. Тази информация се предоставя както от държавни органи, така и от доброволни организации. Следователно Верайзън счита, че не е необходимо да се имплементира член 103, параграф 4 в българското законодателство, като по този начин се създава допълнителна тежест за доставчиците на електронни съобщителни услуги.

Член 104: Качество на услугите за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги 

Съгласно член 104 НРО могат да изискват от доставчиците да публикуват информация относно качеството на услугата предназначена за крайните потребители. Член 104 се прилага за доставчиците на услуги за достъп до интернет („УДИ“) и ОМСУ, доколкото те контролират, пряко или по силата на споразумение за ниво на обслужване, най-малко някои елементи от мрежата.

Считаме, че по принцип по-големите предприятия е трябвало да бъдат изключени от тази норма. По-големите предприятия уговарят индивидуални договори, включително всеобхватни споразумения за ниво на обслужване с клаузи за имуществени санкции. Те могат да избират между различни нива на качество на услугата и да получават редовни и индивидуализирани отчети за качеството на услугите, които купуват. Следователно за по-големите предприятия такива общи изисквания за отчитане качеството на услугата нямат никакво значение.

Призоваваме българския законодател да обясни ясно, че различните категории крайни ползватели имат различна потребност от отчитане качеството на услугата и че би било разбираемо и разумно, ако НРО изключат доставчиците, които обслужват по-големи предприятия от всякакви изисквания за отчитане качеството на услугата, ако въобще изберат да налагат такива изисквания.

Член 105: Срок и прекратяване на договора 

Този член е смесица от термини. Започва добре, като параграфи 1 и 2 изрично изключват по-големи предприятия от възлагането на подобно договорното задължение (срок не по-дълъг от 24 месеца). Прави се ясно разграничение между потребителите, микропредприятията, малките предприятия и юридическите лица с нестопанска цел, от една страна, и по-големите предприятия, от друга. Това е правилният подход, като се има предвид, че по-големите предприятия имат относително по-дългосрочни договори, придружени от дългогодишна секторна практика за случаите на прекратяване, за преходни периоди и клаузи за прекратяване, които включват имуществени санкции.

Това важи и за параграф 5, който предоставя на потребителите правото да прекратят договора без разходи в случай на несъответствие между действителното изпълнение и изпълнението, посочено в договора за ЕСУ, различна от ОМСУ с номера или УДИ. И тук също по-големите предприятия са правилно изключени.

По-големите предприятия обаче отново погрешно попадат в обхвата на параграфи 3, 4 и 6.

Параграф 3 (вж. предложения член 229а, ал. 1 – § 235 от Проекта) изисква, в случай на автоматично удължаване срока на договора, всички крайни ползватели да имат право по всяко време да прекратят договора с едномесечно предизвести без санкция, да бъдат информирани за средствата за прекратяване на договора преди удължаването и най-малко веднъж годишно да получават най-добри тарифни съвети. Параграф 4 (вж. предложения член 230, параграф 2 – § 237 от Проекта) дава право на крайните ползватели да прекратят договор след предизвестие за промени в договорните условия, предложени от съответния доставчик, освен ако не са изпълнени определени изисквания, а параграф 6 (вж. предложения член 229а, ал. 3 – § 235 от Проекта) добавя, че крайният ползвател не дължи никаква компенсация освен за задържаното крайно оборудване.

Включването на по-големите предприятия в обхвата на параграфи 3, 4 и 6 е непропорционално и ненужно, тъй като те по правило нямат нужда от такъв вид защита. Преди всичко по-големите предприятия ползват много сложни решения, които са предназначени за определен период от време и са специално разработени, с договорени условия, цени и специфични клаузи за прекратяване на договорите. Поголемите предприятия и техните доставчици обикновено използват специфични процеси на подновяване на договорите, за да прилагат нови условия и цени, когато първоначалната продължителност на договора изтече. Поради това по-големите предприятия следва да бъдат изключени от обхвата на тази норма.

Член 106: Промяна на доставчика и преносимост на номера

Разпоредбите за промяна доставчиците на УДИ предвиждат, че когато крайният ползвател сменя доставчика, се предоставя адекватна информация и се гарантира приемственост. Те налагат определени задължения за приемане на потребител и смяна на доставчици и призовава НРО да гарантират ефективността и простотата на процеса на промяна за крайния ползвател (вж. предложения член 230б – § 239 от Проекта). Трябва да се отбележи обаче, че не е направено разграничение за поголемите предприятия. Въпреки че подкрепяме усилията да се гарантира, че прехвърлянето е опростено и безпроблемно, си струва да се отбележи, че решенията, ползвани от по-големите предприятия като цяло са изключително сложни. Доставчиците, които обслужват по-големи предприятия, следва в сътрудничество с по-големите си клиенти да имат свободата да се споразумеят относно индивидуалните договори и процесите на преход, във връзка с тях, без да бъдат ограничавани от процес, разработен от НРО.

Що се отнася до преносимостта на номера, има смисъл да се обхванат и по-големи предприятия, въпреки че разпоредбите не отчитат, че действителните процеси на преносимост на номера за различните категории могат значително да се различават.

Относно процесите за преносимост на номерата, които параграфи 6 -9 посочват, че НРО и държавите членки могат да развият, си струва да се отбележи, че досега правото на преносимост на номера функционира добре на практика. Ето защо ние предупреждаваме да се избягват допълнителни подробности, които биха били ненужни и могат да увеличат разпокъсаността в държавите членки.

С това наум и като се вземе предвид, че могат да бъдат разработени процеси за пренасяне на номера, ние подчертаваме значението на хармонизацията. Процесите следва да бъдат лесни за използване за всички участници (прехвърлящия и приемащия доставчик) и да се вземат предвид особеностите (като наследените конфигурации за достъп) и специфичните изисквания на по-големите предприятия (като например пренасяне през неработно време). Един от начините да се гарантира ефективен процес на пренасяне на номера е чрез поддръжката на централизирана база данни. Освен това е от съществено значение паневропейските доставчици като Верайзън да могат да прилагат единен (вътрешен) процес, за да се гарантира найефективното и най-малко обременяващото спазване на условията.

Член 107: Пакетни оферти

Режимът на пакетните оферти по право е насочен към услуги, предлагани на потребител и (отчасти) на микропредприятия, малки предприятия и ЮЛНЦ (освен ако не се откажат). От съображение 283 ясно следва, че Европейската комисия е разработила този член с идеята за тройни и четворни потребителски пакети. Това съображение гласи „когато различните услуги и крайно оборудване в пакет са предмет на различни правила […], потребителите са ефективно възпрепятствани в своите права [..] да преминат към конкурентни оферти за целия пакет или части от него.“

Приветстваме това, че по-големите предприятия са изключени от това задължения (вж. предложения член 230г  – § 241 от Проекта). В съответствие с нашите коментари относно членове 102 -106, разширяването на обхвата на нормата спрямо по-големи предприятия би било непропорционално и ненужно.

E. Други

Член 22: Географско проучване

Член 22 (вж. предложения член 181а – § 196 от Проекта) определя задължението на НРО и/или други КО да провеждат географско проучване за обсега на ЕСМ за  широколентови услуги. Това може да доведе до още една административна тежест свързана с подаване на информация. Понастоящем член 181а, ал. 7 (§ 196 от Проекта) предвижда, че информацията, събрана по време на географското проучване, следва да съдържа достатъчно подробности, да включва подходящо ниво на информация за качеството на услугите и техните параметри, но считаме, че проучването следва да осигури само общо равнище на преглед в смисъл, че информацията за наличието на свързаност от страна на оператора няма да наруши конкуренцията.

От географското проучване следва да стане ясно, че участието на доставчиците на ЕСМ дава изкривена гледна точка, тъй като доставчиците на ЕСУ не са обхванати.

М  О  Т  И  В  И

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Европейският кодекс за електронни съобщения изисква държавите – членки на ЕС, да приемат и публикуват до 21 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения.

През последните няколко години ролята на сектора на електронните съобщения, като основен двигател на цифровата икономика, значително се увеличи. Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги е необходимо да отговорят  на нарастващото търсене на крайните ползватели и социално-икономическите нужди от по-високи скорости на предаване на данни и качествени и достъпни услуги. Традиционните електронни съобщителни услуги трябва да се адаптират и към нарастващата конкуренция от компании, предлагащи сходни услуги, базирани на интернет (оver-the-top services). Посоченото, както и натрупаният опит от приложението на предходната регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения наложиха актуализирането на приложимите изисквания в рамките на ЕС като основно средство за постигане на заложените цели в политиките за развитие на цифровия единен пазар.

Проведените на европейско ниво обществени консултации, прегледът на настоящата регулаторна рамка в областта на електронните съобщения и непрекъснатият диалог със заинтересованите страни помогнаха за идентифицирането на три взаимосвързани проблема, които трябва да бъдат решени: пречките за неограничена свързаност чрез повсеместна фиксирана и мобилна инфраструктура с много голям капацитет за цифров единен пазар; годността на европейската регулаторна рамка за справяне с бързите пазарни и технологични промени; различията в прилаганите регулации в сектора, които затрудняват формирането на истински единен пазар и водят до ненужни административни тежести.

С оглед подобряване на законодателната уредба в края на 2018 г. се прие цялостен набор от нови правила на ЕС за сектора на електронните съобщения, за да се насърчат свързаността и достъпа до мрежи с много голям капацитет и конкуренцията, включително по отношение на инфраструктурата, както и да се подпомогнат развитието на вътрешния пазар и защитата на интересите на гражданите. Регулаторната рамка на ЕС цели насърчаване на инвестициите в мрежи с много голям капацитет поради изключителната им важност за постигане на устойчив икономически растеж в условията на цифровизация на икономиката, но това от своя страна не трябва да уврежда конкурентната среда и интересите на потребителите.

Европейският кодекс за електронни съобщения е елемент на значителна реформа на регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения за осигуряване на много високо качество на фиксираната и мобилната свързаност за всички граждани и предприятия, което се счита за ключов фактор за конкурентоспособна икономика и за модерно приобщаващо цифрово общество. Той установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и определя задачите на националните регулаторни органи и процедурите за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в ЕС. Очакваните резултати от прилагането на Европейския кодекс за електронни съобщения се свързват с широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет за всички граждани и предприятия в ЕС на основата на разумни цени и възможност за избор, действителна и лоялна конкуренция, отворени иновации, ефикасно използване на радиочестотния спектър, общи правила и предвидими регулаторни подходи на вътрешния пазар и необходимите специфични за сектора правила за защита на интересите на гражданите.

Предложените в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с:

  • управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита;
  • максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания;
  • насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа, включително съвместното ползване.

Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения предвижда следните по-съществени промени:

  1. Прецизирани са условията, които могат да съдържат общите изисквания и разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарната орбита. Доразвити са критериите, които трябва да се отчитат при определяне на режима на използване на радиочестотния спектър и при ограничаване на броя на издаваните разрешения, като е предвидена и възможност за определяне на условия за споделено ползване на радиочестотен спектър. С оглед осигуряване на по-бърз достъп до радиочестотния спектър и намаляване на административната тежест в проекта са предложени разпоредби, които позволяват радиочестотен спектър, който към настоящия момент се използва след издаване на разрешение, да се използва въз основа на регистрационен режим.

Въведени са нови правила, свързани с разрешаване използването на радиочестотния спектър, като срок, не по-кратък от 15 години, с възможност за удължаване най-малко до 20 години за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги, за да се осигури предвидимост по отношение на условията за инвестиции в инфраструктура, която се основава на използването на този радиочестотен спектър. С оглед на гарантирането на ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, постигане на безжично широколентово покритие на територията на страната и населението с връзка с високо качество и скорост, покритие по основните транспортни трасета, както и насърчаване на конкуренцията и избягване на нарушенията ѝ се предвиждат нови процедури и условия за удължаване на срока на разрешения за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, включително за безжични широколентови услуги.

Добавени са разпоредби относно хармонизираното и съгласуваното използване на радиочестотния спектър в ЕС, като възможност Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да използва форума за партньорска проверка в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър. Предвидени са и условия за разрешаване на алтернативно използване на хармонизиран радиочестотен спектър. Въведени са процедури за сътрудничество с компетентните органи на други държави – членки на ЕС, при трансграничната координация на радиочестотния спектър, за разрешаване на проблеми с трансгранични вредни смущения и за правна, политическа и техническа подкрепа от ЕС за решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър със съседни на ЕС държави.

За да се подпомогне ефективно свободното движение на стоки, услуги и хора в ЕС се осигурява възможност за използване на определени негеографски номера на територията на ЕС, при спазване на съответните изисквания за защита на крайните ползватели във всички държави – членки на ЕС, в които се използват номерата. Предвидени са и нови разпоредби, за да се позволи на КРС да предоставя номера на предприятия извън кръга на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги.

Предвид развитието на спътниковите комуникации, както на световно, така и на национално ниво и необходимостта от осигуряване на условия за развитие на спътниковите услуги се предлагат разпоредби, с които се регламентират подаването на заявки за координиране на допълнителни и нови спътникови системи на геостационарна орбита, редът за заплащане на такси, предоставянето на радиочестотен спектър за нови и допълнителни спътникови системи на геостационарна орбита, както и за спътникови системи на негеостационарна орбита.

  1. Предложени са изменения в разпоредбите, отнасящи се за правата на потребителите – въвеждане на нови изисквания относно преддоговорната и договорната информация, прозрачност, качество на обслужване, продължителност и подновяване на договора, сигурност и достъп до номера за спешни случаи, улесняване процесите по извършване на преносимост на номерата и смяната на доставчиците на услуги за достъп до интернет, по-добра защита при ползване на пакетни услуги. Правилата за защита на потребителите вече ще се прилагат и за услуги, предоставяни по интернет, като приложения за обмен на съобщения. Подходящият и финансово приемлив широколентов достъп ще бъде включен в обхвата на универсалната услуга, която трябва да бъде достъпна за всички потребители, независимо от тяхното местоположение или доходи. Лицата с увреждания следва да имат равнопоставен достъп до интернет, което включва равнопоставеност и по отношение на договорната информация.

Специфичните за сектора правила за защита на крайните ползватели допълват общата защита на потребителите и целят високо ниво на защита на потребителите в сектора на електронните съобщения. Правилата относно договорите, преносимостта на номерата и смяната на доставчик на услугата „достъп до интернет” ще спомогнат за постигане на по-добра конкуренция на пазара на електронни съобщения. Те ще гарантират, че потребителите извличат максимални ползи от конкурентен пазар: от правилната покупка до лесното и бързо преминаване към други доставчици, когато желаят.

Прецизирани са нормите относно защита и обработване на личните данни на крайните ползватели при сключване на договор за електронни съобщителни услуги. Отчетена е и необходимостта от нормативни изменения във връзка с превентиране на злоупотреби при закупуване на крайни устройства от крайните ползватели, както и въвеждане на възможност за обмен на данни между предприятията. Условията, методиката и сроковете, относими към обмен на информация между предприятията ще бъдат определени със съвместни указания на Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на личните данни с оглед на гарантиране спазването на относимите правила за защита на личните данни.

След успешното въвеждане на „112“ като единен европейски номер за спешни повиквания и въз основа на положителния опит в някои страни всички държави – членки на ЕС, ще трябва да гарантират, че когато са налице системи за предупреждение на населението, предупрежденията се предават от доставчиците на мобилни междуличностни съобщителни услуги с номера до всички засегнати крайни ползватели. Тези системи ще осигурят изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на предстоящи или настъпили сериозни извънредни ситуации в съответен географски район. Срокът за въвеждане на такива системи е до средата на 2021 г.

  1. С цел насърчаване на конкуренцията и за стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет с предложените в проекта разпоредби ще се търси инвестиционна предвидимост в райони, в които няма търговски интерес, чрез възможност за картографиране на инвестиционните планове, достъп на операторите до мрежите, условия за съвместно инвестиране, симетрично регулиране на всички доставчици на електронни съобщителни мрежи в специфични ситуации и специфичен регулаторен режим за операторите на мрежи за достъп само на едро.

Принципът на по-доброто регулиране се отнася до регулирането само когато е необходимо и пропорционално. Регулирането на достъпа е област, в която може да се осъществи определено ниво на опростяване по отношение на процесите, регулаторната намеса или значението на продуктите за достъп за защита на конкуренцията, без това да компрометира постигнатите резултати.

Въз основа на натрупания практически опит в прилагането се установи, че настоящите цикли на пазарен анализ са ненужно кратки и удължаването им би увеличило регулаторната сигурност и би намалило административната тежест за регулатора и за участниците на пазара. Настоящият максимален срок за анализ на съответен пазар се удължава от три на пет години, което ще даде възможност за по-дългосрочно планиране на предприятията и ще предостави на регулатора повече гъвкавост по отношение на планирането на пазарните анализи.

С проекта се определя задължение за регулатора да отчита споразуменията за достъп на търговска основа в своите пазарни анализи, както и други задължения, които вече са наложени на предприятията. Изменят се и правилата за налагане и преразглеждане на наложените задължения, например при промяна на пазарните условия.

С цел подпомагане на инфраструктурната конкуренция се определят условия, при които могат да бъдат наложени симетрични задължения, за да се осигури достъп до недублирани мрежови елементи. За да се запазят стимулите за инвестиции, такъв достъп се ограничава до първата концентраторна или разпределителна точка, но при някои обстоятелства може да бъде разширен и след нея, за да се улесни разгръщането на алтернативни мрежи в по-трудно достъпните и по-слабо населените райони.

Предложени са изменения, с които се изясняват обстоятелствата, при които може да се предостави известна гъвкавост на ценообразуването на предприятия със значително въздействие върху съответен пазар, без да се нарушава конкуренцията, което може да бъде от полза за инвеститорите в нови мрежи.

Споделянето на нови мрежови елементи между собственик на мрежа със значително въздействие върху съответен пазар и търсещи достъп предполага високо ниво на споделяне на риска в сравнение с традиционните продукти за достъп, но може също така да осигури по-трайна основа за устойчива конкуренция, ако са спазени подходящите условия за оформяне на съвместната инвестиция. С тази цел се въвеждат разпоредби за улесняване на съвместните търговски инвестиции в нови инфраструктури и необходимите регулаторни норми. Това следва да позволи адаптирането на регулирания достъп, като даде възможност на всички съинвеститори да се възползват от предимствата на инициатори в сравнение с другите предприятия, като може все още да е уместно да се осигури наличност на продукти за регулиран достъп за неучастващите предприятия до капацитета, който е бил наличен преди инвестицията.

Въведен е опростен регулаторен модел за операторите на мрежи за достъп само на едро със значително въздействие върху съответен пазар, като разпоредбите налагат строги условия за третирането на дадена мрежа като действителна мрежа за достъп само на едро.

За процеса на доброволно разделяне са въведени допълнителни разяснения, като се добавя правна сигурност чрез ангажименти, поети от оператора в процес на разделяне.

Като начин за допълнителна подкрепа на прехода към нови мрежи са добавени разпоредби относно процеса на миграция от съществуващи към нови мрежи на предприятия със значително въздействие върху съответен пазар, например при изключване на съществуваща медна мрежа.

  1. С проекта се предлагат и изменения, свързани с прилагането на някои от основните принципи на комплексното административно обслужване и изискванията на Административнопроцесуалният кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление, за да се избегне необосновано изискване гражданите и бизнесът да предоставят информация и документи, които вече са налични в администрацията.

Основните цели на политиката в областта на електронните съобщения са свързани с осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги на населението и бизнеса, чрез създаване на условия за развитие на пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги като част от вътрешния пазар в ЕС, водещ до разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, предоставяне на услуги от пето поколение, които ще дадат тласък на автоматизирането на процесите и развитието на свързаните и автономните устройства, ефективна и устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност, избор, сигурност на мрежите и услугите и предимства за крайните ползватели, включително равностоен достъп до услугите на хората с увреждания.

Основна мярка за постигане на тези цели е въвеждането на разпоредбите на новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения – Директива (EС) 2018/1972 в националното законодателство посредством Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се очаква да се постигне:

  • осигуряване на по-ефективно, ефикасно и координирано използване на радиочестотния спектър;
  • развитие на пазара на електронните съобщения;
  • поддържане на условия за ефективна конкуренция;
  • създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет, включително 5G мрежи;
  • подобряване на защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително на хората с увреждания.

Крайната цел е, като се отчита фактът, че развитието на електронните съобщения определя облика на обществото и бизнес средата и е от съществено значение за насърчаването на иновациите, стимулирането на икономическия растеж и улесняването на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнеса, секторът да стане двигател за цифровата икономика и цифровото общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката.

За да се оползотвори реално потенциалът на електронните съобщения, да се извлекат максимални ползи за всички и да се гарантира устойчивото развитие на сектора, трябва да продължат усилията за поддържане на необходимия баланс между интересите на всички заинтересовани страни, като това може да се постигне чрез осигуряването на правна стабилност и добре функционираща, предвидима и последователна регулаторна среда.

Правилното въвеждане на новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения в националното законодателство може да окаже положителни въздействия за: потребителите на съобщителни услуги, като гарантира засилване правата на потребителите и въвеждането на нови такива, породени от променящите се пазарни и технологични тенденции и свързани с повишаващите се нужди от електронни съобщителни услуги и др.; бизнеса, чрез въвеждане на правила за: създаване на стимули за разгръщане на мрежи с много голям капацитет, които да отговорят на нарастващото търсене; по-добро управление на радиочестотния спектър, което да осигури повече ресурс за бизнеса и повече гъвкавост при неговото ползване; опростяване на регулаторните режими и административните процедури; осигуряване на равнопоставено третиране на предприятията; постигане на плавно надграждане на вече съществуващите правила и тяхното осъвременяване и др.; националния регулаторен орган, като му се предоставят необходимите инструменти и правомощия за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги и др.; държавата, която ще изпълни задълженията си като държава – членка на ЕС, за въвеждане изискванията на правото на ЕС в националното законодателство и ще гарантира провеждането на политика за устойчиво развитие на сектора в следващите години.

Общите цели на предлаганите промени са подобряването на законодателната уредба с оглед на ограничаване на административната тежест при осъществяване на административното регулиране и при предоставяне на административни и обществени услуги за гражданите и бизнеса, отразяването на технологичните и пазарни промени и създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.

Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на правото на ЕС в националното законодателство, но ще спомогне за неговото ефективно прилагане.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  (Бойко Борисов)

Можете да споделите: