Неделна разходка 22: Ето го законопроекта за допълнение на Закона за защита на личните данни на ВМРО

Правописът и несъществуващата алинея на новия член 25 п са най-малките проблеми на текста. …  „чл. 1 от настоящия член.“ …  В мотивите се твърди, че GDPR е в сила от миналата година… Обидно е не само за читателите, но и за авторите

Шестима са вносителите на законопроекта за допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен в Народното събрание на 28 май.

Ето текста на законопроекта и мотивите към него:

Проект!

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

(Обн. ДВ. бр.1 от 2002 г., изм. ДВ. бр.70 и 43 и бр.103 от 2005 г., бр.30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр.42 от 2009 г., бр.94 от 2010 г. бр.97 от 2010 г., бр.39, 81 и 105 от 2011 г., бр.15 от 2013 г., бр.81 от 2016 г., бр.85 от 2017 г., бр. 103 от 2017 г., бр.7 от 2018 г., бр.17 и 93 от 2019 г.)

 

§1.Създава се чл. 25п:

„Чл. 25 п (1) Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове, следва да оповестят на видно място на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си, в качеството си на администратора на личните данни:

  1. за физическо лице: три имена, адрес или телефон и електронна лоща за контакт с администратора.
  2. за юридическо лице: наименование, ЕИК или идентификатор за регистрация на чуждестранно дружество, име на представляващия на юридическото лице, лице за контакт, в случай че е различно от представляващия, адрес, телефон и електронна поща за контакт.

(2) В случай, че информацията по ал. 1 не е оповестена или не отговаря на действителността, за администратор на обработваните лични данни се счита доставчикът на домейна, собственикът на платформата, социалната мрежа или блога, освен ако последните не предоставят информация, от която да е виден собственика на домейна.

(3) При промяна на собствеността върху интернет сайтове, онлайн платформата, профила в социалните мрежи или онлайн блогове, промяната следва незабавно да бъде отразена, така че да бъде поддържана актуална информацията по чл. 1 от настоящия член.“

§2. Създава се чл. 25р:

„Чл. 25р (1) Лицето по ал. 1 от чл. 25п или съответно лицето по ал. 4 на чл. 25п носи отговорност за законността при обработване на лични данни и разпространяване на дезинформация в интернет средата чрез публикувани на собствения от него интернет сайт, платформа, профил в социална мрежа или интернет блог.

(2) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор за дейността по чл. 1 от настоящия член.

(3) В случай на установено нарушение законността при обработване на лични данни или разпространяване на дезинформация в интернет средата,

Комисията за защита на личните данни подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.

(4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.

(5) Съдебното разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията за защита на личните данни в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§3. В Допълнителни разпоредби, в §1 се създава т.21:

„21. „Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата, чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.“

А ето и мотивите към законопроекта:

Мотиви

Фалшивите новини са пандемията, която ни заля още преди няколко години. Тази вълна от дезинформация, която промени живота ни много преди COVID-19, е страшна точно толкова, колкото и невидимият вирус, който блокира света последните месеци.

За „фейк нюз“ говорим от години. Ние от ВМРО повдигнахме темата преди повече от година. Направихме и кръгла маса. Всички срещи, разговори с експерти и анализи, които направихме, на тази база, ни накараха да направим няколко законодателни стъпки в посока преодоляване на дигиталната пандемия  фалшиви новини.

А именно те бяха в центъра на истерията около коронавирусната инфекция. Какво ли не прочетохме като евентуално лечение и като причинно-следствени връзки за възникването на заразата. Именно, предвид защитата на нашите сънародници. Ние предлагаме още едно ново, работещо решение за българското законодателство.

В изготвените, и внесени по-рано текстове за промени в Закона за радио и телевизия, ние предложихме примерна дефиниция на фалшивите новини или „дезинформация в интернет среда“. Според нашите текстове това е „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“, в същия ЗИД ние поискахме, съвсем логично, следвайки правната и медийна логика, Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. И по-конкретно „ако в някой сайт е публикувана „дезинформация“, съветът ще трябва да разпорежда сваляне на информацията. Направихме това предложение за разширяване правомощията на СЕМ, с категоричното убеждение, че именно това е органът, който трябва да осъществява контрол над съдържанието и на публикациите в интернет средата и по-специално, над онлайн платформите, които, съгласно предложената от нас дефиниция, се определят като „медии“. Предложихме, отново следвайки правната логика, в CEM всяка платформа, която се определя като медия, да премине през регистрационен режим, за да има пълно осветяване на собствеността, да има конкретизиране на лицето/лицата, които носят отговорност за съдържанието, което се публикува.

За съжаление, тези наши текстове бяха третирани доста повратно и даже има интерпретации, че предложените от нас действия „не изключват възможността да бъдат сваляни текстове с вярна информация, само защото са с неназован източник.“ Т. е. даже има намеци за цензура, което е абсурдно като трактовка.

Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация. Поради, меко казано двоякото, интерпретиране на текстовете, а и предвид подадената от нас қатегорична заявка за законодателни инициативи, които да се борят с именно медийно невярно подаваното съдържание, ние от ВМРО внасяме и нови допълнителни текстове, които касаят не само сигурността на информацията, но и сигурността на личните данни на потребителите. IP адресите са лични данни по силата на GDPR, който е в сила в държавата ни от май месец 2019-та година. Ето защо, ние предлагаме, сайтовете и интернет платформите, които се приемат и следва да се заявят като медии, да спазят изискванията на Закона за защита на личните данни, а именно в частта на „ОБЩИ ПРАВИЛА ПРИ ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ (НОВА – ДВ, БР. 17 ОТ 2019 Г.).

Можете да споделите: