Неделна разходка 45: Репутацията на радио или телевизия струва ли колкото парченце домакинско фолио?

Всяка неделя разказвам за смешни истории, свързани със социалните мрежи, GDPR и сигурността на личните данни в интернет. Разбира се, понякога от гледната точка на PR експерта.

Виждали ли сте в социалните мрежи рекламата на една ясновидка, която използва гостуването си в едно магазинно предаване, за да популяризира способностите си? Тази седмица ми се случи същото – в една от социалните мрежи в профила ми се появи реклама на продукт с картинка от гостуването на „експерта по киберсигурност Л. Т.“ в национален ефир.

Той не продава магии, а вълшебни калъфчета, с които да пазим безконтактните си карти от източване. Въпреки че същата работа върши домакинското фолио и станиолът от шоколада.

Сигурно авторът на рекламната стратегия на продавача на калъфчета много се гордее с резултатите от работата си. Аз бих се гордяла много, ако поне един национален всекидневник, радио:

и поне две телевизии

пишат за мой клиент.

Въпросът е в продуктовото позициониране на кибер експерта. Не е ли дошло времето да преразгледаме правилата за рекламата в национален ефир? Докога няма да се обозначават теми и гости, които са платени?* Като журналист съм в постоянен конфликт със себе си при повдигането на голямата тема за споменаване на търговски марки. Защото не разбирам как е възможно най-популярните телевизии да не споменат името на веригата, изтеглила отровен салам или компанията, провела изключително важно общо събрание на акционерите? Именно тази измислена или наложена забрана заличи икономическата журналистика с нейните новини за компании и анализи за секторите в икономиката. Вижте примерите с появяванията на „анализатори“ от сектора на недвижимите имоти.

Кога ще видим в централна емисия новини или поне в сутрешен блок разказ за успешен занаятчия или производител на дървени детски играчки?

*В текста нямам предвид конкретни хора, говоря принципно.

Можете да споделите: