Какво становище изпратих до Министерството на финансите като притежател на акции от масовата приватизация

Становището ми по представената от Министерството на финансите „Концепция за личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар“ АД (ЦДАД) в т.нар. Регистър А“ е от гледна точка на притежател на акции от масовата приватизация.

В поредица от публикации на блога ми www.duncheva.bg проследих съдбата на притежаваните от семейството ми акции.

Като притежател на акции от масовата приватизация мога да твърдя, че концепцията не разрешава нито един от проблемите, с които се сблъсквам.

Законодателството по отношение на безналичните акции не се е променило от 1996 г. Явно не се е променило и мисленето оттогава. Концепцията цитира Централния депозитар, че съществува определение на съда, с което се постановява, че е недействителна съдебната делба на ценни книжа. Не може Министерството да се позовава на конкретен съдебен акт, който е издаден за конкретен случай и от него няма последствия за съдебната практика. Според действащото в момента законодателство наследници могат да използват съдебната делба като средство за разрешаване на проблема си.

Съвсем друг е въпросът, че наследяването на акции се нуждае е законодателна уредба.

Даже подсказах, че най-лесният вариант е приравняването на акциите от масовата приватизация към парични вземания, което прави и наследяването им далеч по-лесно.

Според концепцията се запазва основната роля на инвестиционните посредници, но те нямат офиси на територията на цялата страна. Министерството на финансите трябва да направи усилие, ако е необходимо с помощ от ЕС, да разреши този проблем. Има много алтернативни решения, просто те трябва да бъдат открити. Защо наследниците да не могат да се обръщат директно към Централния депозитар? Защо трябва да се минава въобще през инвестиционен посредник?

В заключение, смятам че моите акции, не трябва да бъдат местени от регистъра, в който се намират. Аз съм станала техен собственик при законодателни условия, които ме устройват и в момента. В блога си публикувах информационните материали на Центъра за масова приватизация, които съдържат условията за разпореждане с акции през 1995 и 1996 г.

Заплахата, че инвестиционният посредник ще съхранява акциите ми и в даден момент може да ги продаде, е незаконна и неморална.

Информационната кампания, на която залага концепцията, няма как да разреши проблемите на предприятията и българския капиталов пазар.

Нужен е административен капацитет, с който явно министерството, КФН и Централния депозитар очевидно не притежават.