Бонова книжка #3: 9 акции са заспали завинаги, 8 не искат да ходят при инвестиционен посредник

На фона на публикуваната от Министерството на финансите „Концепция за личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар“ АД (ЦДАД) в т.н. Регистър А“ всеки притежател на бонова книжка може да предприеме няколко неща, които да му помогнат да спаси акциите си от национализация.

В поредица от публикации разказвам как може да се избегне национализацията на „спящите“ акции.

Отварям бонова книжка #3 – моята. Участвала съм директно на първия търг като съм попълнила заявки за 2 предприятия. Радостно установявам, че са спящи, т. е. концепцията се е прицелила точно в тях – не се съхраняват или управляват от инвестиционен посредник. Седят си кротко в депозитаря, а за един от заводите – „Дружба“ в Разград, даже получавах няколко пъти покани за общи събрания и известия за разпределен дивидент на стария ми адрес.

Какво иска концепцията – признава, че прехвърлянето в сметка на инвестиционен посредник е по-високо като стойност от стойността на акциите и затова ще осъществи прехвърлянето насила. Не е ли по-логично правилата да се променят в обратния ред – да се премахне инвестиционният посредник като фигура във всички действия извън търговията с акции, а дейностите по наследяване и пр. да се извършват от депозитаря?

Откъде накъде ще се въвежда срок, в който акциите да се прехвърлят на инвестиционен посредник? Моите акции си вършат чудесно работата – ако искам хода на общо събрание, ако не искам не ходя.

Остава да проверя дали и заводите са публични компании и дали въобще съществуват. Защото концепцията мимоходом споменава, че ще види сметката и на акциите от непублични дружества.

Завод „Дружба“ работи, казва интернет. Има си сайт, публикува финансови отчети. Големият проблем, който концепцията не разрешава, е, че за да си сменя постоянния адрес, на който да ме търси завода, не мога да се обадя в самия завод или в депозитаря, а трябва да търся инвестиционен посредник!

А според концепцията този посредник в един определен от него момент може да реши, че разходите по съхранението на моите 8 акции са твърде високи, а пък аз не искам да ги покривам, затова ще ги продаде. Не, това не е национализация, това е кражба.

Вторият завод е „Диамант“ – гордост на социалистическата промишленост с присъствието на чуждите пазари. Още намирам из къщата по някоя чиния с надпис Диамант.

Уви, обявен е в несъстоятелност от 2000 година. Министерството на финансите и Централният депозитар не могат да национализират деветте ми акции, защото вече са заспали завинаги.