Национализацията на „спящите“ акции може да е законна, но не е морална

На фона на публикуваната от Министерството на финансите „Концепция за личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар“ АД (ЦДАД) в т.н. Регистър А“ всеки притежател на бонова книжка може да предприеме няколко неща, които да му помогнат да спаси акциите си от национализация.

Няколко медии цитираха тези дни проф. Огнян Герджиков да казва, че на пръв поглед в концепцията няма конституционен проблем, защото притежаваните ценни книги са всъщност право на вземане, а то може да се погаси по давност, за разлика от правото на собственост, което никога не се погасява.

Сигурно е прав, но защо от създаването на фондовия пазар у нас или преди старта на масовата приватизация никой не каза за това?

Основни въпроси, свързани със собствеността върху безналични акции все още предизвикват дискусии сред юристите.

Въобще днес, след като изчетох сайтовете на Централния депозитар, съдилища,  няколко инвестиционни посредника и публични дружества, останах с впечатлението, че цари пълен хаос относно разпореждането с безналични акции.

По принцип вземанията не подлежат на делба, защо тогава се допуска доброволна делба на акции?

Защо според някои юристи собствеността върху акциите се прехвърля чак след регистрацията в депозитара, което противоречи на Закона за наследството?

Наистина ли ценни книжа не подлежат на съдебна делба?

Концепцията цитира Централния депозитар, че е казал на Министерството на финансите за определение на съда, с което се постановява, че е недействителна съдебната делба на ценни книжа. Но в Правилника на депозитара има действащ текст за това: чл.172а. (Нов – № 9 от 28.07.2014 г.) (1) В случаите на липса на воля от страна на наследниците за доброволна делба, РА подава нареждане до ЦД за регистрация на прехвърляне на финансови инструменти чрез наследяване по закон, след представяне на заявление по образец, към което се прилагат:

  1. удостоверение за наследници, съответно еквивалентен чуждестранен документ с официален превод и легализация – оригинал или нотариално заверен препис;
  2. искане за справка за притежаваните от наследодателя финансови инструменти, подписано от наследника или упълномощено от него лице;
  3. удостоверителен документ за притежавани финансови инструменти, предмет на наследството – оригинал. В случай, че наследникът не разполага с такъв документ, се представя декларация за това обстоятелство;
  4. документи, удостоверяващи по безспорен начин размера на наследствения дял във връзка с регистриране на индивидуално придобити финансови инструменти:

 а) влязъл в сила съдебен акт за установяване на наследствени права и/или;

 б) друг документ, въз основа на който може да бъде определен броя финансови инструменти, които наследника следва да придобие по наследство.

 в) декларация по образец за съгласие за извършване на регистрация съгласно наследствения дял.

  1. нареждане за откриване на сметка и прехвърляне на съответстващия на наследствения дял брой финансови инструменти от сметката на наследодателя по сметка на наследника.

В един от сайтовете на инвестиционен посредник пък намерих образец на договор, с който наследници на притежател на акции от масовата приватизация могат да се разберат помежду си и да посочат чрез доброволна делба един наследник на всички акции. Това не е ясно как става при законовата забрана човек да приеме част от наследството, а от друга част да се откаже. Все едно да наследиш влоговете, но да се откажеш от кредитите.

Концепцията не дава отговор на нито един от горните въпроси.

За да се разплете проблемът първо с него трябва да се заемат юристите. Според концепцията Министерството на правосъдието може да облекчи процедурата по наследяване. Как може да стане това?

Акциите от масовата приватизация имат стойност, било номинална, било пазарна. Щом имат цена, то тогава те могат да се преобразуват в пари.

Така Министерството на правосъдието може да предложи текстове в съответните закони (Търговския закон, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за наследството и др.) как акциите от масовата приватизация да се преобразуват в парични средства, така че да могат да се включат в общата маса на наследството.

Чак тогава могат да се обсъждат всякакви концепции.