Неделна разходка 28

Всяка неделя обещах да разказвам за неудачни идеи за прилагане на GDPR – някои направо смешни. Тази неделя разходката е в дебрите на родното производство на правилници. Поводът е организираният от НОИ международен семинар за електронния обмен на данни в социалното осигуряване, провел се през седмицата.

Там се обсъжда и бъдещото въвеждането на Единен европейски осигурителен номер. Прекрасно. Сега да видим българския контекст на обмена на хартиени документи. НОИ изисква например при представяне на документ от английски университет, той не само да бъде преведен от заклет преводач, но и нотариална заверка на подписа на преводача. Това се прави на основание на последните промени в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.

За сведение на служителите на НОИ множествено число на думата легализация не се пише с й. В доклада към последните промени в този правилник, подписан от външния ни министър, се казва:

„Проектът цели ускоряване на административното обслужване на физическите и юридически лица при извършване на преводи, легализация и заверка на документи и други книжа, както и намаляване на стойността на услугата по извършване на преводачески услуги.

С измененията се предлага нова регламентация  на извършваните заверки на подписа на преводача, направил превод по реда на Глава трета  от Правилника.

В момента тези заверки се извършват от Министерството на външните работи, което освен самоличността на лицето, извършило превода, гарантира и че то притежава необходимите познания по съответния чужд език, доколкото е вписано в списък, поддържан от министерството, въз основа на критерии, основани на образование и професионална квалификация.

С цел облекчаване на гражданите и бизнеса проектът предвижда тази заверка вместо от Министерството на външните работи да започне да се извършва от нотариусите по места. С оглед гарантиране на правната сигурност и качеството на лицето, при полагане на подписа върху превода преводачът ще потвърждава пред нотариуса вписването си в списъка на МВнР с документ, издаван от ведомството.

Така, от една страна услугата ще се децентрализира, и от друга страна, ще се намали нейната стойност – от 15 лв. на 6 лв. Ще отпадне и необходимостта от пътуване до София или за поемане на разходите на други лица, за да пътуват до столицата, за да заверят определен превод.

Този режим следва да остане в сила до създаването на електронен Регистър на заклетите преводачи, който да бъде част  от предвидения за създаване по приоритетен проект 5.15 „Базов регистър на субекти, обекти и събития“ от Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016–2020 г. универсален регистър на професионално квалифицираните лица.

Предлаганите изменения и допълнения, които са в областта на легализациите, не създават нови правила, а отразяват действителното състояние на тази дейност към момента, която освен от Министерството на външните работи в България и дипломатическите и консулски представителства в чужбина, се извършва и от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, по отношение удостоверяването с „апостил” на документите, изброени в декларацията по чл.6, ал.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.“

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 263 ОТ 24 НОЕМВРИ 2017 Г.

за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.)

§11.Създава се чл. 21а:

„Чл. 21а. (1) За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2.

(2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва.“

§12.В чл. 22 изречение второ се заличава.

§13.Навсякъде в правилника абревиатурата „НРБ“ и думите „НР България“ се заменят с „Република България“.

Преходни и заключителни разпоредби

§14.Физическите лица, които към датата на влизането в сила на постановлението извършват преводи по реда на този правилник и са представили образец от подписа си в Министерството на външните работи, се включват в списъка по чл. 18, ал. 1 по служебен път.

За сведение на Томислав Дончев, Екатерина Захариева и НОИ, до влизането в сила на промените в този правилник бележките от европейски университети само се превеждаха от заклени преводачи. Къде видяхте намаляване на стойността на услугата? Как точно улеснихте обслужването?

Можете да споделите: