България подписа протокола за промени в Конвенция 108

21 държави, сред които и България, подписаха вчера протокола за модернизиране на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, известна като “Конвенция 108”.

Освен 20 държави-членки на Съвета на Европа – Австрия, Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Монако, Холандия, Норвегия, Португалия, Русия, Испания, Швеция и Великобритания, протокола подписа и Уругвай, една от шестте неевропейски държави, които досега са се присъединили към “Конвенция 108”.

Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд заяви, че модернизираната конвенция ще позволи на държавите да споделят солиден набор от принципи и правила за защита на личните данни и ще предостави уникална възможнст за сътрудничество в тази област на световно равнище.

Конвенцията е единствения международен договор за защита на данните и нейното модернизиране е ключово за регулирането на глобалната неприкосновеност на личните данни. След приемането на Конвенция 108 през 1981 г. от членовете на Съвета на Европа, тя е отворена за всички страни, които отговарят на необходимите стандарти и искат да демонстрират своя ангажимент за прилагане на строги правила за защита на данните.

Освен държавите-членки на Съвета, към конвенцията са се присъединили Мексико, Уругвай, Мавриций, Сенегал, Тунис и Кабо Верде.

Модернизирането на конвенцията беше наложително, за да се отговори на предизвикателствата, свързани със защитата на личния живот, произтичащи от нарастващото използване на информационните и комуникационните технологии, глобализацията на операциите по обработка и все по-големите трансгранични потоци от лични данни.

“Конвенцията 108+”  ще влезе в сила след ратификация от най-малко 5 държави-членки и ще засили защитата на личните данни на лицата – включително генетични и биометрични данни.

Някои от нововъведенията, съдържащи се в протокола, са следните:

  • По-строги изисквания относно принципите на пропорционалност и минимизиране на данните и законосъобразност на обработката
  • Разширяване на видовете чувствителни данни – включват се генетични и биометрични данни, членство в синдикати и етнически произход.
  • Задължение за деклариране на нарушения на данните
  • По-голяма прозрачност при обработката на данни
  • По-голяма отчетност на администраторите на данни
Можете да споделите: