Промените в Закона за защита на личните данни вече са в парламентарните комисии

Водеща парламентарна комисия за обсъждане на промените в Закона за защита на личните данни е „Вътрешна сигурност и обществен ред“, стана известно вчера. Освен в нея промените ще се обсъждат в още 5 парламентарни комисии: Комисия по правни въпроси (участваща), Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (участваща), Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения (участваща), Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (участваща) и Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща).

Законопроектът за промени в ЗЗЛД отговори на опасенията на адвокатите, че ако не се предвиди защита на адвокатската тайна Комисията за защита на личните данни би била единственият орган, който би имал неограничен достъп до книжата на адвоката и цялата получена от него информация.

Становище на Висшия адвокатски съвет

В новия проект текстът придоби следната редакция:

Чл. 12а. (1) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да е основание за отказ от съдействие от страна на администратора и/или обработващия при осъществяване на задачите и правомощията на комисията. Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на  администратора или обработващия за опазване на професионална тайна или друго равностойно задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, или до нейното разкриване в нарушение на разпоредба на закон, администраторът или обработващият отказва предоставяне и/или достъп само до информацията, защитена като тайна.

(2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.“

В новия проект за промени в ЗЗЛД отсъства и текстът, който изискваше определяне на длъжностно лице при обработване на лични данни на над 10 000 физически лица.

Законопроектът предвиди и две много важни дерогации – при обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд на Република България и за статистически цели.

Чл. 25л. Обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд на Република България е обработване в обществен интерес. В тези случаи се дерогират правата по чл. 15, 16, 18, 19, 20 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.

Чл. 25м. При обработването на лични данни за статистически цели се дерогират правата по чл. 15, 16, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година.

Чл. 25н. По-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели е съвместимо законосъобразно обработване на лични данни. В тези случаи администраторът прилага подходящи технически и организационни мерки, които гарантират правата и свободите на субекта на данни в съответствие с чл. 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Чл. 25о. Обработването на лични данни за хуманитарни цели от публични органи и/или хуманитарни организации, както и обработване в случаите на бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия е законосъобразно. В този случай не се прилагат чл. 12-22 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.”

Можете да споделите: