Проектът е внесен в НС на 30 декември 2024 г., ето как са отразени предложенията на Висшия адвокатски съвет
На 30.12.2024 г. в 09:56 ч. в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, става ясно от сайта на парламента. В портала за обществени консултации могат да се видят някои от становищата по проекта, както и обобщената справка за постъпилите предложения.
Ето цитат от становището на Висшия адвокатски съвет:
„На 11.11.2024 г. на Портала за обществени консултации към Министерския съвет бе качен за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С предложения законопроект се цели създаване на нормативна уредба, която в по-голяма степен да бъде съответна и по-прецизно да транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Въпреки това част от предложенията за изменения и допълнения, някои от които и пряко касаят адвокатурата, не могат да бъдат оценени положително, поради което и е наложително Висшият адвокатски съвет да участва в обществения дебат, изразявайки своето становище във връзка с предложения законопроект.
I. Общо представяне на предложените изменения и допълнения, съдържими в Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и изменението
- С предложения законопроект се цели пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937). Съгласно мотивите към предложения ЗИД на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) измененията са наложителни най-вече с оглед съобразяване констатациите на Европейската комисия (EК) относно несъответствия между Директива (ЕС) 2019/1937 и националната уредба, чрез която последната е транспонирана у нас. В тази връзка се предлагат редица промени, включително ограничаване обхвата на изключението на чл. 4, т. 3 от закона и прилагането му само относно поверителността на разговорите на кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти. За сметка на това законопроектът разширява защитата, която сега действащият ЗЗЛПСПОИН предоставя не само по отношение на работници и служители, но още и в полза на доставчици на услуги. Други значими изменения, които се предлагат, са тези, касаещи премахване на сроковете по чл. 9 от закона за образуване на проверка, а така и за изменение на чл. 14, ал. 5 чрез диференциране на дружествата, които могат да се ползват от възможността за създаване на споделен вътрешен канал от икономическа група, като се 3 предвижда подобна опция да не съществува по отношение на големите дружества. На следващо място чрез изменение на чл. 15, ал. 3 от закона се предлага в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи да бъде регламентирана възможността за записване на разговорите. В тази връзка и с оглед прецизиране правилата на действащото законодателство с предписанията на Директивата се предлага в член 23, ал. 1, т. 1 да бъде посочено задължението за потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, а член 23, ал. 1, т. 3 следва да включва задължението за предаване на информацията „своевременно“. По същите причини се предвижда и коригиране на правилото на чл. 40, ал. 2, което в сегашната си редакция води до двусмисления извод, че ако ответното действие е предприето като отмъщение за докладване, то ще има правно основание (което означава, че ще бъде законно предприетите ответни действия са „правно основание“, което очевидно не е така. С предложените изменения на чл. 42 ЗЗЛПСПОИН разумно се предвижда освен глоба, още и имуществена санкция за случаите, в които задълженият субект по чл. 12, ал. 1 е юридическо лице или едноличен търговец и в законоустановения срок не предприеме необходимите последващи действия по чл. 17, ал. 1 от закона.
2. Прави впечатление, че на основание чл. 26, ал. 4, изречение последно от Закона за нормативните актове, срокът за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации е 14 дни. По-краткият срок в случая е обоснован от обстоятелството, че е необходимо да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпълнение на задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост. От така изложените мотиви обаче не може да бъде направен извод, че става дума за изключителен случай, който да налага подобно скъсяване на срока за обществено обсъждане на нормативния акт.
В тази връзка следва да се посочи, че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, по който принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност, заложени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намират част от своето проявление спрямо засегнатите лица. За тяхното спазване следи на първо място органът, в чиито 4 правомощия е да приеме съответния проект. С публикуването на проекта на Портала за обществени консултации се открива възможността на заинтересованите лица да представят становище по него. Текстът на чл. 26, ал. 4 ЗНА изисква срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, да не е по-кратък от 30 дни, като законодателят е допуснал съставителят на проекта да определи и друг срок, но не по-кратък от 14 дни, но това е допустимо само в изключителни случаи, какъвто настоящият не е видно от изложените в законопроекта причини, наложили скъсяване на срока за обществено обсъждане. Това е така, защото с бланкетното посочване на необходимостта да бъдат изпълнени задълженията, които произтичат от правото на ЕС и от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост, не е удовлетворено изискването да бъдат посочени и аргументирани убедителни причини от изключителен характер, които да обуславят необходимостта от определянето на по-краткия срок. Нещо повече, доколкото предложеният законопроект е поне трети пореден, с който се прави опит да бъдат преодолени слабостите и грешките при транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937) в националния ни правопорядък, то едва ли може да бъде открита някаква изключителност от спешен порядък, която да налага прилагане изключението на чл. 26, ал. 4 ЗНА.“
Ето и финалът на становището:
„С §11 от ЗИД на ЗЗЛПСПОИН се предлага изменението на Закона за местното самоуправление и местната администрация в посока създаване на Етичен кодекс на общинските съветници. Преди всичко, така предложените изменения не съответстват на обхвата на ЗИД на ЗЗЛПСПОИН и не са в пряка връзка с другите разпоредби от ЗИД. В този смисъл, следва да се отбележи, че това е недопустима законодателна техника. На следващо място, не е ясно създаването на такъв Кодекс как точно може да подобри корупционният климат в България и да доведе до привличането на чуждестранни инвестиции.
С оглед горното, считаме че така предложените изменения на ЗМСМА не следва да бъдат разглеждани с настоящия законопроект, а в хода на по-широка обществена дискусия и съответен проект на ЗИД на ЗМСМА.“