Неделна разходка 18

Всяка неделя обещах да разказвам за неудачни идеи за прилагане на GDPR – някои направо смешни. Тази седмица примерите са от неудачно комуникиране на промените в българския Закон за защита на личните данни. След внезапното приемане на промените в закона на първо четене от парламента в електронните медии се появиха публикации, които акцентираха върху правомощията на Комисията за защита на личните данни:

http://focus-news.net/

https://dariknews.bg

Ако линковете не се отварят, ето акцента: Комисията за защита на личните данни е получила доста разширени правомощия, включително разследващи, корективни, правомощия за даване на разрешения и становища и правомощия за поддържане на публични и непублични регистри.

Потърсих откъде идват тези информации и намерих това:

http://parliament.bg

„Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на личните данни, с които се разширяват правомощията на Комисията за защита на личните данни.

С измененията се увеличават задачите и правомощията на единствения надзорен орган, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС. Предвижда се комисията да има право да разследва, коригира, дава разрешения и становища, както и да поддържа нови публични и непублични регистри. Тя ще бъде и органът, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни.“

Не зная как този текст е стигнал до сайта на Народното събрание. За мен комуникацията на промените в българския Закон за защита на личните данни трябваше да премине през диалога за защитата на новите права на гражданите и дерогациите, които предвижда. Защото GDPR може да се използва за натиск върху медии и фирми.

Освен, че не е прецизно в детайлите, това съобщение измества акцента на промените. Да, разширяват се някои правомощия на комисията, но това съвсем не е важното. Важното е как комисията ще използва тези правомощия.

Можете да споделите:

Защо е нужно да бъде променен Законът за защита на личните данни?

Защо е нужно да бъде променен Законът за защита на личните данни, след като Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните) се прилага директно?
Според съображение 153 на Регламент 2016/679 правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени или литературни цели, и правото на защита на личните данни. Обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби на регламента, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от Хартата на основните права на ЕС.

Цялата публикация “Защо е нужно да бъде променен Законът за защита на личните данни?”

Можете да споделите:

До 30.05.2018 г. е удължен срокът на общественото обсъждане на промените в ЗЗЛД

Срокът на общественото обсъждане на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни е удължен до 30.05.2018 г.

Цялата публикация “До 30.05.2018 г. е удължен срокът на общественото обсъждане на промените в ЗЗЛД”

Можете да споделите: