За какво им е на мобилните оператори копието на личната ми карта?

Отгоре на всичко в Румъния са тиквали понякога съгласието на клиента преди подписване на договора с него

Съдът на Европейския съюз публикува вчера становището си за съгласието за съхраняването на копието от документа за самоличност понякога даже преди клиентът да е подписал въобще договора с телекомуникационната компания.

През март румънският надзорен орган за защита на данните ANSPDCP глобява Orange România за това, че съхранява копия от документите за самоличност на своите клиенти, без да е доказало, че тези клиенти са дали надлежно съгласие.

В това решение ANSPDCP посочва, че в периода от 1 до 26 март 2018 г. Orange România е сключило писмено договори за предоставяне на мобилни далекосъобщителни услуги с физически лица и че копия от документите за самоличност на тези лица са приложени към договорите. Според Национален орган за надзор върху обработването на лични данни Orange România не е доказало, че неговите клиенти, към чиито договори са приложени копия от документите им за самоличност, са дали надлежно съгласие за събирането и съхраняването на копия от документите им за самоличност.

Това е контекстът, в който Tribunalul București (Градски съд Букурещ, Румъния) е поискал от Съда да уточни при какви условия може да се счита, че е налице надлежно съгласие на клиентите за обработване на лични данни.

В решението си от вчера Съдът припомня най-напред, че правото на Съюза предвижда списък на случаите, в които обработването на лични данни може да се счита за законосъобразно. По-специално съгласието на субекта на данни трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено. В това отношение няма надлежно дадено съгласие в случай на мълчание, предварително отметнати полета или липса на действие.

Нещо повече, когато съгласието на субекта на данни е дадено в рамките на писмена декларация, която се отнася и до други въпроси, тази декларация трябва да бъде в разбираема и леснодостъпна форма, на ясен и прост език. За да се осигури на субекта на данни истински свободен избор, клаузите на договора не трябва да го въвеждат в заблуждение, що се отнася до възможността да сключи договора, дори да отказва да даде съгласие за обработване на неговите данни.

Съдът уточнява, че тъй като е администратор на лични данни, Orange România трябва да е в състояние да докаже, че обработването на тези данни е законосъобразно и съответно в случая, че е налице надлежно съгласие от страна на неговите клиенти.

В това отношение, като се има предвид, че съответните клиенти, изглежда, не са правели лично отметката в полето относно събирането и съхраняването на копия от документите им за самоличност, само по себе си обстоятелството, че това поле е отметнато, не може да докаже изразено с потвърждаващо действие съгласие. Националната юрисдикция следва да направи необходимите в това отношение проверки. Според Съда пак националната юрисдикция трябва да прецени дали при липса на съответните уточнения разглежданите договорни клаузи са можели да въведат съответните клиенти в заблуждение относно възможността да сключат договора, макар да отказват да дадат съгласие за обработване на техните данни.

Нещо повече, Съдът отбелязва, че в случай че клиент откаже да даде съгласие за обработването на неговите данни, Orange România е изисквало той да заяви писмено, че не е съгласен нито със събирането, нито със съхраняването на копие от документа му за самоличност.

Според Съда подобно допълнително изискване може необосновано да наруши свободния му избор дали да се противопостави на събирането и съхраняването.

При всяко положение, тъй като посоченото дружество трябва да докаже, че неговите клиенти с активно поведение са изразили съгласие за обработване на техните лични данни, то не е имало основание да изисква те активно да изразят отказа си. Ето защо Съдът заключава, че

договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съдържащ клауза, че субектът на данни е информиран за и се е съгласил със събирането и съхраняването с идентификационна цел на копие от документа му за самоличност, не е годен да докаже, че субектът на данни е дал надлежно съгласие за събирането и съхраняването, когато

– полето относно тази клауза е отметнато от администратора на лични данни преди подписването на договора, или когато

– уговорките в този договор могат да въведат субекта на данни в заблуждение относно възможността да сключи въпросния договор дори ако отказва да даде съгласие за обработването на неговите лични данни, или когато

– този администратор неоправдано е нарушил свободния избор на субекта на данни да се противопостави на събирането и съхраняването, като е изисквал от него, за да откаже да даде съгласието си, да попълни допълнителен формуляр, отразяващ този отказ.

Можете да споделите: