ДАЕУ ще проверява достъпността на уеб сайтове и мобилни приложения от обществения сектор

Министерствата имат срок до 30 септември 2020 г. да спазят правилата за институционална идентичност

Държавна агенция „Електронно управление“ съобщи, че „започва наблюдение и проверки на уебсайтове и мобилни приложения на организациите от обществения сектор за достъпност за потребителите, по-специално за хората с увреждания и възрастните хора. Одобрена е Методология за наблюдение и проверки на достъпността от Председателя на ДАЕУ, в съответствие с установената европейска методика.

Задължените лица на национално ниво, които трябва да осигуряват лесен достъп до своите уеб сайтове и мобилни приложения, са административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Закона за електронно управление. При изграждането на достъпна уеб среда следва да се спазват принципи и техники при проектирането, създаването и актуализирането на уебсайтове и мобилни приложения, за да станат по-достъпни за потребителите, и по-специално за хората с увреждания, а съдържанието да е пригодно за лесно възприемане и използване. Под внимание, трябва да се вземат различните увреждания, включително зрителни, слухови, двигателни, когнитивни, които могат да засегнат нормалния достъп на тази котегория потребители.

България въведе в националното си законодателство изискванията на европейската Директива 2016/2102 относно достъпността с изменение и допълнение на Закона за електронното управление и на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, която е в сила от януари 2020 г.

От октомври тази година ДАЕУ ще започне наблюдение и проверка на определени извадки от уеб сайтове, а от юни 2021 г. – на мобилни приложения, на организациите от обществения сектор. В проверките агенцията ще разчита и на приноса на хора с увреждания, които ще извършват тестване на интернет страници със спомагателните технологии, които те използват. Първоначално ще се извършва т.нар. опростено наблюдение, което ще установява бариерите, които пречат на хората с увреждания да достъпват уеб съдържание. В Методологията на ДАЕУ за наблюдение и проверки на достъпността, се описват методите за наблюдение, инструментите, които ще се използват за тестване, подход за определяне на извадки от уеб страници и проверка на извадки, образец на декларация за достъпност, препоръки към потребителските интерфейси. Документите са публикувани на сайта на ДАЕУ- https://e-gov.bg/wps/portal/agency/home/%D0%B0ccessibility-websites/web-access-documentation.

Първият период за наблюдение на уеб сайтовете и мобилните приложения приключва през декември 2021 г., като резултатите от проверките ще се докладват на Европейската комисия.“

Запазен е оригиналният правипис. А помните ли, че има Правила за институционална идентичност на интернет страниците и портали на държавната администрация? И те са „определени от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ в съответствие с чл. 40, ал. 1 на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги“? И тях има по нещо и за правописа, както и че министерствата имат срок до 30 септември 2020 г. да спазят правилата за институционална идентичност?

Институционалните сайтове в момента са абсолютна мизерия – вижда се, че всеки е правен в свободното време на племенника на главния секретар на ведомството. Като прост потребител на институциални новини винаги съм се възхищавала на умението на някои пресцентрове да нарушават елементарни природни закони на връзките с обществеността при публикуване. Например, на 9 септември писах, че Полицията в Габрово търси собственика на намерена сума пари. Днес видях, че няма продължение на историята – намери ли се собственика, не се ли намери, какво ще стане с тези пари.

Дори нормите на доброто поведение в обществото изискват, като си казал нещо, да разкажеш и продължението на историята. На 18 септимври столичната позиция съобщава за намерени пари в метрото. На сайта на ведомството досега няма информация какво се е случило. В профила във Facebook обаче има допълнение Отново, благодарение на това, че потърсихме съдействие тук на страницата, парите са върнати на собственика. Благодарим за съдействието!

 

Трябва ли да питам Защо е важно публикациите да се повтарят и в сайта, и в социалните мрежи?

Можете да споделите: