Неделна разходка 8

Всяка неделя обещах да разказвам за неудачни идеи за прилагане на GDPR – някои направо смешни. Днес разказвам за сайта на Министерството на външните работи, избран е на случаен принцип, но е показателен за отношението на администрацията към регламента и българския Закон за защита на личните данни.

Какво няма и какво има на сайта на министерството? Първото впечатление от началната страница на сайта на министерството е отсъствието на Закона за защита на личните данни и напоителното присъствие на Закона за достъп до обществена информация.  Толкова подробно разписани процедури, че даже има и и рубрика  ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЕНА ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПЪТИ. Рубриката е без публикации.

Да видим действащия в момента Закон за защита на личните данни – формуляр за искане – няма го на сайта. По Общия регламент – данни за контакт с длъжностното лице по защита на данните, няма. Вътрешни политики за личните данни, няма.  Описание  какви категории лични данни се събират и за какви цели се обработват, няма. Информация кои са категориите получатели на лични данни извън министерството, както и дали ще се предават (трансферират) данни в трети страни извън ЕС, няма. Срокове за съхранение на различните видове лични данни, няма. Как лицата да упражнят правата си: на достъп, коригиране или изтриване на лични данни, ограничаване на обработването, възражение срещу обработването, преносимост на данните) и реда за упражняването им, няма. Информация за правото на субектите на данни да подадат жалба до КЗЛД или до съда, няма.

Няма информация по Общия регламент. Но има рубрика „Публични регистри“, която съдържа следното изречение: Министерството на външните работи не поддържа публични регистри.

За да не съм несправедлива, ще отбележа наличието на линк към сайта на Комисията за защита на личните данни с името ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ В ШЕНГЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО.

Можете да споделите: